View Full Version : Какво е нужно, за да бъдем щастливи...?:)
Даммм, луда за връзване :)
Иначе по темата - за всеки човек е различно.
За едни малко , за други много.
DarkKnight
10-11-2009, 11:56
Най-важното е да имам някоя с която да споделям нещата, които имам, колкото и малко да са те. Това винаги ме е радвало най-много :blush:
Тука всички сме като "Колимб,Галилей",все пак караме Алфа Ромео , а не другите Свръхвъзхвалени марки...
аз вчера се разделих с мойта приятелка и не ставам за темата :hitbycupid::drunk::sad::no:
DarkKnight
10-11-2009, 12:15
аз вчера се разделих с мойта приятелка и не ставам за темата :hitbycupid::drunk::sad::no:
Аз още не съм преживял моята, а се разделихме преди повече от година. И все още не мога да и намеря достойна замесничка, ноо... и аз да поспамя :Tease:
трябва да се оплачем колега няма как ... олеква малко ... не за друго
Jivko7777
10-11-2009, 13:17
аз вчера се разделих с мойта приятелка и не ставам за темата :hitbycupid::drunk::sad::no:
Аз още не съм преживял моята, а се разделихме преди повече от година. И все още не мога да и намеря достойна замесничка, ноо... и аз да поспамя :Tease:
Колеги какво става, гледам напоследък приятелките Ви все ви изоставят, дори имаше и още една такава тема, да не би вече да не им харесва на българките Алфа Ромео???
Иначе по темата, най съм щастлив когато съм с приятели, когато се забавляваме, излизаме, базикаме се, абе просто да ни е весело...Няма по-хубаво нещо от това...
DarkKnight
10-11-2009, 13:34
Колеги какво става, гледам напоследък приятелките Ви все ви изоставят, дори имаше и още една такава тема, да не би вече да не им харесва на българките Алфа Ромео???
Иначе по темата, най съм щастлив когато съм с приятели, когато се забавляваме, излизаме, базикаме се, абе просто да ни е весело...Няма по-хубаво нещо от това...
Мен ме заряза много отдавна... дълга история и определено не е за тази тема, но най-забавното е че се случи 1 месец след като си взех 156-цата :|
И мен са ме зарязвали и аз съм зарязвал, не че съм Трифон де, ама това е положението:)Много съм доволен, защото ако не бях зарязан или не бях зарязъл, можеше, евентуално и да се оженя за някоя друга, а не са жена си, първа и единствена.Това от гледна точка на брака, а за мен щастието е вродено, или го имаш, или не.Допълниетлно щастието е в простите неща, колкто и просто да звучи :Tease: Вервайте ми, бая народ съм виждал да гони Михаля във всичките му проявления, не че всеки не го прави по своему.
ФЕРАРИСТ
10-11-2009, 14:02
Пак кахърна тема......аз нямам чак толкова място на харда за да си го занимавам с такива неща, процесора също не обича.....
DarkKnight
10-11-2009, 15:13
Аз съм горе долу наясно с тези неща, но... не ми пречи да се сдухлясвам от време на време (в случая заради колегата, което ме изпълни със спомени - едни хубави, други лоши и най-вече си спомних колко ми беше добре с нея и как успях да направя всичко, което си бях поставил за цел освен нея, но ми липсва и знам че най-вероятно пак щеше да свърши на зле връзката ни, но сега да ми е по-кофти. Разбирам всичко това и въпреки всичко ми е кофти)
П.П. Извинявайте, че опропастих хубавата тема, но ми тежеше и имах нужда да споделя както каза колегата @kaloqn
Кахърна (както се изразяваш не е) :):):),но те разбрах :):):)
Относно "зарязването",ще си копирам мнението от темата на Стефан
Просто,нещата са такива,каквито са.Не такива каквито са били,каквито ни се иска да бъдат,или каквито ще бъдат....:):):):):)
Всяко зло е за доброи всичко е част от едно голямо добро... :flowers:
:bravo:
Принципно на човек му трябва малко за да бъде щастлив или поне при мен е така :-D
Забелязал съм обаче ,че има хора които не обичат да са щастливи ,винаги са намусени и все нещо им е криво. Най-тъпото е ,че в повечето слчаи те сами си причиняват това нещастие ,защото така са свикнали. Имам чувството ,че нежелаят да се усмихват и да бъдат добри със себе си.
Всъщност, за да си щастлив не е нужно нищо, защото колкото по-вече имаш толкова си по-нещастен.Ако можех да живея с нищо , да имам жена , която да живее с нищо и деца, които да живеят с нищо би било перфектно, но не така е устроен света.Колкото по-вече имаш толкова по-вече искаш, а човек никога не може да има всичко, което иска и се получава един затворен кръг.Огледайте се в какъв свят живеем.Купуваме неща, от които нямаме нужда, податливи сме на всякакви внушения, гледаме на света по толкова тъп и скучен начин.Замисляли ли сте колко често гледате дадено неща, а не виждате какво е всъщност.И то това е защото човек не вижда с очите си, а с мозъка си.Кога за последно се радвах на това, че и днес сте жив и здрав ? Въпроси те са винаги по-вече от отговорите.
......
времето на неговата радост, за да го запишем върху гроба му.
Защото това според нас е единственото и истинско живяно време.
http://place.forumotion.com/users/2515/84/14/08/smiles/760711.gifhttp://place.forumotion.com/users/2515/84/14/08/smiles/760711.gifhttp://place.forumotion.com/users/2515/84/14/08/smiles/760711.gif
Много ми хареса това, а и всеки сам си пише тетрадката - за един колата, за други приятелите, жената/мъжа и пр.
Хубава приказка, един ден ще я разкажа на сина си.
Благодарско, Вики!
Всеки по различен начин разбира щастието...лично на мен малко ми трябва да се почуствам щастлив. Друг е въпроса, че пълно щастие няма:blush:
По повод предишната приказка , съм сигурен ,че ще има доста на чийто камък пише:
ТУК ПОЧИВА ..... ..... МЪРТВОРОДЕН.
Айдеее утиде коня у ряката.
Я да видим колко от нас се чувстват щастливи :)
http://dnes.dir.bg/2009/11/12/news5364407.html
Щастливите руснаци били психично болни
12 ноември 2009 / News.dir.bg
Главният психиатър на Санкт Петербург Сергей Литвинцев предположи, че щастливите руснаци всъщност са психично болни.
Така той коментира публикуваните във вторник данни от анкета, според която 72% от живеещите в Руската федерация се чувстват щастливи, съобщава lenta.ru, цитирана от "Дневник".
Социологическото проучване е проведено от Руския център за изследване на общественото мнение (ВЦИОМ). Според получените данни индексът на щастието се е увеличил от март насам от 45 до 51 пункта, като щастливи не се чувствали само 21% от населението.
По думите му, под "щастие" всеки човек разбира различно нещо и затова не си струва да се вярва на статистиката, твърдяща за растящо ниво на щастието сред руснаците.
"Със статистиката, разбира се, е трудно да се спори, но не вярвам, че 72% от руснаците се чувстват щастливи. В страната има криза, времената са трудни", обяснява главният психиатър на втория по големина град в Русия.
Пред medportal.ru Литвинцев е коментирал, че безпричинното чувство на щастие e признак за някои психически заболявания.
"Маниакалният синдром кара хората да изпадат в еуфория без причина, настроението им се подобрява. Това е доста разпространено, но не заразно заболяване", обяснил специалистът.
За да си щастлив, не ти трябва много. Аз съм материалист, и в целият ми съсзантелен живот колкото и малко да е той, съм осъзнал че материалните неща няма да те направят такъв. Човек има нужда от приятели и човек с когото да сподели студените, мрачни зимни вечери. Човек, когото да погледне в очите и да каже мерси че те има. Рядко се намират тези хора обаче.
Когато си в душевна депресия най-добре е да се отърсиш от целият свят и от всичко и да започнеш всичко отначало. Там някъде има за всеки по някого, и рано или късно вс ще го открие. Бъди позитевен към живота, за да е позитивен и той към теб, и рано или късно проблемите ще се изчистят като грешки в компютър. Ако нямаш проблеми как ще усетиш че живееш и моментите на щастие!
Jivko7777
13-11-2009, 12:30
Приказка днес-няма,но денят ми започна с
нещо много,много,мноого хубаво казано:
" Аз живея моя живот и ти живееш твоя. Не съм на този свят, за да сбъдна очакванията ти, нито пък ти - за да сбъднеш моите. Ти си ти и аз съм аз; и ако случайно ти и аз се срещнем, ще е прекрасно. А ако се разминем, нищо не може да се направи"-Фриц Пърлс
http://place.forumotion.com/users/2515/84/14/08/smiles/11995.gif http://place.forumotion.com/users/2515/84/14/08/smiles/11995.gif http://place.forumotion.com/users/2515/84/14/08/smiles/11995.gif
Пак се представи на ниво днес :)
Ранобудниче
15-11-2009, 19:50
Мързи ме да изчитам всичко сега, може би следващите дни. Напоследък не остава време за нет-забавления ;)
Но в продължение на първия ти пост: на безпричинното щастие се гледа с подозрение по две причини (минимум):
1. Защото (както споменаваш) нещастието е естествено състояние на голяма част от човечеството - вечното недоволство и мрънкотене (по тоя повод Фред има една много интересна мисъл, която дълго време стоеше в подписа на Пинки, макар и казана в леко различен контекст). Депресивните състояния (както съм споделяла мнение и преди) са с наркотична привлекателност. Има категория хора (опасявам се, че бройката не е малка), които не намират друг вариант да привлекат вниманието върху себе си. И чисто по детски: "Ох, боли ме тук, ох, боли ме там". И си намират - къде внимание, къде съчувствие, къде съжаление..
2. Защото твърде често, масово се отделя време, сили и енергия в огромни количества за реализацията на приказката "Я не сакам я да съм добре, я сакам Вуте да е зле". А няма как, докато мислим каква гадост и гнус да погодим на другия, да сме изпълнение с позитивизъм и жизнерадост :)
Но пък.. важното е да не ни пука.
Всеки е свободен да оползотворява/губи собствените си секунди, както намери за добре ;)
Ранобудниче
16-11-2009, 17:17
...;):):):):)
Когато не си добре,това може да донесе ползи;):):):)...
Ако може само една лека корекция да внеса.. Когато се демонстрира състояние на не добре/нещастие/дискомфорт и каквито там още синоними може да си харесаш ;)
Докато маската стане първа природа :whistle:
nikki_sixx
16-11-2009, 17:50
"Колко е нужно, за да бъдем щастливи?"
Амииии, един :butt: и да е по-дащен... :lol_sign:
DarkKnight
26-11-2009, 10:42
Нещо за добро утро :grin::grin::grin::grin::grin:
".....Всъщност смятам,че винаги ,когато нямам големи проблеми,започвам да се чудя какво му липсва на едно или друго,за да бъде идеално.Като казвам това,разбирам,че е ужасно ,но не мога да го преодолея.
- Обществото,в което живеем,ни дава ясни сигнали,че позицията ти е такава,каквато се очаква да бъде .
- Защо?
- Защото основната идея в постиндустриалното общество е да имаш,а не да бъдеш,както би казал Ерих Фром.И за да ни убедят в това,са ни обвързали с една аксиома,която не можем да избегме и затова я приемаме за нещо нормално.Това е фраза,която служи едновременно като движеща сила и като клопка.
- Фраза ли?
- Да,тя гласи:
- Колко щастлив ще съм с онова ,което нямам
А онова,което нямам,не е кола,нито къща,нито добра заплата,нито жена.Онова,което нямам,е онова –което -нямам,тоест,нещо невъзможно.
Иначе казано,ако се сдобия с онова-което-нямам,няма да съм щастлив,защото ,като го получа (кола,къща,приятелка и т.н ) ,то престава да бъде онова-което-нямам,а според аксиомата,мога да бъда щастлив само ако притежавам онова-което-нямам.
- Но от тази клопка няма спасение!
- _Няма,ако не успееш да промениш аксиомата.
- А можеш ли ?
- Всички образователни модели и норми,могат да бъдат преразгледани,за да се потвърдят или коригират.Цената,която трябва да платим ,е ,ече ценностите,свързани с установения ред,ще се разместят.Ще се почувстваме объркани и ще изгубим посоката,докато не открием нов ред,отговарящ на новата ни действителност.Но когато го направим,ще бъдем възнаградени : ще оценим това,което имаме и ще се радваме на това,което сме..."
http://place.forumotion.com/users/2515/84/14/08/smiles/35258.gif
Много добре казано, но аз имам друг проблем - нямам нещо, към котео да се стремя, защото или ми изглежда твърде лесно (а така не е интересно :)) или ми се струва невъзможно и безмислено :gayfight: :p
Истински щастлив ще съм ако съпругата ми забременее отново.. В смисъл такъв - бих разменил и поиследния си лев за това...
Истински щастлив ще съм ако съпругата ми забременее отново..
Пожелавам ти го от цялото си сърце,и вярвам ,че ще си имате ново бебенце скоро!http://place.forumotion.com/users/2515/84/14/08/smiles/35258.gif
Koлежке Вики, напълни ми душата с тия хубави истории......:bravo:
arieca155
08-12-2009, 20:48
от по горе написаното от колежката viki,разбирам че е силно чувствителна натура.аз понякога изпадам в подобни размисли за това да бъда или да не бъда,какво съм,защо съм,кое съм ...какво мога да бъда и какво успявам...!разочарованията ме карат да ровя във философията да търся обяснение на всичко което ми се случва,търся обяснения,търся оправдания,търся като наркоман наркотик.един приятел ми беше свел цялото житие и битие в следното:"живота е къс и осран като стълбичка на кокошарник"!моите разбирания за живота са ,че сме на този свят повече да страдаме от колкото да бъдем щастливи,никой не е в състояние да ме обори!имам всичко,и на върха е моето дете,но дори и сега немога да кажа че съм доволен и напълно щастлив.неудовлетворението от това което съм винаги ме е движило напред,поставям си цели,гоня ги,това в никакъв случай не са състояния на щастие.бих казал че е въпрос на оцеляване.в днешно време е трудно да бъдеш щастлив,щастието е привилегия!
нещо се отплеснах.:stretcher:
ФЕРАРИСТ
13-12-2009, 19:39
И продължила да рита и да шляпа с часове на едно място,без да напредва нито със сантиметър.
Но скоро от това шляпане в каймака ,от биенето и ритането той станал на маслоhttp://illiweb.com/fa/i/smiles/icon_biggrin.png
Изненадана ,жабката скокнала ,плъзнала се по него и стигнала до ръба на съда.Така се върнала у дома,квакайки веселоhttp://www.pic4ever.com/images/4chsmu1.gif
Това мисля че го гледах във филма "Хвани ме ако можеш" с Л Ди каприо......
Не съм го гледала филма:):):):):):)
Приказката е на Mamerto Menapace,-"Cuentos Rodados"
:balloon:
Пожелавам ти го от цялото си сърце,и вярвам ,че ще си имате ново бебенце скоро!http://place.forumotion.com/users/2515/84/14/08/smiles/35258.gifБлагодаря Ти!:love:!
romeo must die
15-12-2009, 15:39
Доста време трябва да мине, за да научиш себе си на тази дума - " щастие ",
но в крайна сметка, май всеки се бори за това. Това според мен, а иначе по темата:
То е ясно, че когато на човек му е добре, всичко наоколо го радва. Аз, за момента си имам всичко, колкото и налудничиво да звучи, мен, например колата ми ме прави щастлив :idea: , но естествено най вече ме прави щастлив човекът, който винаги е до мен и който винаги ми помага.
Така че, то излиза май, че без половинка нищо не въри,
та в този дух, да пожелая късмет в тази насока на колегите с рабзити сърца. :drunk: Всички сме минали по този път.
Поздрави.
Ъдъптация към обстановката в страната: за да съм щастлив ми е нужо температура от 25-30 градуса и иделани пътища!
Вики,не знам откъде намираш тези приказки,но тоя път просто-уникални са,не знам.Всичко е така,но толкова пъти човек на вижда тези неща,толкова пъти стават скандали за най-малките простотии.В един момент хората са толкова далече един от друг-дори и да вървят заедно по улицата(примерно),забравят за всичко и се изолират в тяхна си черупка-странят,не споделят,правят най-големите си грешки-непоправими,нз просто.Наистина на човек ми трябва нещо различно в различните моменти за да е щастлив,аз не знам какво ми трябва за да съм щастлив,ако говорим за живота като цяло-да знам,но просто за един отделен ден,или част от деня,нещо адски малко-един жест,една усмивка,среща с приятели-много неща могат да ме направят щастлив.В живота трябва да се намират малките радости,всички което те заобикаля има своя чар и уникалност,всяко преживяване.....:magic:
old alfist
30-01-2010, 23:27
Това е част от текста на една песен - по точно на "Испанска песен" на групата "Джендема" :
Свободата брат е нещо приблизително.
Свободата брат е нащо съблазнително.
Свободата брат е нещо относително.
Свободата брат е нещо изключително.
