Не е зле да се прочете.
"Моето име е Мария Спирова. През януари, чрез програмата „Global Conversation“ на" Евронюз", се запознах с един 16-годишен украинец на име Тимур, който живее в Киев. Двамата разговаряхме с Вивиан Рединг онлайн и Тимур попита, почти пророчески, за позицията на ЕС относно положението в Украйна.
Посвещавам това отворено писмо на него, както и на всички украинци, които чувстват онова специално източноевропейско отчаяние, което се създава от вече четвъртвековното преследване на демократичния идеал, накрая водещо до масови безредици и полицейски кордони.
Тимур, да започнем с това - аз просто искам да кажа, че съжалявам.
Надявам се, че сте в безопасност, надявам се, че приятелите ти са в безопасност, надявам се не сте крайно и безвъзвратно изтощени от битката, макар че вероятно е точно така. Знам, че аз бих била, ако бях на твое място.
Съжалявам, че ти пиша от страна в Европейския съюз, в който вашето поколение имаше (все още ли я има?) такава вяра. Съжалявам, защото, честно казано, ние сме куп безволеви мекотели. Европейските правителства изглежда се състоят изцяло от хора, които, честно казано, нямат представа какво преживявате ти и твоят народ в момента.
Прости им, ако можеш - те мислят, че да угаждат на човек като Путин е подходяща стратегия за външна политика. Виждаш ли, доскоро те мислеха същото за Кадафи.
Мърморенията им за "възможни санкции" няма да ви помогнат в борбата ви с едно измамно правителство и неоимпериалистическия стремеж в глобален мащаб. Аз го знам, ти го знаеш, Барозу го знае. Нека продължим.
Аз най-вече искам да се извиня заради моята собствена страна, чийто външен министър г-н Вигенин почти изкълчи езика си, опитвайки се много внимателно да не осъжда насилието, наложено върху вас от президента ви и собствената ви полиция. Съгласувана позиция на ЕС, казваш? Нее. Български официални лица и институции престъпват регламентите на ЕС около четиринадесет пъти на ден, но никой от тях дори не би посмял да си помисли да противоречи на Путин.
Защото, виждаш ли, Тимур, ние сме заедно в това. Ние сме в менюто на геополитическия бюфет. Украйна се очертава като основно ястие. България е по-скоро лек десерт.
Помисли: през 2011 г. спряхме преговорите за петролопровода, който ще позволи на Русия да заобикаля вашата страна и да прилага още повече изнудваческата си тактика, която да повлияе на вашите политици. В деня на най-голямото насилие на Майдана новият руски енергиен министър заяви, че се възстановява проектът Бургас- Александруполис. Просто ей така - без да го обсъжда със страната, която всъщност се отказа от сделката. Той е сигурен, че ще играе с тях.
Ние сме заедно в това, Тимур, защото спиращата дъха арогантност на олигархичните кръгове, които омаскаряват и нашите правителства, наистина не знаят граници. Те споделят една и съща тактика за справяне с демократичното несъгласие, и дори учителят им е един.
Нашият премиер Орешарски и Виктор Янукович дори споделиха една и съща маса в Сочи, което символично и публично скрепи срамното им политическо родство.
Да слушам неестествената, жестока пропаганда, която тече от официалните украински източници, ми дава извратено усещане на дежавю. Защото правителства като нашите са го измислили удобно - ако несъгласните отказват да се отегчат от протестите си, управляващите плащат на няколко групи от провокатори, пълни с тестостерон, за да започнат свада, а след нея правят така, че полицията да прекали, за да може да разгневи мирните демонстранти. След това властимащите незабавно се позовават на някакъв вид извънредни пълномощия и нещата излизат извън контрол.
Точно като Янукович, през лятото на българските протести на нашия собствен изстрадал площад "Независимост" Орешарски нарече хиляди протестиращи мъже, жени и деца "екстремисти" и сметна, че това е оправдание за струпването на десетки хиляди полицаи, които да смажат митинга. Точно като Янукович, Орешарски оправдава всичко – побоя над протестиращите и подценяването на броя им в пъти, заплашваните и нападани журналисти.
Разбира се, няма място за сравнение на мащаба на събитията – Киев избухна в пламъци и хората от цяла Украйна показаха много повече кураж, много по-добра социална организация и много по-силни нерви от тези, които ние имахме в нашия тъмен час..
