madboy
24-01-2006, 22:33
ALFA ROMEO 33-уна макина нервоза. Спортният имидж и двигателят на италианката са причината да прощаваме грешките Автомобилите АЛФА РОМЕО се купуват със сърце, не с разум. Старата слава от съзтезателните писти, желанието да караш нещо по особено, да изпъкваш над масата, но и бързите и високооборотни двигатели са ней-сериозните аргументи на “алфистите”. Така се наричат навсякъде по света маниаците на италианската марка, които през целия си живот карат спортните милански лимузини.
Най-малкият представител в отбора на АЛФА РОМЕО по нищо не отстъпва на по-големите си и далеч по-мощни събратя. “Трента тре - 33”, на този модел през 1983 година бяха възложени твърде големи надежди. Дори името трябваше да внушава връзката с легенадрия спортен болид наречен 33 и печелил десетки награди по спортните писти на света между 1967 и 1977 година. Той трябваше да изличи лошия имидж на предшественика си “Алфасуд”, известен с това, че ръждясва по-бързо, отколкото се движи. Да бъде “мозъкът” в най-актуалния среден клас автомобили, носещ неслучайно името “Голфов”, където автопроизводителите печелят най-много пари.
Стартът на новия модел не донесе много радост на конструктори и търговци. Първите три години проблемът с корозията изобщо не бе овладян. Първите сигнали за подобрение дойдоха след 1986 година. Едва моделите на 90-та, с поцинкованата си каросерия може да се считат на средно европейско качество.
Основният проблем при двигателите: течовете на масло от двигател и скоростна кутия през некачествените уплътнения за съжаление съпътстват “Трента-тре” до последния є ден. В началото, до 1986 година, имаше доста оплаквания от моторите тип “боксер”, наследени от предшественика “Алфасуид”. През последните десет години се монтират два агрегата. За препоръчване е двигателят с ходов обем 1 700 см3 и мощност 105 к. с. По-често обаче може да се намери стандартния: 1 400 см3 и 90 к. с. Веднага един съвет от патили алфисти. Боксерът е много чувствителен когато не е достигнал нормалната си работна температура. Никога не “гонете” до краен предел машината, ако е студена. След пробег от около 100 000 километра при запалване на студения двигател почти всяка АЛФА РОМЕО се познава по синкавия дим, излизащ от ауспуха. Това не е страшно. Трябва само да се подменят уплътнителите на клапаните, които пропускат по-малко масло, което изгаря. Специалистите са предписали на всеки 90 000 километра да бъде подменян зъбчатия ангренажен ремък. Добрият собственик прави това след около 60 - 70 000 км пробег. По този начин застраховката за тежки и скъпи ремонти е пълна. Тъй като АЛФА РОМЕО е инструмент за спорт при повечето шофьори, скоростната кутия е един от най-използваните агрегати. При 90 процента от колите третата предавка влиза трудно и с характерно “ръмжене”. Първо проверете дали не е разхлабен шплентът на лостовата система на скоростите. Ако той е в ред, не ви остава нищо друго, освен да “живеете” с този типичен алфов дефект. Автомобилите, произведени след през 1989 година са засегнати от дефектни бензинови помпи, което затруднява храненето на мотора. При всички коли, произведени в Италия, характерно слабо място е електрическата система. Чувствителна особено на влага, през есенно-зимния период вашата АЛФА РОМЕО се нуждае от доста грижи. Не са особено издържливи и всички помощни органи, задвижвани с ток, като електрическите стъкла и централното заключване, приборите на арматурното табло.
Окачването на 33-ката е стабилно и сигурно. Въпреки че е правена за слънчева Италия, колата се държи изключително добре и на мокър и заледен път. Ако вашата АЛФА РОМЕО се е движила повечето време по лошите български пътища и от предницата се чуват подозрителни поскърцвания, виновни са горните лагери на окачването, тип “Макферсон”. Подозрителен поглед заслужават и маншоните на полуоските, които по-често от обикновено се нуждаят от замяна.
АЛФА РОМЕО не е автомобил за всеки. Тук емоцията определя желанието да го притежаваш. Никой собственик на ФОЛКСВАГЕН ГОЛФ, дори и на сън, не би карал “Трента-тре”. Въпреки, че най-малката АЛФА РОМЕО е напълно достойна алтернатива на доста по-скъпия си немски конкурент. Елегантното и удобно купе, просторния багажник, а най-вече бързите и еластични мотори гарантират удоволствие на собственика. Все пак, нали освен средностатистическия шофьор, за който автомобилът е онова средство, което го пренася от точка А до точка Б, трябва да има и такива, които да се радват от своята кола ...
