За щастие не бях с Ромина Пауър, а с Баба Ланча. Пиша го тук, защото с вас по- се познаваме.
Офисът ми е на жълтите павета, на 100 м от парламента. В първия ден на протестите, 14.01, отивам на работа и паркирам на Шишман, защото знаех, че около парламента е затворено и не мога да стигна там, където обичайно паркирам. Не ми мина през акъла, че може да има вандалски прояви по околните улици.
Към 14 ч. слязох пред офиса да видя какво става и тъкмо тогава изтласкваха протестиращите по бул. Цар Освободител към Раковска. Бяхме се събрали 20-тина души от сградата да зяпаме. Тогава някой спомена, че имало потрошени коли и аз отидох да видя моята. Оказа се, че точно тя е пострадала най-много от колите по цялата улица (с изключение на 2 помляни патрулки). Може би защото е по-стара и евтина от останалите. Както е известно, "великите мъже" демонстрират силата си чрез издевателства над по-слабите жертви. Ако бяха закачили някоя S-класа, щяха да бъдат намерени и наказани. Но миловидната, семпла италианка изглежда сякаш я кара някой беден, слаб човечец, който дори и да ги хване, не може нищо да им направи. Наблизо има едно магазинче тип "клек шоп" за соленки и сладки, чиито витрини бяха потрошени от вандалите и сладките се бяха разсипали по земята. Женицата от магазинчето кротко събираше стъклата от тротоара. Бяха повалили и пътния знак на ъгъла с ул. Хаджи Димитър.