Page 2 of 5 FirstFirst 1234 ... LastLast
Results 16 to 30 of 70

Thread: Летописите на Mordohy :):):)

  1. #16
    Запален алфист CBET's Avatar
    Join Date
    Jul 2008
    Location
    Русе
    Age
    43
    Posts
    318

    Default

    Alfa Romeo 156 2.0 TS '97 - продадена ...


  2. #17
    Ор'гинална с бандИрол viki's Avatar
    Join Date
    Nov 2005
    Location
    Варна
    Posts
    1,159

    Smile

    Благодаря,Иво!
    “And what is good, Phaedrus, And what is not good— Need we ask anyone to tell us these things...?”
    ― Robert M. Pirsig, Zen and the Art of Motorcycle

  3. #18

    Default

    Това не го видях в "сборника":

    Quote Originally Posted by mordohy View Post
    Седях си на кафето в парка и се препичах на мартенското слънце. По-смелите момичете се бяха поразголили и представляваха приятна гледка. Чаках кафето си и се бях отпуснал в блаженно безделие. Един гълъб с омотан син конец, около крачето си, пърхаше , около дясния ми крак и тъкмо се чудех, как да го докопм и да го освободя, когато ми донесоха кафето. В чинийката, заедно със захарта имаше една от тия, навити на тръбичка хартийки с пожелания! Понякога имаха учудваи попаденя.
    Отворих го.
    Там пишеше:
    " За света може да си никой, но за някой си целият свят".
    Усмихнах се.
    То си вярно си бях никой, но за децата и жените ми....
    Не беше това!
    Нещо ми се мотаеше.
    Нещо ми се въртешев главата...
    Слънчевите лъчи, проникващи през клоните на дърветата се размиха пред погледа ми, глъчката наоколо някак изостана и избяга настрани и аз се озовах на портала на завода.Бях в онова настроение, когато навънка е студено, духа вятър, превалява мокър сняг, а ти си топло облечен, добре нахранен, можеш всеки момент да се гмурнеш обратно в топлия цех и студеният вятър само ти напомня колко силен си.
    Пазача ни е полковник, бивш командир на дивизия.
    Това, че са го сложили в положение да е пазач на някакъв завод не го беше озлобила.
    Той ми казваше: здравей ефрейторе!
    Аз му отговарях: здраве желая, гу син полковник!
    Войнската етика, която беше дълбоко заложена в личността ни, ни потдържаше будни, помагаше ни да се справяме със всякакви глупости и подхранвше гордостта ни.
    Дрънкахме си глупости, когато по пътя се зададе един много смешен колоездач.
    Приличаше на торен бръмбарт, яхнал водно конче.
    Представет си стар , прогнил бегач, с джанти, които се кривяха като гевреци и педали, които така се клатеха, че явно возилото се движеше само от десният педал, като левият служеше да се догони десният.
    Отгоре беше кацнал странн индивид с огромна , издута ватенка, украсен с голяма ушанка с неисвезвестен цвят, чиито капаци се вееха отгоре свободно, като ушите на кокер-шпанйол.
    Двамата с полковника се напъвахме в такт с човека, когато се случи неизбежното.
    Точно пред портала му падна веригата.
    Някак неестествено спря колелото, като си държеше огромното шкембе на невъзможната си шуба, пусна си вилката и стъпи даже на рамката.
    Зяпнахме, какво точно ше стане и не се наложи дълго да чакаме.
    Маскираният като кукер колоездач, много внимателно подхвана шкембето си, разкопча горните си копчета и се зазяпа с много любов ,в това, което имаше вътре.
    От там се показа едно щастливо личице, на малко момченце, около 4-5 годишно.
    Детенцето имаше белези, които не се получават от игри, дребно все още недохраненно телце и огромни кафяви очи.
    Втурнахме се да помагаме.
    Половника подхвана детенцето, но то панически отказа да тръгне с него.
    -Аз съм тука с тати!
    Добре де, дечко!- Няма да те отделяме от него!- ухилих се аз и си спомних за сина ми.
    - Аз тука ше помагам на тати!
    Тати имаше явни затруднения, защото инструмента му се състоеше от едн керпеден и много ентусиазъм.
    - Имам няколко ключа , дето не ми трябват. Искаш ли помощ!?
    - Искам, каза човека и нещо в тона му ми бръкна в сърцето.
    Имах доста сбъркани ключове 14-15 ни 16 мм, та отидох да ги взема. Помислих малко и добавих и един френски ключ и едни добри клещи.
    Захванахме се с колелото.
    Опънахме спиците, смазахме лагерите и тамън започнахме да оправяме веригата, когато малкия каза:
    Іаз като порастна, ще купя на татко ново колело!
    -Бе ти ще му купиш направо нова кола!
    - Как!? Кола ли?
    Нима е възможно това!?
    Не го каза, но погледа му точно това казваше.
    Веригата обаче си искаше коване.
    ковяхме я заедно,а труда сближава хората.
    -Имаш чудно синче!
    - Да ! Много го обичам. И майка му много я обичах!
    Усетих, че тоя добър човек, не трябва да го спирам.
    Бяхме на сватба.-сякаш говореше на себе си, а не на мене- хапнахме, пийнахме и се заприбирахме. Карах си нормално. Изведнъж стана. Джип, светлина удар..
    Озовх се в ареста и никой не миказваше нищо.
    След пет месеца ме осъдиха на пет години затвор и първо разбрах, че вече съм затворник и мога да се изпикая по всяко време, когато ми се прииска и, че жена ми е починала.
    За детето никой нищо не ми казваше.
    Мислех, че е при майка ми!
    Беше починала три дена след ареста ми!
    Слава на Бога,на вицето ми попаднала историята ми, та ме помилвал без двуокати и прочие.
    Попаднах на добър човек.
    Бил на моето положение и създал фондация.
    Назначиха ме на работа.
    След една седмица се явих с всички документи и с шефа и си взех детенцето от детския дом.
    От тогава сме така.
    Все с колелото.
    -Ама аз ще купя на тати по-хубаво колело- ...
    Гледах го тоя орапан от живото човек. Никому ненужен.
    Той обаче за това момченце беше целия му свят.
    Наздраве за тия пустиняци, на които се крепи тоя свят!


