Page 3 of 5 FirstFirst 12345 LastLast
Results 31 to 45 of 70

Thread: Летописите на Mordohy :):):)

  1. #31
    чичка с очила и шкембенце Член на клуба mordohy's Avatar
    Join Date
    May 2008
    Location
    Кюстендил Перник.
    Age
    57
    Posts
    7,022
    Blog Entries
    1

    Default

    Quote Originally Posted by kaio156 View Post
    Че ти га си трезвен бре????
    Ами снощи. Не помниш ли?!
    На където и да се въртиш, задника ти пак ще е отзад!
    Интелектуален кръг БКАР. Няма тема, която да не превърнем в плюскане и пукница.

  2. #32
    лют бакшиш от БКАР 546's Avatar
    Join Date
    Jul 2010
    Location
    Варна
    Age
    51
    Posts
    1,054

    Default

    Иво ,да знаеш на войнишки гроб само името стига.Снимки не трябват.

  3. #33
    Pretorian Кайо's Avatar
    Join Date
    Feb 2010
    Location
    дома
    Age
    45
    Posts
    2,643

    Default

    Quote Originally Posted by mordohy View Post
    Ами снощи. Не помниш ли?!
    Помня колкото и ти.
    Alfa Romeo 159 2,4 Jtdm Q-tronic
    Citroen C2 1,6 Sensodrive

    Alfa Romeo 156 GTA Selespeed - EX
    Alfa Romeo 159 SW 2,4 Jtdm Q-tronic - EX
    Alfa Romeo 156 2,0 TS Selespeed - EX

    ....расоф ат, дърта кранта без зоб не пука!

  4. #34
    Кърмит avvasilev's Avatar
    Join Date
    Feb 2007
    Location
    Разград
    Age
    44
    Posts
    144

    Default

    Нямам думи ...

  5. #35
    чичка с очила и шкембенце Член на клуба mordohy's Avatar
    Join Date
    May 2008
    Location
    Кюстендил Перник.
    Age
    57
    Posts
    7,022
    Blog Entries
    1

    Default

    Quote Originally Posted by avvasilev View Post
    Нямам думи ...
    Благодаря!
    Отдавна не съм писал нищо, но набирам скорост.
    Мотаят ми се две-три идеи....
    На където и да се въртиш, задника ти пак ще е отзад!
    Интелектуален кръг БКАР. Няма тема, която да не превърнем в плюскане и пукница.

  6. #36
    Pretorian Кайо's Avatar
    Join Date
    Feb 2010
    Location
    дома
    Age
    45
    Posts
    2,643

    Default

    Quote Originally Posted by mordohy View Post
    Благодаря!
    Отдавна не съм писал нищо, но набирам скорост.
    Мотаят ми се две-три идеи....
    Две-три идеи или две-три шушета.....
    Alfa Romeo 159 2,4 Jtdm Q-tronic
    Citroen C2 1,6 Sensodrive

    Alfa Romeo 156 GTA Selespeed - EX
    Alfa Romeo 159 SW 2,4 Jtdm Q-tronic - EX
    Alfa Romeo 156 2,0 TS Selespeed - EX

    ....расоф ат, дърта кранта без зоб не пука!

  7. #37
    Кърмит avvasilev's Avatar
    Join Date
    Feb 2007
    Location
    Разград
    Age
    44
    Posts
    144

    Default

    Ами ако идеите са в шУшета?

  8. #38
    Pretorian Кайо's Avatar
    Join Date
    Feb 2010
    Location
    дома
    Age
    45
    Posts
    2,643

    Default

    Quote Originally Posted by avvasilev View Post
    Ами ако идеите са в шУшета?
    Винаги са там,а Морди има бая шушета.
    Alfa Romeo 159 2,4 Jtdm Q-tronic
    Citroen C2 1,6 Sensodrive

    Alfa Romeo 156 GTA Selespeed - EX
    Alfa Romeo 159 SW 2,4 Jtdm Q-tronic - EX
    Alfa Romeo 156 2,0 TS Selespeed - EX

    ....расоф ат, дърта кранта без зоб не пука!

