Десет мита за капитализма

[etrovskii]

Десет мита за капитализма.

Капитализмът в неолибералният си вариант е изчерпан.Финансовите акули не искат да губят печалби и прехвърлят главната тежест върху пенсионерите и бедните.

---------- Post added at 12:41 ---------- Previous post was at 12:23 ----------

Мит 1. При капитализма всеки, който работи здраво, може да забогатее
Капиталистическата система автоматично ще осигури богатство за здраво трудещите се индивиди. Работниците несъзнателно са оформили измамна надежда, но, ако тя не се осъществи, те ще обвиняват единствено себе си. Всъщност при капитализма шансовете за успех, независимо колко си работил, са същите като при тотото. Богатството, с редки изключения, не бива създадено с много труд, а е резултат от измама и липса на угризения у тези с по-голямо влияние и власт. Мит е, че успехът е резултат от много труд, комбиниран с късмет и доза вяра, и зависи от умението да участваш в предприемаческа дейност и нивото на конкурентноспособност. Този мит създават последователите на системата, които я поддържат. Религията, особено протестантството, също работи в подкрепа на този мит.
Мит 2. Капитализмът създава богатство и просперитет за всички
Богатството, натрупано в ръцете на малцинство, рано или късно ще бъде преразпределено сред всички. Целта е да се позволи на работодателя да акумулира богатство без да се задават въпроси. Същевременно се поддържа надежда, че рано или късно работниците ще бъдат възнаградени за тяхната работа и всеотдайност. Всъщност дори Маркс заключва, че крайната цел на капитализма не е разпространение на богатството, а неговото натрупване и концентрация. Разширяващата се пропаст между богати и бедни през последните десетилетия, особено след установяването на правилото за неолиберализма, е доказала обратното. Този мит е един от най-разпространените по време на фазата на „социално благополучие” от следвоенния период и главната му задача е унищожението на социалистическите страни.
Мит 3. Всички сме в една лодка
Капиталистическото общество няма класи, следователно отговорността за провалите и кризите също лежи върху всички и всеки трябва да плати. Целта е да създаде комплекс за вина у работниците, което да позволи на капиталистите да увеличат печалбите и да прехвърлят разходите върху хората. Всъщност отговорността лежи изцяло върху елита, състоящ се от милиардери, които подкрепят правителството и биват подкрепяни от него и винаги са се радвали на големи привилегии при облагането с данъци, сключването на сделки, при финансови спекулации, офшорно банкиране, непотизъм и пр. Този мит е наложен от представителите на елита, за да се избегне отговорност за трудното положение на хората и да ги задължи да плащат за грешките на елита.
Мит 4. Капитализмът означава свобода
Истинска свобода бива постигната единствено с помощта на така нареченото „саморегулиране на пазара”. Целта е да се създаде нещо подобно на религия на капитализма, където всичко се приема такова, каквото е, и на хората се отрича правото да участват във вземането на макроикономически решения. Наистина свободата да вземаш решения е абсолютната свобода, но на нея се радва единствено тесен кръг от властимащи, не народът и дори не правителствените агенции. По време на събрания и форуми в тесни кръгове и при затворени врати управителите на големи компании, банки и мултинационални корпорации вземат ключови финансови и икономически решения от стратегическо естество. От това следва, че пазарите не са саморегулиращи се, те биват манипулирани. Този мит е използван да оправдава намеса във вътрешните работи на некапиталистически държави и се основава на спекулацията, че те нямат свобода, а правила.
Мит 5. Капитализмът означава демокрация
Демокрацията може да съществува само при капитализъм. Този мит, който следва пряко от предишния, е създаден, за да предотврати обсъждането на други модели на обществен ред. Твърди се, че всички те са диктатури. На капитализма се приписват концепции като свобода и демокрация, докато тяхното значение е размито. Всъщност обществото е разделено на класи и богатите, бидейки ултра малцинство, доминират над всички останали. Тази капиталистическа „демокрация” не е нищо друго освен замаскирана диктатура и „демократичните реформи” са процеси, обратни на прогреса. Както и предишният мит, този служи като оправдание да се критикуват и атакуват некапиталистически държави.