    Посвещавам го на пролетния ни събор 2012 год и на нашите домакини-пустиняци!

  4. #19
    Къръджия Liminat's Avatar
    Join Date
    Oct 2010
    Location
    Варна
    Posts
    637

    Default

    Стават такива истории. Куп неща могат да се случат само на един борец.
    Като човек, загубил много часове да следя спорт и спортисти, винаги съм съжалявал за това, че голямата част от тях се занимават само със своята си дисциплина, а всъщност са имали качества да бъдат от най-добрите и в други спортове.
    Та, отивам начи да кандидатствам във ВИФ, и аз човек да ставам един вид и то си беше задължително всички да бягат на 100 м. 800 м или гюлле беше по избор, но стотачката задължителна. Като такъв, който на кросовете винаги е бягал с едничката грижа да не ме изпреварят жените, бях много горд с изумителните си спринтове и като такъв, зорко следях най-яките бегачи, разпределени в сериите. Гледам един борец от средните категории, абе по мое скромно мнение не повече от 75 кг, застана криво - ляво в нещо като нисък старт, гръмнаха тия с пищова, че като отряза това момче, за отрицателно време дръпна на останалите с 2-3 метра, после, явно реши, че е направил фал старт, забави, за да се връща, в това време тия около него му набраха и го дръпнаха с 3-4 метра, че като отряза пак! Настигна ги и ги отпра с поне 3 метра, страшен бързак
    Викам си, ако имаше кой да го види това момче / в нашата рота имахме лекоатлет, спринтьор, дошъл от борбата/ къде ли щеше да троши останалите в спринта... Ама да не изпадам в положението на наш треньор, като отишъл за пръв път на международно състезание и гледа, тренира някакъв /многократен световен шампион, впоследствие и олимпийски/ и тоз нали не го познава, да вземе да каже - е на тва момченце само да му опраим малко техниката и ше земе мидал от световно!
    Alfa Romeo 147 1.9 JTD

