View Full Version : Фолклорен еротикон от Флорентина Бадаланова
Изразът „Те ти, булка, Спасовден!“ се използва, когато нещо се е случило внезапно, изненадващо и е сварило човек неподготвен. Но кой знае за каква булка става въпрос?
„Те ти, булка, Спасовден“ е краят на българска еротична народна приказка, която днес сигурно знаят само шепа много възрастни български баби, пръснати по селата. И рядко я разказват, защото е срамотна.
„Имало едно време една мома с голема кукувица (кукувица – диал. - вагина). Толко й била голема кукувицата, че одила да пика на Шърбановата воденица и млела брашно за цел Лом. Докъде била по-мънинка, добре… Ама като поотрасла, се молила на баща си да оди да й дири мъж да се жени. Рекла му:
- Ако да ми не намериш мъж да се оженим, че да си откинем едно влакно от кукувицата и че се обесим на ньего!
И бащата й, като всеки баща, се много наскърбил и тръгнал по света да дири за дъщерата си курец. Тръгнал е от Сирната неделя и е одил през целите пости. Навръх Великден стигнал до един мост нади Дунава. Ама не било мост, ами било на един овчар кураца. Като пасъл овците, пущил си го напреко Дунава – да се не издават като одат да пасат трева у Влашко. И млого му се молил бащата и му казал:
- Ей, момче, така и така, - ела да ми отървеш чедото, що инак че си откине едно влакно от кукувицата и че се обеси.
Оня, овчара, се съгласил и рекъл:
- Щом е такава работата, нема к’во!
Отишли они и на третия ден на Великден почнала сватбата. У четвъртък правили Замески (обред, при който се замесва тестото за сватбения хляб), като кво си му е адета, месили леб и готвили гозби за сватбарете. У петък почнали да викат: „Их-ху-ху-ууу!“ - из цел Лом и най-много у Боруна, що момата била борунчанка. У събота почнали да играят ръченица у момчето и „на ситно“ (местен танц, известен с името „ситната“) стигнали у неделя у момата, та посленке ги водили у черква да ги венчаат. Венчали ги и седнали на момчето у двора сватбарете да се веселат. Ама момчето било сиромах и немало маса и си пущило кураца като трапеза, да турат отозгоре гозбите и лебовете. Нали требвало сватбарите да гулеят и да ядят. Седнали они като кво си требва, а на челото на трапезата - на главата на куреца демек, седнал попа.
Докъде момата с големата кукуля си седела скришно – сичко било без никакъв проблем. Обаче като довели булката и младоженека като погледнал и като му рипнал куреца – и трапезата се дигнала у небесата. А на върха бил попа и се молел: „Господи, спаси ме!“ И се носил у небеси и се кръстел, и се реял, и све се на Бога молел да го отърве. Четиресе дена! На четиресетия ден Господ дал благослов момчето да си узапти силата и попа се спасил. В памет на това, че Господ му дал спасение, попът кръстил тоя ден „Спасовден“ и оттогава у Лом си е останало адет тоя ден много да се тачи. И понеже попът като паднал бил казал на момата с големата кукуля: “Те ти булка, Спасовден!“ - оттогава останало да се вика тая дума кога некой се отърве от големо премеждие, кое Господ му дава изневиделица. Оттогава е останало като памет и закон хората да се не женат по Велики пости, що тогава бил одил бащата на момата с големата кукуля да си дири зет. Великден е останало да бъде дена велик, кога тъстът си е намерил зет. Апа Спасовден се тачи, за да се помни кога четиресе дена попът се е носил у небесата нади Лом и кога с Божия сила се е спасил. Големи празници, памет голема“.
E това е то, народа винаги си е мислел за оная работа, както се казва
Леле, тия от резервата немат равни! :tooth:
mirchozo
03-04-2009, 15:38
б*х тая кукувица и тоа курец, "какой туй нящу"
б*х тая кукувица и тоа курец, "какой туй нящу"
Пхах, бая курец е било - "А на върха бил попа и се молел: „Господи, спаси ме!“ И се носил у небеси и се кръстел, и се реял, и све се на Бога молел да го отърве. Четиресе дена!" :rotfl:
- Ако да ми не намериш мъж да се оженим, че да си откинем едно влакно от кукувицата и че се обесим на ньего!:BIGsmile:Брех, на тоя му требе храсторез, ако нема може и мачете.:tooth:
old alfist
03-04-2009, 19:51
" На ти булка, Спасовден" Така го знам, а на френски доколкото си спомням май изглежда така : "Voila madame, le jour de Spas". Ако някой го преведе на други езици ще бъде интересно.
Отзвук от тая история, може да се види в романа Кръстникът, там има подобна тема, макар и в значително по малък размер :lupe:
PEPI-2ALFA
03-04-2009, 20:14
По-младите не помнят, ама имаше едно време (по време на аудио касетите), едни записи правени от Шкумбата, Весо парцала и други комици (то това днешното комици ли са бе) с доста по-пикантни изрази, да не кажа порнографски.
Ако автора на темата няма против може да поразвием темата:) в този стил:).
По-младите не помнят, ама имаше едно време (по време на аудио касетите), едни записи правени от Шкумбата, Весо парцала и други комици (то това днешното комици ли са бе) с доста по-пикантни изрази, да не кажа порнографски.
"Смях без гащи" ли имаш предвид? По едно време ги знаех наизуст.
PEPI-2ALFA
03-04-2009, 21:13
"Смях без гащи" ли имаш предвид? По едно време ги знаех наизуст.
Може и така да се е казвала, не знам. Един приятел ги знаеше на изуст - сигурно още ги знае.
...Я стресни го, събуди го
между хората пусни го.
Да го види млада булка - гъзеста като гадулка.
Да го види мома млада - що за х.й копней и страда.
Да го види и старица със мухлясалата пица...
и още доста ...:book:
Може и така да се е казвала, не знам. Един приятел ги знаеше на изуст - сигурно още ги знае.
...Я стресни го, събуди го
между хората пусни го.
Да го види млада булка - гъзеста като гадулка.
Да го види мома млада - що за х.й копней и страда.
Да го види и старица със мухлясалата пица...
и още доста ...:book:
А, тва не го знам е от смях без гащи. Но имаше един култов виц - "тука нема ред"!
Май много рискувам но ще ви пусна нещо от автентичния скришен фолклор:)
Един се оженьил, ама бил недотъвен малко. Минало се неколко време и тетка му пита невестата:
- Пено, как е Гиго!
- Боже, тетко, боже? Знам ли - ни ме вача, ни ме преврача!
- Не бой се. Прати го довечера при мене, тетка че го научи!
Ошел Гиго.
- Ти защо се оженьи, бе луджо!
- Е, па!
- Ти като идеш при овците, овено що им работи?
- Знам ли, овча му работа.
- А ти със що мочаш?
- Па те с това, тетко!
Тетка го пипне, оно рипне.
- А, сега, мушни тука оздоле! И айде куде мене, айде куде тебе. Куде мене, куде тебе.
По едно време Гига рекъл:
- Алеле, тетко, дръж ме! Че литнем!
- Не бой се, Гиго, дръж се на тетку за гузицу!
Па като свикнал човек с пичка и не мърда никуде без жена си. Куде оди и Пена води. Замесила един път Пена леп, а дърва нема. Тръгъл Гига да докара.