Ваше е изпитанието чрез огън, наше е упражнението на отчаянието. Вашите барикади устояха, нашите не го направиха.
И светът наблюдаваше с ужас и двата пъти. Западните медии вече авторитетно спорят дали Украйна е "разделена страна", като че ли е възможно да има страна без дълбоки политически и културни различия в днешно време. Казаха го за България, казаха го за Босна и Херцеговина, сякаш това обясняваше всичко. Ще го повтарят до втръсване за всяка нация, която е била в постсъветската орбита и се стреми да намери своя път.
Не им обръщайте внимание. Вие със сигурност не сте сами, вие със сигурност имате числено превъзходство. Имате вяра, дърва за огрев, имате подкрепа чрез интернет. Не агонизирайте пред мълчаливото мнозинство както направихме в София и просто игнорирайте окончателно любовните песни, оплакващи СССР, които чуваме от някои ъгли.
Най-лошото нещо, което можете да направите на тези главорези, е да ми покажете, че техните идеи са непоследователни.
И още нещо! Ние живеем в един забавен свят с малко логика, Тимур! Забелязал ли си? Всяко протестно движение в днешно време незабавно се превръща в "непредставително", като че това е някаква спънка. Ако беше представително, широко подкрепяно и действаше в пълен консенсус, нямаше да е протест, нали така? Протестиращите навсякъде, по подразбиране, са малцинство - поне докато не успеят. Ще ми се светът да помни това, а на теб?
И не обръщай внимание на британските емигранти в Киев, които туитваха своите снобски мнения до Би Би Си. Толкова много "праведност", от която да ти се догади: “Нека си го кажем, нашата собствена полиция никога няма да позволи такава бъркотия пред Уайтхол". Дали това е повод за гордост, господа? Фактът, че сте оставили вашата система да има такъв пълен контрол, за да може уверено и безпристрастно да потуши всяка ефективна форма на протест? Да, ние бихме искали да протестираме с музика и цветя, нали, Тимур? Но украинците бързо осъзнаха нещо, което българите се страхуват да признаят - мирните протести могат само да се надяват да повлияят на полулегитимни, полунезависими и полусправедливо избрани правителства.
Съюзените на международно ниво мафиоти, макар и седнали в министерски столове, не се вълнуват от гражданите и върховенството на закона. Демонстрациите и разследващата журналистика не ги карат да се поправят, не ги плашат, само от време на време ги дразни достатъчно, за да размахат голямата тупалка. Или водно оръдие, може би, в зависимост от случая.
И ето ни тук, четвърт век след нашето еуфорично освобождаване от Желязната завеса, отново на площадите. Пленници на нашите домашно отгледани олигарси.
Две объркани, изтощени източноевропейските държави, които са като отвлечени самолети с насилствено променен курс към PAX PUTINIANA.
A те се осмеляват да наричат теб сънародниците ти "терористи ", Тимур!
Тимур, те ни отвлякоха, защото мислят, че може да им се размине. Честно казано, тази част от света, която би трябвало да се погрижат малко за нашата ситуация също мисли така. Ние сме били оставяни на смъртта твърде много пъти преди.
Бъдещето изглежда мрачно, твърде млади мой приятелю. Изглеждаше мрачно и за нашите родители, които са преминали през техните собствени кръщения чрез огън, палки, коктейли Молотов, репресии, лъжи и мизерия на всеки няколко години от началото на 90-те години насам. То ще изглежда мрачно и за нашите деца, ако изобщо ги създадем в този объркан свят, където нашият регион изглежда марширува в кръг, все по-самотен и отчаян.
Човек би си помислил, че не искаме много. Ако не можем да бъдем независими - както историята ни показа много пъти – може ли поне да ни бъде позволено да избираме собствените си зависимости?
Можем ли да спрем да страдаме от позора, че законите са в ръцете на истински престъпници? Може ли - поне веднъж! - да получим пълното внимание и решителна подкрепа на модел, към който уж се стремим - европейската цивилизация в нейния последен облик?
Наречи ме глупава, Тимур, но все пак мисля, че можем. Знаеш клишето - „свободата принадлежи на смелите“. Но знаеш ли защо? Защото без значение какво ще се случи с #Euromaidan и #ДАНСwithMe, свободата е наша, защото я поискахме. И това е всичко, което ни е нужно.
Дръж се. Обличай се топло и не умирай. Искам да те видя да пържиш политиците от ЕС отново, скоро.
Мария Спирова"