Моето мнение е, че свободата не е самоцелна даденост - всичко се заплаща по нематериален начин и е в рамките на определена ценност.
Ранобудниче
31-01-2010, 21:56
Свободата е точно толкова, колкото всеки от нас отреди за себе си.
Външните ограничения са ала-бала.
Най-здравите окови са нашите собствени.
Stefan Caromov
02-02-2010, 10:21
Според ме н ,тоест за мен ,какво ми трябва да бъда щастлив ....Ще ви кажа
1... Хубава къща на 2 етажа с двор един декар ,с басейн ,с гараж за две коли (които да ги има),на първия етаж на къщата да имам снукър маса "Райли" ,в гаража една 159 и един спойдър,а отзад зад тях един джет.
2... Един достатъчно доходен бизнес ,с който да мога да покривам месечните си изисквания 15-20 хилки
3... Едната стая ще направя джунгла за моите чинчили ,да си играят и да се чувстват добре
Е много ли искам хе хе
Ще цитирам една мисъл :
Щастието е като здравето. Ако не го забелязваш, го имаш.
old alfist
02-02-2010, 13:50
Според ме н ,тоест за мен ,какво ми трябва да бъда щастлив ....Ще ви кажа
1... Хубава къща на 2 етажа с двор един декар ,с басейн ,с гараж за две коли (които да ги има),на първия етаж на къщата да имам снукър маса "Райли" ,в гаража една 159 и един спойдър,а отзад зад тях един джет.
2... Един достатъчно доходен бизнес ,с който да мога да покривам месечните си изисквания 15-20 хилки
3... Едната стая ще направя джунгла за моите чинчили ,да си играят и да се чувстват добре
Е много ли искам хе хе
Колко малко му трябва на човек.
А, нещо да споменеш за здравето или присъствието на близките ти хора.
Това е част от текста на една песен - по точно на "Испанска песен" на групата "Джендема" :
Свободата брат е нещо приблизително.
Свободата брат е нащо съблазнително.
Свободата брат е нещо относително.
Свободата брат е нещо изключително.
Моето мнение е, че свободата не е самоцелна даденост - всичко се заплаща по нематериален начин и е в рамките на определена ценност.
Е как я уцели бе, колега, без да съм чел темата днес цял ден си я пея тая песен!:drinking:
:in_love: :in_love: :in_love: :in_love: :in_love: :in_love: :in_love: :in_love: :in_love: :in_love: :in_love: :in_love: :in_love: :in_love: :in_love: :in_love: :in_love: :in_love: :in_love: :in_love: :in_love: :in_love: :in_love: :in_love:
http://img62.imageshack.us/img62/7391/fz1.jpg
Свободата е точно толкова, колкото всеки от нас отреди за себе си.
Външните ограничения са ала-бала.
Най-здравите окови са нашите собствени.
...абе в затвора не е баш така:)
---------- Post added at 17:38 ---------- Previous post was at 17:36 ----------
:in_love: :in_love: :in_love: :in_love: :in_love: :in_love: :in_love: :in_love: :in_love: :in_love: :in_love: :in_love: :in_love: :in_love: :in_love: :in_love: :in_love: :in_love: :in_love: :in_love: :in_love: :in_love: :in_love: :in_love:
http://img62.imageshack.us/img62/7391/fz1.jpg
с това чудо на техниката, няма ли да е кратко щастието...?
гледай ти каква интересна тема имало тука.. аз чак сега я виждам...
явно доста мислители си имаме във форума, което никак не е лошо... готини неща сте изписали и най-якото, което прочетох беше нещо от рода на "материалното не може да донесе вечно щастие" с което съм напълно съгласен, обаче не виждам някой каза ли с какво си запълва душевната празнота ?
Душевната празнота ли батко.....?
...с кинти, повече кинти:)
абе нещо ме е свило от вътре та ми иде да си скъсам копчетата на ризата....е някой и с алкохол пълят празното...поне до сутринта!
Душевната празнота ли батко.....?
...с кинти, повече кинти:)
абе нещо ме е свило от вътре та ми иде да си скъсам копчетата на ризата....е някой и с алкохол пълят празното...поне до сутринта!
ти сам го каза... до сутринта, тва всичко е моментно. ти мислиш ли, че кинтите (повечето кинти и ... още повечето) могат да те направят щастлив за повече от ден, седмица, или месец? убеден съм че няма...
Ранобудниче
02-02-2010, 21:16
...абе в затвора не е баш така:)[COLOR="Silver"]
Не знам как е в затвора и (повярвай ми) никак не държа да разбирам :)
@ newuser: Какво е душевна празнота?
А какво е скука?
Цял живот си мечтая да си обясня твърдението "Скучно ми е", изричано от голям брой хора. Така и не успявам на този етап.
с това чудо на техниката, няма ли да е кратко щастието...?Колко - толко!
После ше зеем друго :crazy:
Stefan Caromov
02-02-2010, 22:20
Колко малко му трябва на човек.
А, нещо да споменеш за здравето или присъствието на близките ти хора.
Здравето,докъдето дал господ ,а близките не ги споменах ,защото тях си ги имам .........
ти сам го каза... до сутринта, тва всичко е моментно. ти мислиш ли, че кинтите (повечето кинти и ... още повечето) могат да те направят щастлив за повече от ден, седмица, или месец? убеден съм че няма...
Не съм пробвал с много кинти....тъй като не съм стигал до това финасово блоагополучие:big_love:
Но определено липсата им, влияе много по зле!
п.п. да не ме помислиш за меркантилен.....но така е остроен света:pirate:
Спора е безмислен.
Кинтите въртят света (точка)
За мен пълното щастие се изразява в това да се чувствам здрав, да имам нещо на масата и най вече да имам с кого да го споделя...говоря за приятелката ми и да имам приятели с които да си кажа думата...пък била тя за коли, жени, техника, жисиеми и т.н.
с две думи ако си сам няма щастие. ако имаш цял куп пари, но нямаш с кого да си похарчиш, нима тогава са ти нужни..... живял съм и в охолство, живял съм и в бедност. знам какво е и знам кое е по-хубаво. сега се старая да съм по средата и ми е по весело защото не съм сам, а имам спътник в живота си, спътник, който не ми мери телефона, колата и портфейла.
аз си обяснявам щастието като да намериш онова специално нещо, което за теб означава повече от всичко друго на света, онова нещо за което те е грижа наистина и когато вече си с нея в бедност и богатство, в здраве и болест.....тогава си истински щастлив. всичко друго е преходно.
Колегата Sen7 беше побликувал в една тема една история с един човек, който искал да се самоубие като се хвърли от моста и то защото го е оставила любовта на живота му. Тогава се появил един старец и му показал едно листче на което пишело "Всичко е временно, изчакай утрешният ден!"
Така и направил човека, честичко си препрочитал листчето и след година, две се оженил на ново, станал много богат. Един ден отишъл на моста, поразмишлявал, казал си "каква глупост щях да направя тогава само...."
Тогава видял че същият старец се задава от пътя. !овекът го изчакал, предложил му пари, работа от благодарност за тогавашната му постъпка, а старецът го погледнъл и му каза: "Не забравяй да четеш често листчето си синко...." и си отминал.
Дори не знам за какво я разказах сега тази история, но някак си вътрешно имах нужда да я споделя тоно тук и в тази тема. Успех на всички и ....бъдете щастливи все пак ;)
Защо думата "щастие" няма множествено число?
Щастлив си,когато сутрин отидеш с кеф на работа, а вечер се прибираш с радост в къщи!
А иначе казано,двама трима верни приятели,добра работа, уютно гнезденце ,любим човек до тебе и една котка или куче да ти се въргалят в краката.Една добра лула и от онова вещество,което прието в подходящо количество развеселява ума и просветлява мозъка.
Всичко останало е баласт.Изхвърлете баласта зад борда и ще видите , че лодката ще тръгне по-леко!
Просто цитирах Джером Клапка Джером,но по памет и без претенции за перфектност.
Смисъла обаче е верен!:drunk:
Stefan Caromov
03-02-2010, 23:04
Щастлив си,когато сутрин отидеш с кеф на работа, а вечер се прибираш с радост в къщи!
А иначе казано,двама трима верни приятели,добра работа, уютно гнезденце ,любим човек до тебе и една котка или куче да ти се въргалят в краката.Една добра лула и от онова вещество,което прието в подходящо количество развеселява ума и просветлява мозъка.
Всичко останало е баласт.Изхвърлете баласта зад борда и ще видите , че лодката ще тръгне по-леко!
Просто цитирах Джером Клапка Джером,но по памет и без претенции за перфектност.
Смисъла обаче е верен!:drunk:
Трима души в езва лодка..без да става дума за кучето ...е , аз съм кучето хи хи хи
А възможно ли е да си мислиш, че си открил щастието? Стигнал си до определена среда на живот, която покрива вижданията ти, а в същото време, не знаеш какво би било при друго развитие на обстоятелствата. Да изпитваш щастието до толкова, че да задоволиш вътрешните си потребности. А в теб да се крият още много потребности, но да не можеш да ги освободиш, поради достигането на определения "стандарт".
Идва един момент, в който, поради някаква причина, твоята ценностна система се наруши. Променя се нещо, което до този момент е заемало преобладаваща част от твоето щастие. Заставаш на кръстопът, чудейки се на къде да поемеш. Подтискайки чувствата си или освобождавайки насъбралата се енергия. Ако избереш втория път, отваряш тези потребности, които са били подтиснати. Поглеждаш назад и си задаваш въпроса: "наистина ли съм бил щастлив преди?".
old alfist
04-02-2010, 00:28
Щастието е субективно променящо се във времето понятие.
Не е лошо да си жив и здрав за да може да го изпиташ.
Пожелавам ти го от цялото си сърце,и вярвам ,че ще си имате ново бебенце скоро!http://place.forumotion.com/users/2515/84/14/08/smiles/35258.gif:thumbup:
А възможно ли е да си мислиш, че си открил щастието? Стигнал си до определена среда на живот, която покрива вижданията ти, а в същото време, не знаеш какво би било при друго развитие на обстоятелствата. Да изпитваш щастието до толкова, че да задоволиш вътрешните си потребности. А в теб да се крият още много потребности, но да не можеш да ги освободиш, поради достигането на определения "стандарт".
Идва един момент, в който, поради някаква причина, твоята ценностна система се наруши. Променя се нещо, което до този момент е заемало преобладаваща част от твоето щастие. Заставаш на кръстопът, чудейки се на къде да поемеш. Подтискайки чувствата си или освобождавайки насъбралата се енергия. Ако избереш втория път, отваряш тези потребности, които са били подтиснати. Поглеждаш назад и си задаваш въпроса: "наистина ли съм бил щастлив преди?".
Въможно е ,колега!
Могат да го причинят много неща:развод,загуба на работа,загуба на близък човек и изобщо случка,която в началото си мислиш, че е края на света, а после разбираш,че вместо да са ти извадили очите-изписали са ти веждите.
Основния въпрос тука е :
Ще имаш ли сила да станеш,да анализираш и да тръгнеш напред?!
Тогава със сигурност ще откриеш истинското щастие!
До следващия път де!:tequilla:
Дам, това ми е идеята. Което ме кара да си мисля, че под думите "какво е нужно за да бъдем щастливи" се крие фразата "имаме ли вътрешната сила, за да постигнем това, което желаем"....
Нужно е... нищо не е "нужно"!
Да Я слушам как се смее, да Я видя как се усмихва...
Stoyan Georgiev
10-02-2010, 17:26
личното ми щастие минава през точно петима души - моя милост и останалите 4ма члена на семейството ми, никой друг/друга
още по-малко на някоя женичка ;)
Добре де, а докато открием щастието, ко да праим?! :crazy:
Добре де, а докато открием щастието, ко да праим?! :crazy:
Ще спамим?
StarChild
10-02-2010, 18:42
Това е част от текста на една песен - по точно на "Испанска песен" на групата "Джендема" :
Свободата брат е нещо приблизително.
Свободата брат е нащо съблазнително.
Свободата брат е нещо относително.
Свободата брат е нещо изключително.
Моето мнение е, че свободата не е самоцелна даденост - всичко се заплаща по нематериален начин и е в рамките на определена ценност.
Свободата Санчо е като салама.....а някои просто го поемат и никога не стига!:tooth:
Инак сериозно колкото и да спорим щастието е много относително за всеки е различно....но както повечето смятат парите въртят света! Колкото и да не ми се вярва оказва се е така нямаш ли кинти си никой:censored:
---------- Post added at 18:42 ---------- Previous post was at 18:39 ----------
Ще цитирам една мисъл :
Щастието е като здравето. Ако не го забелязваш, го имаш.
Много добре казано! Хайде със здраве!
Ще спамим?Защо да е спам?
Ето, аз все още смятам, че не съм открил щастието за себе си - мисля, обмислям, търся, чудя се, какво да правя.... и съм в безизходица....
.......не мога да се изходя :crazy:
old alfist
10-02-2010, 19:20
Колкото и да не ми се вярва оказва се е така нямаш ли кинти си никой!
Смяташ ли, че непременно трябва да си някой за да бъдеш щастлив.
А, колко богати хора не се чувстват щастливи.
В същото време хора бъркащи в кофите за боклук, могат до бъдат щастливи.
Така, че парите са хубаво нещо, но не са всичко.
Защо да е спам?
Ето, аз все още смятам, че не съм открил щастието за себе си - мисля, обмислям, търся, чудя се, какво да правя.... и съм в безизходица....
.......не мога да се изходя :crazy:
Кризата до там води:online2long:...вземи сложи нещо в стомаха:))
Ейй, аман бе. Само спам и то все от едни и същи. Не държа да съм пъдар. Дръжте се подобаващо. Благодаря!
Ранобудниче
27-02-2010, 15:01
:thumbup:
Ако правилно тълкувам този палец, той е най-хубавото нещо, което съм "чела" от много време насам :)
Стискам своите..
Ако правилно тълкувам този палец, той е най-хубавото нещо, което съм "чела" от много време насам :)
Стискам своите..
Благодаря... Добро тълкуване....:-)
danito__77
26-03-2010, 18:36
Относно щастието,винаги мечтаем за нещо,като знаем,че това ще ни направи щастливи.Като го получим продължаваме да мечтаем.И така продължаваме постепенно да гоним някакви цели,всяка следваща е все по-голяма в зависимост на какъв етап сме в живота си.За мен и моя алфист нещото,което ще ни направи щастливи до този момент и ще продължи да ни радва е да си имаме дете.
Парадокс е, когато си смачкан от съдбата, да дадеш най-доброто от себе си:clap2:.
Понеже Вики винаги хвърля интересни приказки та реших и аз да попиша защото имаме добри български...но преди това по темата:
...от бая време страдам от дископатия в тежка форма и винаги казвам на хората , с които си общувам по скайп, че от 2 седмици спя на земята и пак не бива- и така всеки ден-теа 2 седмици са вече повече от 4 месеца мъка и нерви, с болката свикнах...та - оня ден накрая се навих да ми вкарат стероиди директно в болния диск с надеждата да се вдигна за 5-6 месеца макс...доктора изрично ме предупреди да не се заблуждавам от изчезването на симтомите (болката и сковаността) и да лежа поне седмица на твърдо? ...вчера прекарах целия ден навън, днеска цел ден карах а жената вика-N долара инжекция и с твойта твърда глава след два дена пак си блокирал...Абе трай да те обичам ма чумо-ти ли лежа на пода схваната та се косиш или инжекцията ти се виде скъпа...Та щастието е относително относително..!
Не съм съгласен обаче, че самосъжалението ,депресиите и тн., са нещо негативно. Некъде четох, че "подсъзнателната нужда от страдание е генетично заложена и е основен двигател за преодоляване на шок..." ..както и да е това са писаници, които обаче аз съм изживял много пъти и съм склонен да ги приема за 100% сигура и е интересен механизъм-като изразходва мозъка всичките негативи-кортизол, адреналин и пр. принципа на обратната връзка задейства невротрансмитерите, онеа захващат допамина и ендорфините и айдеее-здравей живот...с две думи за да станеш трее първо да паднеш...
Дедо например на 86 години си замина и беше изкривен от болести като претоварена IFA, един ден си дърдориме и му викам - слушй , старец , аз ако съм на твоето дередже се метам от балкона! -Деде, като доъдеш на мойта , че те е страх да заспиш, че може утре да не се събудиш-колкото повече живея по не ми се мре...
ДЯВОЛ И СВИНАР
Веднъж дяволът искал да изхитри свинаря, да го прати някъде и да му вземе свинете. Отишъл при него и го заприказвал:
- Добър ден, свинарко, от къде си?
- Накъдето гледат на свинете опашките, оттам съм.
- Вчера минах поктай вас.
- Случило ти се път -- минал си.
- Майка ти родила.
- Цялото село знае за това.
- Родила две деца.
- Господ, кога дава, не пита.
- Едното умряло.
- Бог дал, бог взел.
- Умряло и другото.
- Брат по брата, отишли и двата.
- Баща ти закла вола.
- Смърт без помен не бива.