  5. #20
    чичка с очила и шкембенце Член на клуба mordohy's Avatar
    Join Date
    May 2008
    Location
    Кюстендил Перник.
    Age
    57
    Posts
    7,018
    Blog Entries
    1

    Default + 18

    Тълкувател на пиянски делириум

    Всичко беше зелено, зелено, зелено....
    Не като цвят, а като качество. Онова качество, дето определя дали става за нещо даденото нещо или е все още сурово, жилаво, безцветно и безвкусно.



    Беше като пробуждане от дълбок сън.
    Нещо не беше както трябва.
    Нищо не беше както трябва.
    Всичко беше до такава степен "зелено", че дори цвета на тревата не беше изумрудено зелен, а сивкав.
    Вървяхме с жена ми по недовършения път и всъщност, тя все още не ми беше никаква жена.
    Стигнахме до едно гръцко село, в което сякаш нещо беше изсмукало живота.
    Дори розите в парка не бяха разцъфнали, а само напъпили.Пъпките и те увяхнали.
    Дори и небето беше сиво-зелено.
    Нямаше аромати.
    Носеше се мирис, като от зелена тиква или кратуна.
    Стигнахме до площата, където имаше малка кръчма, а пред нея, направо на тротоара скара, на която се печаха шишчета и свински ребра.
    Подуших ги, но миришеха на трева.
    Взехме си две шишчета, но се оказаха жилави, сухи и безвкусни, направо отвратителни.
    Кръчмарят, индивид с увиснали бузи, къси ръчички и хилаво шкембе, въздъхна тежко и изхлипа, когато видя, че ги хвърлихме на проскубания пес, довлякъл се бог знае от къде.
    Имаше нещо странно.
    Огледах площада. На отсрещната страна имаше голям хладилен склад с рампа, а пред него железопътни релси. Явно влака минаваше през селото.
    Чак сега разбрах, какво ми липсваше.
    Беше тихо. Необичайно тихо.
    Нямаше ги хората. Нямаше ги птиците!
    Бог също!
    -Къде са всички?-попитах кръчмарят, а той снизавайки гласа си отвърна:
    -Тука са, но днеска ще е Събитието!- рече и се озърна страхливо.
    -Какво събитие? Да не бръснат брадата на попа ви?
    -Не. Отдавна нямаме поп! А и църква също, а и ...
    Аааааа....! Започва се-изрева слабосилно човека, с поглед закован в релсите.
    Настана тишина.
    Една такава тиха и безплодна.
    Нещо заскърца. Нещо нарушаваше зеления пояс.
    Един влак, съставен само от дизелов локомотов и два вагона влизаше в селото.
    Влака спя на рампата. Двама с белезникави престилки отвориха плъзгащите се врати на вагоните.
    По таваните им имаше релси, по които се движеха касапски ченгели.
    Изкараха едно парче релса и го свързаха със склада и релсата на вагона.
    После подхванаха ченгелите и ги предвижиха в склада
    Постепенно от ъглите заприиждаха хора. Едни такива зелени.. Тихо си говореха..
    Някой, немощно извика:
    -Вадят ги!-хората се люшнаха и извикаха спонтанно.
