Я да продължим една интересна тема.

Шофирането на стара Алфа всеки ден е една доста прелъстяваща авантюра.

Лично мен ме изкушава и миналата година се опитах да си "разцъквам" Спринта всеки ден.
Един път ме дърпаха с въже, на два пъти аха да я прегрея (или поне така си мислих), но пък и беше прясна прясна от тотално разглобяване и преобразяване.
Тази година Спринта е далеч от мен, иначе това беше плана.

И все пак, да караш ежедневно класика си е мъка и иска сериозна мотивация.
Жега, пот, оглеждаш се да не те отнесат понеже живота ти се крепи на едни ръждиви ламарини.
Няма ни еърбег ни подсилващи греди във вратите.

Алфетата не съм си и помислял да я карам всеки ден защото е прекалено рядка, прекалено скъпа ( предна решетка струва 200 евро, калник 500-600 евро, стоп 150 евро, броня 300 евро и ги няма!) и е в прекалено добро състояние за да я прежаля като Спринта.

Колегата ивопифеца е карал всеки ден 75, ще е интересно да сподели кое е готиното, кое е дразнещото на цялото нещо.

Вальо си я кара всеки ден 75цата, има и други редовни "потребители", ще е интересно да споделят.

Въпросът ми е "Трябва ли да си я "прежалил" Алфата за да я караш ежедневно?" (и зимата)