- Нема сам дидем! Я без пичка на дърва не идем!
- Не могу, зафанала съм се!
- Нема дидем!
- Добре де, че ти я турим у залупци!
Он стегне колата, земе залупците и замине. Натова*рил колата и рекъл да види що му е турила у залупците жена му. Отвори ги, а она му турила едно мишле. Фръсне и избега.
- Алеле, путката си избега!
Па ка литне през ридовете. Стигнал дома.
- Пено, путката ти избега!
- Трай бе, луджо, дойде си. Тука си е путката.
А он дръж отдоле, да види. Жената тамън мочала.
- Алеле, да й ебем майкята, мокра е. Она е минала през реката, та ме е претекла, докато я извъртим през мосто.
@Pepo
@kuker
:clap2::bowdown::notworthy:
Ако някой има други такива фолклорни истории нека да ги сподели тук, забавлението е истинско!
Оооо ти така кажи:)
Една царска черка дала обява: кой й отговори на три въпроса - че го земе за мъж, ако не - че му земе главата. Идвали принцове, но никой не успеял да отговори. Научил се един овчар и рекъл да си опита късмето.
- Ти що бе? - питала княгинята.
- Дойдох да ти отговорим.
Ядосала се она, че дошъл таков гольо и мане, та строши едно стомне.
- А, слепи го?
- Добре, ама ми требе лой от комар.
Отговорил се.
Царската черка си загольи ненките, а они не пипани, слънце не видели, като две бели гълъбета.
- Коя е мамината, коя е татината? - питала.
Овчаро земе две буци сиренье.
- Коя е от белите, коя е от църните овци? - питал.
Па се отговорил.
Много се ядосала княгинята, разтвори си нодзете, та и цъфне пичето.
- Ни слънце я е греяло, ни ветър я е дуало - защо е цървена?
Овчаро като видел това убаво путе, извадил си оная работа надървена.
- Ни е орал, ни е у ярем преган, защо е така прекинен?
На царската черка и светнали очите като видела то*ва кересте, дигне нодзете, а овчаро и го натепа, та свит*ки й излетели. И станал принц.
Ето още една приказка:)
Имало едно време една принцеса. Била много убава и требвало некой да даде товар злато, та да й види само пръстето, камо ли друго нещо. Един майстор и един чирак рекли да изклецат принцесата.
Земали една ковачница близо до дворецо и по цела нош кълцали у наковалнята - дрън, дрън, дрън. Не може да се спи. Омръзнало й на принцесата и изпратила царските хора да видат що са направили майсторо и чирако, като по цели нощи чукат. Върнали се и разправили на принцесата, че у ковачницата свети като бел ден от злато - направили квачка с пилета златни.
- Я идете да донесат това що са направили!
Они ошли.
- Това, що сте направили, да го отнесете!
Чирако земал златната квачка и отишел у дворецо, но казал, че че я даде, ако принцесата му даде. Съгласила. Убаво я насеца чирако и рече:
- Алеле, какво стана сега. Толко убаво путе беше, а я с мойо крив кур го изкривих!
- Какво да правиме сега!
- Слушай, я съм чирако, ама че одим да кажем на майсторо да дойде да я оправи.
Дошел майсторо и я надене на калъпо. Два дена я въртел - а оттука, а оттам - и я оправил.
Комшия и комшийка си имали мераци. Клозето на комшийката бил залепен за кошарата на комшийката. Он провъртеля една дупка и като дойде комшийката, напупи се и комшията я изработи. Днеска така, утре така - живеяли си.
Мъжо на жената забележил, че она не носи нищо да се брише, а чиста си доодила.
- Как така? - питал.
- Те така! Като се изодим, турим си гъзо на дупката и телето на комшията ме пребрише с езико.
Отишел той да опита. Изодил се и се напупил. Комшията помислил, че пак е комшийката и го забере.
- Е-е, немой с рого!
Деверо и снаата одили през гората. Деверо си мис*ли:
- Оти не излезне от некъде един турчин, па да каже оправи невестата!
Те ти излезнал турчин.
- Фани та оправи тая невеста!
- Не може, снаа ми е!
- Или че я оправиш, или че ти отрежем главата!
Деверо се залетел и я уграбчи, ама и турчино уграби него. Свършили работата. Невестата рипнала и запояла:
- Цвете берем, глава кичим, леле убавица!
Деверо се свил до един слог и мърмори:
- Шума берем, дупе бришем, леле срамотице!
:)
Един овчар си пасъл билюко, а на един доктор му се прияло овчо кисело млеко и отишел при овчаро. Намузъл овчаро млеко и го качи на оная работа да го преме*ри. Днеска така - ютре така; те ти кило, те ти две кила. Мери си като кантар. Добре, ама докторо отишел некъде и за млеко отишла жена му. Намузъл млеко и че го мери, нема как. Погледала жената, па рекла:
- Овчарко, айде и мене премери!
- Да те премерим, ама нема къде да те закачим.
- Че ме закачиш на путката!
Закачи я он и я премери. Убаво я премерил. След вре*ме кантаро отказал. Дошел си докторо и отишел за мле*ко. Като го видел овчаро, рекъл:
- Ти не заслужаваш да ти давам млеко.
- Защо, човече?
- Оти прати докторицата, та ми строши кантаро?
Да увеличим малко посещаемоста на темата :)
Водениците на двама били една над друга. Воденичаро от горната воденица бил мераклия на воденичарката от долната воденица. Една вечер, като легнал при не*вестата, горнио воденичар рекъл:
- Жено, ама май ти нема путката! Да не ти е паднала у вадата като пра? - и почнал да бута у мекото между двете дупки.
- Леле-леле, па може!
- Утре да идеш у градо да ти направат нова путка, а я че потражим твоята у вадата!
Сабаленто завил ногавици и почнал да рие у вадата между двете воденици - да обраща камънье, да рие с пръчка. Видел го долнио воденичар.
- Що тражиш? - питал.
- Остави, вчера жената като прала, си загубила пут*ката у вадата.
-Бре!
Ошел си долнио воденичар и казал на жена си що се е случило на горната воденичарка. А она рича:
- А, така! Па она се е залепила за мойта. Снощи ка*то отидох да се замием на вадата, току нещо се залепи връз мойта. Ка гледам - още една путка. Ама трай си, сега като се умори едната, че обърнеш на другата. Две путки че си имаш!
- Я да видим!
Она се натърти.
- Бре, верно две! Ама сега яз едва се оправям с една, а с двете не знам как че е. Я да му върнеме на комшията неговата.
Жената уж се придърпала.
-Море, мъжо, я си я отлепи ти!
Опитал воденичаро, ама не станало. Отишел при горнио воденичар.
- Комши, намери се путката на жена ти. Снощи се залепила връз путката на мойта жена. Ела да си я земеш!
Отишли. Воденичарката се напупила и горнио воденичар помами путката с пръсти, ама не се отлепуе.
- Братко, казуй сега! Що да праим?
- Я си изкарай твойо и си я помами..
Извадил Го горнио воденичар и мами:
- Ела си пути, ела си!
Нищо.
- Слушай,- рекъл долнио воденичар,- я я нанижи та да разбере кой и е сайбията!
Горнио воденичар това и чекал и убаво насеца воденичарката от долната воденица.