  9. #39
    чичка с очила и шкембенце Член на клуба mordohy's Avatar
    Join Date
    May 2008
    Location
    Кюстендил Перник.
    Age
    57
    Posts
    7,022
    Blog Entries
    1

    Default

    Quote Originally Posted by kaio156 View Post
    Винаги са там,а Морди има бая шушета.
    Тая година ей така от сиромашия -245 литра гроздова на 52-5 градуса.
    На където и да се въртиш, задника ти пак ще е отзад!
    Интелектуален кръг БКАР. Няма тема, която да не превърнем в плюскане и пукница.

  10. #40
    Pretorian Кайо's Avatar
    Join Date
    Feb 2010
    Location
    дома
    Age
    45
    Posts
    2,643

    Default

    Quote Originally Posted by mordohy View Post
    Тая година ей така от сиромашия -245 литра гроздова на 52-5 градуса.
    МилиоТ.......
    Alfa Romeo 159 2,4 Jtdm Q-tronic
    Citroen C2 1,6 Sensodrive

    Alfa Romeo 156 GTA Selespeed - EX
    Alfa Romeo 159 SW 2,4 Jtdm Q-tronic - EX
    Alfa Romeo 156 2,0 TS Selespeed - EX

    ....расоф ат, дърта кранта без зоб не пука!

  11. #41
    чичка с очила и шкембенце Член на клуба mordohy's Avatar
    Join Date
    May 2008
    Location
    Кюстендил Перник.
    Age
    57
    Posts
    7,022
    Blog Entries
    1

