PDA

View Full Version : Спомняте ли си....?



detelazurno
11-12-2010, 15:48
Тази сутрин ме обзеха едни такива детски спомени. От онези, които те карат да въздъхнеш с "Еххх!" на уста и усмивка на лице, а после предизвикват у теб умиление!

Спомняте ли си билетчето от 4 стотинки, спомняте ли си култовите банички с боза, спомняте ли си толумбичките, спомняте ли си стрелбата с фунийки и колко от ценните списания "Burda" на майка ви е изяла, спомняте ли си играта на криеница, спомняте ли си колко много деца се събирахме пред блока и да играем на какво ли не и как никога не се прибирахме преди да запалят уличното осветление, че и доста след него! Ами филиите с лютеница, които си взимахме да ядем навън понеже излизахме да играем, спомняте ли си, спомняте ли си колко рано сутрин се ставаше за хляб и как се разграбваха онези високите метални каси на колела щом ги изкарат, а спомняте ли си сандвичите от франзела щом дойде нечий рожден ден, спомняте ли си лимонадата и сайдера, спомняте ли си как се викахме един друг под балконите после заедно отивахме да викаме другите, а когато видиш нечий родител задължително се питаше "Иван ще излиза ли?"?!?! Спомняте ли си всички онези щуротии и детската невинност с която ги вършехме? Спомняте ли си всички онези безгрижни времена?

За някои може да са чужди, за други пък съвременни, а трети да помнят точно тези времена! Факт е обаче, че всеки има такива спомени и всички реагираме на тях еднакво - Ехххх! :)

Е? Вие какво си спомнихте?

ves_v8
11-12-2010, 15:57
Посвещава се на Децата на 70-те, 80-те и 90-те години на Миналият Век
Ако сте били дете тогава, като погледнете назад, ще ви бъде трудно да повярвате, че сте успели да доживеете днешния ден. Ние се возехме на коли без предпазни колани и без 8 въздушни възглавници. Креватчетата ни бяха оцветени в ярки бои с голямо съдържание на олово. На шишенцата с лекарства нямаше секретни капачки, вратите често не се заключваха, а шкафовете в къщи не се заключваха никога. Пиехме вода от улични чешмички, а не от пластмасови бутилки. На никого дори не би му хрумнало да кара колело с каска. Какъв ужас, нали!
С часове си правехме самоделни колички от дъски и лагери, намерени на някое бунище, и едва когато вече летяхме по нанадолнището си спомняхме, че нямаме спирачки или „Airbag”. Сутрин излизахме от къщи, играехме по цял ден и се прибирахме, когато запалваха уличното осветление – там където го имаше. И през цялото това време никой не можеше да разбере къде сме. Нямаше мобилни телефони, представяте ли си!
Няколко човека ядяхме един сладолед и пиехме лимонада от една и съща бутилка - и никой не умря. Нямахме компютри, 3D игри, компактдискове,GSM-и, 160 канала кабелна телевизия и още 100 канала Цифрова, нямахме интернет и на тълпи ходехме на кино, защото нямаше дори видео!
Затова пък имахме приятели. Излизахме от къщи и ги намирахме, не във Фейсбук, а навън! Ако някой ни трябваше, отивахме у тях и се виждахме с него. Просто така, без предварително обаждане! Сами в този жесток и опасен свят. Без охрана. Как изобщо сме оживели?
Измисляхме сами игрите си, крадяхме череши и ги ядяхме с костилките– и на никой костилките не му прорастваха в корема както постоянно ни плашеха бабите. През междучасията се пръскахме с вода от многократни спринцовки и бутилки от „Веро”.Нашите постъпки си бяха наши собствени и ние бяхме готови за последствията. Порязвахме се, ходехме в синини и натъртвания или си чупехме кокалите – но никой никого не съдеше и обвиняваше. Смятахме, че за всичко сме си виновни ние самите. Представата, че можеш да се откупиш от ченгетата или да се скатаеш от казармата практически не съществуваше.Родителите от онези времена винаги вземаха страната на закона, можете ли да си го представите?
Да-а-а, такива бяхме, а ето какви станахме:
1.По погрешка въвеждаме системната си парола на микровълновата печка.
2.Имаме поне 3 мобилни телефона и списък от 15 номера да се свържем с тричленното си семейство.
3.Пращаме e-mail и звъним по телефона на колегата, който седи в съседната стая.
4. Оглеждаме се за дистанционното или ключовете си, и когато не ги намираме започваме да се чудим колко хубаво би било, ако можехме и на тях да им звъннем, за да се ориентираме къде са.
5.Не поддържаме контакт с баба си, защото тя няма Скайп и Електронна поща.
7.След края на работния ден се връщаме в къщи и отговаряме по телефона така, сякаш все още сме на работа.
8.Изпадаме в паника, ако излезем от къщи без мобилен телефон и се връщаме да го вземем.
9.Щом се събудим сутрин, първата ни работа е да влезем в интернет, още дори преди да се изпикаме и преди да си измием зъбите.
10. Сега накланяш глава, за да се усмихнеш.
11. Четеш този текст, съгласен си с него и се усмихваш.
12. Още по-лошо – вече си намислил на кого ще го прочетеш.
13. Прекалено се увлечен, за да забележиш, че в този списък няма номер 6.
14. Трябва ти само секунда за да пробягаш с поглед текста и да се убедиш, че номер 6 наистина няма.

