Кулинарна

[bass]

...и кифтя със сос

Най-после съобразих очевидния начин за предвидимост на размера и броя на кюфтетата. Досега последното парче кайма все беше твърде голямо за едно кюфте, но и твърде малко за две (а в най-лошия случай - твърде малко и за едно) .

[viki]

Даваш ли се под наем?
Да те взема малко да поготвиш

[bass]

Охххх, през активния летен сезон като нищо бих се отдал под наем във Варна, амаааа... изтървахте момента
Пък и сега отрокът и майка му ми държат изключителните права, щото напъдих всички видове "тъщи", "свекърви", сестри и прочее, та се гледаме сами. Поне се уредих с готвенето, че алтернативата беше памперси и пране, хъхъхъ.
Душевното спокойствие изисква някои битови жертви, ндааа...

[iee]

Охх прочетох цялата тема и изгладнях зверскии Има тука два индивида от които ще поотмъкна някой идеи Колкото до рибата на скара, може да се направи и във фолио...изпича се идеално и не цапа изобщо. Правим си цяла скумрия и пъстърва така и става перфе.

[Коки]

...Винен кебап, телешки...

...и кифтя със сос

Би ли споделил рецептите?

П.П. На кюфтенцата що не си им боцнал една хубава гарнитурка?

[bass]

П.П. На кюфтенцата що не си им боцнал една хубава гарнитурка?

Ми те си имат сериозен сосец за целта Питка, люта чушчица и така. Между другото, бай ви Ганя изкара тазгодишната реколта чушлета собствено производство тип "Enjoy responsibly!" - ще ги включа в някоя следваща фотосесия.

Би ли споделил рецептите

Няма особени отклонения от традиционните рецепти.

Кюфтетата:
Половин кило кайма смес, подправки и сол на вкус (да не забравите кимиона), чаена чаша ориз (само измит, без бланширане). Омесва се всичко тва и се оформят кюфтета, малко по-големи от орех. Овалват се в брашно.
За соса - задушаваме ситно нарязан лук и морков (аз слагам и листа целина), поръсваме мощно с червен пипер, разбъркваме няколко пъти докато замирише приятно и го гасим с предварително настърганите домати (или доматено пюре), за да не прегори и да почне да нагарча. Овкусяваме със сол, черен пипер, чубрица, дафинов лист.
Слагаме кюфтетата в соса, доливаме гореща вода колкото да ги покрие и оставяме на бавен огън около 40 минути. Ако има нужда от сгъстяване, запичаме на тиган малко брашно (обикновено хартисва от овалването на кюфтаците) и го слагаме в кюпа с бъркане.


КебапТЪ:
Сосът е аналогичен на този за кюфтетата, но се наливат и чаша-две червено вино. Преди да се сложат в него, мръвките се запържват на силен огън от всички страни, докато побелеят (за да се затворят порите и да не бЕга сосът, та да са крехки). Са, ако питаш кое е най-подходящото телешко месо за целта, аз ще кажа: свинското Ама нали съм тръгнал да се специализирам в телешкото, а и оригиналната рецепта е с говедо...

Гарнитурата може да е картофено пюре или, в моя случай, ориз. Загрява се зехтин или няква друга мазнина и оризът се бланшира в нея, докато стане прозрачен (за да седи сипкав после). Наливаме бяло вино и/или месен бульон и/или вода, докато докараме течността до съотношение 3:1 спрямо ориза. Бухваме ситно нарязан чесън, чубрица/риган или друга любима подправка за ориз. Оставяме да къкри на тих огън, докато течността се абсорбира и оризът се свари.
При сервиране настъргваме пармезан, кашкавал или някакво друго подобно. Хубаво е оризът да е още горещ, за да се разтопи тва настърганото, ама аз немАх тоя късмет.

[Коки]

...Няма особени отклонения от традиционните рецепти...

Да де, ама има разни вариации. Например, кюфтетата могат да се запържат или запекат на фурна, а някои ги пускат във вряща вода (това последното се води по-полезно, щото мазнината, демек холестеролът, оставала във водата). Освен това, някои ги правят с хляб (като пържените кюфтета), а други - с ориз (като в твоя случай). Аз затва обичам да видя рецептата в детайли, за да имам повече инфо, а после правя това, което най-ме кефи. Оризът е ясен - там е важно съотношението. Аз го правя със зеленчуков или гъбен бульон, а понякога запържвам и лук (в началото). Относно подправките: обикновено му слагам и чер пипер.