    Default АРАП

    а р а п



    С бай Иван турчина чакахме на спирката една пратка с чаркове за завода. Все се канех да го питам, защо му казват турчина, ама все не ми идваше на сгода. Нещо ми подсказваше, че скоро ще разбера.
    По пътя с вой, пушилка и тропане премина лъскава катафалка. Цялата една такава помпозна и кичозна, а разбрицаният и мотор пушеше като локомотив. На тавана и имаше смешно устройство, което позволяваше много бързо да се издига кръст, полумесец или еврейска звезда. Според вкуса на покойника. То също тропаше и на тавана подскачаха и трите символа. Отстрани, вместо херувими и ангелчета, бяха закачени сладострастни амурчета. Това имали с криле-това сложили. Хвъркатото ято се допълваше от германски орел, нелепо закачен на страничното стъкло.
    Изражението ми сигурно е било особено, защото той каза:
    -То какво ли няма да видиш! Един комшия държеше да го закарат с магарешката каручка.
    -Е то и в нашия град докараха от Унгария една катафалка с четири черни коня, ама....
    -Какво? Върнаха ли ги обратно- ухили се бай Иван и ме погледна дяволито.
    -Не. Сами се върнаха.
    -Е, и това е възможно. Разбраха ли защо?!
    _Не!- и му заразказвах случката от преди двадесетина години.
    В началото на демокрацията се очакваше съвсем резонно, доста видни, уважавани личности да бъдат пратени в отвъдното. Някои си отидоха доброволно, но на други трябваше да им се помага. Помогнаха им, но не това беше бизнеса на няколко предприемчиви, мургави нашенци. Зачудиха се, как да пробият на пазара за траурни услуги. Мислиха-мислиха и най-накрая измислиха. Отидоха в Унгария и докараха луксозна катафалка, теглена от четири коня. Докараха ги със специален вагон. Опитаха се още на гарата да ги впрегнат, но нещо не се получи. Животните бяха огромни и въобще не се подчиняваха.
    -А кочияша къде беше- попита бай Иван, с готовност да ме засипе с въпроси.
    -Ами нямаше..
    -Нямаше?! Не докараха ли от Унгария и кочияш?
    - Не за какво им е?! Ама слушай нататък!
    - Ха ха ха- ревна той- чок буюк сеир! Сещам се какво е станало, ама ти казвай- подкани ме явно развеселен.
    Ами то няма много за разказване. Опитаха се няколко пъти да ги впрегнат, но не успяха. После се опитаха да ги напият с бира, те взеха , че си легнаха. Опитаха с вино, но явно редовно са си подпийвали, та пак удариха на камък. На края викнаха един ветеринар, който ги приспа и с кран и мотокар ги наместиха в сбруя. Биха им по една инжекция за събуждане и сеира започна. Животните се изчакаха да се освестят и чак , когато и четирите бяха готови с тежка и величествена стъпка поеха право на северозапад. Вървяха като танк и нищо не можеше да ги спре. Инстинктът и способността им да се ориентират ги водеше към родната им Пуста. Нито войната в Югославия, нито усилията на родните ни мургави бизнесмени не успя да ги спре и само приказките, че се е явил Архангел Михаил с четири коня да защитава Сърбия доказваше , че са минали безпрепятствено. Съвестните унгарци се бяха обадили, че конете са там, но от катафалката няма и помен. Тя още някъде към Гюешево беше станала на трески.
    Бай Иван вече ревеше от удоволствие.
    - Конете не са знаели български.- изрече с мъка, между две кикотения.
    - К'во! - зяпнах аз
    -Ясно е какво! Не са знаели български.- погледна ме вече по сериозно.-Ти наистина ли не знаеш?- човека гледаше няколко коня на село и чак сега се сетих, че е експерт в тая област.
    - Не знам-рекох заинтригуван-я се поясни.
    Погледна ме замислех
    -Знаеш ли защо ми казват турчина?- ни в клин, ни в ръкав ме попита той.
    -Не!
    _Хм! След две седмици ми е рождения ден. Имам юбилей. Каня ви цялата смяна на село. Там ще разбереш и защо ми викат така, защо са потрошили катафалката конете и как се прави доброволно възродителен процес на цяло едно село. Ще има и изненада за тебе.
    Куриерския камион дойде и ние започнахме един по един да разтоварваме четирите лагера с мотокара по палетата.
    След един месец бяхме на софра в родопското му село. Седяхме под огромна липа. От едната страна на двора му минаваше леден планински поток, който миеше три стъкленици с различни ракии, две шишета мастика и няколко каси с бира. На масата, върху домашно тъкана покривка имаше свежи стръкове чесън, лук, тънки резени сланина, пастърма, домашен кашкавал и един куп домашно направени месни деликатеси. Купа с няколко вида люти чушки, от ония месестите, доукрасяваха всичко това. Бай Иван държеше огромен нож, съизмерен със снагата му, с който щедро режеше парчета козе сирене от тънка пита и раздаваше на всички.
    -Яжте на воля! Има.- рече той и се обърна към жена си- Арап къде е? Пак ли дечурлигата са го отвлекли някъде?
