Ама не очаквах да е чак толкова щурава работа това. Понеже накладките започнаха да стържат на метал викам зима не зима ще ги сменям. И ми отидоха два дена. Предишния собственик неговата кожа италианска оставил дисковете да добият хубав ръб и апаратите нямат сваляне. Що бой изядоха докато изстържат остатаците от феродо по старите накладки не е за приказване. И най-веселото е че спирачния цилиндър се прибира не с натис а с въртене, ерго за да отвориш челюстите трябва да си ги свалил вече. А понеже се наложи да откача единия спирачен маркуч сега ще се забавлявам и с обезвъздушаване. Да не говоря че всичките им инструменти безумно нестандартни. Аз да си призная досега не бях ползвал ключове 11 и 14. Ръчната съм я закачил само от едната страна защото без канал явно няма как да стигна до мястото за разхлабване на въжето.
Бе купон с две думи.