:respect::bravo:
Printable View
:respect::bravo:
Благодаря,Иво!:clap2:
Стават такива истории. Куп неща могат да се случат само на един борец.
Като човек, загубил много часове да следя спорт и спортисти, винаги съм съжалявал за това, че голямата част от тях се занимават само със своята си дисциплина, а всъщност са имали качества да бъдат от най-добрите и в други спортове.
Та, отивам начи да кандидатствам във ВИФ, и аз човек да ставам един вид и то си беше задължително всички да бягат на 100 м. 800 м или гюлле беше по избор, но стотачката задължителна. Като такъв, който на кросовете винаги е бягал с едничката грижа да не ме изпреварят жените, бях много горд с изумителните си спринтове и като такъв, зорко следях най-яките бегачи, разпределени в сериите. Гледам един борец от средните категории, абе по мое скромно мнение не повече от 75 кг, застана криво - ляво в нещо като нисък старт, гръмнаха тия с пищова, че като отряза това момче, за отрицателно време дръпна на останалите с 2-3 метра, после, явно реши, че е направил фал старт, забави, за да се връща, в това време тия около него му набраха и го дръпнаха с 3-4 метра, че като отряза пак! Настигна ги и ги отпра с поне 3 метра, страшен бързак :)
Викам си, ако имаше кой да го види това момче / в нашата рота имахме лекоатлет, спринтьор, дошъл от борбата/ къде ли щеше да троши останалите в спринта... Ама да не изпадам в положението на наш треньор, като отишъл за пръв път на международно състезание и гледа, тренира някакъв /многократен световен шампион, впоследствие и олимпийски/ и тоз нали не го познава, да вземе да каже - е на тва момченце само да му опраим малко техниката и ше земе мидал от световно!
Тълкувател на пиянски делириум
Всичко беше зелено, зелено, зелено....
Не като цвят, а като качество. Онова качество, дето определя дали става за нещо даденото нещо или е все още сурово, жилаво, безцветно и безвкусно.
Беше като пробуждане от дълбок сън.
Нещо не беше както трябва.
Нищо не беше както трябва.
Всичко беше до такава степен "зелено", че дори цвета на тревата не беше изумрудено зелен, а сивкав.
Вървяхме с жена ми по недовършения път и всъщност, тя все още не ми беше никаква жена.
Стигнахме до едно гръцко село, в което сякаш нещо беше изсмукало живота.
Дори розите в парка не бяха разцъфнали, а само напъпили.Пъпките и те увяхнали.
Дори и небето беше сиво-зелено.
Нямаше аромати.
Носеше се мирис, като от зелена тиква или кратуна.
Стигнахме до площата, където имаше малка кръчма, а пред нея, направо на тротоара скара, на която се печаха шишчета и свински ребра.
Подуших ги, но миришеха на трева.
Взехме си две шишчета, но се оказаха жилави, сухи и безвкусни, направо отвратителни.
Кръчмарят, индивид с увиснали бузи, къси ръчички и хилаво шкембе, въздъхна тежко и изхлипа, когато видя, че ги хвърлихме на проскубания пес, довлякъл се бог знае от къде.
Имаше нещо странно.
Огледах площада. На отсрещната страна имаше голям хладилен склад с рампа, а пред него железопътни релси. Явно влака минаваше през селото.
Чак сега разбрах, какво ми липсваше.
Беше тихо. Необичайно тихо.
Нямаше ги хората. Нямаше ги птиците!
Бог също!
-Къде са всички?-попитах кръчмарят, а той снизавайки гласа си отвърна:
-Тука са, но днеска ще е Събитието!- рече и се озърна страхливо.
-Какво събитие? Да не бръснат брадата на попа ви?
-Не. Отдавна нямаме поп! А и църква също, а и ...
Аааааа....! Започва се-изрева слабосилно човека, с поглед закован в релсите.
Настана тишина.
Една такава тиха и безплодна.
Нещо заскърца. Нещо нарушаваше зеления пояс.
Един влак, съставен само от дизелов локомотов и два вагона влизаше в селото.
Влака спя на рампата. Двама с белезникави престилки отвориха плъзгащите се врати на вагоните.
По таваните им имаше релси, по които се движеха касапски ченгели.
Изкараха едно парче релса и го свързаха със склада и релсата на вагона.