Мит 6. Изборите са синоним на демокрацията
Изборите са синонимни с демокрацията. Целта е да се очернят или демонизират други системи и да се предотврати обсъждането на политически и избирателни системи, при които лидерите се определят чрез небуржоазни избори, например по качества като възраст, опит или популярност на кандидатите. Всъщност капиталистическата система е тази, която манипулира и подкупва. При нея вотът е условен термин и изборите са формалност. Самият факт, че изборите винаги се печелят от представители на буржоазното малцинство, ги прави непредставителни. Митът, че буржоазните избори гарантират наличието на демокрация, е един от най-непоклатимите и дори някои партии и сили с леви убеждения вярват в него.
Мит 7. Да сменяш управляващите партии е същото като да имаш алтернатива
Буржоазните партии, които периодично се сменят на власт, имат платформи с опции за избор. Целта е да се разпространи капиталистическата система сред водещата класа, подхранвайки мита, че демокрацията не е нищо повече от изборите. Всъщност е очевидно, че двупартийната или многопартийната парламентарна система е еднопартийна система. Това са две или повече фракции на една политическа сила, те се редуват, създавайки илюзията, че са партии с алтернативна политика. Хората винаги избират агент на системата, като са сигурни, че не правят това. Митът, че буржоазните партии имат различни и дори противоположни платформи, е един от най-важните и постоянно бива обсъждан, за да накара капиталистическата система да работи.
Мит 8. Избраният политик е представител на хората и следователно може да решава вместо тях
Политикът е овластен от народа и може да управлява както пожелае. Целта на този мит е да подхранва народа с празни обещания и да крие истинските мерки, които ще бъдат приложени на практика. Всъщност избраният лидер не изпълнява това обещание или, по-лошо, започва да прилага необявени мерки, често в разрез и дори противоречащи на пъроначалните постановления. Често такива политици, избрани от активно малцинство, в средата на мандата достигат минималната си популярност. В тези случаи загубата на представителност не води до смяна на политика чрез конституционни средства. Напротив – води до упадък на капиталистическата демокрация и превръщането й в истинска или по-замаскирана диктатура. Систематичното фалшифициране на демокрацията при капитализма е една от причините за нарастващия брой хора, които не гласуват.
Мит 9. Няма алтернатива на капитализма
Каптализмът не е съвършен, но е единствената възможна икономическа и политическа система и следователно най-удачната. Целта е, използвайки всички възможни средства, включително сила, да се премахнат проучването и подпомагането на други системи, т.е. конкуренцията. В действителност има други политически и икономически системи и най-добре известната е научният социализъм. Дори в структурата на капитализма има варианти на южноамериканския „демократичен социализъм” или на европейския „социалистически капитализъм”. Митът е предназначен да потиска хората, да предотвратява обсъждането на алтернативи на капитализма и да осигури единодушие.
Мит 10. Спестяванията генерират богатство
Икономическата криза е причинена от прекалено многото облаги за работниците. Ако бъдат премахнати, правителството ще спести и държавата ще забогатее. Целта е да се измести отговорността за изплащането на капиталистическия дълг върху публичния сектор, включвайки пенсионерите. Друга цел е да накара хората да приемат бедността, убеждавайки ги, че тя е временна. Също така е предназначен да улесни приватизацията на публичния сектор. Хората биват убеждавани, че спестяванията са „спасението” без да се споменава, че това се постига чрез приватизацията на най-доходоносните сектори, чиито бъдещи приходи ще бъдат загубени. Тази политика води до по-нисък държавен доход и намаляване на приходите и пенсиите.