оп :)
Кумо и кумичката тръгали на пазар. Седат у каруч*ката, а кумичката:
- Алеле, куме, нещо ме е страх!
- Ма, що те е страх!
- Ма, куме, страх ме е!
- От що, кумичке?
- Страх ме е да не ме ебеш!
- Алеле, па я съм забравил.
Спре коньете и я насеца.
- Айде, да не те е толко страх!
ооп:)
Един си вървел по пъто и гледа дедо поп и баба по*падия - седат на чардако и ядат.
- Добър ден! - поздравил.- Ама що работите?
- Дал ти бог добро, чадо! Ручаме!
- Да-да, ручате! Как ли не!
- Е, що работиме?
- Е па, ебете се!
- Не говори така, чедо, грехота е!
- Може и грехота да е, ама от тука така се види.
Слезне дедо поп да види, а човеко се качил горе и насецал баба попадия.
- Я, верно от тука така се види!
:)
Един горски фанал катерица у гората, турил я у залупци. Ошел си дома. Жена му била много любопитна и рекъл да я изпита.
- Слушай, фанал съм див кур у гората. Да не си смеяла да го отвориш!
Едва чекала да излезне, земе залупците, та право при кумицата.
- Кумице, ела! Мъжо фанал див кур. Ела да видиме какво е това чудо!
Отворили залупците и катерицата се укатери у един орех. Не видели що е.
- Алеле, кумице, изпущиме куро! Мойо че ме утепа.
- Не бой се, кумачке, че го мамиме!
Дигнали литаците.
- Пути, пути, пути, на! Ела ми, ела, див куре! Кеф ти моята, кеф ти кумичкината. Ела ни, див куре!
Един си работил магарицата.
- Ама що работиш?
- Чешам я!
- А това отзад, що си й опрел?
- Алеле, я па го не видим!
Майка и щерка одили от Ярджиловци за Селищен дол. Гледат покрай пъто умрело едно магаре с надървен кур. Щерката се обърнала към майка си:
- Мале, гледай каква трагедия! Магарето умрело, а куро му жив.
- Дома е по-голема трагедия - баща ти е жив, а куро му у умрел! - рекла майката.
Една учителка работила у едно село. Една вечер изпущила рейсо и замръкнала при един овчар. Нагостил я що има, а у колибата само две рогожи.
- На коя рогожа да легнем? - попитала даскалицата.
- На коя и да легнеш се един кур те чека!
Две жени седат и плетат. Отвънка започва да прели*та снег.
- Че го забельи!
- Че го намаа.
- Че го намаа, па че омекне.
- Че омекне и че се рашляка.
Един отишъл зет. Дедото му рекъл да го пита за сичко. Една вечер дедото си легнал уморен, а бабата зами*ла съдове. По едно време зето изтърчал от кошарчето, минал покрай бабата и търчи, търчи, та при дедото.
- Дедо, решил съм да кецам черка ти. Идем да ви*диш добре ли съм го надървил или да го додървуем.
Бабата чула нещо се дума и пита:
- Що си вревите?
- Те тука зето ме пита дали го е надул убаво или да го додървуе!
- Леле, беснику, що разбираш ти от надуен кур! Зетко, друг път мене че питуеш за тия работи.
Един ловджия много одил на лов, а нищо не доносил. Жена му почнала да мисли, че оди по невести и почнала да му надумква.
- Добре, утре че те водим с мене, да видиш, че нема нищо за стрелба.
Одили цел ден, одили и нищо не срещнали. Тръгна*ли да си одат и у един храст нещо мръднало.
- Мъжо, стреляй!
Бам! Издрънчала строшена стомна. Отишли да видят и гледат един два метра мъж, лежи.
- А така, май утепахме човек!
- Не си ме утепал. Аз съм дух и добре, че строши стомната, да да ме освободиш. За благодарност кажи три желания да ти изпълним.
- Требва да помислим.
- Докато мислиш, може ли да фръснем жена ти?
- Може!
Седнал да мисли, а оня навил жената и я пита:
- На колко години е мъжа ти?
- На 45.
- И още верва, че има духове затворени у стомна?!
Васил Петров
27-04-2009, 00:20
:rotfl::rotfl::rotfl: така несъм се смял отдавна евалата момчета :big_bow_down::big_bow_down::big_bow_down:
up :)
Еднъж северо и юго се облагали. Северо рекъл:
- Яз мога що е водно да го замръзнем!
- Яз па мога да размръзнем що е замръзнало! - ре*къл юго.
- Айде да видиме.
Фанал северо, та веял, веял и сичко замразил. После фанал да вее юго и сичко да топи.
На планината една баба като видела, че се топи целио мраз, турила под гъзо едно парче да го зачува.
Собрали се па северо и юго да видат що са направи*ли.
- Виде ли как замръзнах сичко!
- А ти виде ли как стопих сичко!
- Я да видиме.
И намерили парчето, що скрила бабата. Юго се ядо*сал.
- Да даде Господ никога гъзо да не й се сгрее!
От тогаза гъзо на жената се е студен.
Един таков, невишел свет, остарел, а жена не познал. Заумирал. Почнали да се събирал окол него мъже, жени. А он - нема, нема, па каже:
- Пи-и. . .
Нема, нема:
- Пи-и-и. . .
Една жена имало, рекла на другите:
- Я излезнете, да останеме сами!
Они си излезнали, а она се загольи. Он се протегне, фане я отдоле, усмине се и рече:
- Пи-и-и. . . !
И предал душа. Видел пи.
Един поп цаньил момок да му пасе коньите. Един път момоко дошъл у поповио двор и седнал на трупнико. На*пекло го слънцето и почнал да се протега. Вишла го по*падията и питала дедо поп:
- Ма, що работи момоко? Какво е това протеганье?
- А, сака му се!
Запазила това попадията. Минало се време и рекла на дедо поп:
- Дедо попе, омесила съм баница и че носим на мо*моко да апне, докато е жешка!
- Добре, добре, ама гледай да се върнеш за вечера!- и се сетил защо е тоя зор.
Тръгнала попадията, а дедо поп куснал една лъжица рициново масло, качи се на коньо и я претече.
- Я, момко! Че однш да ми донесеш е от онова кладенче студена вода!
Отишел момоко. а дедо поп се соблече и се мушне у завивките. Те ти, иде попадията. Почнал да се изтега отдоле и да стенье.
- Сега, сега, синко! - и се мушне и она под завивките.
А попо ка го подкара рациновото масло се я усере.
- У беснико бесен!
Рипне попадията и беж дома. Дедо поп с коньо я пре-тече.
- Айде, бабо, айде да вечераме!
- А-а, не ме закачай, така съм се уморила, че се за*мием и че легам. Вечерай сам!
Минало време. Момоко па дошел, седнал на трутшико слънцето го напекло и почнал да се протега.
- Що ли сака тоя момок? - попитал попо.
- Що сака? Сере му се! - рекла попадията.
Един баща със щерка си закъсали у едно село. Оти*шли у поповата къща. Помолили се. Поканили ги. Попо имал убав син и он като видел щерката му, се приискало от нея. Апнали, пийнали и сино пита:
- Тате, ама как че е за спанье?
Попо заразпределял:
- Ние с баба попадия заедно, а на другио креват ба*щата. Вие с момата на третио креват, ама че туриме ед*на дъска между вас.
- Да не направиме беля? - обадил се бащата.
- Сакън! Дъската защо е!