Имаше много хубави моменти....

mim
11-12-2010, 15:57
ехххх, какви таралежи бяхме тогава, дамм :baby:

tanatos
11-12-2010, 16:01
http://www.facebook.com/?ref=logo#!/photo.php?fbid=425756647968&set=o.224533461965&pid=4370054&id=5448029687 (http://www.facebook.com/?ref=logo#%21/photo.php?fbid=425756647968&set=o.224533461965&pid=4370054&id=544802968)


Има няколко интересни снимки измежду многото.

Geri_ms
11-12-2010, 16:05
Спомням си как нямах търпение да си изкарам колелото, как играехме на народна топка/на паркинга, който тогава беше празен/, на федербал,...спомням си как беряхме джанките зад блока, как си говорехме до сред нощ на пейката пред входа събрани повече от 30 деца и чоплехме семки. Да спомням си и как събота рано се редях на опашката на фурната за топъл хляб и боза, как на Коледа чаках баща ми да се прибере с кашона с банани. Детство мое, реално и вълшебно.... :balloon:

Furious 155
11-12-2010, 16:34
ето някои от любимите следени филмчета от тогава:
http://www.youtube.com/watch?v=pwwhZHERlG4 - Starcom - от това филмче си правихме моделчетата от хартия :)
http://www.youtube.com/watch?v=uIp0uMm-Vcw&feature=related - Michel Valliant - пак много занимателна анимация, за мен!
А това сме го играли със седмици в квартала като деца - http://www.youtube.com/watch?v=M678PVOf5F0 - Captain Power и войниците на бъдещето :)

ЕЕЕЕХХХХХХХ...

bager
11-12-2010, 18:03
За всички пораснали деца, които си спомнят "Нашето детство" (http://detstvoto.stage.bg/index.php?do=cat&category=gallery) .
Като имате време разгледайте сайтчето, доста спомени ще нахлуят в главите ви...
Enjoy!

ves_v8
11-12-2010, 18:59
За всички пораснали деца, които си спомнят "Нашето детство" (http://detstvoto.stage.bg/index.php?do=cat&category=gallery) .
Като имате време разгледайте сайтчето, доста спомени ще нахлуят в главите ви...
Enjoy!
Много е истински сайта. Всеки който е минал през тези времена няма как да не застане пред компютъра и с умиление да си спомни за нещата....както направих и аз :thumbup:

detelazurno
11-12-2010, 19:14
Спомням си как нямах търпение да си изкарам колелото, как играехме на народна топка/на паркинга, който тогава беше празен/, на федербал,...спомням си как беряхме джанките зад блока, как си говорехме до сред нощ на пейката пред входа събрани повече от 30 деца и чоплехме семки. Да спомням си и как събота рано се редях на опашката на фурната за топъл хляб и боза, как на Коледа чаках баща ми да се прибере с кашона с банани. Детство мое, реално и вълшебно.... :balloon:

Oooo, да! Да обереш джанката още когато едвам се е появил плодът....безценно! А кварталните баби само ни се караха зарад тия пусти джанки. Бруленето на орехи също беше забавно :) А семките.....ауууу, семките. Онези дето ги продаваха във фунийка набързо свита от вчерашния вестник. Всичко около нас ставаше в люспи. И федербала....и празния паркинг......народната топка.... :bowdown:
Подсещам се и за безбройните колекции които сме си правили - циграрени кутии, бирени кутии, картинки от дъвки, кибритчета, салфетки.....
Ами течния шоколад! Помните ли течния шоколад? Онзи дето беше в тубичка като от паста за зъби?
А люлеенето прав на люлката до "чук", а?! Още си имам белег на дясната рака от една гоненица по люлките. А пък едно приятелче до ден днешен помни как една баба го уцели в главата с едно яйце защото люлеейки се крещяхме "БСП!". Много сме разбрали какво викаме, но важното беше шум да се вдига! :)
И всички онези игри от типа на "все едно, че....", "наужким...." :)

The_Game
12-12-2010, 16:46
е
http://www.youtube.com/watch?v=uIp0uMm-Vcw&feature=related - Michel Valliant - пак много занимателна анимация, за мен!

ЕЕЕЕХХХХХХХ...



Точно това ме дразнеше че е прекалено фалшиво :)



ВОЛТРОН

tokata_pz_flex
12-12-2010, 18:19
Точно това ме дразнеше че е прекалено фалшиво :)



ВОЛТРОН

Ти сглоби ръцете , аз ще сглобя краката :)

Васил Петров
12-12-2010, 18:56
За всички пораснали деца, които си спомнят "Нашето детство" (http://detstvoto.stage.bg/index.php?do=cat&category=gallery) .
Като имате време разгледайте сайтчето, доста спомени ще нахлуят в главите ви...
Enjoy!

След разглеждането на сайта направо настръхнах. :-) Не съм и вярвал че може да има такъв сайт.Снимката на Фантата е след едно леко почистване на мазето. ;-)

code
12-12-2010, 20:25
Спомням си, че като малък умирах за дъвки Турбо:-) Бяха по 60ст, а на мен ми даваха по 20ст. на ден.
Помня като тийнейджъри как излизахме по центъра с по 50ст. за едно кафе.
Помня как висях с гаджетата си по скамейките и как си купувахме подаръци по 2 лева.
Помня как вървяхме пеша щото нямаше пари за билетчета и ядяхме месо, банани и шоколад 2 пъти в годината.
Помня, че с години нямах колело, докато съседа бате Петьо не ми подари ръждивото си Балканче.
Та това горното не ми липсва. Беше голяма мизерия. Липсва ми големия купон - късахме се от простотии нон стоп, напук на всичко. Нямаше 2дни да си приличат.
Спомням си още много, много работи, но ме мързи да ги пиша, а и едва ли някой ще ги чете.

Alfa User
12-12-2010, 20:57
Спомням си, че като малък умирах за дъвки Турбо:-) Бяха по 60ст, а на мен ми даваха по 20ст. на ден.
Помня като тийнейджъри как излизахме по центъра с по 50ст. за едно кафе.
Помня как висях с гаджетата си по скамейките и как си купувахме подаръци по 2 лева.
Помня как вървяхме пеша щото нямаше пари за билетчета и ядяхме месо, банани и шоколад 2 пъти в годината.
Помня, че с години нямах колело, докато съседа бате Петьо не ми подари ръждивото си Балканче.
Та това горното не ми липсва. Беше голяма мизерия. Липсва ми големия купон - късахме се от простотии нон стоп, напук на всичко. Нямаше 2дни да си приличат.
Спомням си още много, много работи, но ме мързи да ги пиша, а и едва ли някой ще ги чете.