---------- Post added at 12:41 ---------- Previous post was at 12:41 ----------

[BLUE1]

10 леви мита за икономиката ... или защо left is not right*

Липсата на икономически познания у хората може да бъде опасна. Опасна не само за икономическите лаици, но и за всички останали поради непреодолимия недостатък на демокрацията да налага над малцинството решенията на мнозинството. Проблемите настъпват тогава, когато хората подкрепят и искат нещо, което смятат за правилно, без да подозират, че то вреди и на тях самите. Не е срамно например лекар да не разбира от икономика, както не е срамно икономист да не разбира от медицина. И както икономистите не избират сами как да се лекуват, така лекарите, и въобще всички неикономисти, би било по-отговорно да се вслушат в поясненията на икономистите, когато трябва да направят избор между различни икономически алтернативи. Независимите от партии икономически анализатори от цял свят отдавна доказват, че лявата икономическа политика работи срещу интересите на хората. И го доказват не просто на теория, а с примери от практиката. Тази истина не е стигнала до всички хора единствено поради факта, че лявата икономическа идеология е родила митове, които са лесни за разбиране от неикономисти и на пръв поглед звучат вярно, хуманно и привлекателно.
Мит 1. Лявата икономическа политика е социална и защитава хората, а дясната е антисоциална и защитава бизнеса
Този мит е дълбоко заложен у хората и нанася огромни щети на икономиките по целия свят. Истината е точно обратната. Нарушавайки пазарното равновесие чрез своите намеси и ограничаването на икономическата свобода, лявата идея пречи на бизнеса и така самата тя създава безработни и бедни хора. Осигурявайки благоприятни условия за бизнес, дясната идея защитава хората, защото бизнесът е този, който създава блага и заетост. Бизнесът плаща пряко или косвено данъци на държавата. Всеки човек има право да започне бизнес. Всеки, който смята, че бизнесът е облагодетелстван при дясно управление, може да се възползва от това, като наеме хора, произвежда блага и плаща данъци. А правата на наетите са гарантирани от самия пазар, защото различните бизнеси се конкурират и на пазара на труда, което е най-добрата защита за трудещите се. Защитавайки бизнеса, дясната идея в крайна сметка защитава хората, защото без бизнес няма нито работа, нито доходи, нито държавни помощи и услуги.
Бизнесът всъщност са хората, защото всеки бизнес се притежава или прави от хора. Дясната идея стимулира хората да бъдат предприемчиви, ученолюбиви и трудолюбиви и по този начин създава проспериращи личности, а не социално слаби индивиди. А едно благоденстващо общество много по-лесно и успешно би помогнало на истински нуждаещите се от помощ, например инвалидите и временно безработните, и би им осигурили не подаяния, а достоен живот.
Лявата и дясната идеология си поставят една и съща цел - хората да живеят по-добре. Разликата е в това, че лявата идеология поставя каруцата пред коня. Тя се бори със следствието, а не с причината. Най-добрият начин да се помогне на бедните не е само да им се дават социални помощи, което често ги прави завинаги зависими от държавата, а да се създадат условия да няма бедни. Левите управления създават бедност и си я отглеждат. Така те имат достатъчно голяма група хора, която поради зависимостта си от държавата подкрепя тези, които им обещават социални помощи. В известен смисъл лявата политика наистина се грижи за бедните - грижи се да има бедни. Защото ако няма бедни, няма да има за кого да се грижи. А грижата за бедните е дълбоко заложена в лявата философия.
Антисоциалният характер на лявата идея се доказва и от българската икономическа история. Няколко десетилетия ляво управление доведе до огромна разлика в жизнения стандарт на хората от социалистическите страни спрямо тези от капиталистическите. Левите български правителства, включително и последното (на Жан Виденов), се провалиха не случайно и не заради човешкия фактор. Това са провали на лявата идеология, на намесата на държавата в икономиката. Лявата идея, във вида, в който тя се разпространява в момента в България, а и по света, всъщност е олекотена версия на познатия в България социализъм и централизирана икономика, в която политици и чиновници изземват с решенията си функциите на пазара. Като по-олекотена версия на командната икономика съвременният ляв модел предизвиква по-малки поражения, но все пак води до поражения. Олевявянето предизвиква големи проблеми не само в България, но и в развитите европейски държави (например във Франция и Германия, където безработицата вече е съвсем близо до нивата в България). Да създаваш бедност и висока безработица не е социално.
Мит 2. Големите държавни разходи защитават бедните и беззащитните