Преди да легнат, бащата казал на щерката: какво и да говори момчето, да казва „Така не бива!" Легнали си. Сутринта благодарили и си тръгнали.
- Е, какво, щерко? - пита бащата.
- Какво! От твоите „не бива", цела нощ ми го наби*ва! Пита ме: редно ли е двама да лежа, а да ги дели дъс*ка. Не бива, рекох, и я манахме. Бива ли, ме пита, двама млади заедно да спат и да се не цунат? Не бива! Цунаме се. Бива ли, двама млади да се цунат, па да не се ебат?
Не бива! И така цела нощ.
Един фанал една невеста и я навальил у царевиците и вече да го турил, а она пита:
- Кой ти каза да го туриш?
- Е, що, сега, да го вадим ли!
- Не съм казала да го вадиш, ама кой ти каза да го тураш!
Един старец си загубил бабичката. Нашел си друга. Отвел я дома и почнал да и показуе: те тука е сиреньето, те тука е брашното, те тука е пиперо. Залегали си вечер*та.
- Айде, бабо, соблачи се!
- Срам ме е, дедо.
- Айде, бабо!
- Срам ме е! Немам вуна по пичката.
- Ти легни! Докато ти покара вуна, ега ми стане куро!
Един офицер си имал булче и много му се радвал.
- Много убаво пиче! Само да мога да го позлатим, че го позлатим!
Един път офицеро отива на маневри. Адютанто се преправил и край тех почнал:
- Позлатуем, позлатуем!
Невестата излезнала.
- Какво позлатуеш?
- Позлатуем путки!
- Моя мъж много иска и ако можеш, ела да я позлатиш!
- Легай, най-напред - да я изпильим!
А на нея като и аресало, не му дала да я позлатуе, а само да пильи.
Две сестри си върват и гледат едно магаре го спущило доземи.
- Како, а да си го поделиме! -
- А-а, не! Сакън! Како съм ядосана с никого нищо не делим!
Приживе един много обичал да пощипнуе жена си между краката. Умрел. Ошла жената на износенье, клек*нала да нареди гробо и сламка я убоде.
- У-у, беснико, умре, а адето си не остави!
Един старец отишел у планината. Вишел две овчар*чето и ги пита:
- За вас нема ли жени, та се сте тука?
- Що е това жени? - питали.
- Значи не знаете оная работа къде се тура?
- Къде?
Земал старецо две дъсчета, пробил им по една дупка и рекъл:
- Те тука че увирате куретата!
Минало се време и пак отишел у планината. Гледа само едно овчарче.
- Къде ти е другаро?
- Изгоних го! Фанах го на моето дъсче.
Един трънчанин отива при доктор.
- Докторе, ноге ми се тресу! - оплаква се.
- И на мене! Ама женски.
Жени се разправяли кое животно се дере най-труд*но. Едната рекла:
- Я съм слушала пор да се дере най-трудно!
- Море,- рекла втората - казували са ми лисица да се дере най-трудно.
Една баба ги слушала, слушала, па рекла:
- Жени, да знаете най-трудно се дере кур. Я на мойо старец го дерем четиресе годин и съм одрала само гла*вата!
Трънчанин отишел на работа в София и отишел на театър. Примочало му се и вместо у мъжкия влезнал у женскио клозет, а вътре невеста.
- Не те е срам! Тука е за жени!
- Па това що държим у ръце да не е за мъже!
Един се оженил за една, ама бил слаб като комар, а она била бая яка. Вечерта си легнали. Бре въртел се, бре мушил - не може да намери сливако. Станал вир вода, па рекъл:
- Жено, пръдни, да се ориентирам!
Един бил много мераклия на една. Добре, ама она немала вуна по путката. Легнали. Он попипнал,
- Алеле, ма ти немаш вуна!
- Ти нали си дошъл да ебеш, а не да предеш!
На един му требвали пари. Отишел при бая:
- Що че заложиш?
- Жената!
Минало време. Спечелил пари човеко и си иска же*ната.
- Добре! Ако си я познаеш!
Вързали му очите и наредил неколко невести. Познал я.
- Как стана тая работа?
- Се ми е надървен. Като стигнах до моята - падна. Он познава.
Един се фальи:
- Много съм заякнал нещо у ръцете. Преди не можех да го скършим, а сега го свивам насекъде!
На една умрел мъжо и жената реди:
- Леле, Кире, Кире, преди като се върнеш от лов я се скрием зад вратата и речем: Бау!
А ти:
- Ту да ебем тая мечка!
- Сега кой че ебе мечката Кире-е!
Две жени се разправяли, че мъдите на техните мъже са ладни. Трета ги слушала така и на другио ден дошла посинена.
- Що така? – питали двете.
- Що! Пипнах мойо, а мъдите му жешки. Питах що неговите са жешки, а на вашите мъже са ладни и ме преби.
Старец фанал едно младо и вика:
- Дигай нодзе деде, дигай! Още дигай!
- Ама!?
- Нема ама!Аз нема да го укаруем, а че го спущам!
:)
Трънчанин отишел на работа в София и отишел на театър. Примочало му се и вместо у мъжкия влезнал у женскио клозет, а вътре невеста.
- Не те е срам! Тука е за жени!
- Па това що държим у ръце да не е за мъже!
Пхахахах, тва е яко :rotfl::rotfl:
Старец фанал едно младо и вика:
- Дигай нодзе деде, дигай! Още дигай!
- Ама!?
- Нема ама!Аз нема да го укаруем, а че го спущам!
:)Това обаче ми стана любимо. :)
Майката налага качамак, а детето седи срещу нея.
- Мамо, що е това църното между краката - що се е нацерило?
- Маче е!
- Ма много му голема устата, ма мамо!
- А, вчера като беме на оранье, баща ти се фърльи с копралята та ме разреза.
- Да му ебем майкята на тата, как баш па по пичката те удари!
За съжаление това е последното.:cry:
ама не съвсем :)
http://vbox7.com/play:04473c0f
Нещо свежо от Матей Стоянов тук (http://e-vestnik.bg/5428) :rotfl:
* * *
- Тъкмо заехме позиция и край нас притича един телефонист – започна да разказва Джепо. Той си беше известен с този прякор и преди стрелбите. Носеха се легенди за огромните количества храна, които може да погълне. Например цяла бака боб – Отмина телефонистът, а както се казва в песента, споменът остана. Край позицията като че ли премина целият кенеф на площад „Възраждане”. Спогледахме се. Помислих си дали тия от Варшавския договор не ни подхвърлят лайна, за да ни разколебаят. Да не са си казали: Я да пробваме колко издържат на смрад българските другари”. Защото на западния войник там му е слабото място – като му замирише на лошо, плаче и иска при мама… А знаете ли какво било? По време на марша, когато ни хвана дрисъкът, един от взводните командири слязъл от камиона с телефонист, за да пуснат връзка от огневата позиция до наблюдателния пункт. Това, дето му викат къса база. Тръгнало момчето да развива макарата и изведнъж спряло. Лейтенантът изтичал до него, помислил, че му се е оплел кабелът.
- Разрешете да отида по голяма нужда – казал му телефонистът.
Леле като се разкрещял взводният!
- Ти какво си мислиш, бе? – юрнал го той. – Битка се води в момента, хвърчат снаряди край нас! От теб зависи изхода на боя, съдбата на твоите другари. Никога един съветски телефонист не би постъпил така. „Умри, но връзка дай!”. Да си чувал този девиз?