- Закла и другия.
- Два смъртника, два помена.
- На тебе остави главата.
- Главен човек, глава яде.
- Кучката я изяде.
- Лоша спастра, зла щета.
- Баща ти я уби.
- Какво търсила, това намерила.
- Хвърли я на сметта.
- Тя все там си лежеше…
Дяволът като видял, че не може да надхитри свинаря, пукнал се от мъка и умрял.
ЕЛИН ПЕЛИН
ПРИКАЗКА ЗА МЕЧТИТЕ
както разказва една древна легенда, някога в прекрасните гори на Ливан се родили три кедрови дръвчета. Всеизвестно е, че кедрите растат много, много бавно, тъй че нашите три дървета прекарали цели векове в размисли за живота и смъртта, за природата и човечеството.
Те видели, как на земята на Ливан пристигнали пратениците на цар Соломон и как после в битки с асирийците тази същата земя се обляла в кръв. Срещнали се лице в лице със заклетите врагове Йезавел и пророк Илия. Пред погледите им била измислена азбуката. Дивели се, гледайки как покрай тях минават кервани, натоварени с чудни тъкани.
И в един прекрасен ден кедрите решили да поговорят за бъдещето.
-След всичко, на което станах свидетел - казал първият,- аз бих искал да се превърна в трон, на който да седне най-могъщият цар на Земята.
-Моето желание е да стана частица от нещо, което завинаги да преобрази Злото в Добро- обадил се вторият.
-Колкото до мен - проговорил третият,- аз бих желал всеки път, когато хората погледнат към мен, да си спомнят за Бога.
Изминали години, години. И ето че най-сетне в гората пристигнали дървосекачи. Те отсекли кедрите и ги нарязали с триони на дървен материал.
Всеки кедър си имал своето съкровено желание, но реалността никога не пита за какво мечтаем.
Първият кедър станал на обор, а от отпадъците му направили ясла.
От второто дърво сглобили груба дървена маса, която продали на един търговец на мебели.
Гредите от третия кедър така и не успели да продадат. Нарязали ги на дъски и ги прибрали на склад в един голям град.
Горестно заоплаквали съдбата си трите кедъра: “Нашата дървесина беше толкова хубава! Но така и никой не й намери достойно приложение…”
Времето минавало. И веднъж, в една звездна нощ съпружеска двойка, останала без подслон, влязла да пренощува в обора, построен от дървесината на първия кедър. Жената била в напреднала бременност. Същата тази нощ тя родила син и го положила в яслите върху мекото сено. И в този миг първият кедър разбрал, че мечтата му се сбъднала: той послужил да поеме най-великият Цар на Земята.
Няколко години по-късно, в скромен селски дом хора седели около масата, направена от дървесината на втория кедър. Преди да започнат да се хранят, един от тях произнесъл няколко думи над хляба и виното, поставени върху масата. И изведнъж вторият кедър разбрал, че точно в този момент той крепи върху себе си не само чаши с вино и блюдо с хляб, но и съюза между Човешкото и Божественото.
На следващия ден от две дъски на третия кедър сглобили кръст. След няколко часа довели окърваен човек и го заковали за кръста с гвоздеи. Третият кедър се ужасил от предопределението си и започнал да проклина своята жестока участ. Но не минали и три дни и той разбрал подготвената му съдба: човекът, висял на кръста, станал Факел на Света. Кръстът, сглобен от дървесината на третия кедър, се превърнал от оръдие на мъчението в символ на тържеството.
Така се осъществила ориста на трите ливански кедъра: както винаги става с мечтите - мечтата на всеки се сбъдва, но съвсем различно от това, което си е представял.
позволявам си да пусна снимка на една картина, която нарисувах преди време мислейки си за мъдростта и щастието...
позволявам си да пусна снимка на една картина, която нарисувах преди време мислейки си за мъдростта и щастието...
Чудно !:)
Имаш ли други ?:)Ще се радвам да ги видя !:):):):):)
само тази - скоро не съм рисувал, а и имам 2 персииски котарака по 6 кила парчето и ако се метнат върху маслените бои жената ме прави бездомен веднага...
Знам, че това клипче не е за тази тема, но е уникално като рисуване цък (http://vbox7.com/play:e0eceed0) надявам се да го харесате.
Знам, че това клипче не е за тази тема, но е уникално като рисуване цък (http://vbox7.com/play:e0eceed0) надявам се да го харесате.
ще можеш ли да го "цък"-неш това клипче ако го има в ю-тубата, че ве-бокса е блокиран от местния интернет доставчик от "съображения за сигурност" и никога не мога да гледам нищо:lupe::lupe: а и ако ме светнеш как се прави трика с цъкването направо чудо...шото аз от компутери не разбирвам-тоз ми е втори лаптоп-на първия му нанесох побой с тежки мозъчни травми и загина...
Stoyan Georgiev
05-06-2010, 00:32
mayhem, не знам дали случайно или целенасочено ти се е получило, но детайлизирането около човека в картината някак си много отива на смисъла й, покрай теб всички е ясно, нататък и преди това само в общи линии...
спи ми се и затова използвам беден речник, но картината определено ми харесва
трябва да си нащракам моите, ама нито са ми на лесно пък и ме е срам да ги показвам :)
Пеперудите и огъня
Три пеперуди, долитайки до горяща свещ, започнали да разсъждават за природата на огъня. Първата, приближавайки се до пламъка, се върнала и казала:
-Той свети.
Втората долетяла по-близо и, когато се върнала, казала:
-Той изгаря.
Третата, долитайки съвсем близо, влязла в него и не се върнала. Тя научила това, което искала да узнае, но вече не можела да го съобщи.
Получилият знание се лишава от възможността да говори за него, затова знаещият мълчи, а говорещият не знае.
Хорхе Букай идва в България с нова книга (http://stand.bg/page/detail/title/%D0%A5%D0%BE%D1%80%D1%85%D0%B5+%D0%91%D1%83%D0%BA% D0%B0%D0%B9+%D0%B8%D0%B4%D0%B2%D0%B0+%D0%B2+%D0%91 %D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F+%D1%81+ %D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B0+%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3% D0%B0)
Щастие!
Някои хора дори не осъзнават колко са щастливи,а щастието се крие там където най-малко го търсим и очакваме.Аз открих моето щастие,когато преминавах през долината на тъгата,съвсем случайно и за мен то се олицетворява с един шансон.Знам,че съществува Човек,който наистина ми пожелава... http://www.vbox7.com/play:a897d0fe
Оня ден бех на басейна да поплувам-добре е за дископатията...Една пчела падна във водата. Взех я на пръста си и преплувах до стълбите, пуснах я на горещия цимент и я наблюдавах как си суши крилата...после полетя нанякъде...цел ден ми беше кеф...
Приказки, легенди.... За мен щастието е да обичаш и да бъдеш обичан! Единственото нематериално.. Love is for free.
"Аз с теб.
Ти с мен.
Аз със себе си.
Ти със себе си.
Ние със света."
Специално за Викиhttp://clubalfaromeo.walker-bg.info/data/public/themes/car2/smileys/el.gif
Забравих да ти кажа за книжката, че я прочетох и много ми харесаhttp://clubalfaromeo.walker-bg.info/data/public/themes/car2/smileys/hy.gif
Какво е нужно за да бъдем щастливи? Ами повече дни като този!:th_up:
Вики с тази историйка ме разплака http://www.foxes2.be/k/cray.gif
Знам, че Касторчо ще е винаги в сърцата ниhttp://forum.ladypopular.bg/style_emoticons/default/give_heart.gif и вярвам, че е на по -хубаво място.
Тайната на Щастието
Един търговец изпратил сина си да научи тайната на Щастието при най-мъдрия от мъжете. Младежът вървял четирийсет дни през пустинята, докато най-сетне стигнал до красив замък на върха на една планина. Там живеел мъдрецът, когото той търсел.
Но вместо да срещне един свят човек, героят на нашата история се озовал в някаква зала, в която царяло голямо оживление: непрекъснато влизали и излизали търговци, по ъглите разговаряли много хора, а малък оркестър свирел нежни мелодии. Имало и богата трапеза, отрупана с най-вкусните ястия от областта. Мъдрецът разговарял с всички тези хора и се наложило младежът да чака два часа, докато дойде неговият ред.
Мъдрецът внимателно изслушал целта на неговото посещение, но му казал, че в момента не разполага с време, за да му обясни тайната на щастието. Предложил на младежа да се поразходи из двореца и да се върне при него след два часа.
- Ще те помоля обаче за една услуга - добавил Мъдрецът, подавайки на момчето чаена лъжичка, в която капнал две капки олио. - Докато вървиш, носи тази лъжица и внимавай да не разлееш олиото.
Младежът започнал да се изкачва и да слиза по стълбите в двореца, като не откъсвал очи от лъжичката. След два часа се върнал при Мъдреца.
- И тъй, видя ли персийските килими, които са в трапезарията ми? - попитал Мъдрецът. - Видя ли градината, която отне на Майстора на градинарите цели десет години, докато я направи? Забеляза ли красивите пергаменти в библиотеката ми?
Засрамен, младежът признал, че нищо не е видял. През цялото време внимавал да не разлее капките олио, които Мъдрецът му бил поверил.
- Върни се тогава и се запознай с чудните неща, които са част от моя свят - казал Мъдрецът. - Не можеш да се довериш на някого, ако не познаваш дома му.
Вече по-спокоен, младежът взел лъжичката и отново тръгнал да се разхожда из двореца, като този път вниманието му било привлечено от всички произведения на изкуството, които висели по стените и по таваните. Видял градините, близките планини, крехките цветя, оценил изтънчения вкус, с който било подбрано мястото на всяка една от тези творби. Накрая се върнал при Мъдреца и му разказал подробно за всичко, което бил видял.
- Но къде са двете капки олио, които ти бях поверил? - попитал Мъдрецът.
Поглеждайки към лъжичката, младежът забелязал, че ги е разлял.
- Ето това е единственият съвет, който мога да ти дам - казал Мъдрецът на мъдреците. - Тайната на щастието се крие в това да се радваш на чудесата на света, ала никога да не забравяш за двете капки олио в лъжичката.
nikolova05
29-06-2010, 16:06
Вики, страхотна си, толкова ми беше интересно, че забравих за задълженията, които имах. Отдавна не бях чела толкова интересни неща.
Веднъж в един пашкул се появила малка пукнатина и случайно минаващ човек стоял часове и наблюдавал как през тази малка цепнатина се опитвала да излезе пеперуда. Минало доста време, но пеперудата сякаш изоставила своите усилия, а цепнатината оставала все така малка. На човека му се сторило, че пеперудата е направила всичко възможно и че у нея не са останали никакви сили за каквото и да било повече. Тогава човекът решил да помогне на пеперудата: взел малко ножче и разрязал пашкула. Пеперуда излязла веднага. Но нейното телце било слабо и немощно, крилата й били недоразвити и едва се движели. Човекът продължил да наблюдава, мислейки че крилата на пеперудата ще се оправят, ще укрепнат и тя ще може да лети. Но нищо подобно не се случило.
През остатъка от живота си пеперудата се влачила по земята. Тя така и не могла да литне.
И всичко само заради това, че човекът, желаейки да й помогне, не разбрал, че усилието за излизане от пашкула е необходимо на пеперудата, за да може течността от тялото й да премине в крилата, те да се разгърнат и така тя да може да лети.
Животът заставял пеперудата с труд да напусне тази обвивка, за да може да расте и да се развива.
Понякога именно усилието ни е необходимо в живота.
Ако ни беше позволено да живеем, без да срещаме трудности, то бихме били ощетени. Ние не бихме могли да станем толкова силни, колкото сме сега. Никога не бихме могли да полетим.
Аз молих за сила ..., а животът ми даде трудности, за да ме направи силен.
Аз молих за мъдрост..., а животът ми даде проблеми за разрешаване.
Аз молих за богатство..., а животът ми даде мозък и мускули, за да мога да работя.
Аз молих да мога да летя..., а животът ми даде препятствия, за да мога да ги преодолявам.
Аз молих за любов..., а животът ми даде хора, на които мога да помогна да разрешат проблемите си.
Аз молих за блага..., а животът ми даде възможности.
Не получих нищо от това, за което молих... Но получих всичко, което ми е нужно.
вчера гледах филм баш по темата ама май го няма в БГ. казва се The blue butterfly , от 2007 е мисля с William Hurt, Pascale Bussieres, Marc Donato...-по истински случай е правен-ако го намерите дори на части в ю-тубата- вижте го...
КРАСАВИЦАТА И ПОЕТЪТ
Вървяла по пътя девойка, прекрасна като фея. Изведнъж забелязала, че след нея върви един мъж. Тя се обърнала и го попитала:
— Кажи ми, защо вървиш след мен?
Мъжът отговорил:
— О, господарке на сърцето ми, твоята красота е така неотразима, че ми заповяда да вървя след теб. Казват, че свиря прекрасно, че за мен няма тайни в поетичното изкуство и че умея да пробуждам в женските сърца любовна мъка. Но аз искам да ти направя любовно признание, защото ти плени сърцето ми!
Красавицата мълчаливо го гледала известно време и след това му казала:
— Как така се влюби в мен? Моята по-малка сестра е много по-красива и привлекателна от мен. Погледни я, тя върви след мен.
Мъжът се спрял, после се обърнал, но видял само една безобразна, дрипава старица. Тогава той закрачил по-бързо, за да догони девойката. Свел поглед, той попитал с примирен глас:
— Кажи ми, как се откъсна от езика ти такава лъжа?
Девойката се усмихнала и отговорила:
— Ти, приятелю, също не ми каза истината, когато се кълнеше в любов към мен. Ти знаеш всички правила в любовта и даваш вид, че твоето сърце гори от любов към мен. Как можа тогава да се обърнеш, за да погледнеш друга жена?
Нищо не може да се появи в живота ти,без ти да си го поканил с мисълта си!
Не можеш да контролираш начина, по който се чувстват другите. Но когато отдаваш по-голямо значение на начина, по който ТИ се чувстваш, отколкото на това как те възприемат другите хора, ти контролираш живота си.
много полезна басня!
Един ден богат бизнесмен наел рибарска лодка да го разходи из морето. Слънцето греело, а богатият човек избрал млад рибар, който изглеждал щастлив да го вози с лодката си.
- Млади човече – казал богатият богатият бизнесмен, - мога да те науча на тайните на успеха, ако само ме слушаш внимателно.
- Добре – отвърнал младият рибар, като се усмихвал, докато чистел сутрешния улов.
Макар, че бил леко объркан от безразличието на момчето, бизнесменът започнал урока си.
- Първо увеличи цените си. Управляваш хубава, чиста лодка и знаеш къде има най-много риба.
- Защо да постъпвам така? – отвърнал рибарят, залисан да наблюдава малко раче, което си играело във вълните.
Бизнесменът усетил как раздразнението му нараства, докато отговарял:
- Защото така ще имаш възможност да си купиш втора лодка, после трета и ще можеш да вземеш повече туристи и да ловиш повече риба. Ако работиш усилено, ще изкараш достатъчно, за да купиш цяла флотилия от лодки.
- Но защо ми е да правя това? – попитал младежът, като се завъртал по гръб, за да попие последните нежни лъчи на следобедното слънце.
Сега бизнесменът бил вбесен.
- Защото тогава ще бъдеш богат и ще можеш да наемеш хора да вършат твоята работа, докато прекарваш дните си в ловене на риба и изтягане на слънце!
- Това звучи чудесно, но аз и сега правя същото........
fashion.fun
16-09-2010, 15:20
много полезна басня!
Според мен не е много полезна,защото на какво те учи - ,,че нямаш нужда от развитие,, , и че не е хубаво да просперираш, защото пак накрая ще си ловиш риба... Да но пътя, които ще си изминал ще е съвсем различен ;)
Gh0stRider
16-09-2010, 15:50
По-скоро учи да цениш дори и малките и простите неща в живота, защото именно те в крайна сметка се оказват и най-ценните. И колкото по-рано го разбереш, толкова по-добре ;)
fashion.fun
16-09-2010, 17:39
В крайна сметка всеки си го тълкува сам за себе си ;)
на сегашния живот за да бъдеш щастлив са нужни ПАРИЧКИ!!!:bouncing_smiley:
на сегашния живот за да бъдеш щастлив са нужни ПАРИЧКИ!!!:bouncing_smiley:
Хммм, повярвай ми не е така. От личен опит, дори в момента страдам, защото преди няколко години мислех като теб. Няма да навлизам в подробности, но мога да ти кажа, че сега си казвам единствено м***ата им на парите, искам просто да бъда щастлива! :no:
Според мен не е много полезна,защото на какво те учи - ,,че нямаш нужда от развитие,, , и че не е хубаво да просперираш, защото пак накрая ще си ловиш риба... Да но пътя, които ще си изминал ще е съвсем различен ;)
:) колега, гледаш от друг ъгъл. Една и съща притчата може да на учи различните хора на съвсем различни неща.
