Най-горчивото нещо

[SwappeR]

Знаете ли какво... Много неща видях в тоя ши*ан живот. Наистина много. Не едно, не две, не 5... Много. Всичките ги надживях, всичките ги помня все едно бяха вчера. Едно ми липсва - болката, емоцията, усилието да се изправя на крака отново! Сега само се движа непрестанно като прецизно изчислена машина, която знае какво е предназначението и и къде трябва да иде и как да стигне до там.
Много ще се учудят, други ще се замислят, трети ще се засмеят. А мен нито нещо може да ме учуди вече, нито нещо може да ме смаже, нито пък да ме разклати. Но най-много... Най-много ми липсва снега!
Като бях на 12 най-любимото ми нещо беше момента, в който завали първия сняг! Не защото ще натрупа и ще се целим със снежни топки, не защото ще се въргаляме до изтощение в преспите, не защото на горещината у дома ще усещаме как щипе топлата кръв, нахлуваща в бузите. А защото можех с часове да седя загледан в небето, право нагоре. Наблюдавах как снежинките падат на парцали и в един момент вече не падаха, а вместо това аз летях нагоре, докато те стоят в небитието.
Двадесет години по-късно се чудя вече къде остана всичко това, кога станах такъв, как и кога се пречупих? Вече се тревожа с какво масло да обслужвам този безчувствен механизъм в гърдите ми, за да издържи максимално дълго! Как да го стресирам, с какво да го разчувствам, къде му е червената линия и как да я достигна отново?
Това което не те убивало те правело силен... Е аз не искам да съм силен. Само искам да вали сняг и да гледам нагоре с часове!

[Ранобудниче]

Голяма смелост се иска, за да се оголиш толкоз.
Снегът е въпрос на настройка на възприятията. Летенето - също.

[mirchozo]

Когато човек порастне достатъчно, започва да се замисля за нещата които осмислят съществуването му.
Всеки уважаващ себе си индивид рано или късно се замисля в определен момент от живота си "за какво подяволите съществувам, за какво живея, какво направих което ще остане след мен "???
Безпорно следващата стъпка е едно, две дечица които ще запълнят празнотата от безцелното ни съществуване. Тогава всичко безсмислено бързо придобива смисъл, усещаш как няма нищо по-хубаво от това да създадеш живот.

[Zlobich]

Подкрепям думите ти. Няма по-прекрасно нещо от това да създадеш живот.

-----------
Пай сеее ...

[546]

Загради някоя мома за булка и ще си пак на червената линия,надали ще те убие или ще те направи по-силен,но ще има на какво да се учудваш всеки ден,пък и поне з а известно време ще те поразклаща.

[mordohy]

Хм. Голямото предизвикателство е, като са те клатили много пъти да продължиш да живееш нормално.

[myato]

Не е лесно да си жив, но е за предпочитане.

[lordliness]

Просто се радвайте на живота, на всеки миг. Че друг май няма. Забравете за дълбоките мисли.

[undy]

Точно по тази причина, след осем годишно отлагане, по различни причини, се решихме на второ чавенце и тоя път чакам мужкар-алфист (а дано, че още баш се не знае).
Та точно и това казвам на жена ми "ще видиш как ще се подмладим сега"....пък какво ще е в действителност
Точно малките неща, малките човечета обръщат всичко и му дават смисъл.

Пс: .на мене зима ми не липсва, имам я почти 6 месеца годишно
Колегата да смени обстановката...това също е хубаво, промяната на местоживеене понякога се отразява благоприятно.Дори да живееш година, две...колкото да си направиш преоценка на нещата които имаш в момента.

[myato]

Просто се радвайте на живота, на всеки миг. Че друг май няма. Забравете за дълбоките мисли.

Баш така е. Всеки миг е подарък.

Точно по тази причина, след осем годишно отлагане, по различни причини, се решихме на второ чавенце и тоя път чакам мужкар-алфист (а дано, че още баш се не знае).
Та точно и това казвам на жена ми "ще видиш как ще се подмладим сега"....пък какво ще е в действителност
Точно малките неща, малките човечета обръщат всичко и му дават смисъл.

Пс: .на мене зима ми не липсва, имам я почти 6 месеца годишно
Колегата да смени обстановката...това също е хубаво, промяната на местоживеене понякога се отразява благоприятно.Дори да живееш година, две...колкото да си направиш преоценка на нещата които имаш в момента.

Докато "борехме" живота, останахме с еднично, та сега по-скоро ни е ред да ставаме "дядо и баба", но човек винаги може да стане за "резил"

[undy]

Баш така е. Всеки миг е подарък.



Докато "борехме" живота, останахме с еднично, та сега по-скоро ни е ред да ставаме "дядо и баба", но човек винаги може да стане за "резил"

Вчера един колега, който ще прави сватба на сина си декември(а мацката е бременна) , ми се вайка..."мале, малее...декември наближава, а жената се тюхка, че и закъснявало"...тааа нема срамни работи, щом се обичат хората

[Бобби]

Знаете ли какво... Много неща видях в тоя ши*ан живот. Наистина много. Не едно, не две, не 5... Много. Всичките ги надживях, всичките ги помня все едно бяха вчера. Едно ми липсва - болката, емоцията, усилието да се изправя на крака отново! Сега само се движа непрестанно като прецизно изчислена машина, която знае какво е предназначението и и къде трябва да иде и как да стигне до там.
Много ще се учудят, други ще се замислят, трети ще се засмеят. А мен нито нещо може да ме учуди вече, нито нещо може да ме смаже, нито пък да ме разклати. Но най-много... Най-много ми липсва снега!
Като бях на 12 най-любимото ми нещо беше момента, в който завали първия сняг! Не защото ще натрупа и ще се целим със снежни топки, не защото ще се въргаляме до изтощение в преспите, не защото на горещината у дома ще усещаме как щипе топлата кръв, нахлуваща в бузите. А защото можех с часове да седя загледан в небето, право нагоре. Наблюдавах как снежинките падат на парцали и в един момент вече не падаха, а вместо това аз летях нагоре, докато те стоят в небитието.
Двадесет години по-късно се чудя вече къде остана всичко това, кога станах такъв, как и кога се пречупих? Вече се тревожа с какво масло да обслужвам този безчувствен механизъм в гърдите ми, за да издържи максимално дълго! Как да го стресирам, с какво да го разчувствам, къде му е червената линия и как да я достигна отново?
Това което не те убивало те правело силен... Е аз не искам да съм силен. Само искам да вали сняг и да гледам нагоре с часове!

А бе пич сега си в силата си....като стигнеш моите годинки трябва да те спохождат тези мисли....рано си се разчуствал...ако ме разбираш...

---------- Post added at 20:25 ---------- Previous post was at 20:20 ----------

Голяма смелост се иска, за да се оголиш толкоз.
Снегът е въпрос на настройка на възприятията. Летенето - също.

Ами няма лошо.....истинският мъж трябва да е открит, ако има нещо скрито покрай него, и ти си до него, ще дойде времето когато ще изгориш......поне не се съмнявам, че ти ме разбираш...

[Ранобудниче]

Ами няма лошо.....истинският мъж трябва да е открит, ако има нещо скрито покрай него, и ти си до него, ще дойде времето когато ще изгориш......поне не се съмнявам, че ти ме разбираш...

И още как
Знаеш, че по този въпрос (и не само) мислим еднакво. Но безспорно са тегави тия моменти. Убедена съм, че видял веднъж снега, пак ще погледне нагоре. Малко време му трябва. И сам да се хване за косата.

[Alex_26]

Точно по тази причина, след осем годишно отлагане, по различни причини, се решихме на второ чавенце и тоя път чакам мужкар-алфист (а дано, че още баш се не знае).
Та точно и това казвам на жена ми "ще видиш как ще се подмладим сега"....пък какво ще е в действителност
Точно малките неща, малките човечета обръщат всичко и му дават смисъл.

Пс: .на мене зима ми не липсва, имам я почти 6 месеца годишно
Колегата да смени обстановката...това също е хубаво, промяната на местоживеене понякога се отразява благоприятно.Дори да живееш година, две...колкото да си направиш преоценка на нещата които имаш в момента.

А ти си стягай кръста (на тялото) и почвай да тренираш търчане, че моят е на година и 9м. и не мога да го стигна от 11 месечен. Вече си мисля, че съм го хванал и се протягам да го хвана, а той се шмугне м/у краката ми и ....

[old alfist]

Явно яко те праска слободията !
Липсват ти предизвикателствата !
Не предизвиквай съдбата !
Радвай се на това, че си здрав и не се налага да се бориш за живота и здравето си, или на тези около теб!
Изпаднал си в психологическа дупка и никой не може да ти помогне да излезеш от нея, освен ТИ.
Самосъжалението не е помогнало на никой.