Телефонистът бил възпитано момче, среднистче. Аз ако бях, щях да си клекна, пък да си продължим разговорът. Затичало се момчето, но малко особено. Разкрачено. Тогава взводният го съжалил и казал:
- Хайде, бягай зад онзи храст….
Телефонистът без да се обръща му отвърнал:
- Няма смисъл, другарю лейтенант. Реших да бъда като съветските телефонисти.
* * *
Старши лейтенант Каишев често го пращаше дневален в Учебния блок. Той бе встрани от казарменото помещение, там рядко правеха проверки и можеше да се подремне в някой ъгъл. Но имаше друг повод за тревога. Клозетът! Това бе място, замърсено по най-невероятния начин. Отначало, в резултат на интензивна отделителна дейност, се бе запушила дупката. след това обаче бе започнало натрупване, довело дотам, че вратата да не може да се затвори. Оттук нататък и най-развихреното въображение не би могло да обясни този физиологичен феномен – тоалетната продължаваше да бъде ползвана! Човек неминуемо започва да си представя свръхатлетични посетители, опрели длани в двете стени в положение „Везна”, да откликват на своята нужда. И най-богатата фантазия се сгромолясваше при опитите си да си обясни какво се е случило в клозета на Учебния блок.
Друга загадка бе как от дежурство на дежурство той се предава и приема в този вид. Докога?- питаха се клетите дневални. Рано или късно някой дежурен по полк ще надникне там, ще залюти на очите му и ще нареди на заварената смяна да изчисти това природно чудо. Като често пращан там, Алес гут бе с най-голяма вероятност някой път да получи кофа и лопата със заповед „До утре това нещо да го няма!”
Но това нещо остана. Поне в рамките на двете години служба на редник Рашев. То остана и в неговите цивилни сънища. в сънищата му на студент, служител, съпруг и баща. Често се събуждаше току-що получил заповедта от неясен офицерски силует „До утре това нещо да го няма!”. А защо подсъзнанието му не потърси изход? Защо не му подсказа: „Вместо да се тормозиш денонощно, я изчисти тоя пусти клозет, че да олекне на теб и на останалите!”
Редникът Ярослав Рашев не си зададе този въпрос. Дори и след години, в зряла възраст. Защото отговор нямаше. Колкото повече сплотяваха обществото, толкова по-трудно отделният човек вземаше решения. А още по-трудно ги осъществяваше. Ако нещо се раждаше долу, сред масите, то бе само в някои стари съветски филми. В тях простоват младеж с непокварена душа сред тъпо спорещи интелигенти предлагаше нещо гениално просто. Но наблизо трябваше да е Ленин, който да одобри идеята му. Ако не Ленин, то поне Яков Свердлов. Сами разбирате колко бе сложно човек да предприеме нещо. А особено нещо, свързано със замърсена тоалетна. Тази сякаш бе ползвана от Иля Муромец между два негови подвига. Но това не бе достатъчно основание да се тревожи ръководството. В момент, когато химията е голяма, оранта – дълбока, индустрията – тежка, а полетът на мечтите – висок… Между другото сплотяването се оказа сладка работа. Колкото по-голям е колективът, колкото по-мащабни са задачите, толкова по-бавно проверяващият може да се добере до онзи, който мързелува. Навъдиха се хора, открили своя уют сред множеството. Затова, когато сержантът, недоволен от маршовата стъпка на взвода, командваше: „Заради редник Рашев, бегом до трафопоста!”, Алес гут проклинаше своето индивидуално излъчване.
Дали пък началниците не ползваха този клозет като смърдяща заплаха? На Алес му минаваше това през ум, когато Каишев му казваше, преди да застъпи дневален в Учебния блок: „Ще дойда да проверя в какво състояние е хигиената там.” Казваше го с нещо като усмивка, от която ти тръгват мравки по гърба. Но никога не идваше да провери. Без да е чувал за Дамоклиевия меч, редникът Рашев го усещаше над главата си.
* * *
Зад цъкащото слънчогледови семки множество в читалищния салон някъде отзад се мярна и бледото лице на Шпеца. Сред боксьорите бе и неговия обект, оръдееца Кишев. Бе дошъл да си го нагледа. Знаеше, че обществените изяви събуждат неподозирани свойства у хората. Противник на Кишев бе добродушно момче, влязло в казармата с наднормено тегло. Единичното обучение бе стопило килограмите му, но бе отнело стръвта му към победа. Момчето спазваше указанията на зъболекаря само да маркират ударите. При едно фалшиво кроше обаче Кишев изрази болка и обида с всяка пъпка на лицето си. Това свое огромно огорчение той поднесе няколко пъти към публиката, а накрая и към рефера. Без да разбира много от бокс, Шпеца си каза: „Подготвя общественото мнение, за да нокаутира противника. Такъв чудесен негодник отдавна не съм срещал… ”. Позна. Само след секунди другият лежеше на пода. Докато броеше на падналия до десет, капитан Саев гледаше с отвращение победителя Кишев. Публиката в салона тържествуваше. Не поради жестокост, а от жажда да се случи нещо истинско.
Шпеца напусна читалището леко отегчен. Изпита гузното чувство, че е получил нещо наготово. Ако не утре, то вдругиден Кишев сам ще си предложи услугите да слухти и да подава сигнали. Такива типове имат да си връщат някому, неясно на кого, неизвестно за какво. Затова накисват наред, пък дано налучкат онзи, който заслужава. Така преминава животът им в повсеместно топене. Колкото по-лесно е вербуването им, толкова по-трудно се четат докладите им. Сред пороя от злоба трябва да изолираш фактите. А това е извънредно уморително.
По навик капитанът мина през приземния коридор, преди да се качи в кабинета си. Бе празничен ден и от спалните помещения не идваше шум. Само откъм умивалнята се чуваше силно шуртене на вода. „Дали някой не е забравил отворени кранове?” – помисли си Шпеца и надникна там. Група новобранци перяха дрехите си. Бяха десетина души от буржоазните копеленца. От централни софийски квартали, с меки, възпитани гласове. Със сдържаното си поведение сякаш отказваха да вдъхнат казармения въздух. Продължаваха да си дишат софийската мъгла. Офицерите очакваха от тях глезотии – повод да ги подгонят по всички правила. Повечето обаче се справяха добре, Както с гимнастическите уреди, така и с необхватния казармен бит.
И сега бяха тихи, ненатрапчиви. Акустиката в умивалнята винаги изкушаваше момчетата от крайните квартали, я да подвикнат, я да запеят. Сега само един разказваше нещо, съвсем приглушено. Като видя капитана, спокойно изкомандва „Мирно!”. Шпеца ги поразпита нещо съвсем обикновено, например кога са получили сапун. През това време ги огледа внимателно. Знаеше своето преимущество пред строевите офицери. Те гледат да уеднаквяват войниците и ги виждат такива. А той правеше обратното – търсеше във всяка група различните и успяваше да ги открие. Така стана и сега. Малко встрани от другите переше слабичък боец с мечтателни кафяви очи. Явно не пасваше нито към коньовичарите, нито към тия. Мисълта му бе най-малко на трийсет километра оттук. Курсантът сигурно чуваше шепот на морски вълни. Такъв самотник можеш да го сепнеш като хората и да му загатнеш каквото трябва. Има достатъчно развихрено въображение, за да стигне сам до необходимите изводи. Един опитен вербовчик би могъл да свири на чувствителната му душа като с арфа.