    - Ами пролет е!- погледна го дяволито тя.- И то душа носи.- и понеже той продължаваше да я гледа неразбиращо, тя допълни- в съседното село някаква кобила се е разгонила, а той хубостникът я е надушил и от обед е там.
    -Ясно-рече той, а ние вкупом вдигнахме важен тост за мъжката сила на всички обитатели в тая благословена къща.
    Вдигнаха се още доста тостове, та замязахме на грузинска сватба, а домакинът все още не отваряше дума за нещата, които ни беше обещал да разкрие. Правеше впечатление, че в селото, макар да нямаше и един турчин, езикът им изобилствуваше с турски думи. Не просто обичайните турцизми, дълбоко залегнали в езика ни, а съвсем литературни турски думи, които дори и нашите турци не използуват.
    По едно време, колкото и да се бях наквасил вече, усетих някакъв топъл , неестествено топъл полъх във врата ми. Беше се вече стъмнило и като се обърнах видях само две огромни очи, които ме гледаха в упор. Сепнах се, а бай Иван ревна:
    - Гит бурда, анамъ сиктими.... -първото означаваше бягай от тука, а второто не превеждам и не давам изцяло, от уважение към аудиторията.
    Това изобщо не му подейства. Казаха се още непревеждаеми думи, но...
    Няма да ви мъча. Това беше Арап, който се беше завърнал от любовния си поход.
    Арап беше черен жребец от унгарската порода тежковози, който на дневна светлина имаше цвят на узряла къпина. Имаше дълга , явно редовно ресана грива и разкошна опашка. Целият му вид говореше, че е "Много важна личност". Имах възможност да му се полюбувам на другия ден. Над огромните му копита имаше богата, къдрава козина, все едно, че имаше гети. Въпреки, че тежеше около тон се движеше изключително леко и грациозно. Имаше особена походка, сякаш танцуваше. Беше изключително любопитен , контактен и си вреше муцуната навсякъде, но любимото му бяха децата. Те по цял ден го чешеха, решеха, яздеха, къпеха и му лъскаха копитата.
    -Харесал те е и няма да мръдне от тебе.-рече домакинът.-не бой се. Не е агресивен. Ако искаше, до сега да те е разкъсал. Нашият герой е тука, така, че можем да започнем. Ти си първи!
    Разказах моята история. Разказах им и за обещанието му да ми изясни това за езика и прочие.
    - Вижте сега-започна бай Иван-напълнете си чашите и започвам. -Напълнихме ги. - Тоя хубостник е бил на един човек от Шумен. Лятно време с него е карал файтон на морето и от там му е тая походка и склонността му да се закача и общува с хората. Обаче починал човека, а децата му, като не знаят какво да правят с него го продали на някакви хора от Първомай. Понеже изобщо не ги слушал и им изпотрошил сайванта и двора, те го продали на едни от Видин, после в Благоевград и да не се разпростирам, взех го на цена като за салами и вярно на там беше тръгнал. Знаете, че обичам животните и просто виждах, че тоя кон е много умен, но имаше нещо. Тръгнах да го впрягам, но той се инатеше и колкото и да съм силен, не можех да се оправя с него. Арап се беше възбудил, цвилеше, тропаше и вече го виждах сервиран като наденички и вурстчета. Обикновено от името си се успокояваше, но сега....
    Нещо ме удари по главата. Завъртя ми се, напънах се и накрая тиха казах: дур!
    Арап се закова и ме загледа с вдигнати уши и радостно замаха с опашка.
    Какви глупаци сме били всички!
    Първият му стопанин е бил турчин и добичето е научено да изпълнява команди само на турски. После беше лесно. Намерих един аркадаш от казармата и от него научих правилните думи. Да , ама това не се оказа достатъчно. Звярът му нейден искаше и да му говориш. Разбира всичко. Освен това, може не само да тегли каруца, файтон или просто трупи в гората, но можеш и да ореш с него по дворовете, като нямаш нужда от поводи. Трябва само да му говориш, но...-Вдигна пръст- само на турски. Всеки може да го впрегне и кара, но а е проговорил на друг език, а е отказал да върши каквото и да било и се връща веднага в къщи, без да мисли, какво ще направи с инвентара. точно както тия, дето са потрошили катафалката.
    Ето как, заради Арап, цяло село проговори турски и ето защо на мене ми викат турчина. Заради ей тоя хубостник, дето за малко не стана на салам. Цяло село потурчи, та и на попа, дето идва само за Велик ден и на погребения му е направило впечатление и ни мисли за гагаузи.
    Вдигнаха се още наздравици и сякаш времето беше спряло в това село, където Арап се биеше с мечките по балкана, за да защити потомството си, заедно с Ирко, пръча на бай Иван, но това е вече друга история, за друга маса.
    На където и да се въртиш, задника ти пак ще е отзад!
    Интелектуален кръг БКАР. Няма тема, която да не превърнем в плюскане и пукница.

