доколкото съм "запознат" с клюките те Ферари са си го "натирили", иначе той е искал още да се състезава ... това не е втори шанс за него ...
доколкото съм "запознат" с клюките те Ферари са си го "натирили", иначе той е искал още да се състезава ... това не е втори шанс за него ...
Alfa Romeo Brera 2.4 JTDm 210 кавала ... и малко отгоре
Alfa Romeo 159 1.9 JTDm SW .. бързият влак
Renault Clio DCi 2018 .. без коментар .. да е щастлива жената
Лоши полоти в Ф1 няма...
Никой не спори че Шуми беше много добър пилот, ще видим тази година как ще се представи. Това че ще кара Мерц, все пак не само Ферари правят добри коли и мотори, трябва да сме много заблудени да смятаме че нямат конкуренция. Моят фаворит вече няколко години е Фелипе Маса и тази година пак ще си стискам палци за него. Дори ще се радвам ако понатрие носа на всички останали. Тази година се очертава много добър сезон със силни отбори и пилоти, какво повече можем да искаме...
И все пак ми се щеше Шуми да си беше останал във Ферари и да кара заедно с Маса...
Alfa Romeo 159SW 2.4JTDm/20V 200* коня + 1 магаре зад волана.
Ако искаш да си бърз-тръгни сам, ако искаш да стигнеш далеч-тръгни с приятели!!!
Горе главата, нищо че е празна...
мен пък не ми пука че няма да кара мишоооо у ферари.не съм го и харесвал тоя .перфектен е като пилот но си е шваба.пък и ми писна да му гледам носът толкова време.малко разнообразие тази година и да видим испанчето и идано има повече силни тимове иначе изобщо няма да гледам ф1
75 2.0 т.с 146HP ланча делта 1.6 16 103 HP
kavasaki zzr-600 100 жребеца
147 1.9 JTD 115 HP тел.0899 80 80 54
Има, има...
Аз съм фен на McLaren.
Що се отнася до Шумахер - не мисля, че е направил нещо нередно. В спорта няма нищо сигурно.
Никога не съм го харесвал, ама се радвам, че се върна. Хем ще е по-интересно сега, хем ще трябва да доказва, че не е спечелил всичките си титли с най-добрата кола и/или с мръсни номерца.
Alfa Romeo 166 3.0 V6
Alfa Romeo GTV 2.0TS - няма я вече.
Михаел Шумахер – Странната история на неговото оттегляне, част I
Преди за започне самата новина ето за това бях говорил след края на сезона но беше на английски нне можах да си преведа всичко
(по материал от Business F1)
Неделя, 10 септември 2006 г., Монца. В момента, в който Михаел Шумахер пресече финала и спечели Гран при на Италия, подчинените на пресаташето на Ферари Лука Коладжани започнаха да раздават лист хартия на журналистите пред моторхоума на отбора. Това беше пресрилийсът, оповестяващ оттеглянето на най-успелия пилот в историята на спорта, който все още бе във върхова форма и се бореше за световната титла. Коладжани бе получил изключително точни инструкции от президента на Ферари Лука ди Монтедземоло какво и кога да го направи.
Изборът на точно този момент беше странен, тъй като Шумахер се канеше лично да оповести решението си на пресконференцията след награждаването на подиума. Обикновено комюникета се раздават след или по време на обявяването на новина, но много рядко преди това. Така че половин час по-късно Шумахер обявяваше нещо, което всички вече знаеха.
До момента на разгласяването на дългоочакваната новина никой не знаеше какво точно ще стане. Шумахер не искаше да се оттегли, не и точно този ден. Според него той все още беше в достатъчно силна позиция, за да се наложи. Но Монтедземоло му беше определил Монца като краен срок преди много време (изрично против желанието на Жан Тод) и алтернативите бяха или да кара заедно с Кими Райконен през 2007 г., или да се оттегли.
Преди години никой не би се осмелил да нарежда на Михаел Шумахер какво да прави. Той беше Кралят на Формула 1 в продължение на 12 години. Това не се нравеше особено на Монтедземоло, който се придържаше към гледната точка на Енцо Ферари, че пилотите са служители, изпълняващи повелите на работодателя си. Подходът на Тод бе различен – той разглеждаше водещите фигури в отбора, включително Шумахер, като близки приятели. За 11-те сезона, през които Шумахер караше за Ферари, Лука беше настоял на своето един-единствен път. Този път беше повел битка с намерението да я спечели.