    Нещо заромоля от склада , като набираше скорост и скоро двама започнаха да изкарват бързо обратно ченгелите, на които висяха трупове.
    Човешки трупове.
    Всички бяха изкормени и почистени, с извадени езици и отрязани пръсти на ръцете и краката.
    Ченгелите бяха забити в гърба и труповете висяха с увиснали глави.
    Бързо отрязаха главите на женските трупове и ги струпаха в единия ъгъл.
    До мен хората коментираха:
    -Това е комшията. Погребахме го преди три години, а я виж баща ми! Него пък преди две години.
    - А двете деца, дето ги смаза камиона?
    -Тях ги взеха още веднага.
    -Щом са по-млади ги взимат веднага.
    -Тука са само дъртаци
    -Нима сте ги погребали, а те са все още тук?
    -Какво ще ги правят?
    -Какво става мамка му?-попитах ги с растяща тревога, защото един труп не ми даваше мира.
    Беше с рошава черна коса, набит и здрав.
    Виждаше се жълтата сланина в разреза на корема му, както и белега от куршум на дясната му ръка.
    Гледаше ме с изцъклените си очи,сякаш да ми каже нещо.
    -Ама и ние не знаем какво точно ги правят.
    Нещо свързано с енергийната ефективност. Така ни казват.
    По-младичките веднага ги взимат, а дъртаците виждаш. След няколко години.
    Ония рошавия ме гледаше втренчено.
    Повя вятър. Забърса зелениша и се опита да възстанови равновесието.
    Вгледах се в погледа му!
    Гледаше ме присмехулно с живец. Проследих погледа му.
    На вагона имаше рекламен плакат, който рекламираше станция за изкуствено осеменяване, приканвайки всички да опитат.
    Имаше и промоция до края на текущата 2052 година.
    Тогава разбрах!
    Тоя на ченгела бях аз!
    Започнах да усещсм ченгела в ребрата си.
    Събудих се от жена ми, която щедро ме ръгаше в ребрата, шепнейки ядовито:
    -Събуди се най-после и се обърни!
    Хъркаш и вече три пъти събуди детето.
    Ще го водиш да му баят. Пияндурник такъв!
    Станах и отидох в банята. Облекчих си стомаха. Поред излязоха ракийките и салатите...
    Разбрах защо сънувах всичко в сиво-зелено.
    Пуснах си душа, измих си зъбите и се шмугнах в леглото.Прикотках си жената и я попитах:
    -Много ли хърках? Сънувах много интересен сън.
    - То хъркането как и да е, но не всеки може като тебе да псува на седем -осем езика. Тоя път надмина себе си. Дядо ти сигурно щеше да се гордее с теб- гушна се и разроши косата ми.
    -Повече никаква енергийна ефективност няма да ме потведе!
    -Какво каза?
    - Нищо. Спи! То и тя е като всичко в съня. Мамим само себе си.- последното го казах на ум, защото потънах в един друг сън, за който ще разкажа някой друг път.
    Last edited by mordohy; 07-05-2013 at 11:31. Reason: заплаха за лобут
    На където и да се въртиш, задника ти пак ще е отзад!
    Интелектуален кръг БКАР. Няма тема, която да не превърнем в плюскане и пукница.