Отиде до кабинета и прегледа картотеката. Остана доволен от онова, което видя там. Курсантът се казваше Николай Несторов.
* * *
С благословията на командира курсантът Несторов бе изтеглен от занятия, понякога дори не ходеше под строй на обяд. Близо седмица рисува стенвестника за обесването на Левски. С Чандо се наспиваха чудесно в затопления кабинет. Правиха го на смени. Единият хърка, другият пази до вратата. Чандо се оправи добре и като помагач в рисуването. Сръчно оцветяваше с водни бои определените участъци, без да преминава очертанията. Във февруарския стенвестник Левски бе изрисуван като силует, изправен в далечината. На преден план маршируваха войници със силно изразени челюсти и решителност в очите. Така бе избегнат сигурния крах, ако Ники се бе вживял сериозно в ролята на портретист… За щастие Похлупков не ги проверяваше. Имаше такъв рефлекс – видеше ли повече от един войник срещу себе си, веднага започваше да говори за международното положение. Докато му пресъхне устата. Затова избягваше някои срещи. За да си спести беседите. В края на краищата и той се нуждаеше от почивка.
За Осми март – деня на жената – Ники със садистична радост нарисува едрогърда мома в сукман и просташко лице. Знаеше какъв ще бъде ефектът. Пред нея войниците не се спираха, но я запаметиха, дори след кратко стрелване с очи. Неслучайно някой кръсти момата Мара Шепова и тя вися дълго време в коридора.
Курсантът Несторов добре прецени преднината, която му дава този брой на вестника. „Ще устискам поне до Първи май – пресмяташе той – Ако и тогава ми се размине рисуването върху калкан, печеля цялото лято. Ще тръгнем по занятия, бригади… Но за Девети септември Похлупков няма да ми прости. Ще си рисувам Тодор Живков до първи сняг. А след това мене ще ме изрисуват”. Няколко пъти опита да скицира партийния ръководител, но приликата вместо да се увеличава, намаляваше. Накрая вместо Тодор Живков се получи френският артист Бурвил (б. р. - френски комедиен актьор с голям нос).
Я да поизтупаме тая темичка от прахта.:)
Един се оженил и на сватбата подарили на булката шарени чорапи. Минала веселбата. Бабата обула чорапите на невестата да си спомни младите години.
Вечерта легнали наред. По едно време на момчето се присакало. Земал да пипа да познае невестата по чорапите.
- А-а, те я булката!
И удари баба си.
Сутринта гледа - с чорапите баба му, А сега! А бабата забола китка, усмихнала се. Пратила по-малио син да купи ракия - от сватбата немало нищо. Търчи момчето и на врата среща батко си.
- Бате, къде си пошел?
- Отивам си!
- Е, сега ми еба майката!
-Как нема да я ебем, като е обула чорапите на сестра ти!
;)
Един кум много си аресал кумичката, па се чуди ка*ко да земе да я фане. Един път нещо се убила и си носи*ла пръсто подуен. Целио отекъл.
- Ма що, кумице? Що е станало?
- Така и така, куме, убих се и пръсто ми забра.
- Слушай! - рекъл. Ние сме си своя работа. Че земеш довечера да си забодеш пръсто отдолека и че ти мине.
Така напраила. От топлото пръсто пробие. Олекнало й. Среща кумо.
- Куме, жив да си, дека ми каза!
Минало се време. Един път кумичката среща кумо, а он се разкривил, едвам оди.
- Що е, куме?
- Мани! Отече ми оная работа и едвам одим.
- Слушай, куме! Ние сме си своя работа. Айде да идеме дома да го тураме оздоле. Ега мине!
Ошли дома и се разфърляа. А она рече:
- Алеле, куме, ние се лекуеме, а некой ако ни види че рече ебеме се!
Малко от "братята":)
...........Онанис...........
Под ламбетата на жешко
в парковиа башчиняк
седнал Алчо тежко, тежко,
даже метнал крак връз крак.
Бръкнал си а у джебеве.
Намерил е згодна цака.
Уж седи си,а си ебе,
що стиснал го е у шака.
Подкарал е све на ред.
Тиа жне,какво не праат?
Поебал е сума свет,
сал къде они не знаат.
За случайните дупета,
Алчо е пишман турис.
Ама пусти му адета,
баш куто на онанис.
.................................................. ..........................................
Кам го стъклото с ракиа?
Подайте платото мезе!
С коя и кога че го пиа
големото хладно шише?
Не помним мадамата руса
къде ми напраи минет.
Оказа се браче че друсам
жената на моа съсед.
Къде ли е куа кратуна
и къф да намерим претекс,
че джвакам три косъма вуна,
а немам ни помен от секс?
Но зарань кага се възбудим,
готов съм да ебем на ред
и тоа къде че те буди
с поредната доза минет!
Прифаща ме па непокорство
щом пинем мастика и лед,
а уй се надига с доволство
надръвен задочно за теб...
.................................................. ..................................
---Те ни те...---
Яла те ни кви смо арни!
сбрани све орапняци.
Що ли смо неблагодарни
дръти мудодрапняци.
Работа ли си па неамо?
Негде нещо да прекопамо...
Сал на топките си веамо
и...да се истропамо.
Апа но тагай що чеме?
Ква от назе файда?
Га у секой нутре дреме
машина за лайна.
Седим и мислим дека некой ора се заблуждават, че системата на правосъдието в България не била строга и ги пускале сите айдуци, оти били болни. А яз па да ви кажем у България че те вкарат у пандизо доде още не си се усетил що става.
И да не рече некой, че па съм се напил и дуднем глупости от коневръзо я че приведем примери дека ги знае секи. Е, некои може и да не ги знае, ако не е от нашто село. Сетих се я за Баджанако дека лежа две години у пандизо оти го черпиа сто и педесе грама ракия. И случката се случи те така. Седнали Баджанако, Данката Лудия и Коце да пият на Цонка у магазино. Она е турила там и неколко маси, та си пиеле у пласмасови чаши и си мезиле.
Та пинале те по две патрончета, ма пусто и тримата немали паре, па и било рано – къде десет часо сутринта и пияниците още не се били сбрали, та немало и кой да ги почерпи. А им се пило, та две не видат. И Данката Лудия, нали си пада малко разбойник издебнал Цонка, кога отишла у кенефо и гепил едно шише Карнобатска гроздова. Капнал им у чашетата на Баджанако и на Коце и на него си. Баджанако даже се оплаква после, че неговото чаше не го бил напълнил догоре, оти си пада малко стиснат.
Скрил Данката шишето у джобо на ватенката и си пият ни лук яли, ни мерисали. Ама Цонка, нали е била домакинка у стола на меверето, малко чекиска си пада. Та видела она, че стърчи едно шише от джобо на Данката и ги побарала – отдека е това шише, я да видиме сега тука. Данката я напцувал и она нали е серт, саде арнаутска чушка се обадила веднага у мелицията. И ги прибраа. Данката го писаа извършител, па Баджанако и Коце съучасници.