За да не съм офтопик ето още една съжалявам, че е на Английски, но нямам време за превод:
A man knocked at his Bedouin friend’s door to ask him a favor:
“I want you to lend me four thousand dinars because I have a debt to pay. Can you do that for me?”
The friend asked his wife to gather together everything they had of value, but even so it was not enough. They had to go out and borrow money from the neighbors until they managed to get the full amount.
When the man left, the woman noticed that her husband was crying.
“Why are you sad? Now that we’ve got ourselves in debt with our neighbors, are you afraid we won’t be able to repay them?”
“Nothing of the sort! I’m crying because he is someone I love so much, but even so I had no idea he was in need. I only remembered him when he had to knock on my door to ask me for a loan.”
pikli4ka
17-09-2010, 12:26
Мисля, че всяка притча има поука и тази за рибаря не е изключение. Аз, например, съм точно като рибаря имам всичко от което имам нужда и това което имам ми е достатъчно за да съм щастлива. Пари! Стигат ми, е може и повече ама те никога не стигат в тези времена :roll:
И по темата... Щастие се крие във всеки от нас, просто трябва да проправите пътека до него и да го пуснете на свобода :)
и ще завърша с любим цитат от любим автор:
"Всички правим каквото можем и трябва да се задоволим с постигнатото. Ако това не ни задоволява, трябва да се примирим. Нищо на този свят не се губи. Нищо, което да не може да бъде намерено."
В търсене на Буда
Буда бродил по света и се срещал с онези, които сами се наричали негови ученици, за да им говори за истината.
Хората, които му вярвали, се стичали по пътя със стотици да го чуят, да го пипнат, да го зърнат може би само веднъж в живота си.
Четирима монаси, които научили, че Буда ще отиде в град Ваали, натоварили багажа си на мулета и тръгнали на път, който щели да извървят за няколко седмици, ако всичко бъде наред.
Единият от тях не познавал добре пътя за Ваали и следвал другите.
След три дни път ги застигнала страшна буря. Монасите побързали да влязат в едно село, където се подслонили, докато бурята отмине.
Но последният не стигнал до селото и трябвало да дири подслон в дома на един овчар. Овчарят му дал постеля, храна и подслон да прекара нощта.
На сутринта, когато монахът се приготвил да тръгне, отишъл да се сбогува с овчаря. Като наближил кошарата, видял, че овцете са се разпръснали от бурята и стопанинът се мъчел да ги събере.
Монахът си помислил, че братята му сигурно са напуснали вече селото и ако не тръгне веднага, ще се отдалечи много от тях. Но не можел да продължи по пътя си и да зареже овчаря в беда. Затова решил да остане с него, докато не съберат животните.
Така минали три дни, след което поел на път, бързайки да настигне братята.
Следвал стъпките на другите и спрял в някаква ферма да се запаси с вода.
Една жена му показала къде е кладенецът и се извинила, че не може да му помогне, защото трябва да събира реколтата си... Докато монахът поял мулетата и пълнел меховете с вода, жената му разправила, че след смъртта на мъжа й на нея и на дечицата й им било много трудно да прибират цялата реколта, преди да се е похабила.
Монахът разбрал, че жената няма да успее да събере реколтата навреме, но знаел и че ако остане, ще загуби следите на братята и няма да стигне във Ваали, за да види Буда.
„Ще го видя по-късно”, помислил си той, защото знаел, че Буда ще остане няколко седмици във Ваали.
Прибирането на реколтата траяло три седмици и щом свършил работата, монахът поел отново на път.
По пътя научил, че Буда не е вече във Ваали, а е тръгнал за едно село по на север.
Монахът сменил посоката и се отправил към това село.
Можел да стигне навреме, макар и само за да го зърне, но по пътя трябвало да помогне на едни старци, мъж и жена, да не ги отнесе реката, защото ако не бил той, ги чакала сигурна смърт. Щом старците се съвзели, тръгнал отново на път, знаейки, че и Буда продължава по пътя си...
Цели двайсет години следвал монахът пътя на Буда... Винаги когато бил съвсем близо, се случвало нещо, което го забавяло. Все се явявал някой, който имал нужда от помощта му, и без да иска, пречел на монаха да стигне навреме.
Накрая той научил, че Буда е решил да отиде да умре в родния си град.
- Този път – рекъл си – имам последна възможност. Ако не искам да умра, без да съм видял Буда, не трябва да се отклонявам от пътя. Сега най-важното е да видя Буда преди да умре. После ще имам време да помагам на другите.
И с последното си муле и малкото си запаси тръгнал отново на път.
В навечерието на пристигането си в града едва не се препънал в един ранен елен, легнал насред пътя. Помогнал му, дал му да пие вода и намазал раните му с прясна кал. Еленът едва дишал и отварял муцуна, защото не му достигал въздух.
„Някой трябва да остане при него – помислил си монахът – та аз да продължа пътя си”.
Но не виждал никого.
Настанил много внимателно животното до една скала, оставил му вода и храна до муцуната и се приготвил да тръгне.
Но едва направил две крачки – и почувствал, че не може да се появи пред Буда, след като дълбоко в сърцето си знае, че е оставил сам един беззащитен смъртник...
Тъй че разтоварил мулето и останал да се грижи за животното. Цяла нощ бдял над него сякаш се грижел за собствения си син. Давал му да пие вода и сменял кърпите на челото му.
На зазоряване еленът се оправил.
Монахът се надигнал, отишъл да седне по-встрани и заплакал, защото накрая бил пропуснал и последната възможност.
-Никога вече няма да те видя – рекъл на глас.
-Стига си ме търсил – чул Монахът и се обърнал и видял как еленът се изпълва със светлина и придобива окръглените форми на Буда.
-Щеше да ме изгубиш, ако ме беше оставил да умра тази нощ, за да отидеш да ме видиш в града... А колкото до смъртта ми, не се бой: Буда не може да умре, докато има хора като теб, способни да следват пътя му с години и да се жертват заради другите. Това е Буда. Той е в теб.
Хорхе Букай
всъщност най-щастливи ще бъдете тогава, когато не се целите в парите, а ги получавате срещу нещо, което ви доставя удоволствие да го правите.
аз за момента всикчо което ми трябва за да съм щасли го имам само и некои лев да имах нямаше да е зле)))))
на сегашния живот за да бъдеш щастлив са нужни ПАРИЧКИ!!!:bouncing_smiley:
А, в миналото мислиш, че на са ли били нужни?Нищо ново под слънцето.
По принцип съм щастлив човек, но понякога щастието ми е помрачавано от желанието да бъда такъв, какъвто бях тогава, когато исках да бъда такъв, какъвто съм сега. По-младите няма да го разберат...
pinkmousy
15-10-2010, 11:03
Страхотно е :)
Муцунке прекрасно е http://www.picvalley.net/u/2275/166289192619623687081287131380fN65aahFXoDYmDsuU2CS .GIF
„Узнаеш ли в какво трябва да пребиваваш, ще се утвърдиш. Утвърдиш ли се, после ще можеш да бъдеш спокоен. Станеш ли спокоен, после ще можеш да живееш в мир. Заживееш ли в мир, вече ще имаш възможност да обмисляш. А щом започнеш да обмисляш, вече ще можеш да постигаш.“
Конфуций
Светланчи
15-10-2010, 20:44
delete
Май трябва да си я взема да я прочета http://www.pic4ever.com/images/reading.gifhttp://www.pic4ever.com/images/pinkglassesf.gif
Нека да сме здрави, а щастието от само себе си ще дойде :)
pinkmousy
18-10-2010, 10:43
Аз от три дни си слушам тази песе на Скорпионс 'The best is yet to come' и много ме ободрява :) Със сигурност нещо хубаво ни чака някъде отпред. Дори и да не го виждаме в момента.
The best is yet to come
I know, you know
That we've only just begun
Through the highs and lows
And how can I live without you
You're such a part of me
And you've always been the one
Keeping me forever young
And the best is yet to come
Попитали мъдрец:
- Колко вида приятели има?
- Три - отговорил той.
- Има приятели като храна - всеки ден ги търсиш.
- Има приятели като лекарство - търсиш ги, когато са ти нужни.
- Има приятели като болест - винаги те търсят теб.
http://www.foxes2.be/k/girl_in_love.gif http://www.foxes2.be/k/girl_in_love.gif http://www.foxes2.be/k/girl_in_love.gif
В стари, прастари времена имало едно племе, което се наричало Любов и всеки негов член също се наричал Любов. Една Любов била скромна и кротка, друга-яростна и ревнива, трета-силна и дълбока, много били в племето, всичките различни.
От племето Любов обичали да наблюдават хората, било им жал за тях. Хората безцелно блуждаели по света, правели грешки и не се учели от тях. Не умеели да се учат.
Веднъж една мъдра Любов казала:"Да идем при хората и да ги научим да обичат и да живеят". Идеята допаднала на останалите. Така всички хора получили Любов, всекиму своя.
Когато при човека дошла Любовта, тя видяла, че в сърцето му са се заселили представители на много други племена. Вътре били Страхът, Подлостта, Гневът, Лъжата, Глупостта, Предателството, Съмнението, Отчаянието, кого ли нямало там.
Те отчаяно се борили да владеят човешкото сърце, но Любовта победила и помогнала на човека да изгони всички неприятни обитатели. Сега безграничната Любов властвала в човешкото сърце.
Но един ден Любовта се затъжила. Тя искала да тръгне да търси Щастието и казала за това на човека. Той помълчал и отговорил:
"Как без теб ще успея да опазя сърцето си от узурпатори?" Любовта се замислила и казала:"Ние ще построим в сърцето ти висока стена и на тайно място в нея ще направим врата. Когато намеря Щастието и се върна с него, ще си отворя с моя ключ. Дотогава никой не може да попадне в сърцето ти."
Човекът се съгласил и помолил Любовта да се връща бързо. Любовта се страхувала, че човекът ще я забрави и затова оставила в сърцето му Тъга.
Любовта бродела по света, срещала свои съплеменници, които също търсели своето Щастие. По целия път Любовта била преследвана от изгонените от човешкото сърце Отчаяние, Съмнение и прочие чувства, те ходели по петите и и се опитвали да я сломят.
Веднъж, когато Отчаянието почти било завладяло Любовта, тя била на брега на океана. И тогава видяла Щастието. Веднага разбрала, че това е то. Седяло на пясъка, гледало залеза, любувало се на лъчите на захождащото слънце във водата и на преливащите се вълни. Любовта седнала до Щастието.
"Чаках те!"-казало то ...
Така се намерили и събрали Щастието и Любовта. Родили им се деца. Но враговете им не ги оставили на мира. Проклели целия им род със слепота. Това не пречело на Щастието, Любовта и децата им, защото те били заедно.
Но един ден Любовта се сетила, че оставила някъде там един човек с Тъга в сърцето, който я чака да се върне. Щастието и Любовта се хванали ръка за ръка и тръгнали да търсят човека.
Търсят го и днес. Понякога измамници крадат ключа и в човешкото сърце се промъкват имитатори-Радост, Възторг, Надежда. Понякога Любовта и Щастието се натъкват на стената в човешкото сърце, но не могат да намерят вратата, нали са слепи ...
Никога не се предават, бродят по света и търсят човека.
Когато почукат в твоето, помогни им да да намерят вратата, ключ те си имат.
Вики http://www.foxes2.be/k/give_heart.gif
Баща и син отишли в гората. Момчето се ударило в камък и закрещяло:
-Аааа ...
-Аааа ... - се чуло в отговор.
-Кой си ти? - учудено извикало момчето.
-Кой си ти? - дошло отдалеч.
-Къде си? Покажи се!
-Къде сиии? Покаже сеее!
-Страхливец! - свило пръстите си в юмрук момчето.
-Страхливец! - чуло се в отговор.
-Татко, какво става? - в недоумение се обърнало детето към баща си.
А той се усмихнал и извикал силно:
-Аз те уважавам!
-Аз те уважавам! - последвал отговор.
-Ти си най-добрият!
-Ти си най-добрият!
-Хората наричат това явление "ехо", - обяснил бащата на сина си - а аз го наричам "живот", защото той ти връща всичко, което казваш или вършиш ...
Всичко, произтичащо около нас е отражение на самите нас ...
Какво е любовта?
According to the dictionary: from the Latin amor: strong affection that drives us towards the object of our desires; inclination of the soul and heart; affection; passion; exclusive inclination; theological grace.
In the New Testament: So faith, hope and love endure. These are the great three, and the greatest of them is love. (Corinthians 13:13)
In the Qur’an: And of His Signs is that He created mates for you from yourselves that you might find peace of mind in them, and He put between you love and compassion (Chapter 30, verse 21 )
In the Kabbalah: The pure impulse of dynamic creation is formless; and being formless, the creation it gives rise to can assume any and every form.
According to etymology: the Greeks had three words to designate love: Eros, Philos and Agape. Eros is the healthy love between two persons that justifies life and perpetuates the human race. Philos is the sentiment that we dedicate to our friends. Finally, Agape, which contains both Eros and Philos, goes far beyond “liking” someone. Agape is total love, the love that devours those who feel it.
For Oscar Wilde:
Yet each man kills the thing he loves
By each let this be heard,
Some do it with a bitter look,
Some with a flattering word,
The coward does it with a kiss,
The brave man with a sword!
(Ballad of Reading Jail, 1898)
In a late 19th century sermon: Pour your love generously on the poor, which is easy; and on the rich, who distrust everybody and cannot see the love that they so need. And on your neighbor – which is very difficult, because it is towards him that we are most selfish. Love. Never lose a chance to give joy to your neighbor, because you will be the first to benefit from this – even if nobody knows what you are doing. The world around you will become happier, and things will become easier for you.(Henry Drummond The Supreme Gift, [1851-1897])
In an e-mail received by the author: “While I kept my heart to myself, I never had a single morning of anguish or a single night of insomnia. Since I fell in love, my life has been a sequence of anguish, losses, confusion. I think that God, by using love, managed to hide hell in the middle of Paradise” (C.A., 23/11/2006)
Scientific paper: In the year 2000, researchers Andreas Bartels and Semir Zeki, of University College in London, located the areas of the brain activated by romantic love by using a series of students who claimed to be madly in love. In the first place, they concluded that the zones affected by the sentiment are far smaller than they had imagined, and are the same as those activated by stimuli of euphoria, such as in using cocaine, for example. Which led the authors to conclude that love is similar to the manifestation of physical dependence provoked by drugs.
Also using the same system of scanning the brain, scientist Helen Fisher, of Rutgers University, concludes that three characteristics of love (sex, romanticism and mutual dependence) stimulate different areas of the cortex, and further conclude that we can be in love with one person, want to make love to another, and live with a third.
A poet: Love possesses nothing and does not want to be possessed, because it is enough in itself. (The Prophet, by Khalil Gibran [1883-1931])
"Това е невъзможно -казала причината.
Това е безрасъдство- отбелязъл опитът.
Това е безполезно-отсякла гордостта.
Опитай...- прошепнала мечтата."http://www.pic4ever.com/images/balloony.gif
Има два начина да изживееш живота си. Единият е като мислиш, че не съществуват чудеса. Другият е като мислиш, че всяко нещо е чудо." Алберт Айнщайн
Да обичаш значи да намериш в щастието на друг своето собствено щастие. /Лайбниц/
Да умееш да обичаш значи да умееш всичко. /Л. Н. Толстой/ http://www.foxes2.be/k/girl_pinkglassesf.gif
se la vita fosse eterna..! tu per chi vivresti ? (Това си е моя мисъл и в превод трябва да звучи нещо от този род- "Ако животът е вечен..! За какво би живял ти?") http://www.foxes2.be/k/girl_sigh.gif http://www.foxes2.be/k/girl_in_love.gif
Близо до Токио живеел един велик самурай, който бил вече възрастен и се бил оттеглил, за да обучава младежите в дзен-будизъм. Въпреки възрастта му се носела легендата, че може да разбие всеки съперник. Един ден, един войн, известен с тоталната си липса на скрупули, дошъл при него. Войнът бил прочут с това, че използвал техниката на провокацията: изчаквал противника му да направи първата крачка, възползвал се от направените грешки и контраатакувал внезапно. Младият и нетърпелив войн никога не бил губил битка. Знаейки репутацията на самурая, бил дошъл, за да го разгроми и да се прослави. Всички ученици протестирали срещу идеята, но старецът приел предизвикателството.... Всички излезли на площада и младежът започнал да обижда стария учител. Хвърлил няколко камъка по него, заплюл го в лицето, изкрещял всички възможни обиди, обиждал дори предците му... С часове правил всичко възможно, за да го провокира, но старецът останал невъзмутим. Привечер изтощеният и унижен войн се принудил да се оттегли. Угнетени от факта, че учителят им трябвало да изтърпи толкова обиди, учениците му го попитали: -Как можахте да понесете това? Защо не влязохте в двубой, пък макар и да бяхте загубили битката, вместо да ни показвате тази страхливост? -Ако някой дойде при теб с подарък и ти не го приемеш, чий е подаръкът? -На този, който го е донесъл. - отговорил един от учениците. -Ами, същото важи и за завистта, гнева и обидите - казал учителят. - Когато не ги приемеш, продължават да принадлежат на този, който ги носи със себе си.
