minus273dot15
15-10-2017, 16:07
Интересна случка. Накратко - блъснаха ме и избягаха. И си нямам идея какво да правя. Струва ми се безсмислено да подавам жалба, а вътрешно усещам, че има несправедливост и трябва да направя нещо.
Сега по-широката версия. Разхождаме се със сина ми(в детска количка) и жена ми. На прибиране, се промушваме между паркиралите коли(чинно изчаквайки всички преминаващи, докато цялата улица се опразни, както винаги). Аз тикам количката. Преминаваме единия ред коли, пресичаме улицата и се намъквам между другия ред коли, за да се кача на тротоара.
В този момент, колата покрай която се промушваме тръва назад. Без запалени светлини, без нищо(че и тих двигател, по дяволите, не чух, че е запален). Щеше да сгази количката. Жена ми крещи като луда, аз с последни сили бутам количката на тротоара, ама оставам на пътя на колата, която още се движи леко назад. Не успя да ме смели, ама ми поогъна левия крак и ме измести с 20-30 сантиметра по паветата. Абе, шашнах се леко. Може и да съм ударил по колата, не помня(щото после ме боляха и пръстите на ръката, в което няма смисъл).
До тук - ок. Приемам, че се слуват такива неща - заблеяни, заспали, полу-интелигентни хора има - блъскат разни неща назад. Но следва включване на 1-ва, въртене на гуми и офейкване от местопроизшествието. За съжаление, запомних колата - тъмно синя Шкода, СА 6594 ??, шофираше жена. 1.8 двигател(видях го отблизо, прекалено отблизо - запечатало ми се е).
Улиците, както се сещате са еднопосочни. А някои - без изход. Посоката, в която отпраши й даваше само един възможен изход от квартала. Притичах, зачаках. Така и не мина, значи е паркирала. Тръгнах да търся колата, с чистата идея да счупя краката на жената, която я кара.
След няма и две-три минути виждам колата - движи се бавно, бавно. Заставам пред колата. Колата спира и вкаравам един шут централно в предната броня. Да е ясно, че искам да си поговорим. Минавам до шофьорското място - мъж. Едва сваля прозореца, ухилен. Сефте виждам да риташ колата на някой, а той да ти се хили. Питам го къде е малоумната му жена, приятелка или майка - който е карал колата преди 5 минути. Жена му я била карала. Ама била много внимателен шофьор, а това бил много масов модел кола, ама тя не можело да ме е блъснала, тя била бременна... хиляди оправдания със сълзи на очи. Не вървеше да го бия човека. Инструктирах го да обучи жена си да ползва огледалата, да не гази пещеходци, а ако ги сгази - да слезе да види дали не може да им помогне. Гледаше много тъпо и кимаше. Но така и не си призна.
Не вървеше да го бия, заради жена му. Щото има и 0.001% шанс да е била друга Шкода, 1.8 с номер СА 6594 ??, същия цвят, която да се е скатала в квартала и тъкмо преди малко да я е карала жена. Но не се чувствам удовлетворен от ситуацията. Въобще има ли смисъл да подавам някакъв тип жалба към КАТ? Ако да - какъв?
Целта ми е шофьорката да си схване безрасъдното поведение и някак си да си вземе бележка. Това с бягането ми дойде прекалено. Можеше просто да спре и да се извини. Аз щях да й изкрещя два пъти колко е проста и да си продължим по пътя. Май основното ми недоволство е от това, че явно това е масово явление. Вече 5-ти удрят 147-цата на паркинг и бягат, Хикса са го удряли два пъти. Но да удряш хора и да бягаш прелива чашата. Е, вие какво мислите е подходящо да се направи? Или да махна с ръка и да не се занимавам?
Сега по-широката версия. Разхождаме се със сина ми(в детска количка) и жена ми. На прибиране, се промушваме между паркиралите коли(чинно изчаквайки всички преминаващи, докато цялата улица се опразни, както винаги). Аз тикам количката. Преминаваме единия ред коли, пресичаме улицата и се намъквам между другия ред коли, за да се кача на тротоара.
В този момент, колата покрай която се промушваме тръва назад. Без запалени светлини, без нищо(че и тих двигател, по дяволите, не чух, че е запален). Щеше да сгази количката. Жена ми крещи като луда, аз с последни сили бутам количката на тротоара, ама оставам на пътя на колата, която още се движи леко назад. Не успя да ме смели, ама ми поогъна левия крак и ме измести с 20-30 сантиметра по паветата. Абе, шашнах се леко. Може и да съм ударил по колата, не помня(щото после ме боляха и пръстите на ръката, в което няма смисъл).
До тук - ок. Приемам, че се слуват такива неща - заблеяни, заспали, полу-интелигентни хора има - блъскат разни неща назад. Но следва включване на 1-ва, въртене на гуми и офейкване от местопроизшествието. За съжаление, запомних колата - тъмно синя Шкода, СА 6594 ??, шофираше жена. 1.8 двигател(видях го отблизо, прекалено отблизо - запечатало ми се е).
Улиците, както се сещате са еднопосочни. А някои - без изход. Посоката, в която отпраши й даваше само един възможен изход от квартала. Притичах, зачаках. Така и не мина, значи е паркирала. Тръгнах да търся колата, с чистата идея да счупя краката на жената, която я кара.
След няма и две-три минути виждам колата - движи се бавно, бавно. Заставам пред колата. Колата спира и вкаравам един шут централно в предната броня. Да е ясно, че искам да си поговорим. Минавам до шофьорското място - мъж. Едва сваля прозореца, ухилен. Сефте виждам да риташ колата на някой, а той да ти се хили. Питам го къде е малоумната му жена, приятелка или майка - който е карал колата преди 5 минути. Жена му я била карала. Ама била много внимателен шофьор, а това бил много масов модел кола, ама тя не можело да ме е блъснала, тя била бременна... хиляди оправдания със сълзи на очи. Не вървеше да го бия човека. Инструктирах го да обучи жена си да ползва огледалата, да не гази пещеходци, а ако ги сгази - да слезе да види дали не може да им помогне. Гледаше много тъпо и кимаше. Но така и не си призна.
Не вървеше да го бия, заради жена му. Щото има и 0.001% шанс да е била друга Шкода, 1.8 с номер СА 6594 ??, същия цвят, която да се е скатала в квартала и тъкмо преди малко да я е карала жена. Но не се чувствам удовлетворен от ситуацията. Въобще има ли смисъл да подавам някакъв тип жалба към КАТ? Ако да - какъв?
Целта ми е шофьорката да си схване безрасъдното поведение и някак си да си вземе бележка. Това с бягането ми дойде прекалено. Можеше просто да спре и да се извини. Аз щях да й изкрещя два пъти колко е проста и да си продължим по пътя. Май основното ми недоволство е от това, че явно това е масово явление. Вече 5-ти удрят 147-цата на паркинг и бягат, Хикса са го удряли два пъти. Но да удряш хора и да бягаш прелива чашата. Е, вие какво мислите е подходящо да се направи? Или да махна с ръка и да не се занимавам?