Спомняте ли си....?

[146_TTI]

а помните ли онези давки турбо,от които вси4ки сабирахме картинки.......

[old alfist]

В момента си спомням как ходехме с колелетата в една тракийска каменна крепост "Сторгозия" в м.Кайлъка да играем на фунийки и ги правехме за многократна употреба, направени от паус, маркирани от всеки един с индивидуални цветове за разпознаване.
Спомням си много други неща, но да не ставам досаден.

[PEPI-2ALFA]

Какво си спомням аз? Спомням си как изгладнели на връщане от градския плаж нападахме една круша-горница да ядем, сокчето от 6ст. в единствената будка на главната улица – сироп от буркан и газирана вода, филиите с лютеница (още мразя масло под лютеницата), помня появата на „Ябълка” – първото различно от лимонада, кооп-кола сайдер... Помня игрите на коски (топчета) и как един път бях продал една стклена коска, и как татко ми ме накара да върна парите на момчето и да му оставя коската подарък! Как след игра на поляната пред нас скачайки от куп подредени за сушене дъски си порязах пръст на крака и с линейка УАЗ-ка ме закараха до бърза помощ да ме зашият. Как с се покатерих на една метална врата (част от дворен портал), подпряна на един бор, и как се обърна и ме потрупа, и как единия се опитваше да я вдигне, а другия се кискаше (той не е много добре иначе), и как в поликлиниката ми праснаха 5 шева на горната устна. Как се катерех по лозницата на чичо ми да вляза през терасата (мисля, че още го мога, въпреки 100-те ми кила ) или да се кача на покрива на старата му къща и оттам да бера череши от черешата на баба Райна. Помня как брат ми се таркаляше до обезобразяване на лицето по един насип, как по-големите ни плашеха с таласъми в мазето на една детска кухня на поляната пред нас, как един от комшиите се спускаше по улицата с Балканчето си и нагоре го буташе, защото татко му беше заключил веригата с катинер за наказание. Как от една ученическа бригада решихме с още двама да си тръгнем по-рано и да минем през някакъв язовир да се къпем, а оная идиотка Кюфтето (класната, иначе Иванова) се обадила на майка ми да и каже, че съм избягал и на връщане от автобуса „видяхме 3 главички в една река, но не спряхме, защото валеше дъжд”. Даже на края на годината ми беше писала в бележника намалено поведение без съвет без нищо. Как с колелото бях обикалял някъде и после го бутах със спукана гума по един баир на влизане в града, и ме бяха издали на майка ми. Ааааа и как пушехме с един комшия в една землянка срещу нас, и как майка ми ме надуши и издаде на татко ми- малеееее страх

П.П. Леле какъв съм бил досаден...

[mim]

И аз май покрай играта на ластик и ръбче повече в момчешките игри съм се вряла (май не съм пораснала). Бяхме "косенурките нинджи" и аз бях Донатело с пръчка на гърба. Обикаляхме и "следяхме" една къща с подозрение, че в нея живеят зли извънземни и в мазето с държат буркани с детски органи. Играехме на нещо като "чикън", кой ще влезе да погледне дали в мазето наистина има такива буркани. Във 2ри клас ми писаха намалено поведение, защото класната на другия клас ни засече, че обикаляме града след не помня часа, без родители, изръшкахме го целия Сливен от единия до другия край и обратно. Разбирасе и ходехме да берем сливи и череши по лозята. Возехме се в пластмасов самосвал, че даже двамата с брат ми се качвахме на него едновремено.
На село ходехме по поливните канали да ядем къпини, а на връщане от лозето си взимахме по някоя диня от другите бостани, чупехме в някой камък и се омазвахме до ушите, а то сладко, сладко... На каручката на дядо с магарето. Катерехме се на покрива да ядем първото узряло грозде по високото, бяхме по-зли от враните Вечер седяхме на дувара и бабите разказваха истории и приказки и беше твърде тъмно да играем на дама или ни е омръзнало от криеница. А по междуградския път я минат 2 коли на 1/2 час. Денем събирахме сено и после скачахме от високите бали в насипаната трева, а дядо ни гонеше, че съсипваме храната на животните. И още много...