Преди 6 години, воден от желанието си да осигури най-добрия шанс за отбора си да печели, Лука беше пожелал да привлече Мика Хакинен за съотборник на Шумахер. Но тогава намерението му бе блокирано от Шумахер и Тод. Сега обаче бе решен да се наложи. Той искаше Райконен и ако цената за това беше напускането на Шумахер, бе готов да я поеме. Шумахер не беше просто изместен от Ферари, той не беше готов да продължи при предложените му условия. В резулатат на това беше решил, макар и неохотно, да се оттегли. Избраният момент беше добър – той си отиваше докато все още бе във върхова форма.
Естествено при дадените обстоятелства и двете пресконференции бяха тъжни събития. Шумахер беше мрачен, очевидно не виждаше повод за радост в оттеглянето си. Но той се придържаше към фирмената линия и не даде израз на чувствата си. От друга страна вече обявеното решение не му беше оставило място да маневрира. Последното беше сторено по изрично нареждане от Монтедземоло, искащ да демонстрира че той, а не Шумахер, командва.
Шумахер бе на 37 години и според Монтедземоло бе преминал “срока на годност”. Както отбеляза Вили Вебер, “Михаел откри, че вече не притежава влиянието, което си мислеше, че има във Ферари”.
Отброяването на дните до оттеглянето на Шумахер бе започнало на 25 август 2005 г., когато Райконен подписа едногодишна опция, даваща право на Ферари да сключи в рамките на определен период договор с него при заплата от около 45 милиона долара за 2007-2009 с допълнителни опции за продължение след това. Цената на опцията така и не се потвърди, но според слухове бе около 5 милиона.
През лятото на 2005 г. мениджърът на Райконен Дейвид Робъртсън се готвеше да преговаря с Рон Денис за бъдещето на финландския пилот. Според Робъртсън преговорите щяха да са съвсем кратки. Договорът изтичаше, но Денис имаше опции за подновяването му. Проблемът беше, че ако Рон подновеше договора, според договорените опции трябваше да плаща 60-70 милиона долара на година до 2009-та. Рон не искаше да плати такава висока цена, макар че желаеше Райконен да продължи да кара за отбора му. Робъртсън бе изненадан, че Рон отказва да упражни опцията. Изглежда Денис нарочно я е оставил да изтече с намерението след това да поднови преговорите на чисто, тъй като според него Кими нямаше къде да ходи. Но Робъртсън бе доловил недоволство и разцепление в Макларън – Нюи бе пред напускане и съществуваше вероятност и Томбазис да си тръгне. От друга страна смяташе, че повечето от проблемите на Ферари бяха свързани с гумите и разрешими и знаеше че Рос Браун и Рори Бърни не бяха станали внезапно лоши инженери. Затова Робъртсън не прекрати преговорите с Денис, а му каза, че ще се видят отново. (следва)
Михаел Шумахер – Странната история на неговото оттегляне, част II
(по материал от Business F1)
Робъртсън прецени какви са му опциите и отиде във Ферари да провери възможностите там. Според него преговори само с Жан Тод биха били загуба на време, затова си издейства среща с Тод и Лука ди Монтедземоло. Пресметлив ход основан на политиката “разделяй и владей”. Преценката му е изключително точна. Докато Тод не е много запален от идеята да привлече Райконен, Лука е повече от ентусиазиран. Съществуват обаче някои усложнения. Ферари вече притежават опция за Валентино Роси и Тод открито изразява съмнения, че Шумахер няма да иска Райконен за съотборник. Но Робъртсън се среща с Монтедземоло на четири очи и скоро след това двамата се договарят да подпишат опция, според която Ферари ще плати на Кими за привилегията да има правото да го наеме като пилот в рамките на 1 година. Но Робърстън все още не беше гарантирал бъдещето на Кими. Всъщност по това време той дори не си мисли, че Ферари действително ще подпишат с Райконен. Но това е застраховка, която смята да използва за оказване на натиск при преговорите с Денис. Споделяйки информацията за опцията на Ферари с подбрани приятели журналисти, Робъртсън се погрижи слухът да се разпространи из падока.
Нещата се уталожиха до края на сезона, когато Денис разбра за слуха, че Райконен е подписал с Ферари. Въпреки че това беше само опция, той веднага се досети какво точно става и реши, че няма да позволи да го държат за заложник в продължение на година, оставяйки се на Ферари да решава бъдещето му.
В този момент ситуацията с третия пилот в тази история ставаше все по-неясна сред ширещите се слухове, че Рено ще напусне Формула 1 в края на 2006 г. Добре информиран източник бе подшушнал на Рон, че това неминуемо ще стане. Въпреки че това би било лоша новина за F1, за Денис новината бе доста добра. Със засилването на приказките Алонсо бе въвлечен в играта.