Голямото държавно преразпределение означава, че политиците отнемат чрез данъците по-голяма част от доходите на хората и ги раздават на избраници, включително на себе си и на близките си. Независимо че много хора не го осъзнават, данъци плащат всички. При всяка покупка човек плаща косвени данъци (ДДС, а за някои стоки и акцизи), които са най-тежките (като бреме) данъци. Парите от данъците обаче политиците разпределят за поддържане на огромна чиновническа маса, която да администрира преразпределението, пряко или косвено финансират своите партии и предизборни кампании и не на последно място - финансират собствения си бизнес (например чрез т.нар. обществени поръчки, които отдавна са символ на корупция), който на практика функционира извън конкурентната пазарна среда. За бедните и беззащитните остават дребни помощи, които напълно ги маргинализират. На тях може да помогне истински само дясно икономическо управление, което създава равни условия на всички да бъдат богати.
Пенсионер България е почти синоним на беден. Пенсионерите са може би най-ощетената от леви управления част от обществото. Те са напълно зависими от държавата. Не разполагат със собствени средства, трупани през трудовия период. Внасяните от тях задължителни осигуровки са потънали в държавните финанси, а пенсиите им пряко се финансират от задължителните осигуровки на заетите в момента. Това прави размера на пенсиите силно зависим от икономическото развитие и от доходите на работещите сега. Ако се игнорира популизмът, единственият източник за увеличаване на сегашните пенсии е растежът на икономиката и доходите. А това става с дясна икономическа политика.
Мит 3. Големите държавни разходи водят до качествени публични услуги
Големите разходи могат да водят до качествени услуги, но най-често не е така. Държавата по презумпция харчи неефективно и непродуктивно. Носителят на Нобелова награда за икономика Милтън Фридмън обяснява това така: "Ако харчиш собствените си пари за себе си, загрижен си колко и как харчиш. Ако харчиш свои пари за някой друг, все още те интересува колко харчиш, но в някаква по-малка степен те е грижа как се харчат тези пари. Ако харчиш парите на някой друг за себе си, не се интересуваш много колко харчиш, но е много важно как ги харчиш. Ако обаче харчиш парите на някой друг за някой друг, не те е грижа нито колко, нито как харчиш."
Българската държава е сред най-прахосническите в света според класация на Световния икономически форум, поставяща ни на 83-о място (заобиколена от Никарагуа и Хондурас) от 104 държави по ефективност на държавните разходи. Държавата всяка година харчи огромни средства за здравеопазване, образование, сигурност, за ремонт и изграждане на пътища. Данъкоплатците обаче не получават добри здравни услуги, образованието е напълно неадекватно на съвременните изисквания на бизнеса, полицията и съдебната система не гарантират сигурност на хората, а пътищата... както казва във вица Радио Ереван,"пътища не видяхме, но страната е проходима с джип". Всяка година сумите, които харчи правителството в тези области, се увеличават (за последните седем години бюджетните разходи са скочили почти двойно), но качеството на услугите не е мръднало, или поне не в положителна посока. Данъкоплатците освен данъците плащат допълнително за здравното си обслужване, за частни уроци и училища, за застраховки срещу кражба и охрана на автомобили и недвижимо имущество, за ремонти на автомобили заради дупките по пътищата, за бързо и качествено обслужване от администрацията, за справедлив изход от съдебен спор. Ако всички тези разходи се включат към данъците, вероятно ще се окаже, че реалното данъчно бреме силно надхвърля половината от спечелените доходи и може би България би повела класацията по високи данъци в Европа.
Мит 4. Бюджетните дефицити стимулират икономическия растеж
Този мит е сред най-опасните. Може би защото в по-краткосрочен период (до една година) бюджетният дефицит е възможно да подейства положително на икономиката. Това, което обикновено левите формации прикриват, когато говорят за него, е какво всъщност представлява бюджетният дефицит и какви са негативните му последици. Бюджетният дефицит означава, че правителството харчи повече пари, отколкото събира от данъците и другите бюджетни приходоизточници. И както хората, които харчат повече, отколкото са им възможностите, задлъжняват, така задлъжнява и държавата. Но личното задлъжняване не обременява другите, докато държавното е задлъжняване на всички. Чрез него с допълнителни разходи се натоварват идващите поколения, защото дълговете трябва да се връщат, и то заедно с лихвата, което води до по-високи данъци в бъдеще. Задлъжнялостта на държавата освен това води до по-ниско доверие у инвеститорите. Те ще искат по-голяма премия за риска, който поемат,инвестирайки или заемайки пари, независимо дали става дума за държавен или частен проект. Този повишен риск води до по-високи разходи на бизнеса за заемане на капитал, което пречи на растежа, и до по-високи разходи на хората за изплащане на жилищен или потребителски кредит, което намалява жизнения им стандарт. В крайна сметка несигурният краткосрочен положителен ефект от бюджетния дефицит е помрачен от дългосрочни отрицателни ефекти, които не просто неутрализират положителния ефект, а силно го надхвърлят. Показателна за това е бюджетната статистика, която показва, че бюджетните дефицити от 1992 г. до 1996 г. са между 5.6% и 10.9% от БВП на страната. Средногодишният икономически спад за периода 1992-1997 г. е 3.5%. От 1997 г. до 2004 г. бюджетът е широко балансиран (от 1.2% дефицит до 1.5% излишък). Средногодишният растеж на БВП за 1998 - 2004 г. е 4.2%.