  12. #42

    Default

    Майстор си, Морди.
    Все едно бях на тая софра - тъй разказваш
    Grande Amore: Alfa Romeo 159 1.9 JTD
    My Red Love
    AR 145 1.4 TS - ex

  13. #43
    чичка с очила и шкембенце Член на клуба mordohy's Avatar
    Join Date
    May 2008
    Location
    Кюстендил Перник.
    Age
    57
    Posts
    7,022
    Blog Entries
    1

    Default

    Quote Originally Posted by Ранобудниче View Post
    Майстор си, Морди.
    Все едно бях на тая софра - тъй разказваш
    Точа перото за продължението.
    На където и да се въртиш, задника ти пак ще е отзад!
    Интелектуален кръг БКАР. Няма тема, която да не превърнем в плюскане и пукница.

  14. #44
    гинеколог любител mirchozo's Avatar
    Join Date
    Jun 2008
    Location
    Добрич
    Age
    37
    Posts
    3,144

    Default

    Страшен си Иво, радвам се че се запознахме на феста.
    Alfa Romeo 159SW 2.4JTDm/20V 200* коня + 1 магаре зад волана.
    Ако искаш да си бърз-тръгни сам, ако искаш да стигнеш далеч-тръгни с приятели!!!
    Горе главата, нищо че е празна...

  15. #45
    чичка с очила и шкембенце Член на клуба mordohy's Avatar
    Join Date
    May 2008
    Location
    Кюстендил Перник.
    Age
    57
    Posts
    7,022
    Blog Entries
    1