После Данката го пуснаа, оти има жълта книжка, они затова му викат лудия. Коце и него го пуснаа, оти зет му е общински съветник, ама Баджанако го опандизиа. Он нали имаше и условна присъда, дека се беше блъснал с каруцата у милиционерската кола, още по Бай Тошово време, кога пак беше пиян както обикновено, па и каруцата не беше регистрирана у общината. Оно и тогава беше строго. И те-ти спасовден, по времето на демокрацията, докъде се усети го вкараа у дранголнико. Писа писмо и на царо ама царо не му отговорил.
По време на разследването он викал на следователо – Ама яз тая ракия не съм я краднал, па следователо го питал – Ти пи ли от нея, бре? И он – Епа, пих. И следователо – Е що сакаш тогава? Така по Сократски, с въпроси вкарал Баджанако у задънена улица и он си признал, че деюре и дефакто е съучасник. А, после кажи, че нема правосъдие. Има си и следствие и прокуратура и съд. Ако не верваш – питай Баджанако.
Я па си седим и си мислим как требе некой да насеца Цонка у гъзо, оти си не трае!За шише Карнобатска ставаме на кълбета у кревато.
Охоо, отдавна не сме я ъпвали тая :)
Свети Йован и Бог одили по земята. На едно место минали покрай старец, копа трънье. Нищо не му казали. На друго место гледат едни се кецат.
- Добър ден! - поздравил дедо Господ.
- Защо тия поздрави, а старецо подмина? – питал Свети Йован.
- Оня копаше да разтура, а тия творат. - отвърнал де*до Господ.
------------------------------------
Баба игуменка заумирала. Сестрите я питат:
- Бабо игуменке, кое е по- добре - да е манечок, да е среден или да е голем ?
- Среден, сестри!
- Защо така?
- Защо голем нема!
------------------------------------
Една баба си аресала зето и се чудила как да му ка*же. Тръгнали през гора. Бабата рекла:
- А бре, зетко, ако ни сретна сега турци и реча - дебре, чоджум, оправи тая жена, що че праиш?
- Ако реча да ми отрежат главата, че ти тегльим един, нема как.
Поодили малко, поодили, па бабата се пообърне.
- Зетко, сега турците ли чекаш да дойда? Що чекаш?
-------------------------------
Тръгнал един ергенин да се женьи у едно село. Пред селото го сретнал един старец.
- Дете, дека че идеш?
- Тука у ваше село че се женьим!
- Е за кого?
- За Трена.
- Па баш нея ли ареса? Она на цело село курците е строшила.
Повърнал се ергенино. Като излезнал над селото, обърне се да го види.
- Е-е, па не е много големо селото. Я да се върнем да си земем Трена.
-------------------------------------------------------
Един бил горски и намерил една секира. Отнесъл я дома.
- Жено, намерих секира. Кой я е загубил, у нас че си
я тражи, ама ти немой да му я дадеш току-така!
Демек, да иска нещо.
Дошел на другио ден един и питал:
- Мъжо ти да е намирал една секира?
- О-о, найде, ама рече да не ти я давам току-така. Чекай да ти фанем едно пиле.
Разгърчали се из дворо да фанат пиле. А натам, а на-овам и се нагньели у кочинчето.
- Тая как ми се начини - рекъл си човеко, - защо да я пропущам?
Уловия отзад и я фръсне. Дала му пилето и секирата и човеко си ошел. Вечерта мъжо пита:
- Доожда ли некой за секирата?
- Доожда.
- Е?
- Ти рече да не му я давам току-така, та му фанах ед*но пиле.
- Е, убаво те е преебал!
- Че ме ебе та, като си направил тесно кочинчето!
----------------------------------------
На едни мъжете им отишли на гурбет. Единио спе*челил много и купил на жена си що се сетил - забрадки, рокли, скъпоценни работи. Другио си купил бръснач -толко спечелил. Обричил си оная работа и се пофалил на жена си:
- Гледай що съм спечелил, ама като е бръснат пове*че че ти влиза.
- Е, те това е подарък! - зарадвала се жената.
Сретнали се с другата жена и почнала да се фали:
- Мойо само брич си е купил, ама сега като го е обричил и да знаеш как ми влиза повече!
Като се прибрала дома тая с многоте подаръци почне да ги фърля.
- Защо си ми купувал това, беснику! Я на мойта дружка що й е купил мъжо!
----------------------------------------------------------
Имало едно време един от Байкалско. На Пантелеймон требвало да одат на събор у Земен, а он нещо се ядосал и натепал жена си. Она рекла:
- Нема па да ти одим на собор, утре че си берем гръсниците у блатото!
- Прави що знаеш!
Ама става рано, отива у гръстниците на другио ден и си сваля панталоните. Жената влиза у гръстниците и като вишла това, рича:
- Леле, прости ми отче Панталеймоне, дойдох да работим на твойо ден, ама веднъг си тръгвам!
А он рекъл:
- Че ти простим, ама ме цуни по образите!
Она приде, прекръсти се, цалива го отзад и си тръгва. Мъжо я изпреварил и си лега. Те ти иде си и она.
- Човече, стига лежа, стани да идеме на собор!
- Нали ойде гръсници да береш!
- Още са зелени.
Облекли се и тръгнали. Жената пита:
- Мъжо, ти виждал ли си истински Панталеймон?
- Не съм! Защо?
- Мани, мани. Яз го видох сабале у гръсниците. Един мутрес таков, бузи му дуристрашни, окембасил нос надоле и църни мустаци.
- Леле жено, ти като млада не си ме цаливала у уста, ама сабале ме цалива по гъзо!
- У-у, Господ да те посече! Я се зачудих одека ми е позната миризмата!
По-младите не помнят, ама имаше едно време (по време на аудио касетите), едни записи правени от Шкумбата, Весо парцала и други комици (то това днешното комици ли са бе) с доста по-пикантни изрази, да не кажа порнографски.
"Смях без гащи" се казваше. 3 части мисля,че бяха.
mrclyde85
08-03-2012, 12:51
Аз имам някаква касетка със записан еротичен фолклор на нея. Ще ме извинявате, ама има много по-добри стихчета дори и от смях без гащи. Имаше една поема - калугерски кур сладур и разни други разкази, ама много добри. Знам ги всичките наизуст, мога да ви ги напиша ако искате.
Аз имам някаква касетка със записан еротичен фолклор на нея. Ще ме извинявате, ама има много по-добри стихчета дори и от смях без гащи. Имаше една поема - калугерски кур сладур и разни други разкази, ама много добри. Знам ги всичките наизуст, мога да ви ги напиша ако искате.Темата е за такива работи:) Ако ти се занимава..... Със сигурност ще ги оценим ;)
mrclyde85
15-07-2012, 14:52
Мома Неда и чер арапин
Чер арапин кола кара, двеста конски сили.
Мома Неда от тротоара, прави очи мили
Па поспре ли чер арапин башсем срещу Неда
па извади чифт чорапи, да се ненагледаш.
Неда гледа отдалече, как да хване вера?
Приближи се - тя му рече - Дай да ги премера.
Първом се качи в колата - рече й арапа,
и протегна към вратата черната си лапа.
Брех, качи се мома Неда и вратата тръшна,
а арапа гледа, мига снагата й кръшна.
………………….. та дигна й се полата, чак до срамотите.
Мома Неда чорап мери, арап кола кара.
Хем си кара, хем се дзвери, хем си и Неда бара.
