Днес с оргомно отвращение, възмущение и не малка доза бяс открих, че седалката до шофьора на новичката ми 159-ка е скъсана. Има около 1 см дупка на външната страна на дясната опора (откъм вртата). Освен това за ПОРЕДЕН път тропа вратата на багажника, а и от както гениите от Ауто Италия ми разглабяха задна лява врата за подмяна на дефектирала брава ми пляка и пращи тонколоната на въпросната врата. Освен това за втори пък в раммките на 2 месеца ми гори крушката на предния плафон, а круизконтрола два пъти се изключва сам и не желае да се стартира докато не загася колата. Тук в мен възниква много сериозна житейска драма. От една страна обожавам колата си, обожавам как изглежда, как вози, как стои на пътя, как набира. Обожавам усещането, че притежавам такъв мечтан автомобил. Щастлив съм с колата си. От друга страна, обаче, не мога да понасям честите и лигни и дефекти. Не мога да понасям покуртително слабото качество на официалния сервиз и възмутително високите му цени.
Не може ли просто да си карам колата и да се кефя? Защо трябва да си образувам нерви и бесове дали малоумниците от Ауто Италия ще ми признаят гаранционно щетата по скъсаната седалка (на кола купена януари 2009) и да се чудя как любезно да им обясня, че ако не я признаят ще си направя тапицерията от тяхната кожа. Доста съм афектиран и раздвоен в момента дали искам някога повече да си купя кола от лчбимата марка или да си карам старичките, но много по-качествени модели, а новите да ги гледам на снимка и да им се радвам.