    Default Огнената принцеса

    Лежахме с Коцо под една тенда от палмови листа на атлантическия океан в Санданя и се правехме на важни, като посръбвахме френско перно. Имахме десетина дни престой и решихме да посетим един нашия стар приятел Ханес, инженер от известна фирма за ремонт на тежки мотори. Познавахме се от Драма, където бяхме разглобили едно симпатично агрегатче, с шестнадесет цилиндров мотор и скромните 10 000 конски сили. Агрегатът от своя страна беше вече кацнал в Сиера Леоне, а ние трябваше да го сглобим на ново там. Сега ще питате, какво по дяволите търсим в ЮАР, но днешните комуникации са нелогични, като цялата ни икономика. От летище Солун кацнахме в Амстердам и от там се започна: Чикаго, Сао Пауло, Кейптаун, а после Луанда в Ангола, Лагос в Нигерия, а след това на един МИ-2 със славен руски екипаж. Имах чувството, че се возя в подвижен обор, защото наред с хората се возеха и техните любими кози, пръчове, крави....
    Ама сега сме все още на плажа с палмовите листа, въпреки, че наоколо няма никакви палми, а само изгорена, червена земя.
    Слънцето се завъртя, а заедно с него се завъртя и вятърът. Това доведе до ново разместване сред хората на плажа, които влязоха в обхвата на миризмата на коцовите крака. Той беше дал обет да не стъпва в Атлантическия океан, както и никога да не си мие краката, до като не се прибере в родната Еллада.
    Аз също трябваше да се преместя, защото имаше дупка в ръкоделието от шума и слънцето ми запече в очите.
    Преместих се, хората също се наместиха, след като сервитьорите ги увериха, че няма наблизо разлагащ се труп, пошумяха с търсещи погледи и пак се отдадоха на мързела.
    Една шушулка от едно листо се въртеше като луда и аз се загледах в нея, очаквайки всеки момент да се скъса и отлети на някъде. Това стана след около минута, когато вече се бях отказал, но вместо да отлети на майната си, тя се завъртя и цопна точно във чашата ми с френската мастика.
    Това е отвратително нарушение. Изригнах в майсторски попържни, тоя път на родния си език, надявайки се, че никой не го разбира. Имах правилото, никога зад граница да не псувам, ама като ме кара дявола....
    А Дявола чакаше своя момент.
    По някое време станахме, хапнахме по един телешки стек, полят с холандска бира и се за стягахме да се прибираме в ранчото на Ханес. Тъкмо се качвахме в малкото джипче, когато до нас се приближи един млад мъж и съвсем по нашенски родно и мило рече:
    –Бате, разбрах, че си българин, имам една голяма молба. Гледам, че си господар тука и можеш да ми помогнеш.
    Огледах се що за "господар" съм, ама явно щом живея в такова ранчо...
    –Казвай! Каквото мога ще помогна.- очаквах някоя милозлива история и искане на пари, но той наведе глава, замисли се и започна да говори:
    -В ранчото ви има един мегдан, където има голямо огнище в средата. Там "Големият крак" разрешава на своите работници да палят голям огън и да си танцуват своите танци.
    "Големият крак" беше Ханес, защото по европейската номерация носеше 49-ти номер, а за огнището знаех. Беше просто кръг с диаметър около четири метра и явно доста големи стволове са горени там.
    –Давай на там - подканих го аз, а той преглътна и съвсем неочаквано сълзи се появиха в очите му и почти изхлипа:
    – Тя трябва довечера да играе, иначе огъня ще я изгори. Не яде и не пие нищо от три дена. Нито говори, нито ходи някъде. Само ми казва: Бате, напали ми огън, за да мога да играя. Иначе огънят от вътре ще ме изгори.
    Гледах тъпо и чак след малко ми прещрака в кухата кратуна.
    – Абе тя да не е нестинарка?!- зацепих аз най-накрая, защото пред мен стоеше едно нашенско цигане, кой знае от къде дошло тука за по-добър живот.
    – Да, бате,-рече то- тя е нестинарка, но не от тия, дето играят по кръчмите. Не! Тя си е от Бога такава. Иначе си е съвсем нормална, но дойде ли и времето да танцува и става страшно. Не танцува ли се разболява. Тя може да лекува всеки, но себе си не може. Само огънят я лекува. Къде ли не бягахме, но няма спасение за нея. Дори и тука.
    Примижах очи и се насилих да си спомня всичко за нашите нестинари. Не беше много, но бях някъде чувал, че истинските нестинарки наистина лекуват, особено деца. Лекуват ги с огъня.
    Добре!-рекох-Аз ще отида да оправя нещата. Вие кога ще дойдете?
    -На здрач. Само да има ток по-наблизо, за да включа музиката. Имам касети с гайда. Тъпана аз си го бия.
    Разделихме се. Бях окончателно изтрезнял. Подбрах Коцо и му обясних какво ще следва. Това го ентусиазира, особено като разбра, че него няма да го хвърляме в огъна.
    Бях се запознал с две семейства руснаци, които от години живееха там. Те бързо разпространиха новината и помогнаха да уредим нещата с местния полицай.
    Слънцето клонеше на залез, когато от всякъде започнаха да идват хора и да носят дърва. Готвачът, с който се разбирахме горе-долу, попита дали може и чернокожи да присъстват. Казах му, че няма никакъв проблем и да заповядат всички.
    – Може би тази вечер я чакаме от много луни-каза той на невъзможния си английски и се замечта.
    Бях обяснил, какво точно ще става, та да не се плашат хората, даже им обясних за ритуала, когато нестинарката прекарва децата над жаравата.
    Огънят се разгоря и отначало плахо, а после по-смело заприиждаха хора, от всякаква раса и народност. Кръгът се разшири, хората се разприказваха и подозрителни шишета започнаха да се ухажват сред тълпата. Първите звезди се появиха, вятърът утихна и от някъде засвири гайда. След малко огромна тон колона влезе в кръга и дивата странджанска гайда зашиба събралото се множество. Тони, така се казваше нашият нов приятел, извади от някъде един огромен даул и започна отначало леко и игриво да води гайдата, като само леко го докосваше. Съвсем скоро седналите мъже, жени и деца започнаха да се клатят в ритъма на танца. Сякаш винаги са танцували този ритъм.
    Беше се образувал втори кръг, където имаше негри, облечени в своите си носии, явно за конкретния случай. В тях разпознах както нашия готвач и градинар, така и чиновници и работници по плажа. Всички те блъскаха с крака в такта на нестинарския танц. Луната изгря. Няколко ствола се свлякоха в огъня и сноп искри се издигнаха към небето. Още малко и огромният огън се превърна в бушуваща жарава. Бяхме се подготвили и с дълги пръти разслахме жарта.
    Мелодията се промени и Тони чак сега показа мощта и силата на огромния тъпан.
    Звуците му ни шибаха, после галеха и сякаш викаха някой или по-точно нещо.
    Трябва да се бях разсеял, защото тя се появи, сякаш от нищото. Стройна и много хубава млада жена на около двадесет години. Беше облечена в бяла рокля, а смолисто-черната ѝ коса стигаше до кръста. В ръцете си носеше малка икона. Вдигна я на високо и започна да танцува около огъня. Наближаваше го и пак се отдръпваше от него, сякаш го проверяваше, кога той ще е готов за нея. Кога ще я повика. Въртеше се като дервиш, спираше и пак заситняше в ритъма на мелодията. Никой не разбра, кога влезе в жаравата и направи първото преминаване. Всички се вцепениха. Шишетата изпопадаха на земята, някой до мене звучно пръдна и спонтанен възглас се откъсна от множеството.
    След като премина на кръст през жаравата, тя започна все повече да се задържа в нея. Изглеждаше сякаш не я лови огъня. Тя му се отдаваше и той на нея. Транса и продължи. Беше угасила половината от жаравата, а продължаваше да танцува. Негърската група и тя беше изпаднала в транс и удряше в ритъм с босите си крака, като от това вибрираше всичко.
    Внезапно излезе и се приближи до млада майка, която държеше в скута си малко момченце. Даде ѝ да държи иконата и взе детето. Гушна го и влезе с него в огъня. Протягаше го на ръце над жаравата, вдигаше го, гушеше го и пак почти го слагаше на въглените.
    Тъпанът сякаш и той се бореше с нещо и ту усилваше-ту замираше в някакво очакване. Туземният състав усилваше натиска и от тропота на краката им, сякаш зависеше това, което чакаха да стане.
    Изведнъж детето се разрева. Ревеше така, както никога не е ревало дете. Не от болка, а от наслаждение. Майката скочи, целуна иконата, а после пое малкото човече, което и се усмихваше. И тя и то за първи път чуваха неговия глас.
    Тя пое иконата и се запъти към друго дете. Взе го, а то до края на живота си щеше да си спомня, как престана да заеква там в огъня, в ръцете на една нестинарка.
    Тропотът се усилваше и явно прииждаха още хора.
    Тони беше гроги, но не се предаваше. Някаква холандка му бършеше челото и му даваше нещо различно от вода да пие.
    Изведнъж тропането замря. Сякаш галеха майката Земя и очакваше някой да ги удари с бича.