Денис му направи оферта. При заплата от $6 млн. на година, Денис, както и всички останали в падока, осъзнаваха, че Алонсо не е добре платен. Англичанинът му предложи 16 милиона на година. Моментът бе перфектно избран. По това време перспективите за Рено за 2007 г. бяха твърде мрачни, докато тези на Макларън, особено след добрия сезон през 2005-а, бяха много добри. Сребърните тъкмо бяха обявили подписания спонсорски договор с Водафон за 2007 г. и имаха повече пари от когато и да било.
При това положение мениджърът на Алонсо Флавио Бриаторе нямаше друг избор освен да посъветва пилота си да приеме офертата на Денис. Той знаеше, че в този момент Рено нямаха възможност да направят еквивалетно предложение на испанеца (въпреки че това щеше да се промени по-късно). Денис постави едно условие към предложението си – да обяви договора веднага, въпреки разрива, който щеше да причини в отбора и пилотите, каращи за него в момента. Според близки приятели това е продиктувано от желанието му да си го върне на Робъртсън и да покаже на всички от F1 колко е ловък.
Договорът с Алосно бе разгласен пред нищо неподозиращата общественост малко преди Коледа 2005 г. Това предизвика сензация, въртяща се главно около ролята на Бриаторе и очевидния конфликт на интереси. Беше интригуващо, че той и Рон излязоха с коренно различни версии относно това как точно Алонсо е бил отмъкнат. Но в крайна сметка това беше без значение. След опустошенията по банковата му сметка, нанесени преди от Робъртсън и Кими, Рон беше удовлетворен да прилапа Алонсо само за 16 милиона на година.
Във Ферари МШ излеждаше здраво укрепен както винаги и италианският отбор бе подписал опция с Роси за 2007 г., но в този случай Роси държеше опцията – тоест ако Роси бе решил да упражни правото си, за Райконен нямаше да има място. Ситуацията се усложни леко, когато Рубенс събра две и две и разбра, че за него не остава кола в края на 2006-а. Хонда му предложи високоплатен тригодишен договор и бразилецът си издейства предсрочно освобождаване. За да го замени, отборът подписа с Фелипе Маса едногодишен контракт колкото да запуши отворилата се дупка. Шумахер очакваше, че през 2007-а съотборник ще му бъде Роси. Но в началото на 2006 г. Монтедземоло осъзна, че не иска това. Подписването с Валентино беше идея на Тод и Михаел. Лука искаше неговия човек, Кими, да кара през 2007-а и започна да работи по осъществяването на този план.
Може да изглежда нелепо, че Лука е принуден да води политически игри в собствената си компания, но положението беше именно такова. Тод беше превърнал Ферари в свое феодално владение, колкото и неприятно да бе това за Лука. Двамата с Тод бяха кръстосвали шпаги преди това, последния път при спора им за бъдещия спонсор на Ферари. Лука искаше да се откаже от цигарените пари и да намери алтернатива, Тод предпочиташе да остане с Марлборо, които се натискаха да продължат договора със Скудерията. Този рунд бе спечелен от Тод, който подсигури 200 милиона долара на година за петгодишен период – най-крупната спонсорска сделка в историята на Формула 1 и предложение, на което отборът нямаше как да откаже. Нарастващото влияние на Тод във Ферари не се нравеше на Лука. Той не желаеше да се избави от французина, а просто да разбие съюза Тод-Браун-Шумахер, който според него контролираше отбора. Следващата среща на бойното поле бе относно Михаел Шумахер и двамата нямаха намерение да отстъпят от позициите си. (следва)
Мда, малко известен е горният анализ, мога смело да се похваля че тогава като излезе въпросния брой на БФ1, аз го дадох на Тенчев да пуснат тоя анализ в сайта си, тъй като и според мен точно това е станало......все още не мога да разбера какъв го държеше Мишо след това пак в Ферари като консултант......тоя Лука е такава шматка неземна.......
"Anybody that tells me a good car is one that is light with low power to weight ratio is an amateur" - Kazutoshi Mizuno-designer of Nissan GTRF=M x A - Исак Нютон - amateur.....
Aбе ей, ти гледам си ме нарочил нещо, аааа?
Първо книжка не ми даваш в темата за фаровете сега и тук...
Иначе до старта не сезона остава само седмица и половина. Ще видим тогава, как стоят нещата. Аз смятам, че най-малкото ще е доста интересно.
Alfa Romeo 166 3.0 V6
Alfa Romeo GTV 2.0TS - няма я вече.
Двама - чудесно, може би до края на годината ще се появи още един.....
"Anybody that tells me a good car is one that is light with low power to weight ratio is an amateur" - Kazutoshi Mizuno-designer of Nissan GTRF=M x A - Исак Нютон - amateur.....
Формула 1 е основно пари, така че напълно си го оправдам Мишо.