[Alexandrov70]

цял живот съм живял в сф и нямам детски спомени от село .живял съм на три места - кв. Емил Марков(Гоце Делчев),Лозенец и сега Люлин(той не се брои - стар съм вече).Не знам кой как възприема развитието и прогреса , но минавайки покрай местата от детството ми и виждайки промените , строителството ,пренаселаността и другте негативи усещам някякво неопределено чувство , което аз съм нарекъл посегателство към спомените ми(не че на някой му пука за тях).Та мисълта ми е , че ние имаме такива спомени и сме богати в това отношение , а съвременните деца къде да добият такива спомени????Няма ливади , няма горички,застроиха и парковете , а тези ,които не са са твърде опасни.Пазете спомените си , те са безценни.Не са от и-нет клубове и наркосборища, а са чисти и невинни
ЕЕЕЕХ
п.с.Преди дъвките Турбо имаше Би-Бит с 64 картинки на готини коли

[ves_v8]

токущо си открих тестето с картинки от дъвки Турбо, които картинки много прилежно сабирах
Наскоро докато си правих ревизия на вещите открих и един билет за БДЖ от онези малките розово-лилавите

[fred]

А в моето детство и дъвки турбо нямаше, а едни идеал-като парче дърво бяха, шоколад също нямаше, имаше само един, млечен с нарисувана или снимакрава, така си му и викахме, явно апотеоз на швейцарската /шоколада беше добър/ и други работи нямаше...и бира също, като поотраснахме
Нямаше телевизия, само едни канал, който предаваше по няколко часа на ден, чаааак като дърт тинейджър се появи и втора, за 2 часа тогава на ден, нямаше компютри, нямаше нищо, почти нищо което помните.А имаше много слънце, риболов, игри, безгрижие...Имах късмета че съм роден в София, но си карах летата на Дунава, при баба ми и дядо ми ..
Кината Култура, 1 и 2 салон в София, които въртяха целедневно детски филми, срещу 12 стотники вход, а те не ститаха никога.. и какво ли не, всеки го е изживял по свое му. Но пък влизахме и без пари, по различни начини
Но почти винаги деството е най добрия период от човешкия живот, дай боже на всеки да е така и колкото пъти се връщате в спомените му, толкова ще са по сладки те.Все пак да се замислим, че е Коледа и много деца, по една или друга причина никога няма да имат такова дество, какво можем да помогнем и направим, не е лошо да не го отлагаме и забравяме.
Абе някой писал ли че е играл на фунийки, че поне на първо четене не го видях?Това е много добра алтернатива на съвременните игри с боядисващи топки или пластмасови сачми.

[vankata_ll]

... Абе някой писал ли че е играл на фунийки, че поне на първо четене не го видях?Това е много добра алтернатива на съвременните игри с боядисващи топки или пластмасови сачми.

Имаше, имаше. Само че вместо списание Бурда, което каза че е ползвал колегата, ние ги правехме от "жената днес". Много "дефицитни" Който намереше такова (тоест откраднеше от майка си ) беше царят на деня
Иначе и дъвките си спомням. Бяха покрити с един бял прах и общо взето дъвченето им беше сериозно предизвикателство за мускулите на лицето
Тогава времето не беше горещо, а просто слънчево, зимата не беше студена, а само снежна, и най-големият проблем беше да си наказан и да не може да излезеш навън ...

[BLUE1]

А спомняте ли си, как ни караха да се подстригваме за да влезем в училище или как ни намаляха поведението ако отидехме с бабите си на църква на Великден, а как трябваше да имаш връзки за да си купиш кока кола, а как милиционерите късат панталона на баща ви защото е чарлстон, а как ни унижаваха учителите пред децата чиито родители бяха партийни членове. А помните ли, че капиталистите бяха насочили ракетите си срещу нас и във всеки един момент щяха да ни нападнат, а бяхте ли на военно обучение и пълзяхте ли с рязан калашник на гърба, когато гръмна Чернобил? А, помните ли опашките в студа пред показният магазин за да може майка ви да купи три скапани банана за нова година......????

[bager]

А спомняте ли си, как ни караха да се подстригваме за да влезем в училище или как ни намаляха поведението ако отидехме с бабите си на църква на Великден, а как трябваше да имаш връзки за да си купиш кока кола, а как милиционерите късат панталона на баща ви защото е чарлстон, а как ни унижаваха учителите пред децата чиито родители бяха партийни членове. А помните ли, че капиталистите бяха насочили ракетите си срещу нас и във всеки един момент щяха да ни нападнат, а бяхте ли на военно обучение и пълзяхте ли с рязан калашник на гърба, когато гръмна Чернобил? А, помните ли опашките в студа пред показният магазин за да може майка ви да купи три скапани банана за нова година......????

Всеки избира какво да помни от детството си.
Аз избрах да помня "детските" неща. Ти явно не си имал хубаво детство, щом си виждал света през очите на възрастен. Жалко!
Всичко това, което казваш е така, но едно дете не вижда тия неща, или по -точно вижда ги, но не те са важни тогава.
Видях ги и аз, но впоследствие, а преди това -фунийки, прашки(не гащи), колелета, басейни, риболов, щуротии...ех!
Това е някаква машина на времето, сякаш е имало две паралелни времена. Едното го анализирахме с порастването си и не бяхме доволни, а другото си остана просто "детство"-времена на безгрижие и чувство за безвремие! Това, за което винаги ще си спомняме с тъга и умиление, защото знаем че никога няма да се върне!