Мит 5. С голямо преразпределение и високи данъци се постига висок растеж на икономиката и доходите
Когато се говори за преразпределение на пари от държавата, един от основните въпроси е кое е голямо е кое е малко. В България с известни условности може да се каже, че държавата отнема от хората и изразходва през бюджета над 40% от доходите им. Вместо хората да използват иззетата част от доходите си за харчене, спестяване и инвестиране, парите минават през държавата, без да произвеждат обещания продукт - добро здравеопазване, образование и т.н. В същото време едва ли има икономист в света, който би отрекъл, че високото преразпределение на доходите от държавата намалява стимулите на хората да работят, да създават богатство, да инвестират и оттам намаляват икономическият растеж и растежът на доходите им. Това се доказва и от изследванията на Heritage Foundation и The Wall Street Journal в съвместното им издание „Индекс на икономическата свобода“. Този индекс сочи, че страните с високи данъци и преразпределение имат по-нисък растеж от страните с ниски данъци и ниско преразпределение. Най-актуалните положителни примери за това са Ирландия и прибалтийските републики Литва, Латвия и Естония. Няма държава в света, която да е постигнала техния икономически растеж с 40% и повече преразпределение. Ако България иска да се движи бързо към европейския стандарт на живот, очевидно трябва да последва примера им - ниски данъци, ниско преразпределение, ненамеса на държавата в икономиката, икономическа свобода.
Мит 6. Справедливо е богатите да се облагат с по-високи ставки
Този мит съществува донякъде заради неразбирането на данъка върху личните доходи от повечето хора и донякъде заради демагогията на левите политици. Лявата идея възприема равенството като изравняване, доколкото е възможно, на доходите, с което нарушава принципа за равенство пред закона. Тя се опитва да толерира хората с по-ниски доходи за сметка на хората с по-високи. Равното третиране означава, че ако един служител печели 300 лв., а друг 600 лв., при 10% данък първият дължи 30 лв. данък, а вторият - 60 лв. Вижда се, че при него за два пъти по-висок доход се плаща два пъти по-висок данък, т.е. по-богатите плащат по-високи данъци. За лявата идеология обаче това не е достатъчно. Според нея държавата трябва да облага хората с по-високи доходи още по-силно. При това всички, независимо от плащаните данъци, имат възможност еднакво да ползват публичните услуги. Това очевидно не е справедливо. То е и вредно, тъй като насърчава мързеливите и пасивните, които без съмнение получават по-ниски доходи от останалите. И едновременно с това наказва работливите, предприемчивите, образованите, квалифицираните.
Защо все пак лявата идеология подкрепя подобна идея? Отговорът дава Джордж Бърнард Шоу: „Правителството, което ограбва Питър, за да плати на Пол, винаги може да разчита на подкрепа от Пол." Може да се добави и това, че правителството може да спечели и Питър на своя страна, ако той е лаик в областта на данъците и не разбере, че е ограбен.
Мит 7. Диференцираните ставки по ДДС са в интерес на бедните
Диференцираните ставки по ДДС означават, че част от стоките се облагат с различни, по-ниски ставки от основната. Обикновено стоките, радващи се на преференциално отношение, са хлябът, лекарствата, храните. Аргументите на левите идеолози са, че бедните хора харчат по-голяма част от парите си за стоки от първа необходимост и ниската ставка за тези стоки би облекчила чувствително разходите им. На пръв поглед това е убедителен аргумент, който се подсилва от факта, че почти в цяла Европа има диференцирано ДДС за определени стоки. Единната ставка обаче е едно от големите постижения на българската данъчна система. Експертите от цял свят определят различните ставки като "несъответстващи на най-добрата световна практика" в областта на ДДС. От преференциалното ДДС се ползват и най-богатите, тъй като и те потребяват същите стоки. Резултатът от различните ставки ще бъде намаляване на данъчните приходи. В същото време различните ставки силно увеличават административните разходи, които се финансират с по-високи данъци. Нетният ефект за бедните в крайна сметка е отрицателен. Много по-рационално би било запазване на единната ставка и използване на част от данъчните постъпления за подпомагане на най-бедните не само чрез директни плащания на социални помощи, а и чрез финансиране на програми за тяхното обучение и квалификация, за да си намерят подходяща работа и да се чувстват пълноценни хора.
Мит 8. Отделни сектори на бизнеса имат нужда от държавна помощ