Най-малкият представител в отбора на АЛФА РОМЕО по нищо не отстъпва на по-големите си и далеч по-мощни събратя. “Трента тре - 33”, на този модел през 1983 година бяха възложени твърде големи надежди. Дори името трябваше да внушава връзката с легенадрия спортен болид наречен 33 и печелил десетки награди по спортните писти на света между 1967 и 1977 година. Той трябваше да изличи лошия имидж на предшественика си “Алфасуд”, известен с това, че ръждясва по-бързо, отколкото се движи. Да бъде “мозъкът” в най-актуалния среден клас автомобили, носещ неслучайно името “Голфов”, където автопроизводителите печелят най-много пари.
Стартът на новия модел не донесе много радост на конструктори и търговци. Първите три години проблемът с корозията изобщо не бе овладян. Първите сигнали за подобрение дойдоха след 1986 година. Едва моделите на 90-та, с поцинкованата си каросерия може да се считат на средно европейско качество.
Основният проблем при двигателите: течовете на масло от двигател и скоростна кутия през некачествените уплътнения за съжаление съпътстват “Трента-тре” до последния є ден. В началото, до 1986 година, имаше доста оплаквания от моторите тип “боксер”, наследени от предшественика “Алфасуид”. През последните десет години се монтират два агрегата. За препоръчване е двигателят с ходов обем 1 700 см3 и мощност 105 к. с. По-често обаче може да се намери стандартния: 1 400 см3 и 90 к. с. Веднага един съвет от патили алфисти. Боксерът е много чувствителен когато не е достигнал нормалната си работна температура. Никога не “гонете” до краен предел машината, ако е студена. След пробег от около 100 000 километра при запалване на студения двигател почти всяка АЛФА РОМЕО се познава по синкавия дим, излизащ от ауспуха. Това не е страшно. Трябва само да се подменят уплътнителите на клапаните, които пропускат по-малко масло, което изгаря. Специалистите са предписали на всеки 90 000 километра да бъде подменян зъбчатия ангренажен ремък. Добрият собственик прави това след около 60 - 70 000 км пробег. По този начин застраховката за тежки и скъпи ремонти е пълна. Тъй като АЛФА РОМЕО е инструмент за спорт при повечето шофьори, скоростната кутия е един от най-използваните агрегати. При 90 процента от колите третата предавка влиза трудно и с характерно “ръмжене”. Първо проверете дали не е разхлабен шплентът на лостовата система на скоростите. Ако той е в ред, не ви остава нищо друго, освен да “живеете” с този типичен алфов дефект. Автомобилите, произведени след през 1989 година са засегнати от дефектни бензинови помпи, което затруднява храненето на мотора. При всички коли, произведени в Италия, характерно слабо място е електрическата система. Чувствителна особено на влага, през есенно-зимния период вашата АЛФА РОМЕО се нуждае от доста грижи. Не са особено издържливи и всички помощни органи, задвижвани с ток, като електрическите стъкла и централното заключване, приборите на арматурното табло.
Окачването на 33-ката е стабилно и сигурно. Въпреки че е правена за слънчева Италия, колата се държи изключително добре и на мокър и заледен път. Ако вашата АЛФА РОМЕО се е движила повечето време по лошите български пътища и от предницата се чуват подозрителни поскърцвания, виновни са горните лагери на окачването, тип “Макферсон”. Подозрителен поглед заслужават и маншоните на полуоските, които по-често от обикновено се нуждаят от замяна.
АЛФА РОМЕО не е автомобил за всеки. Тук емоцията определя желанието да го притежаваш. Никой собственик на ФОЛКСВАГЕН ГОЛФ, дори и на сън, не би карал “Трента-тре”. Въпреки, че най-малката АЛФА РОМЕО е напълно достойна алтернатива на доста по-скъпия си немски конкурент. Елегантното и удобно купе, просторния багажник, а най-вече бързите и еластични мотори гарантират удоволствие на собственика. Все пак, нали освен средностатистическия шофьор, за който автомобилът е онова средство, което го пренася от точка А до точка Б, трябва да има и такива, които да се радват от своята кола ...