"В истината има повече красота, дори когато истината е отвратителна. Разказвачите на приказки пред градските порти изопачават живота така, че на мързеливите , глупавите и слабите да им се вижда прекрасен, а това само задълбочава техните недъзи , без да ги учи на нищо , без да ги лекува , без да извисява душите им....
"Когато човек твърди, че не иска да говори за нещо, той обикновено иска да каже, че не е в състояние да мисли за нищо друго."
Джон Стайнбек - "На изток от Рая"
“Когато често се срещаме с дадени хора,те стават част от живота ни. И като станат част от него,започват да се опитват да го променят. И се сърдят,когато не правим това,което те изискват от нас. Понеже всеки си мисли,че знае как другият трябва да живее живота си,а всъщност сам той не знае как да живее своя собствен...”- Паулу Коелю ("Алхимикът")
http://www.foxes2.be/k/girl_sigh.gif
"Когато твоето "там", за което мечтаеш или към което се стремиш, стане
"тук",ти просто ще откриеш друго "там",което пак ще изглежда по-добро от
твоето "тук"!" http://www.foxes2.be/k/girl_hide.gif
Така... Като оставим приказките оставени от нашите дядо,баба(пра,пра-пра и т.н.),здраве,любов и там какви ли не работи още,дайте да си го кажем направо,че без пари си загубен!!!Какво значи това:"парите на са най-важното нещо"???Е как да не са?!?!?И сега (да чукам на дърво),здрав съм,имам си приятелка която много обичам и всяка стотинка от заплатата ми е предназначена за нещо,още преди да съм я взел.Лишавам се от безброй неща за да живея...И трябва да съм щаслив ли?Хайде мерси да живея 100години така.Предпочитам да живея 50 ама да съм ги изживял като бял човек,спокойно да създам деца без да мисля и да се страхувам как да не ги отгледам в "мизерия",да се събудя сутрин с усмивка,че идва нов ден,който ще го изживея пълноценно и щасливо,без да мисля "трябва да спеста от това,онова тия месеци понеже идва Коледа или време за море".Та стига толкова,че малко се отнесох.
С разрешение, най-хубавият превод според мен.
Ако
Ако владееш се, когато всички
треперят, а наричат теб страхлив;
Ако на своето сърце едничко
се довериш, но бъдеш предпазлив;
Ако изчакваш, без да се отчайваш;
наклеветен – не сееш клевети;
или намразен – злоба не спотайваш;
но… ни премъдър, ни пресвят си ти;
Ако мечтаеш, без да си мечтател;
ако си умен, без да си умник;
Ако посрещаш краха – зъл предател
еднакво със триумфа – стар циник;
Ако злодеи клетвата ти свята
превърнат в клопка – и го понесеш,
или пък видиш сринати нещата,
градени с кръв – и почнеш нов градеж;
Ако на куп пред себе си заложиш
спечеленото, смело хвърлиш зар,
изгубиш, и започнеш пак, и можеш
да премълчиш за неуспеха стар;
Ако заставиш мозък, нерви, длани
и изхабени – да ти служат пак,
и крачиш, само с Волята останал,
която им повтаря: „Влезте в крак!
Ако в тълпата Лорда в теб опазиш,
в двореца – своя прост човешки смях;
Ако зачиташ всеки, но не лазиш;
ако от враг и свой не те е страх;
Ако запълниш хищната Минута
с шейсет секунди спринт, поне веднъж;
Светът е твой! Молбата ми е чута!
И главно, сине мой – ще бъдеш мъж!
Какво е нужно ли ?
Нужно е ЦСКА да бие като гост Рапид във Виена пред 50 000 със техен съдия !
"Това е невъзможно -казала причината.
Това е безрасъдство- отбелязъл опитът.
Това е безполезно-отсякла гордостта.
Опитай...- прошепнала мечтата."http://www.pic4ever.com/images/balloony.gif
Ммм това ми хареса...
milenamr
05-11-2010, 11:23
В крайна сметка щастието до голяма степен(да не казвам и напълно) е свързано с нашите приоритети.
И когато имаме ясно изградени такива, те стават за нас скъпоценни, а дори и крехки, а скъпоценните и крехки неща се нуждаят от специално отношение.
А понякога пропускаме да ги удостоим с такова май :)
Ето и една песничка, тясно вплетена в тази тема
Depeche mode - Precious (http://www.youtube.com/watch?v=auDmlbaH590)
за щастие препоръчвам медитация с повтаряне на мантра, действа!
Ом мани падме хум! - http://www.youtube.com/watch?v=4noQ0MD1_8s
http://i1.ytimg.com/vi/4noQ0MD1_8s/default.jpg (http://www.youtube.com/watch?v=4noQ0MD1_8s)
ето какво казва Далай Лама за тази мантра:
Много е добре да се рецитира мантрата Ом Мани Падме Хум, но докато го правите трябва да мислите за нейния смисъл, за смисъла на шестте срички, който е велик и всеобхватен. Първо Ом символизира нечистите тяло реч и ум на практикуващия, но също символизира чистите тяло, реч и ум на Буда. Пътят е посочен от следващите четири срички. Мани означава скъпоценен камък, символизиращ факторите на метода: алтруистичното намерение да станеш просветлен, съчувствие и любов. Двете срички Падме, означаващи лотус символизират мъдростта. Чистотата трябва да бъде постигната чрез неразделимо единство на метода и мъдростта, символизирана от последната сричка Хум, която означава неразделимост. И така шестте срички Ом Мани Падме Хум означават, че в зависимост от практиката на пътя, който е неделимо единство на метод и мъдрост, вие можете да трансформирате своите нечисти тяло, реч и ум в чистите тяло, реч и ум на Буда.
ПС.
изключително приятно ми стана да видя, че Ако на Киплинг е популярно сред колегите :) Много силна поема и я препоръчвам да се знае наизуст! :)
Надявам си да ви хареса http://www.foxes2.be/k/curtsey.gif
Приказка за щастието
Както много от нашите съвременници, имало някога един човек, който тръгнал да търси щастието. Той знаел само, че то се намира там, където се докосват небето и Земята. Дълго пътувал. Пустините го изморили, острите кремъци на планините изранили нозете му. Оборил глава скиталецът и се замислил, защото все не достигал там, където небето и Земята си подават ръка. Когато и последните сили го напуснали, дрипав и унил, оборил глава. Сълзи на горест и отчаяние мокрели лицето му. Изведнъж почувствал нечие присъствие. Повдигнал уморено очи и видял пред себе си старец, чийто благ поглед вливал бодрост и успокоение у него.
- Защо скърбиш, синко? - попитал старецът.
- Търсех щастието, страннико - отговорил скиталецът.
- И къде го търсиш?
- Там, където небето и Земята се допират, но те никъде не се срещат.
- Небето навсякъде докосва Земята, синко, тя цяла плува в него и щастието е навсякъде, стига окото ти да не бъде сляпо да го види. Вглъби взор в себе си и виж, че то стои в тишината и те чака. Напусни прашните пътища и поеми пътя към самия себе си и ще видиш, че там, в светлата тишина на твоето аз, живеят заедно небето и Земята. Но преди това ела с мен. Аз ще ти помогна да стъпиш върху Пътя, който ще те отведе там. И словата, които чуеш, ще ти помогнат само ако ги изпълняваш.
Скиталецът седнал при нозете му и се заслушал внимателно.
- Четири са качествата, които трябва да придобиеш, сине: различаване, отсъствие на желание, добро поведение и любов.
Първото качество е РАЗЛИЧАВАНЕ НА РЕАЛНОТО ОТ НЕРЕАЛНОТО. В света има само два вида хора - едни, които знаят, и други, които не знаят, и само това знание е важно. Каква религия човек изповядва и към коя раса принадлежи, това са несъществени неща. Истинско същественото е знанието на Божия план за човека. Защото Бог има план и той се нарича еволюция.
Между право и криво не е трудно да се направи избор, защото онези, които са пожелали да следват Пътя, вече са решили да се държат за правото. Но тялото и човекът са две различни неща и човешката воля не винаги е в съгласие с желанията на тялото. Когато тялото ти пожелае нещо, спри се и помисли, дали наистина ти го желаеш, защото ти си душа и ти искаш само това, което душата ти иска. Не влизай в заблуждение да мислиш, че ти си тялото. Ти не си нито физическото, нито астралното, нито умственото тяло. Всяко от тях претендира, че е "Аз"-ът, за да придобие това, което желае. Но ти трябва да ги познаваш всичките и да се самоосъзнаваш като техен господар.
Астралното тяло, или тялото на чувствата, има своите желания - и то цял куп. Не че желае да ти навреди, но жадува за силни преживявания, от които нямаш нужда. Затова трябва да различаваш твоите потребности от онези на астралното ти тяло.
А умственото, или ментално тяло, се смята за нещо отделно. То те кара да мислиш за всички онези отделни предмети, от които то има нужда. Ти не си умът, но умът е твое сечиво, с което си служиш, затова и тук се иска различаване.
Не прави компромис между добро и зло. Ти трябва да вършиш добро, та каквото ще да става. И не бива да вършиш зло, та каквото ще да каже невежият. Изучи основно скритите закони на природата и живей съобразно тях, защото, сине, природата забавлява глупавите, умните учи, а на мъдрите разкрива тайните си.
Ти трябва да различаваш не само полезното от безполезното, но и повече полезното от по-малко полезното.
Второто качество, сине, е ОТСЪСТВИЕТО НА ЖЕЛАНИЕ. Различаването ти е показало вече, че много желаните от повечето хора неща като богатство, власт не са необходими. Когато това наистина се почувства, а не само да се казва с думи, всички желания за тях от само себе си ще изчезнат.
Помни, че всяко егоистично желание, колкото и да е възвишен неговият предмет, връзва ръцете ти. Когато всички желания на твоя "Аз" са изчезнали, все още е възможно да имаш желанието да видиш резултата от делата си. Помагаш ли някому, ти искаш да видиш колко си му помогнал, навярно би желал и той да знае това и да ти е благодарен. Но и това е желание..., а също и отсъствието на вяра. Всяко твое усилие се увенчава със сполука, независимо дали ти можеш да видиш това или не.
Не се стреми да притежаваш психични сили преждевременно, ти ще ги придобиеш, когато дойде часът.
Пази се също от някои малки желания, присъщи на ежедневния живот. Никога не желай да блестиш, да остроумничиш, не бъди и словоохотлив. Добре е малко да говориш или нищо да не казваш, ако не си уверен, че това, което искаш да кажеш, е истинно, добро и полезно.
Друго желание, което строго трябва да задушаваш, е желанието да се бъркаш в чужди работи. Какво някой прави, казва или вярва, не е твоя работа и ти трябва да го оставиш свободен в мисли, думи и дела, докато не наврежда на друг.
Шест са, сине, отличителните черти на ДОБРОТО ПОВЕДЕНИЕ:
Самообладание в мислите или контрол върху ума, така че мисълта ти винаги да бъде спокойна и ясна. Спокоен ум означава да посрещаш хладнокръвно и с мъжество изпитанията и трудностите. Контролирай мисълта си, не оставяй ума си празен, винаги пази в дъното на душата си благородни мисли, готови да изпъкнат в ума ти, щом той остане свободен.
Самообладание в делата. Ако мисълта ти е правилна, тя безпрепятствено ще се осъществи. И не забравяй, че истинска полза се принася на човечеството само тогава, когато мисълта се превръща в дело. Изпълнявай задълженията си и не се бъркай в работата на друг, освен с негово позволение. Бъди готов винаги да помогнеш, когато е необходимо, но без да се натрапваш.
Имай пълна толерантност към всички и се отнасяй със сърдечен интерес към вярванията на хора от други религии и идеи, с каквато сърдечност се отнасяш към своите едноверци. Защото и техните убеждения, както и твоите са път, който води към съвършенство. Но за да постигнеш тази пълна толерантност, първо трябва да се освободиш от всякакъв фанатизъм и предразсъдъци.
Бъди винаги жизнерадостен, сине. Каквато и да бъде твоята карма, понасяй я с търпение и благодари, че не е по-тежка.
Едноцелност означава, че нищо не трябва да те отбива дори за минута от Пътя, по който си тръгнал - никакви изкушения или светски удоволствия.
Ти трябва да имаш доверие в себе си. Ти казваш, че познаваш себе си много добре. Ако така чувстваш, ти не се познаваш. Нямам предвид твоята външна обвивка, която често е попадала в тинята. Но ти си искра от Божествения пламък, която те прави силен, и няма нищо, което да не можеш да постигнеш, стига да го пожелаеш.
От всички качества ЛЮБОВТА е най-важна, тъй като ако тя бъде достатъчно силна у човека, той ще придобие всички други, а без нея те не биха били достатъчни. В ежедневния живот значението й е двойно: първо, да внимаваш добре, за да не причиняваш вреда и страдание на никое живо същество; второ - във всеки благоприятен случай да помогнеш с нещо, когато можеш.
Съществуват три гряха, които причиняват повече зло от всичко друго в света: одумване, жестокост и суеверие, защото те са престъпления против Любовта.
А жестокостта е два вида: умишлена и неволна. Умишлената жестокост преднамерено причинява болка на друго живо същество. Това е най-големият от всички грехове - дело по-скоро на дявол, отколкото на човек. Всички хора се опитват да извинят своята грубост, казвайки, че това е редно, но едно престъпление не престава да бъде такова само затова, че мнозина го вършат. Който е вече в Пътя, той не живее за себе си, а за другите.
Мъдростта, която те прави способен да помагаш, волята, която насочва Мъдростта, Любовта, която вдъхновява Волята - ето качествата, които ти трябва да придобиеш. Те са трите лица на Логоса и ти трябва да ги проявиш в света...
ОЧАКВАНИЯТА
Най-често се отклоняваме от правилната посока, когато позволим на желанията ни да се превърнат в очаквания. От само себе си се разбира, че очакванията усложняват възможностите ни да бъдем щастливи – както когато се осъществяват, така и когато не се осъществяват.
Когато те се осъществяват, усложнението идва от това, че сме принудени да ги изоставим и веднага да ги заменим с нови и по-големи очаквания (цикълът се повтаря, докато се сблъскаме с такива, които напълно ни отчаят).
Ако от самото начало очакванията ни не се оправдаят, усложнението настъпва, когато разочарованието ни прерасне в страдание и болка.
Бъркаме мечтите с очакванията, без да разбираме, че мечтите отварят пред нас прозорец към целия свят и ни мотивират за действие, докато очакванията ни обричат на пасивност. И едва тогава го разбираме… Въпреки това се вкопчваме в очакванията с изненадваща сила. Защо? Заради навика? За удобство? От незрялост? Може би част от причината се крие във всяко от тези неща, но също и защото очакванията са ни съпътствали твърде дълго…
Търсенето на омиротворение за съзнанието е не само успешна стратегия за успех, но също така спомага да се повиши чувствителността и да се постигне известна вътрешна отстраненост.
Според Ведите, ако човек е истински доволен от живота си, няма значение дали има повече.
Не бързай да подминеш фразата, която прочете току-що. Възможно е на пръв поглед да ти се стори очевидна и незначителна, но ако й позволиш да разпери криле в съзнанието ти, без да се съмняваш в нея, ако я оставиш за няколко минути и после я прочетеш отново, може би ще забележиш някаква промяна в значението й… Или в себе си.
Ако си доволен от живота си, вече няма значение дали имаш повече.
Желанието ни да имаме повече е предизвикано единствено от неудовлетворението; това се отнася както за хората, които искат повече материални блага, така и за онези, които се стремят към повече красота, повече секс, повече престиж, или които преследват всякакво друго притежание.
Все пак вътрешният мир или вътрешната отстраненост не означава да останем дистанцирани, апатични и празни, не означава да пренебрегваме основните си потребности (от храна, облекло, подслон, лична сигурност), нито да забравим за другите (за любов, признание, компания).
С други думи, трябва да осъзнаем, че не е необходимо на всяка цена да натрупаме повече пари, повече успех или по-голяма слава, за да се чувстваме доволни от това, което сме. Можем да бъдем щастливи, без да притежаваме съвършеното тяло, без в гардероба ни да е окачено най-красивото кожено палто, без никога да сме вкусвали най-изисканата храна, приготвена от най-способния готвач; можем да бъдем щастливи дори когато приемем, че не сме успели да създадем идеалната връзка.
В традиционния терапевтичен подход се предлага следният пример.
Влизаш в картинна галерия. Обхождаш за първи път в живота си помещението, в което са окачени десетина картини, подредени една до друга. Изведнъж се натъкваш на празно място между две от платната. Макар да не си съвсем сигурен, че липсва някоя картина, не можеш да прескочиш празното пространство, като просто се направиш, че не го забелязваш. Става точно обратното – вниманието ти упорито се насочва към това място – мястото, което „заема” липсващата картина.
В психологията това се нарича присъствие на отсъстващото.
