Alfa Romeo 159 2,4 Jtdm Q-tronic
Citroen C2 1,6 Sensodrive
Alfa Romeo 156 GTA Selespeed - EX
Alfa Romeo 159 SW 2,4 Jtdm Q-tronic - EX
Alfa Romeo 156 2,0 TS Selespeed - EX
....расоф ат, дърта кранта без зоб не пука!
Alfa Romeo 159 2,4 Jtdm Q-tronic
Citroen C2 1,6 Sensodrive
Alfa Romeo 156 GTA Selespeed - EX
Alfa Romeo 159 SW 2,4 Jtdm Q-tronic - EX
Alfa Romeo 156 2,0 TS Selespeed - EX
....расоф ат, дърта кранта без зоб не пука!
Това което считаш за черти на "славяните" - руси, синеоки, бледолики... са по-скоро черти на угро-фините...
А за "благия" им характер темата е много дълга... Как биха оцелели подобни племена през IV-VII в., когато е било "разселението на славяните", и как биха създали най-голямата държава на евро-азийския континент и биха покорили толкова много племена ? Не можеш да ме убедиш че това става с благ характер или благи думи ! Това, което виждаш в поляците и немците е възпитанието - първите 7 години.
Ще изнамеря къде четох за създаването на град Осло...
---------- Post added at 07:13 ---------- Previous post was at 07:11 ----------
Ми щото години наред това са ни набивали в тиквите... и че "кой е минал от тук ни е таковал"...
Last edited by nickyto; 30-05-2012 at 08:10.
bella italiana 156 SW 2.4 JTD 150 елитни жребчета
bella italiana 156 SW 2.4 JTD 150 елитни жребчета
Който иска да тегли и да чете....та и според ,,братушките" славяните са траки...............http://dox.abv.bg/files/dw?a=df18313269
Alfa Romeo 159 2,4 Jtdm Q-tronic
Citroen C2 1,6 Sensodrive
Alfa Romeo 156 GTA Selespeed - EX
Alfa Romeo 159 SW 2,4 Jtdm Q-tronic - EX
Alfa Romeo 156 2,0 TS Selespeed - EX
....расоф ат, дърта кранта без зоб не пука!
Адаш, беше обещал да пишеш за Венетите...
Ето какво открих за тях. То е от книгата "Етногенезис и създадени култури от протобългарите" на Константин Каменов
Започваме с т. нар. СЛАВЯНИ. Подобра група племена според позицията, която използваше досегашната историография, никога не е съществувала. Учените, изследващи този въпрос, са единодушни, че пръв за славяни пише гетският историк Йордан. Фактът, който ни предлага той, е, че голямото племе на венетите, живеещо по негово време между средното течение на реките Днепър и Днестър, се е разделило на много подплемена. Най-големи сред тях били славяните и антите. При интерпретирането на това сведение трябва да отбележим, че в текста, който е оставил Йордан, липсва терминът СЛАВЯНИ. За назоваване на разглежданото венетско племе той употребява формата СКЛАВИНИ (СКЛАБУНИ). Много от съвременните историографи, спиращи се на това племе, отстояват позицията, че името му означавало на старогръцки РОБИ. Всички древни автори, които посочват формата СКЛАВИНИ, отбелязват. че това е тяхно самоназвание, а не прозвище, използвано от гръкоезикови общности. При този вариант няма логика някое племе да назовава себе си чрез чуждоезикови, и то наситени с негативно значение, лексеми. В подкрепа на тези разсъждения можем да използваме и сведение на Теофан. В свое произведение той подчертава, че СКЛАБУНИТЕ носят името си по това на хунския принц Склабун, докато АНТИТЕ се назовавали по името на друг хунски принц, наричан Ант. На пръв поглед твърдения от рода на Теофановите (хунски владетели да са родоначалници на нови племенни разклонения от групата на венетите) звучат крайно нелогично. Затова потърсихме сведения за родословието и преселението на тези родове. Целта ни бе да се провери дали съществува някаква връзка между тях. Различни древни автори твърдят, че венетите са от малоазиатските тракийски витини. През IV в. пр. Хр. Александър Велики извършва гонения срещу много тракийски племена. Между тях са и витините в Мала Азия, от които се отделят венетите. Повечето изследователи пренебрегват тази версия, защото през следващите четири века сведения за венетите липсвали, а логиката изисквала за по-големите племена да има оставена повече фактология. Всъщност при описанието на европейска Сарматия в произведението на Клавдий Птолемей "Географско ръководство", съставено през II в., е оставено и много важно сведение за разглежданото от нас витинско племе. В северните предели на Европа авторът посочва, че се намира Сарматският океан. Южно под днешната Скандинавия е упоменато, че съществува Венетският залив. В други преписи на съчинението терминът е Венедски. Важното в случая обаче е, че става въпрос за венетите, които, преселвайки се на север, явно са играли важна роля, щом на тяхно име е назована цяла географска област. И тъй като споменахме, че те са се отделили от витините, ще отбележим, че в много средновековни произведения в посочено, че хуните също произлизат от тази група тракийски племена. Най-обосновано този факт е представен в старобългарския християнски труд "Имена на селища от "Деяния на апостолите". Тук е мястото да допълним сведенията за тази група протобългарски племена с цитати от двама китайски автори. Техните констатации са изключително важни, защото показват, че от Тяншан до Партия всички са близки родственици на хуните. Племената в този ареал са говорили един език, различни епохи на европейски автори за траките - многобройни родсвени племена, говорещи един език, различни диалекти.