Това също е един от най-опасните митове. Той минава през т.нар. секторни приоритети на държавата, която се заема да насърчава, облекчава, стимулира, подпомага избран бизнес. Точно това е мисленето, което по времето на централизираното планиране предизвика най-големите икономически загуби за страната. Странни заводи, изпълняващи петилетката предсрочно, но всъщност трупащи загуби или крепящи се на криворазбраната солидарност в СИВ (това е икономическата организация на социалистическия блок по време на студената война), се появяваха по "мъдрата" преценка на някой чиновник или партиен активист без всякаква икономическа логика. Какво означава провъзгласяването на един сектор за приоритетен? Първо, че държавата (т.е. политици и чиновници) се обявява за "по-умна" от пазара, т.е. от всички останали хора (защото пазарът е отражение на търсенето и предлагането от хората), включително и от бизнеса. А обявяването на приоритет, независимо в какво се изразява (данъчни облекчения, субсидии и т.н.), в крайна сметка представлява държавна намеса на пазара. Второ, че държавата поставя определени сектори в по-неблагоприятна позиция от останалите, при това никога не казва кои са неприоритетните сектори. Всички сектори обаче, които не са поставени сред приоритетните, на практика губят от намесата на държавата.
Често партиите с лява идеология поставят толкова много приоритети, че на практика всички сектори се оказват приоритетни. Целта е всеки сектор да открие себе си в партийните обещания и да подкрепи съответната партия. Резултатът от подобни приоритети е силно оскъпяване на администрацията. Така, вместо да помогне, държавата пречи на всички сектори, защото повече разходи означават и повече данъци.
Мит 9. Валутният борд е пречка за растежа на икономиката
Успехът на валутния борд в България е трън в очите не само на българските, но и на световните леви идеолози. Валутният борд е в пълно противоречие с лявото убеждение, че държавата трябва да се намесва в икономиката (защото трябва да се бори с икономическата цикличност и в периоди на спад трябва да я насърчава чрез засилено рефинансиране на банките и допълнително бюджетно харчене). Спазването на правилата на валутния борд лишава държавата от мощни механизми за намеса в икономиката. Тъй като очевидно за всички валутният борд в България създаде условия за относително висок, и което е особено важно - устойчив икономически растеж, единственото, което левите можаха да измислят, е безпочвеното твърдение, че този растеж можело да бъде по-висок без валутния борд. Този мит до такава степен е влязъл в съзнанието на хората, че дори лидери на наричащи себе си десни формации обявяват борда за спирачка на растежа. Това, което те забравят, е фундаменталната икономическа истина, че най-важното и задължително условие за растеж е стабилната икономическа и финансова среда. Всеки новосъздаден или разрастващ се бизнес иска стабилност и предвидимост на средата. Държавната намеса на практика представлява един от големите рискове за правене на бизнес. Всъщност бордът не само не е пречка на растежа - той е основната предпоставка за растежа. Той даде достатъчна сигурност на български и чуждестранни инвеститори да правят бизнеса си в България.
Мит 10. ЕС и МВФ са гаранция, че в България не може да се води опасна лява политика
ЕС, МВФ и валутният борд, както и сегашната структура на българската икономика до голяма степен са гаранция, че кризата от 1996 г. не може да се повтори със същата сила. Това обаче не означава, че евентуална лява политика няма да предизвика нова криза. Като опасна може също да се определи и тази политика, която, вместо да увеличава икономическия растеж и доходите с 8%, ги увеличава например с 1%. И вместо да изравни доходите на българите с тези на европейците след 20 години, няма да ги изравни никога. Лявата пропаганда полага огромни усилия да насади в съзнанието на хората мнението, че ЕС и МВФ предпазват страната от опасни политики. Нещата обаче съвсем не са така, ако се разгледат по-детайлно. Първо, споразумението с МВФ изтича след около година, след което няма да има споразумения, т.е. "ограничението МВФ" скоро отпада за българските политици. Споразумението освен това може да бъде прекратено "в интерес на хората" и преди да изтече, което се случи при предишното ляво управление в България. Второ, ЕС не поставя никакви горни граници на преразпределението и ако лявото управление реши, може да преразпределя например 70% от доходите на хората. Вижда се също, че в ЕС на практика не действа заложеното правило бюджетният дефицит да не надхвърля 3% от БВП, което означава, че няма ограничения за бюджетните дефицити. Валутният борд може лесно да бъде премахнат частично (да се разреши рефинансирането на банките от централната банка) или напълно (да се премахне фиксираният курс на лева към еврото), още повече ЕС няма изисквания по отношение на него.
В крайна сметка се получава така, че ако икономическата политика е добра, България може бързо да настига ЕС, а ако е лоша - може да предизвика нова икономическа и финансова криза. Това означава, че има голямо значение кой управлява и каква икономическа политика води.