Може и да са ни липсвали някои неща, но за сметка на това пък си живеехме страхотно ... Тъжно е, че днешните деца няма да имат възможността да се докоснат дори до това усещане за свобода, няма да могат да оценят удоволствието да си купиш шоколадче "Кума Лиса" или две дъвки със събираните цяла седмица стотинки ...
А ние ... ние от тук натам само ще си спомняме за тези прекрасни мигове на небрежното детство, и дано по-често тези спомени изкарват усмивката на лицата ни - напук на днешната сивота и фалшива освободеност !
Наздраве, и нека запазим в нас тези спомени завинаги !

mirchozo
12-12-2010, 21:13
Аа чете се и още как.
Аз си спомням как ходихме в лозята и се катерихме по дърветата да ядем череши, сливи и...каквото намерим, ягоди, малини и т.н., съответно доста гонки сме преживяли от ядосани собственици, но няма как, деца...
Спомням си кушийте с "вело...,вело..., абе колелетата", които си правихме тайфата, пък колко падания имаме само ние си знаем.
Спомням си гумите които палихме на заговезни, заради които претършувахме цялата махала и лозята.
Спомням си безкрайните игри вечер на жоманка, стражари и апаши, ура, джидбол, цък-цък, гъзенка, тиган, пушек, фишеци, със сигурност пропускам още доста.
Спомням си как си правихме колиби в горичката пред блока, а вечер си палихме огън и си печхаме картофи в жарта.
Спомням си как вечер заставахме в канавката на околовръстното, въоръжени с домати,картофи и кой каквото намери, и целихме минаващите автобуси и камьони.
Спомням си как вързвахме едно портмоне с канап и го оставяхме на същото околовръстно, та голям майтап ставаше някой като спре и не може да го намери, понеже ние лапетийте сме го изтеглили в канавката.
Спомням си вечер как придърпвахме някой контейнер за боклук и го пускахме по баира, тва си беше опасничко.
Сещам се и за първите "компютърни" зали в които осъмвахме не един и два пъти, заобиколени от невероятните Нинтендо, Сега, както и невероятните Правец 8/16, в по-късен етап Пентиум... на които цъкахме Дуум 2 и Куейк.
Ееех....,спомени, спомени...

146_TTI
12-12-2010, 21:43
а помните ли онези давки турбо,от които вси4ки сабирахме картинки.......:-)

old alfist
12-12-2010, 21:53
В момента си спомням как ходехме с колелетата в една тракийска каменна крепост "Сторгозия" в м.Кайлъка да играем на фунийки и ги правехме за многократна употреба, направени от паус, маркирани от всеки един с индивидуални цветове за разпознаване.
Спомням си много други неща, но да не ставам досаден.

PEPI-2ALFA
12-12-2010, 22:44
Какво си спомням аз? Спомням си как изгладнели на връщане от градския плаж нападахме една круша-горница да ядем, сокчето от 6ст. в единствената будка на главната улица – сироп от буркан и газирана вода, филиите с лютеница (още мразя масло под лютеницата), помня появата на „Ябълка” – първото различно от лимонада, кооп-кола сайдер... Помня игрите на коски (топчета) и как един път бях продал една стклена коска, и как татко ми ме накара да върна парите на момчето и да му оставя коската подарък! Как след игра на поляната пред нас скачайки от куп подредени за сушене дъски си порязах пръст на крака и с линейка УАЗ-ка ме закараха до бърза помощ да ме зашият. Как с се покатерих на една метална врата (част от дворен портал), подпряна на един бор, и как се обърна и ме потрупа, и как единия се опитваше да я вдигне, а другия се кискаше (той не е много добре иначе), и как в поликлиниката ми праснаха 5 шева на горната устна. Как се катерех по лозницата на чичо ми да вляза през терасата (мисля, че още го мога, въпреки 100-те ми кила ;-) ) или да се кача на покрива на старата му къща и оттам да бера череши от черешата на баба Райна. Помня как брат ми се таркаляше до обезобразяване на лицето по един насип, как по-големите ни плашеха с таласъми в мазето на една детска кухня на поляната пред нас, как един от комшиите се спускаше по улицата с Балканчето си и нагоре го буташе, защото татко му беше заключил веригата с катинер за наказание. Как от една ученическа бригада решихме с още двама да си тръгнем по-рано и да минем през някакъв язовир да се къпем, а оная идиотка Кюфтето (класната, иначе Иванова) се обадила на майка ми да и каже, че съм избягал и на връщане от автобуса „видяхме 3 главички в една река, но не спряхме, защото валеше дъжд”. Даже на края на годината ми беше писала в бележника намалено поведение без съвет без нищо. Как с колелото бях обикалял някъде и после го бутах със спукана гума по един баир на влизане в града, и ме бяха издали на майка ми. Ааааа и как пушехме с един комшия в една землянка срещу нас, и как майка ми ме надуши и издаде на татко ми- малеееее страх :-)