    -Ехемба фезу комлило - извика някой и сякаш ада се отвори.
    Стотици гърла викаха "Ехемба фезу комлило" и блъскаха в ритъма на нестинарския танц, сякаш искаха да продънят земята. Двадесетина от тях, облечени в най-живописните носии и с явно висок ранг в тяхната си йерархия, влязоха в кръга и започнаха да танцуват около нестинарката, като извършваха някакъв техен ритуал и ѝ отдаваха почести. Постепенно сцената се промени. От някъде се появи подобие на трон, където те поставиха нестинарката, нашата Мария и започна техният празник, като угощаваха всички с разни вкусотии. Даулът беше сменен от техни тъпани и тарамбуки, но ритъмът си остана същият.
    Възгласът също:
    Ехемба фезу комлило! Ехемба фезу комлило! Ехеза фезу комлило!....

    Докопах нашия готвач за гащите и го отмъкнах на страна.
    -Какво е това бе? Какво става?
    -Тя е ходещата по огъня. Тя е нашата огнена принцеса. Чакаме я от много луни-каза той сериозно и продължи- Още от дядо ми съм чувал легендата за огнената бяла жена, която ще дойде да танцува в огъня и ще лекува народа ни. Тя ще освободи своя дух тука и той ще се преражда в други жени до края на времето.
    Гледах я Мария, едно обикновено, хубавичко наше цигане, на което никой няма да обърне внимание, а то в себе си да носи ония особен огън, който мнозина търсят, но не са достойни за него и за това, никога не ще го намерят.
    Тези хора обаче бяха готови да намерят своя огън. Намериха го и го прибраха.
    Всичко това ми дойде твърде много. Намерих Никанор, моя нов познат и се примъкнах към бутилката му. Беше време за водка.
    Тъй де! Стига с тия френски лиготии!
    И сега понякога се сещам за Мария и Тони. За обичта на един брат и готовността му да иде накрай света, но да спаси сестра си и за чудесните приятели, които оставихме там.
    За един нестинарски танц и един възглас:
    Ехемба фезу комлило!
    На където и да се въртиш, задника ти пак ще е отзад!
    Интелектуален кръг БКАР. Няма тема, която да не превърнем в плюскане и пукница.

Page 3 of 5 FirstFirst 12345 LastLast

Posting Permissions

  • You may not post new threads
  • You may not post replies
  • You may not post attachments
  • You may not edit your posts
  •