Quote Originally Posted by Tickles
Ето го и "повече"-то време, та ...
Случката не е една, те са много, но една-две от тях са автомобилни. Открай време ме преследва очарователната каръщина съвсем дребни неща да имат не чак толкова дребни последствия.
Единственият ми удар като шофьор (аз съм такъв от скоро), дори полицията не удостои с название като произшествие или удар, амиии било по-скоро "нищо не се е случило" или "неприятна случка". Питайте ме мен, дали беше нищо.
Действието се развива извън границите на БГ. Аз и още 5 българки отиваме петък вечер, след много уговорки и отлагания, в един голям диско клуб, където обикновено имаше 1000-2000 и + човека. Огромен паркинг. Там, влизайки, точно на входа, сигурно с 5 мили/ч., се удрям много леко в нещо. Оказа се теглич на един голям Truck, паркиран на място за кола. Не е трябвало да бъде там, но беше и аз го ударих. Мислех просто да си продължа, но не можах да тръгна. Полиция дойде след ... едва ли имаше 2 минути. Изкараха tkuck-аджията виновен, то оставаше и да кажат нещо срещу 6 жени . Махнаха теглича, смениха ми гумата (да, полицаите, те са там И да помагат), междувременно направих сигурно най-голямото задръстване, което някога е имало там. Смяната на гумата не помогна, не мърдах. Извикахме пътна помощ, която позакъсня доста (беше около 2ч. сутринта). Качиха ми колата, взеха ми ключовете и само ми оставиха визитка с телефон, където да я потърся след седмица (ремонтирана). Вечерта ясно че беше no fun, нямах кола 1 седмица, а я бях купила преди 3 дни, като я взех платих 600$, имало големи щети (казаха ми какво, но нито разбирам, нито ме интересуваше). Да не споменавам колко дълго ме разнасяха като виц.
При друг много лек удар на светофар, като пътник до шофьора, счупих предно стъкло с главата си, иначе на колата й нямаше нищо.

За да подкрепя каръщината си, няколко произшествия без кола : Веднъж бях седнала на счупен стол, паднах от него, това са колко ... 50-60см.?! Е, резултатът беше счупена дясна ръка.
Боядисвам си тавана в стаята, не веднъж, на една висока стълба. Един път стъпих малко извън нея и полетях. Можех просто да си падна, но не, долу имаше стол, в който се разбих. Имаше много кръв, много болка и конци.
Да не споменавам изпускането на самолети в последната минута, това сигурно се е случвало на всеки, после обикновено съм имала куп неприятности, но впечатлителното е, че пак от каръщина веднъж се качих на друг самолет, за едно забутано място, далече от моята дестинация.
Та такам, спечелих ли си титлата?!

/п.п.замисля се да напиша мемоари
Да те запозная с един приятел , може и филм да направите за каръщината и мнооого оскари ще вземете , само незнам комедия ли ще е или драма ....