То затова скоростта на светлината (образа) е приета за максимално възможната.
Само по себе си понятието време не е абсолютна отправна точка, защото то варира в зависимост от скоростта пространството и неговото изкривяване.
Именно поради тази липса на абсолютност Айнщайн е въвел теорията на относителността и вместо просто време - понятието пространство-време.
Накратко - ако нещо можеше да се движи по-бързо от светлината, то щеше да може да пътува в миналото. Т.е - времето щеше да е обратимо.
Тук е интересно да се отбележи, че независимо от постулата на Айнщайн за крайната скорост на светлината (необратимо време), Пол Дирак е извел едни уравнения, които са имали за цел за съмвестят уравненията за електромагнетизма на Максуел с квантовата теория. Правейки това, Дирак и стигнал до извода, чe трябва да е вярно само едно от двете:
1 - Времето е необратимо и съществува антиматирия
2 - Времето е обратимо и не съществува антиматерия.
Първоначално всички са смятали, че 1 е невъзможно. Впоследствие се е оказало, че антиматерия съществува.
Ето как заключението за необратимостта на времето е направено по два независими способа.