bella italiana 156 SW 2.4 JTD 150 елитни жребчета
САНДЪКЪТ ОТ ТЕРАЧИНА е една от загадките на нашето ранно средновековно изкуство. Някои наши учени, и по-точно доц. Васил Гюзелев в книгата си „Княз Борис Първи", допускат, че той е бил част от комплекта с дарове от княза до папата. Авторката на статията, като приема тази версия, прави опит за паралел на дърворезбата но сандъка с каменната пластика на прабългарите, както и с родната ни резба от епохата на Възраждането.Този метод е допустим в изкуствознанието, особено в случаи, когато други свидетелства липсват. Така е постъпил проф. Н. Мавродинов в своята книга „Старобългарското изкуство". В оскъдното наследство за творчеството и майсторството на нашите предци .Сандъкът от Терачина би заел едно от първите места, непосредствено след Мадарския конник, Съкровището от.Наги Сент Миклош и пр. Читателите ще имат възможност освен чрез текста сами да си направят изводи и от паралелите на изобразителния материал, така изобилно поднесен в този брой. Рубриката „Драга редакция" е на тяхно разположение.
В една от залите на палацио Венеция в Рим намерих изложен Сандъка от Терачина с надпис, че е от IX—X в.И нито дума какъв е... Преди 7 години той обитаваше един прашясал килер на музея в това старо здание от типа на средновековните дворци с вътрешен квадратен двор. Достъпът до сандъка бе труден, а правенето на снимки — невъзможно. Когато със служителя от музея сеньор Фараони обърнахме този неголям сандък към прозореца, аз дръпнах избледнялата стара завеса. Светлината разкри невиждана сага в дърво! От резбата по малките пана, не по-големи от възрожденска икона, струеше живот и движение на старинни митове и страховити сцени. И всичко бе така монументално, че веднага помисляш за Мадарския конник!Но как да си обясним присъствието на този сандък в Италия, в катедралата на Терачина, откъдето носи и името си?
Нека си припомним един много важен момент от нашата средновековна история от времето на княз Борис I, когато от Плиска до Рим тръгват три български пратеничества, а две идват от страна на римската църква (866, 867, 868 г.).Тези събития, точно отбелязани в аналите на западните хронисти, не са случайни. Води се голяма и неприкрита борба за надмощие между папския Рим и византийската църква за привличането на българите.Един гениален владетел и прозорлив дипломат води тази борба, за да спечели изгода за своята държава с независима българска църква.В хрониките е записано, че той„Изпратил много дарове за светите места, а за свети Петър князът на българите изпратил между другите дарове и оръжието, с което бил въоръжен, когато в името Христово възтържествувал над своите противници".Към тези дарове проявил интерес и император Лудвиг II (844—875 г.) и някои от тях папата му препратил...Когато на 3 октомври 866 г. българските пратеници били тържествено приети от папа Николай Първи, невям те внесли в Латеранския дворец и един сандък с резба, съхранил част от царствените дарове.Българите били вече християни, но в резбата на този сандък нямало нищо от новата вяра. Изкуството на българите било все още езическо, както и съзнанието на неговите майстори! Виждали се онези езически грифони, които красяли разкошните коланни накити на българските знатни люде, оставили своите имена и своя владетел и семейството му-върху Чивидалското евангелие. А те били с високо самочувствие, идвали от страна с древна култура и сила, която се мери с франките и Византия! А резбата върху сандъка звучала като словата върху прабългарските каменни надписи.Именника на старите български ханове... Епос, който няма равен на себе си по замисъл, красота и изпълнение! Той е предтеча на българските резбарски школи от Възраждането. Прабългарите трябва да са дошли с изкуството на дървоваянето, така както са знаели да ваят в скалите каменни релефи.
Сандъкът от Терачина има дължина 1 метър и 6 сантиметра и е висок 67 см с капака (който не е оригинален). Украсен е от трите страни с резба, която има дълбочина от 5—8 мм. Върху предната, фасада има два надлъжни фриза с по пет пана, а отстрани паната са по четири. Големината на паната е 24 см заедно с арките. Майсторът е оградил всяка сцена в арковидна рамка. По този начин сандъкът е оформен както декоративно, така и конструктивно. Страните на сандъка имат 1 рамка от двоен фриз с резба. Когато при първата си среща със сандъка от Терачина (за изумление на сеньор Фараони) се проснах на земята, за да правя скици и да го съзерцавам и измервам....
bella italiana 156 SW 2.4 JTD 150 елитни жребчета
Дай и самия сандък де!
На където и да се въртиш, задника ти пак ще е отзад!
Интелектуален кръг БКАР. Няма тема, която да не превърнем в плюскане и пукница.
Не е много добро качеството, но в момента това изрових...
bella italiana 156 SW 2.4 JTD 150 елитни жребчета
Ле леее... от кога не е писано в тая тема.
Да изтупаме праха с нещо добре забравено старо... или умишлено забравено...
http://www.otizvora.com/2007/09/352/
bella italiana 156 SW 2.4 JTD 150 елитни жребчета
bella italiana 156 SW 2.4 JTD 150 елитни жребчета