П.П. Леле какъв съм бил досаден...

mim
12-12-2010, 23:08
И аз май покрай играта на ластик и ръбче повече в момчешките игри съм се вряла (май не съм пораснала). Бяхме "косенурките нинджи" и аз бях Донатело с пръчка на гърба. Обикаляхме и "следяхме" една къща с подозрение, че в нея живеят зли извънземни и в мазето с държат буркани с детски органи. Играехме на нещо като "чикън", кой ще влезе да погледне дали в мазето наистина има такива буркани. Във 2ри клас ми писаха намалено поведение, защото класната на другия клас ни засече, че обикаляме града след не помня часа, без родители, изръшкахме го целия Сливен от единия до другия край и обратно. Разбирасе и ходехме да берем сливи и череши по лозята. Возехме се в пластмасов самосвал, че даже двамата с брат ми се качвахме на него едновремено.
На село ходехме по поливните канали да ядем къпини, а на връщане от лозето си взимахме по някоя диня от другите бостани, чупехме в някой камък и се омазвахме до ушите, а то сладко, сладко... На каручката на дядо с магарето. Катерехме се на покрива да ядем първото узряло грозде по високото, бяхме по-зли от враните :devil: Вечер седяхме на дувара и бабите разказваха истории и приказки и беше твърде тъмно да играем на дама или ни е омръзнало от криеница. А по междуградския път я минат 2 коли на 1/2 час. Денем събирахме сено и после скачахме от високите бали в насипаната трева, а дядо ни гонеше, че съсипваме храната на животните. И още много...

Alexandrov70
12-12-2010, 23:42
цял живот съм живял в сф и нямам детски спомени от село .живял съм на три места - кв. Емил Марков(Гоце Делчев),Лозенец и сега Люлин(той не се брои - стар съм вече).Не знам кой как възприема развитието и прогреса , но минавайки покрай местата от детството ми и виждайки промените , строителството ,пренаселаността и другте негативи усещам някякво неопределено чувство , което аз съм нарекъл посегателство към спомените ми(не че на някой му пука за тях).Та мисълта ми е , че ние имаме такива спомени и сме богати в това отношение , а съвременните деца къде да добият такива спомени????Няма ливади , няма горички,застроиха и парковете , а тези ,които не са са твърде опасни.Пазете спомените си , те са безценни.Не са от и-нет клубове и наркосборища, а са чисти и невинни
ЕЕЕЕХ
п.с.Преди дъвките Турбо имаше Би-Бит с 64 картинки на готини коли :-)

ves_v8
14-12-2010, 21:42
токущо си открих тестето с картинки от дъвки Турбо, които картинки много прилежно сабирах :-D
Наскоро докато си правих ревизия на вещите открих и един билет за БДЖ от онези малките розово-лилавите :-D

fred
14-12-2010, 22:00
А в моето детство и дъвки турбо нямаше, а едни идеал-като парче дърво бяха, шоколад също нямаше, имаше само един, млечен с нарисувана или снимакрава, така си му и викахме, явно апотеоз на швейцарската /шоколада беше добър/ и други работи нямаше...и бира също, като поотраснахме :)
Нямаше телевизия, само едни канал, който предаваше по няколко часа на ден, чаааак като дърт тинейджър се появи и втора, за 2 часа тогава на ден, нямаше компютри, нямаше нищо, почти нищо което помните.А имаше много слънце, риболов, игри, безгрижие...Имах късмета че съм роден в София, но си карах летата на Дунава, при баба ми и дядо ми ..
Кината Култура, 1 и 2 салон в София, които въртяха целедневно детски филми, срещу 12 стотники вход, а те не ститаха никога.. и какво ли не, всеки го е изживял по свое му. Но пък влизахме и без пари, по различни начини
Но почти винаги деството е най добрия период от човешкия живот, дай боже на всеки да е така и колкото пъти се връщате в спомените му, толкова ще са по сладки те.Все пак да се замислим, че е Коледа и много деца, по една или друга причина никога няма да имат такова дество, какво можем да помогнем и направим, не е лошо да не го отлагаме и забравяме.
Абе някой писал ли че е играл на фунийки, че поне на първо четене не го видях?Това е много добра алтернатива на съвременните игри с боядисващи топки или пластмасови сачми.

