Здравейте колеги! Искам да споделя моя опит в експлоатирането на механизацията с отворена охладителна система, придобит по неволя, разбира се. 2000г. закупих едно Типо, което си подухваше в охладителната система. Както си му е реда, сваляне на глава, шлайфане, гарнитури, нови болтове, и нещата се оправиха... за половин година. Тогава реших, че няма да повтарям процедурата, развих си капачката на разширителния съд, и си карах така докато не я продадох през 2008г. Тогава си купих сегашната 155. Тази пролет, обаче, алфата ми си изпусна антифриза през едно съединение, свързващо термостата (отдолу на него) с една тръба пред двигателя. Стандартна процедура - ново съединение, нови скоби, и всичко ОК. Няколко дена след това забелязах петно на отвора под бронята - оказа се, че сълзи водното съединение в горната част на радиатора... Разгледах внимателно сваленото съединение, оригиналната скоба, която е пружинна, и установих, че водното съединение не е скъсано или пробито, а материала е доста остарял, и течността минава между двата края на скобата - единия край е раздвоен, в който минава другия край, но между тях има разстояние. Същото се оказа и с водното съединение на радиатора. Сложих хубава, нова скоба, и проблема се реши. Прегледах всички водни съединения за бял прах около тях - сигнал, че там сълзи антифриз, и смених всички подозрителни. Двигателя няма проблеми, и не надува. Осъзнах, че всичко е доста старичко, и ако не друго водно съединение, въпрос на време е да протече радиатор. Затова реших да си карам и тази кола с отворена охладителна система - капачката на разширителния съд си я разхлабвам, а капака си я затиска отгоре - няма загубване. Наблюдавах за нещо нередно, но не се появиха проблеми. Тук, в България, нямаме пътища на големи надморски височини, където охлаждащата течност да закипи на температура, по-ниска от тази, при която отваря термостата, така, че мисля и тази кола да си я карам на отворена система.