Пък я пипа по краката, хваща я през кръста,
Та й бръкна под полата, та си завря пръста.
Фой - извика Неда жално, и взе да трепери,
Па му бръкна у дюкяно, да му го намери
Па извади го арапа, Неда взе да ближе,
Хем го ближе, хем го лапа, а арапа миже.
Стигнаха хотело, чер арапин слиза,
бърше изпотено чело, от кеф се мезди.
Не след дълго Неда слиза, хваща го през шия
Чер арапин ...... па горе качи я,
па я тури на килимо,
Неда мома трае,
па от белото й виме хвана да бозае
После почна да раздира свилените гащи,
Мома Неда скимти та умира,
а арапа й го завира.
Па оправи я арапа, пусне я да оди,
та за чифт чорапи Неда се оноди!
за съжаление по някои редове има неточности, защото не си го спомням как точно бяха.
"
Сексуалните обичаи
в обредния календар на българите
Дългогодишните ми етнографски проучвания ме сблъскаха с неочаквано за самия мен откритие – в българския обреден календар има десетки празници и ритуали, свързани с многообразието на българския полов живот и самобитните ни фолклорни сексуални практики.
Години наред казионната етнография лицемерно е премълчавала тези ритуали, считайки ги за “нецензурни” и “упадъчни”.
Но днес, когато глобализационният нож е опрял до кокал в народната снага, ние сме длъжни да захвърлим фалшивия свян и гордо да разкажем на света за нашите стародавни сексуално-битови обреди.
Спасовден
В Добруджанския край на този ден се извършва ритуалът “обръщеник”. Женихът обръща невестата си с гръб, запрята полите й и внезапно я обладава анално с думите “Те ти, булка, Спасовден!” Поверието гласи, че ако невестата пищи много, годината ще е плодородна.
Пичкинден
Празник, познат в някои краища на Северозападна България.
Невестите стават преди изгрев слънце, наскубват вълна от интимните си части, разчепкват я на дарак, и я варят в бакърено котле.
Докато я варят, наричат:
“Вълна, вълна, вълничица,
що си расла край пичица,
втасай вълно във котлето
да развеселиш путето!”
Ако вълната в котлето кипне, невестата ще се радва на бурен полов живот през цялата година.
Видовден
На 40-ият ден след сватбата идва “Видовден” - денят, в който женихът има право да види половия орган на невестата си.
(До този ден сексуалните актове се осъществяват само на тъмно.)
За целта невестата става преди изгрев, вчесва интимното си окосмяване и го закичва със стръкове чемшир, червен конец с нанизани на него червени чушки, стар чесън, сушени сливи и златни пендари.
Женихът говее (или го вее) и гледа невестините “чемшир порти”, без да пипа.
Малък Уйовец
В срядата преди Силвестровден ергените се сбират в полунощ и отиват на реката, където накисват половите си органи и пеят:
“Расти куре, да пораснеш
вдигни снага до небето,
до небето, до звездите,
да развеселиш момите”
След накисването в реката всеки ерген “ашладисва” органа си с калем от черковния орех и го благославя “голям да порасне”.
Мъдни вечер
В навечерието на Коледа цялото семейство се сбира край трапезата. В огнището гори мъдник – питка, в която са замесени тестисите на току-що закланото прасе – символ на здраве и берекет.
Най-старата жена в дома омесва бахур, разчупва го и го раздава на момите с благословията: “Цела година да ядете големия бахур!”
Момите слагат бахура под възглавницата си и преди да заспят скритом мастурбират, за да сънуват чий бахур ще ядат тая година.
Нестанарство
Странджански обряд, подобен на нестинарството. Изпълнява се от възрастни мъже, наречени “нестанари”, защото вече не им става. Нестанарите палят огън от меки дърва – символ на загубената мъжественост и играят хоро, докато дървата догорят. След това изуват потурите си и заравят члена си в жаравата, вследствие на което изпадат в транс.
Гонене на бубата
Традиционен граовски обичай, свързан с магически действия и практики, прогонващи половите паразити, т.нар. “момини гадини”, (в Трънско ги наричат “полазници”).
Обрядът се извършва, като жените кадят интимните си части с тамян, след което ги заливат с отвара от ланска дюля, син камък и мисирски курешки. Докато се полива, се нарича:
“Беж, бубо, беж!
Пичка не поглеж!
Аман от сърбеж!”
Хуркинден
В деня на лятното слънцестоене бабите сбират младите невести и им показват как да “вдяват хурката”, ако женихът им е заминал на гурбет. Преди “вдяването” хурката се намазва с петмез. (Според някои етнографи от този ритуал е произлязъл изразът “на баба ти хурката”).
В Родопите този обряд е известен като ЧЕСАНИЦА и се изпълнява малко по-различно. Вместо да вдяват хурка, невестите нижат броеници от нахут и чешат с тях половите си органи, докато стигнат до оргазъм.
Душипилец (Рахатник)
В този ритуал участват най-младите ергени на селото. Пали се голям огън, ергените сядат около него, изуват потурите си и започват да “душат пилето, дорде изплюе семето”. Който се справи най-бързо, бива наречен Рахатник. Другите ергени му поливат да се измие и го даряват на дясното рамо с кърпа и чорапи.
Роговица (Кучкинден)
Народен празник на измамения съпруг. Омъжените жени закичват косите си със здравец и тръгват да обикалят домовете, в които има “кучка”, демек жена с леко поведение. Посреща ги съпругът й, наричан “Рогльо”. Жените го даряват с кравайчета, които да закачи на “рогата си”, злорадстват и пеят:
“Ставай Рогльо, дърт лешпер,
носим ти добър хабер:
Твойта булка от зарана
трижди вече е ебана.”
Курваруване
Участниците в този обичай са само мъже-овчари. Води ги най-старият курвар, наречен още станеник, защото винаги му става.
В нощта срещу Гергьовден те обикалят домовете, носят геги – символ на мъжкото начало, и пеят обредни песни с различни мотиви, според лицето, на което се изпълняват. Ако домакинята е мома, се пее:
“Тебе моме ти прилега
Да подфанеш нашта гега
Леле, как сме загорели
Да ти видим кълки бели!”
Ако домакинята е невеста, се пее:
“Ой те, гиздава невесто!
Мъж ти те оножда често.
Мигар йощ не си разбрала,
Как се свири на кавала?”
Случва се и домакинът да е хомосексуалист. Тогава се пее следното:
“Домачине гъзовити!
Дупедавецо честити!
Дойдоха ти добри гости,
Никой нема да ти прости.
Яла бърже във егрека,
Да ти пръснеме геврека!”
Първомесеница
В първата неделя след Петковден невестата маже гърдите си с отвара от омайниче и бабина душица и ляга гола в нощвите. Женихът кляка край нощвите и цяла нощ меси гърдите й за берекет и ги благославя “да втасат като бухлати козунаци”
Курни Заговезни
През пости оралната любов е забранена, понеже не бива да се слага в уста никакво месо.
Затова в неделята преди началото на постите се изпълнява обрядът “хамкане”. Най-младият жених в семейството стъпва в средата на трапезата и започва да върти половия си орган, а жените се опитват да го уловят с уста.
"
Взето от "nalov.com"
Powered by vBulletin® Version 4.2.3 Copyright © 2024 vBulletin Solutions, Inc. All rights reserved.