http://www.capital.bg/politika_i_iko...a_ikonomikata/

[etrovskii]

Ми стойти си в капитализма и фаштайте вяра на такива изданияи чакайте развитие от запада.

[fred]

Етровски, понеже социализъмЪ умре, преди да се родиш ти най вероятно, ти предлагам план, безплатно:
1.Сваляш Путин в Русия.
2.Установяваш съветска власт и разстрелваш Путина, любовниците му, Пуси Райот, Медведев и цялата там Дума-да не забравяш и опозицията. Ремонтираш лагери в Сибир, провеждаш селски реформи след които умират 25 милиона и властта е твоя-за 10 години поне.
3.Сключваш съюз с Меркел за поделяна не Полша и Финландия, а след това я провокирай тя да те нападне.
4.Установяваш контакти със САЩ и ги привличаш на твоя страна,след това разбиваш Меркел и завладяваш половин Европа пак може да видиш социализъм наживо, освен в развитите Северна Корея и Куба.
5.Като се събудиш, проверяваш дали не си оакал, ако не си -отиваш в тоалетна. И да си пиеш редовно хапчетата, може пък и на теб да ти помогнат, кой знае...

[nikolaaaay]

Абсолютно безсмислено е да спорите с глупаци като този етровски.
Според мен е време Ранобудниче да се събуди. Правилата на форума са безсмислени ако не се спазват, а този определено няма никакво намерение да го прави или поне за точки 1.3, 1.4, 1.7, 1.9, 1.12, 1.13.
Не виждам защо трябва да търпим някакъв чужденец да ни обижда като българи. Още повече някакъв, за който се вижда, че като интелектуално ниво е супер зле.

[gorbi]

Какво общо има това, че е чужденец? Политическите възгледи са едно, а националността - ама съвсем друго...

Ако ще спорите като интелигентни хора - атакувайте по точки това което е писал - кое не е вярно, ще ми е интересно да прочета...

[ivan dimitrov]

кое не е вярно, ще ми е интересно да прочета...

Щом ти е интересно, прочети какво е писал - ТОВА не е вярно.
Не сьм сьгласен с fred, хапчетата няма да помогнат сьс сигурност, само ще се похабят. Единствено пьтуване вьв времето, ЕВЕНТУАЛНО би свьршило работа, ама.... .

[pavlin]

Повечето неща писани за капитализма са верни а това преписаното от в-к Капитал си е чиста проба демагогия.

[etrovskii]

Абсолютно безсмислено е да спорите с глупаци като този етровски.
Според мен е време Ранобудниче да се събуди. Правилата на форума са безсмислени ако не се спазват, а този определено няма никакво намерение да го прави или поне за точки 1.3, 1.4, 1.7, 1.9, 1.12, 1.13.
Не виждам защо трябва да търпим някакъв чужденец да ни обижда като българи. Още повече някакъв, за който се вижда, че като интелектуално ниво е супер зле.

Българин съм бе,какво те гони параноята,по чист от тебе самоче ,няма да обяснявам 100 пъти.Правилата ги спазвам и не виждам никаква причина,нещо те тресе злобата ли?Я земи се в ръце,да не вземеш удър да получиш .смешник

---------- Post added at 03:40 ---------- Previous post was at 03:34 ----------

Етровски, понеже социализъмЪ умре, преди да се родиш ти най вероятно, ти предлагам план, безплатно:
1.Сваляш Путин в Русия.
2.Установяваш съветска власт и разстрелваш Путина, любовниците му, Пуси Райот, Медведев и цялата там Дума-да не забравяш и опозицията. Ремонтираш лагери в Сибир, провеждаш селски реформи след които умират 25 милиона и властта е твоя-за 10 години поне.
3.Сключваш съюз с Меркел за поделяна не Полша и Финландия, а след това я провокирай тя да те нападне.
4.Установяваш контакти със САЩ и ги привличаш на твоя страна,след това разбиваш Меркел и завладяваш половин Европа пак може да видиш социализъм наживо, освен в развитите Северна Корея и Куба.
5.Като се събудиш, проверяваш дали не си оакал, ако не си -отиваш в тоалетна. И да си пиеш редовно хапчетата, може пък и на теб да ти помогнат, кой знае...