Човешкият живот е като тази галерия: поредица от факти и спомени, между които винаги можем да намерим – макар и без да търсим – празнината от някои липсващи неща.
Всички сме способни да си представим един по-съвършен живот и това, само по себе си, не е вредно.
Разрушително би било да позволим на празнината да определя посоката ни, да ни предостави сценарий, в който животът ни би бил подчинен на онова, което ни липсва, и на въпроса: „Какво мога да прибавя към настоящия си живот, за да го направя по-добър?”…
Вбесявам се, че хората наричат този механизъм „здравословна амбиция”, когато всъщност става дума за „безкрайна глупост”.
Желаем и копнеем за: пари, къща, коли, партньор, съвършена фигура, слава, власт и време, за да се насладим на всичко това…
Няма какво повече да се желае… казват хората.
Нима?
Обзалагам се, че има.
За съжаление, ако разполагаме с малко време за размисъл, всички бихме могли да прибавим десетки желания към този списък.
Винаги можем да произведем ново очакване, което да оправдае нещастието ни.
Разказват, че преди много години в Ню Йорк живеел ортодоксален евреин – трийсет и пет годишен, сравнително заможен и неженен, с което предизвиквал недоумението на цялата еврейска общност.
Сред най-религиозните хора е обичайно и прието да се задомяват в ранна възраст, за да създадат многобройно и здраво семейство. Всеки ден, когато отивал в синагогата, мъжът горчиво се оплаквал от самотата, която го измъчвала, и разказвал на всеки срещнат, че най-голямата му мечта била да си намери съпруга.
– Ако толкова много искаш да създадеш семейство, защо все още не си се оженил? – попитал го възрастен равин, който бил на посещение в града.
– Защото все още не съм срещнал жената на мечтите си – отговорил младият мъж.
– Можеш ли да ми опишеш тази жена? – поинтересувал се равинът. – Ще помоля Бог да ти я изпрати.
– Разбира се, че мога.
Мъжът претършувал джобовете на дългия си черен сюртук и извадил предизвикателна снимка на Памела Андерсън в оскъден бански костюм. Показал я на равина и казал:
– Искам да прилича на тази жена, да е еврейка и да изучава Талмуда.
Обществото като че ли твърдо вярва, че както щастието, така и нещастието могат да бъдат изчислени, премерени, сравнени и оценени по дни, часове и години.
В тази връзка Денис Праджър предлага иронична „формула на нещастието”, която измерва показателя на нещастие чрез сравнение между могъщите идеални образи на очакванията и начина, по който хората възприемат заобикалящата ги действителност.
Формулата изглежда горе-долу по следния начин: ПН = О – Д
Показателят на Нещастието (тоест квантът на нашето Нещастие) е равен на разликата между Очакванията и Действителността.
Според тази формула, ако възприятието за Действителността е по-голямо или равно на Очакванията, Нещастието изчезва; а колкото по-големи са Очакванията или колкото повече надвишават възприятието за Действителността, толкова по-голямо е Нещастието.
Ако погледнем на формулата по този начин, изчисленията излизат верни, но ако се отдалечим за малко от метафорите, всичко започва да изглежда като пълна глупост…
И все пак тези глупости определят поведението ни. Очевидно и разбираемо е, че всеки път, когато установим наличието на Нещастие, веднага ще се заемем да променим Действителността.
Тази формула предлага ясно обяснение за някои често срещани видове поведение. Разбира се, няма причини да критикуваме желанието на хората да работят върху действителността, за да я приближат към мечтите си, но ако не правят друго, освен да страдат в очакване действителността да се препокрие с желанията им, нещастието им е в кърпа вързано.
Специално внимание заслужават някои „хронични нещастници” и тяхната техника за насаждане на страдание, която обаче не се основава на пасивно поведение, а на усилена работа.
Техен събирателен образ е човек, когото всички познаваме – името му е Вечно, а презимето му е Искам-повече.
Вечно Искам-повече има честит живот: добра работа, хубаво семейство, прекрасен дом в предградията…
Но когато го питаме какво дава смисъл на живота му, той изброява само нещата, които липсват. Иска повишение на заплатата и издигане в службата, и по-голям автомобил, и по-луксозна къща, и пътуване до Европа, и иска всичко това сега.
Най-ужасният миг в живота му се повтаря в края на всеки месец, когато вземе заплата и установи, че не е получил нито лелеяното повишение, нито желаното увеличение. Машинално сравнява своите очаквания с действителността и измерва нещастието си. Най-лошото е – в това съм сигурен, – че нищо няма да се разреши в деня, в който Искам-повече бъде назначен за началник, защото незабавно ще започне да желае да стане генерален директор. Вечно Искам-повече е от хората, които всеки път, когато с цената на големи усилия успеят да подобрят действителността, съзнателно или несъзнателно повишават очакванията си пропорционално на постигнатото, така че нещастието да продължава да съществува и да бъде оправдано.
Ако не искаме да приличаме на нашия приятел Вечно Искам-повече, ако искаме да бъдем щастливи, трябва да работим повече върху очакванията, отколкото върху действителността; повече върху онова, което търсим, отколкото върху това, което намираме.
Последните изследвания показват, че незадоволените очаквания са основната (ако не и единствената) причина за личностните кризи на зрелите мъже в консуматорските общества като това, в което живеем. След навършването на определена възраст много хора (най-вече мъже) осъзнават, че личните или професионалните им постижения не отговарят на предварително изградената им представа за това какво е трябвало да постигнат. Нещастието, което изпитват при осъзнаването на разликата между очакванията и действителността, е основният катализатор за личните им сътресения, които обикновено водят до тежки депресии.
Разбира се, отклонението не се дължи на това, че в живота на този човек не е имало постижения, а на нездраво поведение – като това на нашия познайник Вечно Искам-повече, чийто порок го подтиква да повишава очакванията си в същата степен, в която подобрява действителността…
Очакванията не са свързани с пътя, а с крайната спирка, поради което произтичащата от тях мотивация не води до нищо добро. Единствено начинанията, укрепени със стратегии или планове, слагат акцент върху предстоящата задача, вместо върху резултата.
Трудностите вече се изместват към други идеи и въпроси. Как да различаваме здравословната и продуктивна сила на мечтите от невротичното поведение на най-неподатливите ни пациенти, вкопчени в глупави капризи, невъзможни любови или финансови стремежи, постижими по-скоро чрез използването на магия, отколкото с реални усилия?
Преди няколко години, докато провеждах семинар за колеги относно въпросните невротични поведения, ми хрумна да съставя това „мнемотехническо правило”, което винаги използвам, за да се присмея над себе си и над някои от собствените си глупави реакции. Нарекох го „правилото на Вик Идиота”.
Правилото на Вик Идиота
Един ученик отива при учителя с определено намерение.
Иска нещо.
Казва, че го иска с цялата си душа и цялото си същество.
Денем мечтае за него, нощем го сънува.
Тъй като желанието му причинява неописуемо страдание, моли за помощ.
– Какво трябва да сторя? – пита той.
Учителят му предлага определена последователност от действия: правилото на Вик Идиота.
Откъде се започва?
Първата буква на Вик – В, означава следното:
Искаш ли нещо?
Вземи го!
Вземи това, което желаеш.
Протегни ръце към него!
Какво търсиш?
„Любовта на тази жена… Тази къща… Тази работа…”
Вземи я!
Направи всичко възможно, за да се сдобиеш с нея.
Заложи живота си, поеми риск, последвай желанието си.
Ученикът се умълчава и след малко казва, че това е невъзможно.
Че е опитвал всичко, но че не е могъл, никой не би могъл.
Невъзможно е да вземе каквото иска.
Учителят му вярва, защото понякога тези неща се случват.
– Какво гласи правилото? – пита ученикът. – Какво следва?
Учителят обяснява:
Правилото на Вик гласи, че след В идва И.
Не можеш да вземеш това, което искаш?
Направил си всичко възможно и се е оказало неизпълнимо?
И гласи: ако не можеш да го Вземеш, Измени го!
Замени онова, което си искал, с нещо друго!
„Тази жена не ме обича…”
Ами нека те обича друга жена!
„Другата също не ме обича”.
Потърси нова!
Намери моряк!
Вземи си куче!
– Не става! – казва ученикът.
Това, което искам, не може да се измени.
Защото няма втора като тази жена…
Защото няма друга такава къща…
Какво да правя, учителю?
Какво ни съветва третата част на правилото?
Учителят казва: В, И и К…
Край!
Не можеш да вземеш това, което искаш?
Жалко.
Не можеш да го измениш?
Лошо.
Сега сложи Край!
– А, не… – казва ученикът.
Това не мога да го направя, не искам така.
Невъзможно е…
Как така е „невъзможно”?
Не можеш да го вземеш… Не можеш да го измениш…
Край с него!
– Не, учителю.
Никога не щe мога да се разделя с него!
Аххх…
Учителят мисли.
Не може да го Вземе.
Не успява да го Измени.
И не иска да сложи Край…
Няма какво друго да му каже.
С помощта на правилото учителят е разбрал:
ученикът му
е идиот!
"Трите въпроса"
Хорхе Букай
„..Паметта на сърцето отхвърля лошите спомени и преувеличава хубавите. Благодарение на това изкуство успяваме да понесем миналото..“
old alfist
21-12-2010, 20:16
Какво е нужно,за да бъдем щастливи...?:) - E, ми да си обичан от хора, които ти обичаш. Т.е оценъчните характеристики да съвпадат.
Такааа,
Хм ... да се поспрем малко да цитираме др. източници и извори на разни бисери и прочие...За кратко само.
Да се изкажа, като разкажа една весела случка и то действителна!
През 2006та год. Аз , в качеството си на началник-ОТК контрола в едно водещо промишлено предприятие тук в Грац, бях поканен на банкет , по случай назначаването на новият ни шеф. Организиран от представителите на борда на директорите , в един ресторант. И разбира се - всичките ние 40 души - там.. нЪл кьор софра, авантаджии много и така..
Та въпросният ни нов шеф, придружен от жена си, през цялото време си седеше толкова смутен, засрамен, почервенял и т.н. С една дума - Свит и мълчалив човек. И се завъртя темата именно, с какво и кога човек е най-щастлив???
Така се стигна и до шефа ни беше негов ред, и жена му го сръчка да се
изкаже по темата и след няколко секунди, отговорът му беше - с бърз , рязък и дрезгав от ядене и пиене глас -
КОГАТО СЕРЕ!
И си млъкна разтреперано....
И естествено, висшето началство си изпусна вилици, лъжици, заседнаха им хапките в гърлата..Загледаха го и се зачудиха бая. А останалите по-простовати сеирджии и обикновени работници - Естествено Смях, смях, юмруци по масите и т.н.
А то какво било?? Просто му се е ходело до двете нули, по голяма нужда, но така и не му се е отдавала навреме възможността. От стремеж, да направи добро впечатление със скромното си държание и присъствие. Та дълго си е стискал бузките...
И така го запомнихме началника ни , като - Хер Шайсер
:lol_sign: :laughing1:
Надявам се с тоя разказ, да не съм ви се сторил досаден, груб, примитивен, да не развалям насоката на самата тема и т.н.
Все пак, малко или много някои хора се радват и са щастливи на прости, свързани със семейството, с любовта неща, а други пък с други неща..!
Днес е петък ... изморена съм след дълга и напрегната работна седмица, подтиска ме продължителния студ, късите дни и тъмнината ... забързаните хора с мрачни лица, с които се разминавам навън всеки ден...
Дойде време да слагам дъщеричката ми (почти на 3г.) да спи, казвам и "Лека нощ", а тя ме прегръща с малките си ръчички и ми казва "Благодаря ти, мамо, че съм щастлива!"
С една невинна искрена реплика изтри и умората, и грижите ... изобщо всички негативи .... толкова му трябва на човек ... заспивам и аз и се чувствам щастлива :)
Мда! И след това ти е трябвало само един семпъл, голям, чувствителен примат като обичания ни Дерри да те гушне и да да забравиш всичко и да се почувстваш жена!
Аз така след работа гушвам измръзналите крачета на жена ми и се наслаждавам на блажените и гримаси!
То сина ми вече гушва други крачка!
Вики, благодаря http://www.foxes2.be/k/kez_09.gif http://www.foxes2.be/k/give_heart.gif
Много ми харесват и двете.
Всеки ден прекаран без усмивка е загубен ден.
Усмихвай се!ツ
Надявам се наистина да се усмихвате по- често!
"Нося сърцето ти в мен"
Едуард Естлин Къмингс.
Нося сърцето ти в мен.
Нося го в моето сърце.
Винаги съм с него.
Където и да отида,
ти си с мен, скъпа моя.
И това, което е сторено от мен,
направила си го и ти, скъпа моя.
Не се страхувам от съдбата,
защото ти си моята съдба, мила.
Не искам друг свят,
защото, красавице,
ти си моят свят.
Това е дълбоката тайна,
която никой не знае.
Това е корена на корена
и пъпката на пъпката,
небето на небето
и дървото, наречено живот, което
расте колкото се надяваш.
Това, което го подхранва
е чудото, което държи
звездите разделени.
Нося сърцето ти в мен.
Нося го в моето сърце.
Едуард Естлин Къмингс.
http://www.picvalley.net/u/1941/7507669485077285041298229090bg2jwe7IgrfuPHfkuwQh.J PG
firedragon
21-02-2011, 16:04
Красота и изящество :bowdown::love_umbrella:
асъм щаслив когато е наваляло хубав смяк и съм в планината да карам снолборд.Тогава се чуствам жив
Понякога най-добрият начин да бъдеш щастлив е да се откажеш от нещата, които си се старал да задържиш ...
Viki, голяма работа си кака .. :flowers:
Вики http://s9.rimg.info/1c0b68c3dc26c5517105ead2e26a88ff.gif
"...Ето моята тайна. Много е проста: истински се вижда само със сърцето. Същественото е невидимо за очите..."
Екзюпери
Да, това наистина е тайна и тя може да се вкуси от този, който търси да вижда в дълбочина, който се взира в нещата, които не могат да се пипнат или не могат да се докоснат с телесните ни сетива, а действително има много такива ценни и истински неща. Но те ще бъдат видими тогава, когато ги пожелаем, когато ги копнеем , когато ги потърсим и сърцето има дял в тази работа и то какъв. Сърцето е това мистично понякога място, в което бушуват най-нежни трепети, но и болка също го спохожда, което се препълва с нежност, чувственост, любов, радост извира от него, напоява се от искрена и блага дума, издирва най-съкровените ни мисли и копнежи и търси начин да ги осъществи. Но животът, който сърцето ни живее остава скрит за външните, а то може да се открива само на този, който желае да го познае истински в искреност и добронамереност.
Голяма част от хората се страхуват да изразят себе си, своята индивидуалност, слагат маска на лицето/сърцето си и избират да бъдат част от масата, тълпата, която обезличава човешката същност, заглушава тихия гласец на сърцето и ехидно гали егото в човека. Тези хора са загубили своята душевност, станали са прекалено материални и това е, което е завладяло сърцата им. Затова нямат очи за нематериалните неща в живота им, не могат да ги съзрат в себе си, да ги извадят на показ дори, сигурно защото се страхуват, че ако човек прояви някаква душевност, може да го помислят за страхливец, знам ли? Не могат да се доверят, защото сами на себе си нямат доверие. Не знаят на какво са способни, захвърлят чувствата и преживяванията като мръсна дрипа, а нямат очи да видят, че именно те могат да отключат различни врати в тях, да ги преведат през различни състояния. Заключват с катинар вратата на сърцето си, страхувайки се Някой да не проникне в него и да сгрее изтерзаната му душа.
Но, не такива са хората, които притежават смели и горещи сърца. За това сърце няма броня. То е живо, тръпнещо, търсещо. Не може да бъде вързано, а винаги е в някаква еуфория, винаги е в очакване, винаги е действено, винаги търси да познава, да изяснява, да вижда, да прониква. Може би това е само малка част от същността му, но както сърцето е необятно, така и копнежите, които се сбират в него могат да придобият такъв статут. Вярно е, че понякога в сърцето се прокрадва страх, ама сега какво ще кажат другите за мен. Но това е може би в първия миг и ако сърцето има нещо да каже на света, то ще го направи, въпреки противоречията, които идват към него. Понякога ще изкрещи, друг път ще каже с много тих гласец, следващия път може би ще замълчи... Според както го води гласът му. Важно е да се научим да чуваме гласа на сърцето си и да бъдем водени от него. Тогава този глас ще избуява пред гласовете, които се мъчат да го заглушат,да го поставят в рамки може би, да го заклеймят понякога. Но важното е, че сърцето е свободно да направи своя избор!
http://www.foxes2.be/k/girl_in_love.gif http://www.foxes2.be/k/girl_in_love.gif http://www.foxes2.be/k/girl_in_love.gif
"Toutes les grandes personnes ont d'abord été des enfants. Mais peu d'entre elles s'en souviennent"
"Всички възрастни са били преди това деца, но много малко от тях си го спомнят"
Магарето в кладенеца
Веднъж магарето на един селянин паднало в кладенеца. Докато стопанинът му мислел как да постъпи, животното часове наред издавало жалостиви звуци. Най-накрая селянинът взел решение. Помислил си, че магарето е вече много старо, а кладенецът все едно трябвало да бъде затрупан. Просто не си струвало да се хвърлят усилия, за да измъкне старото магаре. Той извикал съседите си да му помогнат да затрупа кладенеца. Всички дружно грабнали лопати и се заели да хвърлят пръст в кладенеца...