  6. #21
    Запален алфист CBET's Avatar
    Join Date
    Jul 2008
    Location
    Русе
    Age
    43
    Posts
    318

    Default

    Много SciFi ... а и има нужда от редакция ... Но пък както винаги нестандартно и интересно!

    mordohy, едно книжле трябва да издадеш!
    Alfa Romeo 156 2.0 TS '97 - продадена ...


  7. #22
    Ор'гинална с бандИрол viki's Avatar
    Join Date
    Nov 2005
    Location
    Варна
    Posts
    1,159

    Default

    Не знам какво да кажа.Разказът ми харесва.Не ми харесва поводът за написването му.
    И все пак не забравяй,че всяко зло е за добро .Факт .
    “And what is good, Phaedrus, And what is not good— Need we ask anyone to tell us these things...?”
    ― Robert M. Pirsig, Zen and the Art of Motorcycle

  8. #23
    БКАР - тиняк извейняк Член на клуба pa4ito's Avatar
    Join Date
    Oct 2007
    Location
    София
    Age
    47
    Posts
    834

    Default

    Това си го спомням. Разказа, че си го сънувал, когато се видяхме предния път в двете хаби
    Браво, че го написа...
    145, 1.6 boxer
    156, 2.4 JTD - ex
    Giulietta, 2.0 JTDm

  9. #24
    чичка с очила и шкембенце Член на клуба mordohy's Avatar
    Join Date
    May 2008
    Location
    Кюстендил Перник.
    Age
    57
    Posts
    7,018
    Blog Entries
    1

    Default

    Искам да ви се извиня, но бях с мобилния нет, нещо се обърка и изобщо не бях нито свършил, нито редактирал. Пиша на един стар лаптоп, с разбрицана клавиатура и в бързината се получават най-разнообразни простотии. Изобщо не мислех , че се е поснало нещо. Чак сега видях и го поправих!
    Иначе беше наистина за лобут!
    На където и да се въртиш, задника ти пак ще е отзад!
    Интелектуален кръг БКАР. Няма тема, която да не превърнем в плюскане и пукница.

  10. #25
    лют бакшиш от БКАР 546's Avatar
    Join Date
    Jul 2010
    Location
    Варна
    Age
    51
    Posts
    1,054

    Default

    Ша ти набия обръчите като те видя!

  11. #26
    чичка с очила и шкембенце Член на клуба mordohy's Avatar
    Join Date
    May 2008
    Location
    Кюстендил Перник.
    Age
    57
    Posts
    7,018
    Blog Entries
    1

    Default

    Нещо пак ме подкара на писане.
    Я да видя, това дали ще се посне в тоя вид.
    Attached Files Attached Files
    На където и да се въртиш, задника ти пак ще е отзад!
    Интелектуален кръг БКАР. Няма тема, която да не превърнем в плюскане и пукница.

  12. #27
    гинеколог любител mirchozo's Avatar
    Join Date
    Jun 2008
    Location
    Добрич
    Age
    37
    Posts
    3,144

    Default

    Браво Иво, отново трогателно четиво! Какво пиеш че ти идват такива щуротии (в добрия смисъл на думата) в главата?
    Alfa Romeo 159SW 2.4JTDm/20V 200* коня + 1 магаре зад волана.
    Ако искаш да си бърз-тръгни сам, ако искаш да стигнеш далеч-тръгни с приятели!!!
    Горе главата, нищо че е празна...

  13. #28
    чичка с очила и шкембенце Член на клуба mordohy's Avatar
    Join Date
    May 2008
    Location
    Кюстендил Перник.
    Age
    57
    Posts
    7,018
    Blog Entries
    1

    Default

    Аз на трезво си ги пиша!
    Last edited by mordohy; 17-05-2013 at 09:24.
    На където и да се въртиш, задника ти пак ще е отзад!
    Интелектуален кръг БКАР. Няма тема, която да не превърнем в плюскане и пукница.

  14. #29
    Запален алфист CBET's Avatar
    Join Date
    Jul 2008
    Location
    Русе
    Age
    43
    Posts
    318

    Default

    Alfa Romeo 156 2.0 TS '97 - продадена ...


  15. #30
    Pretorian Кайо's Avatar
    Join Date
    Feb 2010
    Location
    дома
    Age
    45
    Posts
    2,643

    Default

    Quote Originally Posted by mordohy View Post
    Аз на трезво си ги пуиша!
    Че ти га си трезвен бре????
    Alfa Romeo 159 2,4 Jtdm Q-tronic
    Citroen C2 1,6 Sensodrive

    Alfa Romeo 156 GTA Selespeed - EX
    Alfa Romeo 159 SW 2,4 Jtdm Q-tronic - EX
    Alfa Romeo 156 2,0 TS Selespeed - EX

    ....расоф ат, дърта кранта без зоб не пука!

Page 2 of 5 FirstFirst 1234 ... LastLast

Posting Permissions

  • You may not post new threads
  • You may not post replies
  • You may not post attachments
  • You may not edit your posts
  •