vankata_ll
14-12-2010, 22:52
... Абе някой писал ли че е играл на фунийки, че поне на първо четене не го видях?Това е много добра алтернатива на съвременните игри с боядисващи топки или пластмасови сачми.

Имаше, имаше. Само че вместо списание Бурда, което каза че е ползвал колегата, ние ги правехме от "жената днес". Много "дефицитни" :-D Който намереше такова (тоест откраднеше от майка си ;-) ) беше царят на деня :-D
Иначе и дъвките си спомням. Бяха покрити с един бял прах и общо взето дъвченето им беше сериозно предизвикателство за мускулите на лицето :-D
Тогава времето не беше горещо, а просто слънчево, зимата не беше студена, а само снежна, и най-големият проблем беше да си наказан и да не може да излезеш навън ...

BLUE1
15-12-2010, 00:36
А спомняте ли си, как ни караха да се подстригваме за да влезем в училище или как ни намаляха поведението ако отидехме с бабите си на църква на Великден, а как трябваше да имаш връзки за да си купиш кока кола, а как милиционерите късат панталона на баща ви защото е чарлстон, а как ни унижаваха учителите пред децата чиито родители бяха партийни членове. А помните ли, че капиталистите бяха насочили ракетите си срещу нас и във всеки един момент щяха да ни нападнат, а бяхте ли на военно обучение и пълзяхте ли с рязан калашник на гърба, когато гръмна Чернобил? А, помните ли опашките в студа пред показният магазин за да може майка ви да купи три скапани банана за нова година......????

bager
15-12-2010, 00:54
А спомняте ли си, как ни караха да се подстригваме за да влезем в училище или как ни намаляха поведението ако отидехме с бабите си на църква на Великден, а как трябваше да имаш връзки за да си купиш кока кола, а как милиционерите късат панталона на баща ви защото е чарлстон, а как ни унижаваха учителите пред децата чиито родители бяха партийни членове. А помните ли, че капиталистите бяха насочили ракетите си срещу нас и във всеки един момент щяха да ни нападнат, а бяхте ли на военно обучение и пълзяхте ли с рязан калашник на гърба, когато гръмна Чернобил? А, помните ли опашките в студа пред показният магазин за да може майка ви да купи три скапани банана за нова година......????

Всеки избира какво да помни от детството си.
Аз избрах да помня "детските" неща. Ти явно не си имал хубаво детство, щом си виждал света през очите на възрастен. Жалко!
Всичко това, което казваш е така, но едно дете не вижда тия неща, или по -точно вижда ги, но не те са важни тогава.
Видях ги и аз, но впоследствие, а преди това -фунийки, прашки(не гащи), колелета, басейни, риболов, щуротии...ех!
Това е някаква машина на времето, сякаш е имало две паралелни времена. Едното го анализирахме с порастването си и не бяхме доволни, а другото си остана просто "детство"-времена на безгрижие и чувство за безвремие! Това, за което винаги ще си спомняме с тъга и умиление, защото знаем че никога няма да се върне!

търтей
15-12-2010, 03:53
Нямаше нищо, но пък имаше опашки за всичко :)

Поне можеше да се кара колело без каска и космподиск, да счупиш на някого главата без да те съдят за сексуален тормоз (е баща му или дядо му идваха да смърдят) и представете си да се возиш в москвича без колан или детско столче.
И в София имаше истинска зима, а смог беше понятие само от загнилия капитализъм.

Чавдарчето е весело дете, учи пее, бие се, краде ;)

Имаше яйца от кореком, по едно две на година - да не се прекалява с декадентски стоки. Банани и мандарини един път годишно за нова година (щото коледа не се знаеше кво е) Ананас съм ял веднъж.

