Gogata
23-11-2005, 22:07
Основателя на фирмата Винченцо Ланча(1881-1937),Първо като счетоводител,а по-късно и автомобилен производител.
Ако Винченцо Ланча беше послушал своите родители,той щеше да се занимава с параграфи и алинеи,а не с конски сили.Младежът трябвало да стане адвокат,но не бил достатъчно прилежен в училище за тази цел.Вместо това той станал счетоводител в сервиза на Чераино в едно торинско предградие,които произвеждали велосипеди,а по-късно и автомобили.Там той работел повече по двигателите,отколкото по финансовите дела.След като братята продали своите патенти и машини на Фиат,Ланча става тест пилот при тази фирма.След това заедно със своя приател и колега,автомобилният състезател Клаудио Фоголин,основава фирмата Ланча.
...по път към Фобело,планинско селче докадето човек може да достигне само след двучасова езда по серпетините на планинските пътища.Тук на 24 август 1881 г. е роден основателят на Ланча.И ако той можеше да види с колко спортен хъс се придвижва разполагащата с 210 к.с. и тежаща едва 1340 кг. Делта Интеграле по изобилстваща от завои отсечка,сърцето му щеше да заликува.Още през 1979-80г.,когато на пазара се появява първата Делта,имали те възможността да я изпробват възхваляват поведението на пътя и конфорта на возене.В рекламите на новия автомобил "кайзер" Франц Бекенбауер обявява:"Обзалагам се,че този автомобил ще бъде и ваш фаворит.Никой не е можел да предположе,каква сензация ще покаже Ланча на IAA през 1987г.-Delta HF Integrale(идва от "trazione integrale"-"пълно предаване"),която в основата си е състезателен автомобил с разрешение за движение по обикновените пътища.
Интеграле буквално се вкопчва в асвалта.По изобилстващия път към Фобело от завои,човек отлично може да почувства едно:Интеграле направо се залепя за асвалта и би могла да се кара и напъкно спокойно,стига да не бяха колосалната турбодупка и оглушителния шум...
..Надгробния камък на починалия от сърдечен удар на 15 февруари 1937г.Винченцо Ланча е вече като известен автомобилен производител,той никога не забравя Фобело.В родното си място той построява пътища,училища и въстановява черквата от придошлата река Мастазоне.
Хората в малко селче се гордеят с Винченцо,но не и с неговите наследници.Синът му Джовани не успява да задържи фирмата,дяловете от нея отиват при един циментов магнат и във Ватикана преди през 1969г.да бъдат изкупени от Фиат за нищожните 9000 евро.
"Наследниците на Винченцо или вече са мъртви или не се интересуват от нищо" казва Маркиоти Вила Ланча,която се намирана на едно възвишение и в момента пренадлежи на далечен роднина на основателя на компанията,днес е пред разруха.
С леко спаднало настроение се връщаме Торино.В една индустриална зона в центъра на града,където м/у 11 и 62 г.се е помещавал заводът на Ланча в едно наистина не забележимо хале,се срещаме с Енрико Масала-почетен президент на клуба на марката в Италия.Той ни развежда из една колекция от всички модели на Ланча ,която не е достъпна за широката общественост.Тук на гъсто са разположени автомобил до автомобил-сред е Аlpha Limousine от 1907г.(първият автомобил на фирмата).Също и Тета купе(Theta Coupe) от 1913г.първият автомобил с електрическа инсталация,Lambda,Aurelia,Flavia,Fulvia и т.н.
"Както и Еторе Богати,Ланча беше истински конструктор,при когото никога не ставаше дума само за пари",казва Масала и разказва защо Винченцо Ланча никога не е направил реклама за своите автомобили:" Той беше уверен,че най-добрата реклама за един автомобил е самия автомобил."
Това което се излъчва от колекцията е блясъкът на златните времена при Ланча.Когато Ланча беше символ на авангардизъм.Когато моделите й,както разказва Масала,са били двойно по-скъпи от Мерцедес и въпреки това са се продавали добре.И когато при Ланча все още нямаше дебели слоеве прах в изоставени заводски халета...
Незнам за Вас,но аз наистина се разчуствах.Цялата тази история на една наистина велика италиянска марка са едно от много доказателства,които доказват престижа и величието на италианското автомобилостроене 8) Надявам се че все още ще има хора като Винченцо Ланча и други негови колеги от славното минало,които наистина са постигнали,всичко това на което ние днес се възхищаваме!
