Привет на всички. Ето че дойде и моя ред да споделя моите преживявания с любимото превозно средство Колата е '91 33 1.7 ie в сравнително запазено състояние - почти няма ръжда, само малки петънца, ходовата част е добре с изключение на предните амортисьори, всичко работи, няма цветомузики и други ефекти. Аз я имам от 3 години и в началото изглеждаше като нова /била е пребоядисвана/, но с течение на времето започнаха да се виждат следите от майсторлъка на някой гаражен майстор-започна да се лющи лака. От начало бяха само малки петънца, на които не обръщах внимание, но след едно лято цялата стана като крастава, сигурно като ходих на море трябваше да мажа колата с крем против изгаряне а не себе си. За капак на всичко след време една сутрин намерих колата пред блока цялата одраскана и името ми "гравирано" с пирон на спойлера. Бях решил да я пребоядисвам но само чаках подходящия момент и да ми дойде музата, че все не ми достига свободното време. Исках сам да си я подготвя и да я закарам на бояджия само да пръсне боята. По принцип обичам да се занимавам с разни машинарии, но с боядисване не бях се занимавал толкова сериозно. Един ден просто ми писна и реших да я започна, пък да видим какво ще стане. След като събрах малко информация кое как става и говорих с няколко бояджии я закарах на село /близо до Велико Търново/ защото там имаме гараж с някои инструменти и една събота сутрин "я почнах". Първо се заех да я измия защото в последно време само карах и не обръщах никакво внимание на външния вид - така или иначе на нищо не прилича. Освен това както беше кална не се забелязваха толкова дефектите. Не съм я снимал преди да я измия, защото апарата не ми беше под ръка, но ето снимки след като е измита /снимките може да изглеждат големи, но нямах време да ги намаля. Правени са с телефон с 2МР камера/:
Виждате на какво е заприличала. За мое учудване след като я измих /с веро/ извади голям гланц за състоянието в което се намираше. Верото беше необходимо за да се изчистят всички мазнотии от боята. Особено внимание отделих на подкалниците, както и на праговете. Оказа се че под пластмасовите прагове отзад всичко бе6е пълно с кал и пясък. Към обяд започнах да я разглобявам и до вечерта вече не приличаше на кола. Махнах всичко което щеше да пречи: фарове, стопове, мигачи, брони, чистачки, решетчици, лайсните на вратите отгоре, хоризонталните лайсни на прозорците на вратите, дръжките. Може да съм забравил да спомена нещо, но всичко което може да се махне беше махнато. От интериора свалих само корите на вратите, а останалото го покрих с найлони. Бях изкарал колата на пътя да си бачкам на спокойствие, минаваха разни хора, всички гледаха съжалително, цъкаха с език, някои ме окуражаваха, и аз не знаех какво ще стане, но продължавах да си човъркам...
Това е засега. Като имам време ще продължа с историята.