Мъжът и жената интимно - или защо едно поколение го е срам от секса. Но пък имаше цомбене на женки - хаха яката ралта.

Сигурно е било готино.
Щото друго нямаше.

r.jelev
15-12-2010, 04:37
Точно както едно време.. :) Сега е много различно, но пък децата се кефят. Но на дали могат да си представят, че без мобилка без скайп без фейс бук фифа NFS CS пак може да им е забавно и ще бъдат доста по-здрави. Беше определено забавно, и темата е от тия които те пълнят с настроение :) браво!!!

fred
15-12-2010, 10:00
Имаше, имаше. Само че вместо списание Бурда, което каза че е ползвал колегата, ние ги правехме от "жената днес". Много "дефицитни" :-D Който намереше такова (тоест откраднеше от майка си ;-) ) беше царят на деня :-D
Иначе и дъвките си спомням. Бяха покрити с един бял прах и общо взето дъвченето им беше сериозно предизвикателство за мускулите на лицето :-D
Тогава времето не беше горещо, а просто слънчево, зимата не беше студена, а само снежна, и най-големият проблем беше да си наказан и да не може да излезеш навън ...

E така се е :)
Деството си е детство

DarkKnight
15-12-2010, 10:27
Митко браво за темата - положителната емоция струи от мен :notworthy:
Спомням си много неща, но повечето колегите вече ги казаха.
Имаше и лоши неща ама дали сега някой ще остави 8-9-10 годишно дете да игряае на улицата до 1-2 през ноща? Времената бяха други, и макар аз да съм малък и да помня само част от тях всеки път като се присетя и ми става хубаво. Сега като се сетя за Коледа се чудя един ден живот и здраве дали ще мога да осигуря и на моите деца такова безгрижие, защото макар да съм бил ограничаван от подаръци, да съм носил дрехите на по големия ми братовчед, защото родителите ми нямаха пари да ми купят, да ядем месо само като баба ми на село заколи някоя животинка и ни прати, ходех пеша на училище си беше безгрижие... Ходехме да ритаме, да ловим жаби на Панчарево, чакахме дядо Мраз (в днешно време дядо коледа), карахме колела, белехме си колената я защото сме се гонили и си се спънал, я защото си паднал от някое дърво или ограда, я са те бутнали докато сте играели лаком за гол... Лятото на село (то не е село ама така се вика на мястото дето е някой от родителите ти) ходехме до искъра, да гледаме влаковете, спускахме се по стръмните улици с дъска с колела (кога са колела, кога лагери), правехме си лъкове и ходехме в гората да се правим на ловци, трепехме птици с прашки (ръчно направени защото родителите ни нямаха пари да ни купят, а и майка ми не одобряваше :)) и още много неща, но поста вече става дълъг и прескачащ от тема на тема ама какво да направя като спомените извират като гейзер :)

renyx
24-01-2011, 17:19
Сега като пазарувам за моите деца и всеки път се чудя колко много играчки има. И понякога ми се иска да съм дете. Но като се замисля за моето детство, каквото беше и съжалявам днешните деца. То не беше кър, жмичка, народна топка, стражари и апаши. Нямахме кой знае колко играчки, но знаехме как да се забавляваме и без тях. Лятото не слизах от колелото и не се прибирах преди да дойде баба да ме подбере:roll2: Как искам и моите деца да имат такова детство,а не върховната им мечта да е да отидат на пазар в Мола... Не се дразнехме че Мимето има джиесем за 1000 лв или дънки на мис Сиксти. Или че родителите на Гошко всяко лято го водят на ваканция в Лондон. Имахме малко, но бяхме щастливи. Ходехме на екскурзии и се парзаляхме с найлони по снега и си говорехме по контактите, а вечер си правехме дискотека в стола.
Малко да си припомним
http://www.hemusfilm.bg/bg/catalogue/163-verano-azul.html

badmadafaka
24-01-2011, 17:59
Само един цитат да припомня (а за тези, които не са го чели да покажа):
You, too, will get old. And when you do, you’ll fantasize that when you were young, prices were reasonable, politicians were noble, and children respected their elders.

:waving: