Originally Posted by
dimitar_vd62
Не е турска ван.Обаче това коте не е от нашия квартал.И двете майки които се навъртат не са негови.Едната изобщо не беше раждала по това време, другата която уж го припозна имаше две котенца малко по-големи, може би на седмица, едното черно с бяло на гърдите и бели лапички, като поотрасна го прибра някой, то си беше много симетрично и сладко, другото бе копие на майка си 1 към 1.А това беше на ден -два.Освен това и двете са 2/3 бели като задницата на едната е на черни кафеви райета и няколко добре ограничени черни и рижави петна по гърба,другата е с добре оформени и разграничаващи се петна отзад.И двете са късокосмести, освен това физиономиите им са с остри муцуни и и леко скосени очи към носа вероятно са сестри или майка и дъщеря.Така че произхода му е загадка.А и всички мъжки дето са тука са късокосмести.Най-вероятно или небросъвестни стопани са го/ги изхвърлили или по-вероятно децата като са се връщали от училище да са намерили някое котило от друг район да са го взели и зарязали впоследствие или мама не се е съгласила да си имат домашен любимец и са го изоставили.Всичко е възможно.Пък и не ме интересува марково ли е или не.Връзката мужду нея и нас е много силна верятно защото го отгледахме с много любов като дете, ако го бяхме взели отгледано вероятно нямаше да е така.Вероятно за това скъсания тапет който открих преди малко зад пердето не ми образува нерви.Даже жена ми предварително си запуши ушите пред вид какво се очакваше да чуе.А писана естествено за пръв път виждаше въпросното парче тапет ....
А това че не го е страх от водата предполагам има обяснение.Понеже си нямаше мама след всяко напишване трябваше даго подсушаваме и търкаме с влажно памуче обаче не е като на мама езика, та затова му миехме дупенцето и опашката на чешмата и го подсушавахме с кърпичка.Впоследствие като отрасна и почна само да ходи по голяма нужда, първо ровеше безразборно защото инстикта взе да се обажда но не знаеше как да го използва, после взе да копае но вместо да свърши нещото в дупката то беше в дупката а дупето му около нея.Та после имаше едно чудене де е аджеба онуй нещо, после следваше заравяне на онуй нещо което се изразяваше в по скоро затъпкване в гранулите.Та после трябваше да мием лапички, дупе, теракот и ламинат.И сега още мием лапички, понеже без нея нищо не можеш да свършиш, та когато жената полива цветята минава по саксиите да провери дали са надлежно полети и естествено пак миене на пода.И вероятно така свикна с водата.Съмнявам се обаче че само ще влезе в дълбока вода камо ли да плува.Относно интереса му към моята дейност предполагам че няма такъв интелект че да разбира какво правя, просто го привличат движенията и шума, но пък ако стана да пуша след туй събирам откъде ли не нещата си.Ето снимки от днеска, за съжаление не мога да направя снимка когато си наежи опашката защото това става когато получи изблик на енергия и ми трябва високо скоростна камера.Не случайно се казва че трябва да си гледаш пътя, защото трасето за драг от хола до кухнята има ляв и десен завой и една затворена врата зад ъгъла може да ти причини главоболие.