Магарето веднага разбрало накъде вървят нещата и започнало да реве оглушително. После за всеобщо учудване притихнало. След като хвърлили няколко лопати пръст, селянинът решил да погледне и да провери какво е положението там, вътре. Бил изумен от това, което видял. С всяка лопата пръст, падаща върху гърба му, магаренцето правело нещо невероятно. То изтръсквало пръстта от гърба си и стъпвало върху хвърлената пръст.
Докато съседите на селянина продължавали да хвърлят земя в кладенеца, всеки път животното се отърсвало и стъпвало върху насипаната пръст. Много скоро всички се изненадали, защото видели как магаренцето се показало над кладенеца, прескочило горния му край и с всички сили се понесло напред!
В живота си всеки ще се среща с много всякаква мръсотия и всеки път животът ще му изпраща все нови и нови порции. Всеки път, когато върху теб падне буца кал, отърси се и тръгни нагоре и само така ще можеш да се измъкнеш от кладенеца.
Всеки възникнал проблем е като камъка, върху който ако стъпим, ще преминем през ручея. Ако не се спираме и не се предаваме, можем да се измъкнем дори от най-дълбокия кладенец.
Отърси се и тръгни нагоре.
Да се научиш да цениш малките неща.Да оценяваш това, което имаш.Да съумяваш да се радваш на нормалните и тривиални неща, които ти се случват всеки ден и да пренебрегваш лошите...това е щастието.
ЖИВОТЪТ Е ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО – ПОСРЕЩНИ ГО.
ЖИВОТЪТ Е ДАР – ПРИЕМИ ГО.
ЖИВОТЪТ Е ПРИКЛЮЧЕНИЕ – ОСЪЩЕСТВИ ГО.
ЖИВОТЪТ Е МЪКА - НАДМОГНИ Я.
ЖИВОТЪТ Е ДЪЛГ - ИЗПЪЛНИ ГО.
ЖИВОТЪТ Е ИГРА - ИЗИГРАЙ Я.
ЖИВОТЪТ Е ТАЙНСТВО – ОТКРИЙ ГО.
ЖИВОТЪТ Е ПЕСЕН – ИЗПЕЙ Я.
ЖИВОТЪТ Е ВЪЗМОЖНОСТ – ИЗПОЛЗВАЙ Я.
ЖИВОТЪТ Е ПЪТЕШЕСТВИЕ – ИЗВЪРШИ ГО.
ЖИВОТЪТ Е ОБЕЩАНИЕ – СПАЗИ ГО.
ЖИВОТЪТ Е ЛЮБОВ – ОТРИЙ Я.
ЖИВОТЪТ Е КРАСОТА – ВЪЗХВАЛИ Я.
ЖИВОТЪТ Е ИСТИНА – ОСЪЗНАЙ Я.
ЖИВОТЪТ Е БИТКА – ПРИЕМИ Я.
ЖИВОТЪТ Е ЗАГАДКА – РАЗРЕШИ Я.
ЖИВОТЪТ Е ЦЕЛ – ПОСТИГНИ Я.
Майка Тереза-Каквото и да става
Хората са неразумни,алогични и егоцентрични.
Обичай ги каквото и да става
Ако правиш добро-ще те обвинят в егоцентризъм и задни мисли.
Прави добро,каквото и да става.
Ако успееш,ще се сдобиеш с фалшиви приятели и истински врагове.
Стреми се да успееш,каквото и да става.
Доброто ,което правиш,ще бъде забравено утре.
Прави добро,каквото и да става.
Честността и откровеността те правят уязвим
Бъди честен и откровен,каквото и да става.
Онова,което си градил с години,може да се разруши за една нощ.
Продължавай да изграждаш,каквото и да става.
Хората истински се нуждаят от помощ,но ще се нахвърлят върху теб ,ако им помогнеш.
Помагай им каквото и да става.
Дай на света най-доброто от себе си и той ще те отритне.
Дай му го каквото и да става!
В една гимназия в Чикаго учениците изучавали седемте чудеса на света. В края на урока им било зададено упражнение да направят списък на това, което те разбират под седемте чудеса на света. Въпреки, че имало няколко несъгласия, повечето избрали следните неща:
1. Египетските пирамиди
2. Тадж Махал в Индия
3. Големият каньон в Аризона
4. Панамския канал
5. Импайър Стейт Билдинг
6. Айфеловата кула
7. Великата китайска стена
Докато преглеждал гласуването, учителят забелязал, че едно момиче още не си е предала листа. Той попитал дали има някакъв проблем със списъка. Момичето тихо отговорило: „Да, малко. Не мога да реша, защото има толкова много.” Учителят казал: „Добре, кажи ни какво си написала, може би ние можем да помогнем.”
Момичето се поколебало и после прочело:
„Мисля, че седемте чудеса на света са:
1. Да докосваш …
2. Да вкусваш …
3. Да виждаш …
4. Да чуваш …
5. Да чувствуваш …
6. Да се смееш …
7. И да обичаш.
В стаята настъпила такава тишина, че можело да се чуе дори ако изпуснеш игла.
Нека тази история ни напомни на всички нас, че нещата, които пренебрегваме като твърде прости и обикновени, са често най – чудесните и не се налага да пътуваме никъде, за да ги преживеем.
Наслаждавайте се на това, което имате!
Извинявам се ,ако не е достатъчно поетично,но аз вече 5 дни съм много щастлив.Малко пред история-по Коледа един дрифтьор прасна десния ми калник и два месеца търсих същия цвят втора употреба и след като прозвънях сумати и обяви най-накрая намерих .Това е- понякога един калник е достатъчен.:dance:
Мечтата на езерната вода- приказка за приятелството
Днес времето обещаваше да бъде слънчево, топло и тихо. Водата в езерото се събуди от ранния шепот на вятъра и от нежното му докосване, с което той постави едно брезово листо върху огледалото му. Листото се огледа и започна да оправя сутрешния си тоалет, тъй като беше нетърпеливо по природа и никак не му се седеше на клончето от началото на пролетта, та до сега. Водата му се усмихна и поизчисти с мокра ръка насъбралия се прах върху зелената му гладка кожица. Така в играта с немирния листец, водата не видя колко бързо Слънцето се беше издигнало и лъчите му вече падаха косо върху гладката й повърхност. Ставаше все по-топло и по-топло. Брезовото листенце вече се беше завряло на сянка до брега под една надвиснала цветовете си синя камбанка и се готвеше за следобедния си сън.
Водата в езерото си имаше една голяма мечта. Не, че и беше зле в езерото, но при нея всеки ден долитаха много птици, които след като утоляха жаждата си, пърхаха с крилца в плитчината, за да охладят загретите си от слънцето телца, а после шумно излитаха нагоре и се изгубваха от погледа й из небесните висини.
- Да можех и аз да полетя като тях! – често въздишаше водата. - Трябва да е много приятно да се рееш из небесната шир! А може би ще си намеря и нови приятели по този начин… – често си мечтаеше тя на глас.
– Хмм… и защо са ти нови приятели? - попита я един ден малката жабка.
- Защото приятелството е най-хубавото нещо! - отговори водата - Това е другото твое “Аз”. Едно толкова подобно на теб, но и толкова различно същество, което ти помага да видиш света и по друг начин и двамата заедно да откривате нещо ново.
- Може и така да е - каза малката жабка - но аз предпочитам да си скачам сама.
- Хей, искаш ли да станем приятели? – извика някой и загъделичка топло и нежно водата.
- А, Слънце, това ти ли си? Искам, разбира се, но не зная как - отговори водата.
- Много е лесно! Достатъчно е само да ми вярваш, че няма да ти навредя, а аз ще ти помогна да изпълниш мечтата си.
- Мечтата ми? Да полетя като птиците? Та аз нямам криле!
- Всеки може да има това, за което си мечтае стига да повярва в мечтата си. Хайде, хвани се за някой от лъчите ми - каза Слънцето, - и аз ще ти покажа цялата красота на небесната шир.
Тогава се случи нещо, което водата даже и не беше сънувала. Топлите лъчи я замилваха толкова нежно, че тя почувства цялата обич и топлина на Слънцето. Прииска й се да затанцува и тя се хвана за лъчите му и се заиздига нагоре и нагоре... Усещаше се такава, каквато никога не е била - бяла, нежна и ефирна. Не смееше да отвори очи, но когато го направи видя, че наистина е лека и бяла като мъглата сутрин, която се стелеше над езерото. Тя се беше издигнала толкова нависоко, че то й приличаше на малка синя точица. Беше красиво, невиждано, най-невероятното преживяване, което бе имала в живота си! Приятелството й със Слънцето й беше дало усещания и възможности, които я правеха не само щастлива, но й даваха криле като на птиците, над които тя летеше и поглъщаше цялата красота на небето и земята.
Толкова много щастие водата не можеше да побере в себе си. Нежното й сърце не издържа и тя заплака. В началото сълзите й се ронеха едва, едва.
- Май ще вали - каза жабката от езерото и погледна към надвесилия се пухкав бял облак.
- Водата се завръща в езерото. Но всеки се завръща в дома си един ден! - добави дълбокомислено водното паяче.
А сълзите на водата от капчици се превръщаха във водни струйки. Превръщаха се в пречистващ дъжд, видял и отразил красотата на земната шир и необятността на небесните висини. Езерото протегна ръце и водните струйки се стичаха и пълнеха коритото му с укротената бяла и щастлива вода, променена от едно ПРИЯТЕЛСТВО, което й беше дало цялото щастие и обич, на което беше способно...
За моята любима приятелка http://www.foxes2.be/k/girl_in_love.gif http://www.foxes2.be/k/girl_in_love.gif http://www.foxes2.be/k/girl_in_love.gif
RUNNING WILD
21-03-2011, 22:46
Просълзих се от умиление,няма да чета повече тая тема че е много въздишаща и сълзлива.
Муцунке http://www.foxes2.be/k/girl_pinkglassesf.gif
Приятелството е като виното, колкото повече време минава толкова по- добро става.
http://www.pic4ever.com/images/2uge4p4.gifПриказка за пролетта http://www.pic4ever.com/images/2uge4p4.gif
Когато дошло Лятото, Пролетта още не си била отишла. Лятото й донесло огромен букет лалета и рози и казало:
- Обичам те, мила Пролет! Повярвай ми, не си отивай, остани с мен! - но Пролетта изобщо не го погледнала, обърнала се и си отишла. Тя не обичала Лятото...
Лятото така се разстроило, че вдигнало висока температура, станало му много горещо и лъчите му започнали да парят и да горят всичко, до което се докоснат. Но минало известно време и дошла Есента, която обичала Лятото.
- Не си отивай, остани с мен! Аз те обичам, мило Лято... – казала Есента и го обсипала от главата до петите с най-различни плодове и зеленчуци. Но Лятото все още обичало Пролетта, така че не обърнало никакво внимание на Есента и бързо си заминало. Есента заплакала и толкова дълго плакала, че измокрила горите и полята, улиците и площадите, къщите и пътищата. Тя тъгувала от сутрин до мрак. Но Лятото така и не се върнало...
Скоро дошла бялата Зима със своя син Мразът, който обичал Есента и много искал да я види. Той казал:
- Не плачи, златна Есен! Аз те обичам, аз не мога да живея без теб, остани с мен! Аз ще ти построя леден дворец, ще издигна кристални мостове над могъщите реки, ще ти пея красиви песни, остани... - Но златната Есен обичала Лятото и не останала с Мразът. Той много се разсърдил, развилнял се и завалял сняг. За една нощ всичко наоколо побеляло, задухал вятър, започнала виелица.
- Не се разстройвай, сине! - казала майка му. - Нима не те обича красавицата Пролет?
- Но аз се страхувам от нея, майко! Тя ще ме стопи... – отвърнал Мразът.
А в един прекрасен ден долетяла Пролетта. Тя донесла на Зимата букет от сини минзухари.
- Кажи, бабо Зимо, къде е твоят син Мразът? – усмихвайки се чистосърдечно, попитала тя.
- Моят син се бои от теб. Махай се, не го търси! – казала Зимата, грабнала сина си и избягала далече от Пролетта...
От този ден Пролетта затъгувала. Започнала да плаче. Плакала ден, два... Но след известно време погледнала наоколо, усмихнала се и си помислила:
- Защо да плача, нали съм млада, красива и имам много работа? И всичко трябва да успея да направя, за да посрещна добре Лятото... - казала това, престанала да плаче и веднага се захванала за работа. И тогава снегът се разтопил, потeкли отново бистрите ручеи, раззеленила се тревата, разлистили се и цъфнали дърветата, долетели птиците и огласили навред със своите песни...
http://www.sunnydaytravel.com/pictures/spring04.jpg
Дисекция на човешката душа
И така, колеги, можем да започваме с дисекцията. Ръкавици не е нужно да слагате, обикновено всеки бърка в нея с голи ръце. Грубо, без да се съобразява с нежната й същност. Така, че пораженията ще са в границите на ежедневните...
О, да, разбира се, че докато е жива ще извършим дисекцията. После не я знаем много къде отива, а и докато се мъчи под ножа, е по-интересен обект за изследване и проявява много качества, които иначе не са забележими при нормални обстоятелства.
Така, съсредоточете се моля, защото някои прояви са еднократни, макар че повечето са с тенденция към хроничност. Сега обаче, с какво да започнем, е въпроса – дали да я разрежем с предадено доверие, нещастна любов или лошо отношение?
Да, най-добре е наистина с нещастна любов. Вариантите, знаете там са безкрайни. Но независимо от материала (лъжи, липса на ответност в чувствата, предателство, изневяра, угаснала любов) игличките на нашия инструмент се забиват дълбоко...
Наблюдавайте реакцията на душата. Проявленията могат да са безкрайни, но болката е основното. Неразбирането - защо така се е получило, след като всичко е било съвършено?! Започва да се пита, дали тя е искала много или той е давал малко. Започват съмненията, въпросите - дали пък не е нейна вината, че така се е получило. После идва и синдрома на жертвата, съжалението към себе си, увереността, че това е заслужено...
Накрая се появява и нейно височество Надеждата и душата пак се устремява с пълни сили към източника на болката. И започва пак да ври в онзи същия огън, а дяволите наоколо се увеличават. Накрая всички седим и се чудим, защо пак боли и нима толкова много искаме от тоя живот...
Често предпочитаме да бягаме, вместо да останем и да се борим за нея, за душата си. Предпочитаме да я хвърлим на ония вълци – лъжите, спомените, надеждата, вместо да простим на себе си и да продължим напред...
Дисекцията я правим всеки ден, колеги. След всяко случване започваме да мислим, да преживяваме, да се чудим, да пишем, да пеем, да пием и каквото още се сетите.
Анализираме, но анатомията на душата ни убягва!
И ако тя иска просто любов, ние сме готови да усложняваме до безумие нещата...
И ако тя иска просто настояще, ние хукваме в миналото или в бъдещето и пропускаме нашето ДНЕС!
Затова, колеги, се вгледайте хубаво в себе си.
Не подлагайте душата си на поредната дисекция! Приемете желанията й, поработете с нея, вложете малко усилия...
И не се безпокойте - опитът в това отношение не идва с годините, както и щастието, между другото. Нито пък с поредната неуспяла връзка, нито пък с поредния удар от човек, който сте обичали. Обичайте пак, пробвайте пак, болете пак, наблюдавайте...
Но никога не се отказвайте да бъдете себе си и да бъдете щастливи - за час, за два, с този или друг човек, да вярвате, да можете...
В анатомията на душата има една особеност – всеки път я виждаме такава, каквото искаме да я видим. И светът всеки път се подчинява на нашите усещания!
А сега, колеги, сте свободни. Досега вие правихте дисекция, а сега трябва да сте белите мишки.
Животът ви чака, за да експериментира с вас.
Не го разочаровайте!!!
"Окованият слон"
от книгата “Нека ти разкажа” на Хорхе Букай
- Не мога – казах му. - Не мога!
- Сигурен ли си? - попита ме той.
- Да, толкова бих искал да седна с нея и да й кажа какво чувствам… Но знам, че не мога.
Дебелия седна като Буда в едно от ужасните сини кресла в кабинета си. Усмихна се, погледна ме в очите и снижавайки глас, както винаги, когато искаше да го слушат внимателно, ми каза:
- Нека ти разкажа...
И без да чака отговор, започна да разказва:
~ . ~ . ~
Когато бях малък, бях влюбен в цирка и най-много от всичко обичах животните. Особено слона, който беше любимото ми животно. А и на другите деца, както разбрах по-късно. На всяко представление той демонстрираше невероятното си тегло, ръста и силата си.