[търтей]

Нямаше нищо, но пък имаше опашки за всичко

Поне можеше да се кара колело без каска и космподиск, да счупиш на някого главата без да те съдят за сексуален тормоз (е баща му или дядо му идваха да смърдят) и представете си да се возиш в москвича без колан или детско столче.
И в София имаше истинска зима, а смог беше понятие само от загнилия капитализъм.

Чавдарчето е весело дете, учи пее, бие се, краде

Имаше яйца от кореком, по едно две на година - да не се прекалява с декадентски стоки. Банани и мандарини един път годишно за нова година (щото коледа не се знаеше кво е) Ананас съм ял веднъж.

Мъжът и жената интимно - или защо едно поколение го е срам от секса. Но пък имаше цомбене на женки - хаха яката ралта.

Сигурно е било готино.
Щото друго нямаше.

[r.jelev]

Точно както едно време.. Сега е много различно, но пък децата се кефят. Но на дали могат да си представят, че без мобилка без скайп без фейс бук фифа NFS CS пак може да им е забавно и ще бъдат доста по-здрави. Беше определено забавно, и темата е от тия които те пълнят с настроение браво!!!

[fred]

Имаше, имаше. Само че вместо списание Бурда, което каза че е ползвал колегата, ние ги правехме от "жената днес". Много "дефицитни" Който намереше такова (тоест откраднеше от майка си ) беше царят на деня
Иначе и дъвките си спомням. Бяха покрити с един бял прах и общо взето дъвченето им беше сериозно предизвикателство за мускулите на лицето
Тогава времето не беше горещо, а просто слънчево, зимата не беше студена, а само снежна, и най-големият проблем беше да си наказан и да не може да излезеш навън ...

E така се е
Деството си е детство

[DarkKnight]

Митко браво за темата - положителната емоция струи от мен
Спомням си много неща, но повечето колегите вече ги казаха.
Имаше и лоши неща ама дали сега някой ще остави 8-9-10 годишно дете да игряае на улицата до 1-2 през ноща? Времената бяха други, и макар аз да съм малък и да помня само част от тях всеки път като се присетя и ми става хубаво. Сега като се сетя за Коледа се чудя един ден живот и здраве дали ще мога да осигуря и на моите деца такова безгрижие, защото макар да съм бил ограничаван от подаръци, да съм носил дрехите на по големия ми братовчед, защото родителите ми нямаха пари да ми купят, да ядем месо само като баба ми на село заколи някоя животинка и ни прати, ходех пеша на училище си беше безгрижие... Ходехме да ритаме, да ловим жаби на Панчарево, чакахме дядо Мраз (в днешно време дядо коледа), карахме колела, белехме си колената я защото сме се гонили и си се спънал, я защото си паднал от някое дърво или ограда, я са те бутнали докато сте играели лаком за гол... Лятото на село (то не е село ама така се вика на мястото дето е някой от родителите ти) ходехме до искъра, да гледаме влаковете, спускахме се по стръмните улици с дъска с колела (кога са колела, кога лагери), правехме си лъкове и ходехме в гората да се правим на ловци, трепехме птици с прашки (ръчно направени защото родителите ни нямаха пари да ни купят, а и майка ми не одобряваше ) и още много неща, но поста вече става дълъг и прескачащ от тема на тема ама какво да направя като спомените извират като гейзер

[renyx]

Сега като пазарувам за моите деца и всеки път се чудя колко много играчки има. И понякога ми се иска да съм дете. Но като се замисля за моето детство, каквото беше и съжалявам днешните деца. То не беше кър, жмичка, народна топка, стражари и апаши. Нямахме кой знае колко играчки, но знаехме как да се забавляваме и без тях. Лятото не слизах от колелото и не се прибирах преди да дойде баба да ме подбере Как искам и моите деца да имат такова детство,а не върховната им мечта да е да отидат на пазар в Мола... Не се дразнехме че Мимето има джиесем за 1000 лв или дънки на мис Сиксти. Или че родителите на Гошко всяко лято го водят на ваканция в Лондон. Имахме малко, но бяхме щастливи. Ходехме на екскурзии и се парзаляхме с найлони по снега и си говорехме по контактите, а вечер си правехме дискотека в стола.
Малко да си припомним
http://www.hemusfilm.bg/bg/catalogue...rano-azul.html