После подхванаха ченгелите и ги предвижиха в склада
Постепенно от ъглите заприиждаха хора. Едни такива зелени.. Тихо си говореха..
Някой, немощно извика:
-Вадят ги!-хората се люшнаха и извикаха спонтанно.
Нещо заромоля от склада , като набираше скорост и скоро двама започнаха да изкарват бързо обратно ченгелите, на които висяха трупове.
Човешки трупове.
Всички бяха изкормени и почистени, с извадени езици и отрязани пръсти на ръцете и краката.
Ченгелите бяха забити в гърба и труповете висяха с увиснали глави.
Бързо отрязаха главите на женските трупове и ги струпаха в единия ъгъл.
До мен хората коментираха:
-Това е комшията. Погребахме го преди три години, а я виж баща ми! Него пък преди две години.
- А двете деца, дето ги смаза камиона?
-Тях ги взеха още веднага.
-Щом са по-млади ги взимат веднага.
-Тука са само дъртаци
-Нима сте ги погребали, а те са все още тук?
-Какво ще ги правят?
-Какво става мамка му?-попитах ги с растяща тревога, защото един труп не ми даваше мира.
Беше с рошава черна коса, набит и здрав.
Виждаше се жълтата сланина в разреза на корема му, както и белега от куршум на дясната му ръка.
Гледаше ме с изцъклените си очи,сякаш да ми каже нещо.
-Ама и ние не знаем какво точно ги правят.
Нещо свързано с енергийната ефективност. Така ни казват.
По-младичките веднага ги взимат, а дъртаците виждаш. След няколко години.
Ония рошавия ме гледаше втренчено.
Повя вятър. Забърса зелениша и се опита да възстанови равновесието.
Вгледах се в погледа му!
Гледаше ме присмехулно с живец. Проследих погледа му.
На вагона имаше рекламен плакат, който рекламираше станция за изкуствено осеменяване, приканвайки всички да опитат.
Имаше и промоция до края на текущата 2052 година.
Тогава разбрах!
Тоя на ченгела бях аз!
Започнах да усещсм ченгела в ребрата си.
Събудих се от жена ми, която щедро ме ръгаше в ребрата, шепнейки ядовито:
-Събуди се най-после и се обърни!
Хъркаш и вече три пъти събуди детето.
Ще го водиш да му баят. Пияндурник такъв!
Станах и отидох в банята. Облекчих си стомаха. Поред излязоха ракийките и салатите...
Разбрах защо сънувах всичко в сиво-зелено.
Пуснах си душа, измих си зъбите и се шмугнах в леглото.Прикотках си жената и я попитах:
-Много ли хърках? Сънувах много интересен сън.
- То хъркането как и да е, но не всеки може като тебе да псува на седем -осем езика. Тоя път надмина себе си. Дядо ти сигурно щеше да се гордее с теб- гушна се и разроши косата ми.
-Повече никаква енергийна ефективност няма да ме потведе!
-Какво каза?
- Нищо. Спи! То и тя е като всичко в съня. Мамим само себе си.- последното го казах на ум, защото потънах в един друг сън, за който ще разкажа някой друг път.
Много SciFi ... а и има нужда от редакция ... Но пък както винаги нестандартно и интересно! :)
mordohy, едно книжле трябва да издадеш!
Не знам какво да кажа.Разказът ми харесва.Не ми харесва поводът за написването му.
И все пак не забравяй,че всяко зло е за добро .Факт .
http://r25.imgfast.net/users/2515/84...iles/52226.gif
Това си го спомням. Разказа, че си го сънувал, когато се видяхме предния път в двете хаби ;)
Браво, че го написа... :)
Искам да ви се извиня, но бях с мобилния нет, нещо се обърка и изобщо не бях нито свършил, нито редактирал. Пиша на един стар лаптоп, с разбрицана клавиатура и в бързината се получават най-разнообразни простотии. Изобщо не мислех , че се е поснало нещо. Чак сега видях и го поправих!
Иначе беше наистина за лобут!:comphits:
Ша ти набия обръчите като те видя!
Нещо пак ме подкара на писане.
Я да видя, това дали ще се посне в тоя вид.
Браво Иво, отново трогателно четиво! Какво пиеш че ти идват такива щуротии (в добрия смисъл на думата) в главата?
Аз на трезво си ги пиша!:cheers:
:clap: