bouncer
26-01-2009, 11:51
Другарки и другари,
има едно такова странно и необяснимо състояние на духа и тялото, при което се заглеждаш, мигаш, светкаш, точиш лиги и припадаш по всякакви возила от небезизвестната автомобилна марка Алфа Ромео. Най-лошото е, че това състояние ан духа в повечето случаи е перманентно и нелечимо. ако не се положат нужните грижи то води до дебилизъм и пристрастряване към екзотичи видове гъби, препикани от екзотични породи прилеп. та както и да е - да се върна на въпроса. на всеки от вас се е случвало да преживее сублимния момент в който се взима решение, че това така повече не може и трябва да се инвестира в нов автомобил. При мен решението дойде след като с брат ми се опитахме да съживим милото ням Пежо 605. след няколко месечни дефибрилации ефекта беше спорен - имахме автомобил зомби, който се движеше (спорно твърдение всъщност) благодарение на злите духов, които един тъмен шаман беше вселил срещу неприятна сума ътре, но без всякаква логика и здрав разум. трябваше да му позволим да умре с чест...или поне каквото остана от него. та идеята ми е че дойде момента с покупката на кола. тъй като с брат ми имаме завидно здрави лични отношения беше звето решение да ги поразвалим посредством 2-ра кола която да обладаваме съвместно (ГТВ–то е първата). оформихме бюджет от около 8 000 евро за прилична кошница на старо....и се спряхме на Пежо 607...търсихме търсихме и тъкмо когато бяхме почти харесали се почви Вещото лице на съдбата. в ролята на вещото вице влезе майка ми. Тя ни осъветва да закупим нов автомобил, а ние от своя страна я посъветвахме да провери незавидните ни авоари. с тази сума можем да си закупил иначе прекрасната холна гарнитура наречена Дачия Логан но не и кола. след дъълги преговори уредихме безлихвен кредит от Вещото лице и се започна издирването на подходящия автомобил. Искахме да е функионална кола, която да върши работа, което за съжаление означава нещо различно от Алфа Ромео ( не спорете, защото и вие самоте знаете че е така). след дълго чудене се спряхме на Субару Форестър - голяма, здрава, сигурна, функционална и скучна кола. точно каквато ни трябваше - анти-Алфа. след 2 теста избрахме и конкретната кола форестър 2.0 бензин, тъмно сив с черен интериор. супер! колата пристига Март месец и вече започнахме да си се представяме в нея. НО, в България винаги всичко е възможно. в ден сряда отиваме на втори тестдрайв и взимаме финална оферта. в ден четвъртък се обаждаме да проверим в колко да занесем капарото. в този паметен момент дилъра заяви, че МЕЖДУ другото имал лоша новина - от вчера (сряда) вдигнали цените с около 5000 лв. АЙДЕ НЕМА НУЖДААА!!! между другот оим беше обяснено че нас това не ни касае защото си имаме оферта и че е в техен интерес да си оправят бакиите ако не искам да си карат само колите. същия ден се разходихме до Милано Моторс и там отношението беше тотално различно! сещате се че всичо което исках да има новата ни кола беше пренебрегнато заради емоционалното състояние което описах най-горе. когато младежа от Субару се обади на другия ден да каже че още не си е оправил бакиите и най-вероятно няма да може да ни продаде колата на цената на която ни е офертирал вече бяхме гордите собственицио на много красива 159 SW , 1.9 дизел цвят тъмно бордо. колата е уникална! красива, виксозна, приятно динамична, върховна за каране, тясна и ниска отвътре но АЛФА РОМЕО!!!! та така....айде да ми е честита :)
има едно такова странно и необяснимо състояние на духа и тялото, при което се заглеждаш, мигаш, светкаш, точиш лиги и припадаш по всякакви возила от небезизвестната автомобилна марка Алфа Ромео. Най-лошото е, че това състояние ан духа в повечето случаи е перманентно и нелечимо. ако не се положат нужните грижи то води до дебилизъм и пристрастряване към екзотичи видове гъби, препикани от екзотични породи прилеп. та както и да е - да се върна на въпроса. на всеки от вас се е случвало да преживее сублимния момент в който се взима решение, че това така повече не може и трябва да се инвестира в нов автомобил. При мен решението дойде след като с брат ми се опитахме да съживим милото ням Пежо 605. след няколко месечни дефибрилации ефекта беше спорен - имахме автомобил зомби, който се движеше (спорно твърдение всъщност) благодарение на злите духов, които един тъмен шаман беше вселил срещу неприятна сума ътре, но без всякаква логика и здрав разум. трябваше да му позволим да умре с чест...или поне каквото остана от него. та идеята ми е че дойде момента с покупката на кола. тъй като с брат ми имаме завидно здрави лични отношения беше звето решение да ги поразвалим посредством 2-ра кола която да обладаваме съвместно (ГТВ–то е първата). оформихме бюджет от около 8 000 евро за прилична кошница на старо....и се спряхме на Пежо 607...търсихме търсихме и тъкмо когато бяхме почти харесали се почви Вещото лице на съдбата. в ролята на вещото вице влезе майка ми. Тя ни осъветва да закупим нов автомобил, а ние от своя страна я посъветвахме да провери незавидните ни авоари. с тази сума можем да си закупил иначе прекрасната холна гарнитура наречена Дачия Логан но не и кола. след дъълги преговори уредихме безлихвен кредит от Вещото лице и се започна издирването на подходящия автомобил. Искахме да е функионална кола, която да върши работа, което за съжаление означава нещо различно от Алфа Ромео ( не спорете, защото и вие самоте знаете че е така). след дълго чудене се спряхме на Субару Форестър - голяма, здрава, сигурна, функционална и скучна кола. точно каквато ни трябваше - анти-Алфа. след 2 теста избрахме и конкретната кола форестър 2.0 бензин, тъмно сив с черен интериор. супер! колата пристига Март месец и вече започнахме да си се представяме в нея. НО, в България винаги всичко е възможно. в ден сряда отиваме на втори тестдрайв и взимаме финална оферта. в ден четвъртък се обаждаме да проверим в колко да занесем капарото. в този паметен момент дилъра заяви, че МЕЖДУ другото имал лоша новина - от вчера (сряда) вдигнали цените с около 5000 лв. АЙДЕ НЕМА НУЖДААА!!! между другот оим беше обяснено че нас това не ни касае защото си имаме оферта и че е в техен интерес да си оправят бакиите ако не искам да си карат само колите. същия ден се разходихме до Милано Моторс и там отношението беше тотално различно! сещате се че всичо което исках да има новата ни кола беше пренебрегнато заради емоционалното състояние което описах най-горе. когато младежа от Субару се обади на другия ден да каже че още не си е оправил бакиите и най-вероятно няма да може да ни продаде колата на цената на която ни е офертирал вече бяхме гордите собственицио на много красива 159 SW , 1.9 дизел цвят тъмно бордо. колата е уникална! красива, виксозна, приятно динамична, върховна за каране, тясна и ниска отвътре но АЛФА РОМЕО!!!! та така....айде да ми е честита :)