Ако Винченцо Ланча беше послушал своите родители,той щеше да се занимава с параграфи и алинеи,а не с конски сили.Младежът трябвало да стане адвокат,но не бил достатъчно прилежен в училище за тази цел.Вместо това той станал счетоводител в сервиза на Чераино в едно торинско предградие,които произвеждали велосипеди,а по-късно и автомобили.Там той работел повече по двигателите,отколкото по финансовите дела.След като братята продали своите патенти и машини на Фиат,Ланча става тест пилот при тази фирма.След това заедно със своя приател и колега,автомобилният състезател Клаудио Фоголин,основава фирмата Ланча.
...по път към Фобело,планинско селче докадето човек може да достигне само след двучасова езда по серпетините на планинските пътища.Тук на 24 август 1881 г. е роден основателят на Ланча.И ако той можеше да види с колко спортен хъс се придвижва разполагащата с 210 к.с. и тежаща едва 1340 кг. Делта Интеграле по изобилстваща от завои отсечка,сърцето му щеше да заликува.Още през 1979-80г.,когато на пазара се появява първата Делта,имали те възможността да я изпробват възхваляват поведението на пътя и конфорта на возене.В рекламите на новия автомобил "кайзер" Франц Бекенбауер обявява:"Обзалагам се,че този автомобил ще бъде и ваш фаворит.Никой не е можел да предположе,каква сензация ще покаже Ланча на IAA през 1987г.-Delta HF Integrale(идва от "trazione integrale"-"пълно предаване"),която в основата си е състезателен автомобил с разрешение за движение по обикновените пътища.
Интеграле буквално се вкопчва в асвалта.По изобилстващия път към Фобело от завои,човек отлично може да почувства едно:Интеграле направо се залепя за асвалта и би могла да се кара и напъкно спокойно,стига да не бяха колосалната турбодупка и оглушителния шум...
..Надгробния камък на починалия от сърдечен удар на 15 февруари 1937г.Винченцо Ланча е вече като известен автомобилен производител,той никога не забравя Фобело.В родното си място той построява пътища,училища и въстановява черквата от придошлата река Мастазоне.
Хората в малко селче се гордеят с Винченцо,но не и с неговите наследници.Синът му Джовани не успява да задържи фирмата,дяловете от нея отиват при един циментов магнат и във Ватикана преди през 1969г.да бъдат изкупени от Фиат за нищожните 9000 евро.
"Наследниците на Винченцо или вече са мъртви или не се интересуват от нищо" казва Маркиоти Вила Ланча,която се намирана на едно възвишение и в момента пренадлежи на далечен роднина на основателя на компанията,днес е пред разруха.
С леко спаднало настроение се връщаме Торино.В една индустриална зона в центъра на града,където м/у 11 и 62 г.се е помещавал заводът на Ланча в едно наистина не забележимо хале,се срещаме с Енрико Масала-почетен президент на клуба на марката в Италия.Той ни развежда из една колекция от всички модели на Ланча ,която не е достъпна за широката общественост.Тук на гъсто са разположени автомобил до автомобил-сред е Аlpha Limousine от 1907г.(първият автомобил на фирмата).Също и Тета купе(Theta Coupe) от 1913г.първият автомобил с електрическа инсталация,Lambda,Aurelia,Flavia,Fulvia и т.н.
"Както и Еторе Богати,Ланча беше истински конструктор,при когото никога не ставаше дума само за пари",казва Масала и разказва защо Винченцо Ланча никога не е направил реклама за своите автомобили:" Той беше уверен,че най-добрата реклама за един автомобил е самия автомобил."
Това което се излъчва от колекцията е блясъкът на златните времена при Ланча.Когато Ланча беше символ на авангардизъм.Когато моделите й,както разказва Масала,са били двойно по-скъпи от Мерцедес и въпреки това са се продавали добре.И когато при Ланча все още нямаше дебели слоеве прах в изоставени заводски халета...
Незнам за Вас,но аз наистина се разчуствах.Цялата тази история на една наистина велика италиянска марка са едно от много доказателства,които доказват престижа и величието на италианското автомобилостроене 8) Надявам се че все още ще има хора като Винченцо Ланча и други негови колеги от славното минало,които наистина са постигнали,всичко това на което ние днес се възхищаваме!