[koolio]

Малка тайна: кифтьетата стават много вкусни ако им се сложи малко индийско къри.

[bass]

...Аз затва обичам да видя рецептата в детайли, за да имам повече инфо, а после правя това, което най-ме кефи....

Е тва е големият гъдел - да си натрупал достатъчно материал, за да можеш да интерпретираш, а не да копираш

...щото мазнината, демек холестеролът...

Това е друга голяма тема, но засега само енергично се разграничавам от отъждествяването на мазнина с холестерол!

[viki]

Охххх, през активния летен сезон като нищо бих се отдал под наем във Варна, амаааа...

..няма ама
ако трябва и майка с бебе ще ти осигурим
Сериозно,
много ви се радвам на всички

[bass]

..ако трябва и майка с бебе ще ти осигурим...

А, няма нужда - аз си нося

[Коки]

...Ама нали съм тръгнал да се специализирам в телешкото...

И аз така. Та пак от тази серия:

През юни направихме с жената една чудесна почивка на о. Корфу. Още първия ден опитах един от местните специалитети - Пастицада. Това нещо страшно ми хареса и реших да си направя в къщи...

Другият специалитет, който опитах там и ми скри шайбата е стифадо. Представлява нещо като попска яхния, само че обикновено го правят с говеждо. Правят го на много места в Гърция, но аз потърсих рецепта от Корфу и се придържах основно към нея:

http://www.agni.gr/food_and_wine/recipes/stifado.asp


Ето необходимите продукти:









Част от процеса на приготвяне:







В повечето рецепти го оставят да къкри в тенджерата, но в тази се прехвърля в гювеч. Освен това лукът се запържва отделно и се прибавя в гювеча 1 час преди да го извадиш от фурната. Ето какво се получи:





Сосът става малко мазен, защото гърците ръгат яко зехтин, но твърдят, че така трябва.


За гарнитура приготвих класическия ориз (както споменах по-горе - с лук, зеленчуков бульон и подправен с чер пипер):

[bass]

Телешки карета на тиган с бирен сос и глазирани лукови кръгчета.
Яко претупана работа, мръвката почти не беше маринована, кръгчетата са далече от глазирани, но пък един от любимите ми сосове стана традиционно добре и спаси положението.

Рецептата:
Телешките карета се овкусяват по усмотрение на готвача и се оставят да отлежат няколкко часа в хладилника. Аз нямах време и им дадох някои внимателни житейски напътствия с чука Даже ги резнах на кръст като шницели. Овалват се в брашно (което задържа сока при пърженето) и се запържват в силно загрята мазнина за по около 1-2 минути от всяка страна. Посоляват се след вадене.

В същата мазнина (евентуално добавяме още малко) се разтапя кафява захар (или мед, но на мен не ми допада). Лукчетата се задушават в получената карамелообразна смес, като се обръщат внимателно, за да не се разпаднат.
След изваждането им пак в същата мазнина запържваме до златисто брашното, останало от шницелите, след което наливаме половин бира и оставяме за 5-10 минути да се сгъсти (бъркаме чат-пат).

Предвид дългото ползване на една и съща мазнина и последващата й консумация е добре това да не е олио, а зехтин или мас - заради устойчивостта им на висока температура и избягване образуването на свободни радикали (че иначе трябва много вино за неутрализирането им )

[ivan dimitrov]

---

[bass]

Ми аз гледам винаги да има минимум запържване и повече задушаване с течност (не само мазнина) и варене - затва запържвам само брашното в началото и другото практически се вари, отделяйки всички аромати като в яхнийка . Специално чесънът, струва ми се, е много по-осезателен (особено в ориз), когато се сложи към края и му се даде време само да поомекне, вместо да се запържва.
Абсолютно съгласен за пресните гъби и продукти въобще - само в много краен случай ползвам полуфабрикати, сушени или по друг начин преработени неща. Гледам да почвам от прости изходни суровини и даже доматено пюре избягвам. Маринованите печурки са ми от най-презрените неща в кухнята (наред с тиквичките с ориз ), ма нямаше друг вариант в случая.