Май Руснаците яко са ти бръкнали някаде като вица кадето ти написах,и ти от злоба се жалва.Сега какво трябва да направя и аз ли да се жалвам за простотийте ти?Но разликата е голяма между мене и тебе,аз не съм пумияр като тебе.ако искаш още един път ще ти напиша вицъ за дядо господ фреди.

[etrovskii]

Щом ти е интересно, прочети какво е писал - ТОВА не е вярно.
Не сьм сьгласен с fred, хапчетата няма да помогнат сьс сигурност, само ще се похабят. Единствено пьтуване вьв времето, ЕВЕНТУАЛНО би свьршило работа, ама.... .

Ако правилото е нарушено, то значи не живеем в най-добрия възможен свят. А ни предстои дълъг път. Пред нас стоят наистина сериозни проблеми. Знаем какво не искаме. А какво всъщност искаме? Каква социална организация може да замени капитализма? И какъв нов тип лидери желаем?
Помнете. Проблемът не е корупцията или алчността. Проблемът е системата. Тя ви подтиква да бъдете корумпирани, злобни , и заядливи като тебе.Ако въобще разбираш какво ти пиша.

[kolev]

самия факт че социализма се опитва да се сравнява с демокрацията, а не обратното, говори достатъчно. и с какво се сравнява последно. с капитализма или с демокрацията.

[Susscrofa]

самия факт че социализма се опитва да се сравнява с демокрацията, а не обратното, говори достатъчно. и с какво се сравнява последно. с капитализма или с демокрацията.

Имаме два основни държавни строя и те са тоталитарна държава и демократична държава. Всичко останало са нюанси на тези два основни типа, дори и монархията.

Не виждам нищо лошо в това, че етровски изразява своята позиция.
Дразни ме само, че твърде много залита в копи-пейста, но той толкова си може.

Тези, които отричат западния модел не предлагат нищо

Основният въпрос е, западният модел универсален ли е, демек няма алтернатива или е уникален, демек най-добрият възможен?

[etrovskii]

Имаме два основни държавни строя и те са тоталитарна държава и демократична държава. Всичко останало са нюанси на тези два основни типа, дори и монархията.

Не виждам нищо лошо в това, че етровски изразява своята позиция.
Дразни ме само, че твърде много залита в копи-пейста, но той толкова си може.

Тези, които отричат западния модел не предлагат нищо

Основният въпрос е, западният модел универсален ли е, демек няма алтернатива или е уникален, демек най-добрият възможен?

Аз несъм ти.как се копира и откъде?Трябва да ме светниш.

---------- Post added at 09:23 ---------- Previous post was at 09:13 ----------

Защо пак разваляш темата?

---------- Post added at 09:27 ---------- Previous post was at 09:23 ----------

Има едни хора дето само намират на хората кусури,а не виждат себе си.

[Susscrofa]

Аз несъм ти.как се копира и откъде?Трябва да ме светниш.

---------- Post added at 09:23 ---------- Previous post was at 09:13 ----------

Защо пак разваляш темата?

---------- Post added at 09:27 ---------- Previous post was at 09:23 ----------

Има едни хора дето само намират на хората кусури,а не виждат себе си.

Аз пиша тук от доста години. Едва ли ще успееш да прочетеш всичко.
Приличаш на Пацо. Укротяване на опърничавия. хахаха
И той така не осъзнава какво представлява.

[etrovskii]

Аз мисля прасчо че либералната демокрация се очерта като триумфиращ глобален модел.Затова колега мисля че е опасно за този демократичен модел.Също така колега не е правилно да се използва думата капитализъм,защото няма алтернатива за капитализма.Това прасчо не едобре за демокрацията не мислиш ли?Или пак ще ме обвиниш копи пейс?

---------- Post added at 09:40 ---------- Previous post was at 09:39 ----------

Аз пиша тук от доста години. Едва ли ще успееш да прочетеш всичко.
Приличаш на Пацо. Укротяване на опърничавия. хахаха
И той така не осъзнава какво представлява.

Колега не си прав Чел съм те и имах хубаво мнение, нооо вече?
Да но Пацо го знае цяла България,а тебе кой?Даже и име не си сложил,смятай за какво иде реч,а аз съм си аз,като не ти отърва не чети и фора от сайта.