Но след номера и дори малко преди да излезе на арената, стоеше завързан за едно колче, забито в земята, със закачена на крака му верига. А колът беше само парченце дърво забито едва няколко сантиментра в земята. И въпреки дебелата и здрава верига, ми беше съвсем ясно, че едно толкова силно животно, способно да изтръгне цяло дърво от корен, би могло лесно да се освободи от кола и да избяга. Тук явно има някаква закадка. Какво го спира тогава? Защо не бяга?
Когато бях на шест–седем години още вярвах, че възрастните са много умни. И попитах един учител, един отец и един мой чичо за загадката на слона. Някой от тях ми обясни, че слонът не бягал защото бил дресиран. Тогава зададох съвсем ясно въпроса:
- Щом е дресиран, защо го оковават?
Не си спомням да съм получил някакъв смислен отговор. С времето забравих за слона и за колчето и си спомнях за него само когато срещнех други хора, които си бяха задавали този въпрос. А преди години разбрах, че за щастие се е намерил достатъчно умен човек, който е открил отговора:
Слонът от цирка не бяга, защото е бил вързан за такъв кол още много, много малък!
Затворих очи и си представих беззащитното новородено слонче, вързано за кола. Сигурен съм, че тогава малкото слонче се е дърпало, блъскало и напъвало, мъчейки се да се освободи. Но въпреки всички усилия, не е успяло, защото онзи кол е бил твърде здрав за него.
Представих си как е заспивало изтощено и как на другия ден отново се е мъчело. На следващия и на по-следващия също... Докато един ден, един ужасен за него ден, животното просто е повярвало в своето безсилие и се е примирило с участта си.
Огромният силен слон, който виждаме в цирка, не бяга, защото си мисли, горкият, че не може. Споменът за поражението, преживяно малко след раждането му, го е белязал завинаги. Но най-лошото е, че той никога не дръзва да постави под съмнение този спомен. Никога, никога не дръзва да изпробва отново силата си...
~ . ~ . ~
–Така е, Демиан. Всички ние сме донякъде като слона в цирка: крачим по света, привързани към стотици колове, които ни отнемат свободата. Живеем с мисълта, че “не можем” да направим куп неща, просто защото някога, преди много време, като малки, сме опитали и не сме успели. Така ставаме като слона и си набиваме в главата:
"Не мога, не мога и никога няма да мога..."
Растем с тази мисъл, която сами сме си внушили. И за това никога повече не се опитваме да се освободим от кола. Понякога, като усетим оковите и веригите да задрънчават, поглеждаме под око колчето и си мислим:
“Не мога и никога няма да мога..."
Хорхе направи дълга пауза. После се приближи, седна на пода пред мен и продължи:
- Това става и с теб, Деми. Живееш, обвързан със спомена за един Демиан, който не е успял и който вече не съществува. А единствения начин да разбереш, дали можеш да постигнеш нещо, е като опиташ пак, влагайки цялата си душа. Цялата си душа!
http://log.bg/users_images/49/49406.jpg
Меко казано е прекрасно , то просто е вълшебноhttp://www.foxes2.be/k/girl_in_love.gif
Имало едно време в едно малко градче един старец. Той имал хубаво и добро семейство. Двама сина. По-големият го дарил с внуче - Павелчо. Минало време, детето пораснало и тръгнало в първи клас. Дядото бил много щастлив, но и леко притеснен. Павелчо пристига от първия учебен ден, а дядото го поглежда и пита:
- Павеле, дядо, как мина първият учебен ден?
Павелчо му отговаря:
- Дядо, беше много готино! В училище е много забавно! Всички викат, крещят, смеят се, псуват!
Моите съученици си обещаха утре да счупят вратата на класната, за да може да влизаме и излизаме свободно по коридорите. Така ще може да се запознаваме по-лесно помежду си и ще си хванем по-бързо гаджета!
Дядото го погледна леко загрижено и някак смутено. Той се страхуваше от нещо подобно.
- Павелчо, какво е това, което носиш? - рече дядото.
- Това... това е моят буквар! Як е, нали? - отговори детето.
- Ами не знам колко е устойчив на удари - каза дядо Игнат. - Я дай да го разгледам. Хм... много рисунки бе, дядовото, почти не виждам букви, думи, стихотворения в това букварче! Ами, че какво ще учите вие бе, деца?! - Загрижен дядото продума.
- Дядо, тези са нови буквари. За първа година ще учим от такива.
- Дядовото, страхувам се, че не си първият, който ще учи от такъв буквар!...
Дядо Игнат беше мъдър човек. Човек, живял през три поколения хора и знаеше много за живота. Той беше загрижен за момчето. Трябваше някой да му каже нещо за живота. Нещо, което малко хора могат да ти кажат! Дядо Игнат вярваше, че той е задължен да го сподели на своя малък внук. Речено - сторено. Дядото каза на Павелчо:
- Седни, Павеле, нека ти предам първият урок.
- Дядо, не сега, недей! Не искам уроци! Много са скучни и омръзват!
- А какво ще кажеш да ти разкажа една приказка? - запита дядото.
- Ами... коя е тя?
- Приказката се казва: "Приказка за живота". Тя е една много мъдра и поучителна приказка, дядовото. Малко хора я знаят. Никой не може да ти я преразкаже така, както аз!
- Давай, дядо, давай... разказвай! Аз много обичам приказки, а пък и за тази не бях чувал!
И започна дядо Игнат да разказва на своя малък внук, за който за първи път започват грижите и борбата в живота с първия учебен звънец.
- Павеле, ти нали обичаш своята родина?
- Да, дядо!
- И аз, дядовото, но да си те питам. Значи този урок си го знаеш. Имало едно време едно малко момче, също като теб, Павеле.
- Как се казвало то? - попитал веднага Павелчо.
- Няма значение, няма значение!
Това малко момче тръгнало на училище, също като теб. То обичало да чете, но това му донесло много подигравки. Момчето било бедно и всичко, което имало били само книгите. Ако то успявало да спести някоя стотинка, веднага тичало до книжарницата. Неговите съученици го мразели. Те по цял ден играели с топката, а момчето четяло и четяло. Неговите връстници го мразели и постоянно го подигравали и обиждали. Всъщност той никога не играл с тях. Не, защото ги
мрази или не можел да играе.
- А защо бе, дядо?
- Защото той имал една едничка цел, която трябва да постигне на всяка цена. Тази цел била той да стане лекар. Минали години, всички растели. Момчето ставало все по-красиво и по-красиво, но момичетата не харесвали "читанки". Те обичат, дядо, адреналина, преживяванията, моторите, колите. Той не притежавал нищичко, освен едно старо колело, останало от баща му, но и не искал повече. Той мислел, че съществуват два вида момичета и неговото ще бъде от "другите". Тя няма
да е като всички останали. Момчето вярвало, че още щом я зърне ще разбере, че е тя! Дните минавали, седмици след седмици, месеците се нижели. Дошло време да прави абитуриентски бал. Само той от всички негови съученици си нямал дама на бала, но си изкарал страхотно, въпреки това. Някои го съжалявали. При всеки опит за съжаление той казвал:
"- Не ме съжалявайте! Не трябва! Не искам от никого съжаление!"
Неговите съученици били заможни деца, малко били като него и единствено той така упорит, изпъкващ сред всички. Момчето притежавало много други качества, Павелчо. Искам да слушаш тук много внимателно! Момчето било добродушно. Не мразело никой, дори и враговете си. Те просто му били безразлични. Той бил винаги готов да помогне с каквото може и сам се справял с почти всичко. Не оставял днешната работа за утре. Винаги намирал за какво да се бори, дори
и да нямало за какво. И най важното, Павелчо, момчето умеело да обича. Не всеки може да обича истински, внучето ми! И така, дядо, всичко минало като приказка, като нашата приказка, която е към своя край вече. Приключил балът на момчето. Той започнал да учи медицина. Преместил се в друг град. Там нямал време да завързва много запознанства. Имал много малко приятели и отново без приятелка. Нещата не били много по-различни отпреди с единствената разлика, че тук вече почти никой не му пукало дали учи или не. Почти никой не му се присмивал. Никой не го познавал! Той бил много самотен! Повече и отпреди! Но отново живял само, за да постигне целта си!
- Дядо, ама той така май няма да си има никога приятелка?!
- Не бързай, Павелчо! Не бързай! За всеки влак си има пътници и за всеки пътник - влак!... В университета той срещнал своето момиче. Тя също имала неговата цел. Минали години, те се оженили, той имал собствена кола и къща с хубава градинка. Неговото момиче обичало там да си почива сред цветята! Двамата често гледали залеза заедно край реката, която минавала близо до тях. Двамата имали две хубави момчета. Като пораснали двамата силни и красиви мъже, единият го дарил и с внуче. Момчето било много щастливо! Е, вече не било вече момче, а дядо. Един щастлив дядо!
- Дядо, приказката, честно казано, не е от най-интересните. Обичам повече "Питър-Пан"!
- Знам, дядо, че не е от най-интересните, но с времето ще ти става все по-интересна. Колкото ставаш по-голям, толкова повече ще се замисляш върху "Приказката за живота", която твоят стар и побелял дядо ти е разказвал.
- Не знам, дядо. Мислиш ли? - попитал Павелчо.
- Сигурен съм, дядо! И запомни нещо от мен! Животът не винаги е такъв, какъвто искаме, а такъв, какъвто си го направим! Не е важно да си в центъра на вниманието, когато трябва да се правиш на клоун, а когато имат нужда от теб!И... запомни, дядовото, преди всичко трябва да останеш "човек"!
- Ще опитам да запомня всичко, дядо!
- Аз ще гледам да съм близо до теб - доколкото мога да ти припомням всичко! - рекъл дядо Игнат. - Дядовото, време е вече за лягане.
- Добре, дядо!
- Лека нощ, дядо, и да кажеш утре на твоята учителка да ви дадат и по един от старите буквари.
Нищо, че в тях няма много рисунки, не всичко е такова, каквото изглежда!
Rider_alfa155
14-04-2011, 23:41
Най важното ли??
Мхмм, бих искал да кажа че това е човека до мене с когото споделям радости мъки неволи и всичко останало, бих искал да кажа че това което ме прави щастлив е да видя веселата усмивка на мъничките дечица, бих искал да кажа много други неща , за жалост обаче не ме прави щастлив нищо от това, и ще ви кажа защо, защото в днешните времена, в 21 век всичко живо се е овълчило за пари, и когато хората имат пари са щастливи, когато нямат са нещастни и нищо не може да ги направи по щастливи от това, да имат пари да си платят кредитите сметките и да има какво да сложат на масата, не виждам как една детска усмивка може да ма накара да съм щастлив, когато знам че моето дете е гладно, на знам как да кажа че съм щастлив с човека до мен когато съм толкова вглъбен в себе си от мисли от къде да изкарам лев че дори не ми идва на ум да погледна жена си... Простата и болезнена истина е че в нашата прекрасна с природата си и гнила от към хора нация, човек не може да бъде истински щастлив, защото ако има пари той е заобиколен от лицемери и алчни хора, ако няма... е сам и е обречен да е сам и нещастен... какво ме прави щастлив ли??? след всичко прочетено вие преценете кое ме прави щастлив, може би единственно мисълта че това рано или късно ще се промени, защото надеждата умирала последна.............
Извинявам се за дългия отговор
Ако на света имаше повече хора, които желаят собственото си щастие повече, отколкото желаят нещастието на другите, за няколко години бихме постигнали рая! http://www.foxes2.be/k/girl_pinkglassesf.gif
Щастие - относителен елемент. Веднъж те прави щастил възможността да пътуваш, да печелиш пари, друг път да бъдеш при блиските си, да си с любимите хора.
ПРИТЧА ЗА ПРИЯТЕЛСТВОТО
По дълъг и уморителен път вървял човек с куче. Двамата били напълно изтощени. Изведнъж видели пред себе си оазис:прекрасни порти,зад оградата-музика,цветя,ромолене на ручеи.
-Какво е това?-попитал пътешественикът пазача на портата.
-Това е рая. Ти вече си мъртъв, можеш да влезеш и да си починеш истински.
-Има ли вода?
-Колкото искаш-чисти фонтани, прохладни басейни.
-А ще ми дадат ли храна?
-Колкото поискаш.
-А кучето?
-Съжалявам, с кучета не може! То трябва да остане тук.
Пътешественикът продължил нататък. Скоро стигнал до една ферма. На портата също имало пазач.
-Може ли да пием вода тук?-попитал човекът с кучето пазача.
-Да, на двора има кладенец.
-А кучето ми?
-До кладенеца има поилка.
-А дали ще ви се намери малко храна?
-Да, ще те нахраним.
-А за кучето?
-Ще се намери кокалче.
-Какво е това място?
-Това е рая.
-Но пазачът на оазиса,покрай който минах преди да стигна тук, ми каза, че раят е там.
-Лъже! Там е ада.
-Но как търпите това?
-Те са ни много полезни, защото до рая достигат само тези, които не изоставят приятелите си.
Вчера е история!
Утре е мистерия!
Днес е дар!
Всичко е сега!http://www.pic4ever.com/images/2uge4p4.gif
firedragon
09-06-2011, 11:56
:big_bow_down::big_flowers::bravo:
Из "Приказки за размисъл" - Хорхе Букай
Срещам те...
Слушам те...
Говоря ти...
Прегръщам те...
Целувам те...
Притежавам те...
Притискам те...
Обсебвам те...
Поглъщам те...
Задушавам те...
Обичам те?
За всеки човек е определено, кой да го обича,.И всеки човек трябва да намери онзи, който го обича.
Във всичко, което ти се случва има нещо добро
Имало едно време един африкански крал. Той имал много близък приятел, с когото от малки били израстнали заедно и станали неразделни. Този приятел имал един доста странен навик. Винаги, каквото и да се случи в неговия живот, независимо дали добро или лошо - той казвал:
- И в това има нещо добро!
Един ден двамата отишли заедно на лов. Приятелят приготвил пушките, заредил и подал на краля. Но явно объркал нещо с едната от тях. И когато кралят стрелял, пушката гръмнала настрани и отнесла палеца на дясната му ръка. Приятелят наблюдавал случващото се и верен на навика си, отново изрекъл:
- И в това има нещо добро!
Но този път разгневеният крал не издържал и се развикал:
- Какви ги говориш?! Не виждаш ли, че ми се откъсна пръста?! В това няма нищо добро!
И веднага щом се прибрали, наредил на хората си да го затворят в тъмницата...
Минало се около година време и един ден кралят решил отново да иде на лов. Събрал малка група от няколко човека и тръгнали. Но този път избрал една много опасна местност. И станало така, че попаднали в плен на канибали, които след като ги заловили, вързали ръцете и краката им и ги завлекли в своето селище. Вечерта се събрало цялото канибалско племе, донесли дърва и наклали голям огън, с намерение да опекат и изядат заловените за вечеря. Но когато доближили краля до огъня забелязали, че палецът на едната му ръка го няма. А те били много суеверни и никога не ядяли човек, на когото нещо в тялото му не е наред или липсва. Затова отвързали краля и го пуснали да си върви. Но другите му хора не могли да се спасят...
Когато се прибрал в двореца, той се замислил дълбоко за случилото се. Осъзнал на какво дължи живота си. Сетил се за своя стар приятел от детството, който вече цяла година лежал в затвора по негово нареждане. Тогава станал, отишъл при него в килията, освободил го и му казал:
- Ти беше прав, приятелю! Наистина се оказа, че има нещо добро в това, че палецът ми се откъсна тогава...
И след като му разказал премеждието си, проплакал:
- Чувствам се много виновен сега пред теб. Моля те, да ми простиш! Зная, че това, което направих с теб, беше много лошо...
- Не! - усмихнал се приятелят - И в това има нещо добро!
- Но какво говориш, как така? Кое му е доброто на това, че стоя в продължение на цяла една година в затвора?
- Ако НЕ бях в затвора, щях да дойда с теб при канибалите! И вероятно сега нямаше да съм жив... - бил отговорът.
......
Много хубава история...и много вярна.
Ето аз какво прочетох преди малко:
Възрастен дърводелец решил да се пенсионира. Той казал на своя работодател, че смята да напусне работа, за да има повече време за семейството си. Разбира се, чекът в края на седмицата щял да му липсва, но все пак искал да има свободно време.
На работодателят не му се искало да се раздели с добрия си работник и го помолил да построи още... една къща като лична услуга. Дърводелецът се съгласил, но било видно, че той вече не влагал душа в работата си. Вършел я немарливо и използвал некачествени материали. Това бил безславен край на една славна кариера.
Когато дърводелецът приключил работата си, работодателят му подал ключ и казал:
- Заповядай, това е твоята къща … Моят подарък за теб.
Дърводелецът останал като ударен от гръм! Колко жалко! Само ако знаел, че строи собствената си къща, щял да направи всичко толкова различно.
Така се случва и с живота! Ние го строим ден след ден, често без да даваме най-доброто от себе си. А после с ужас установяваме, че трябва да живеем със създаденото.
Има поговорка, че „Животът е проект на делата ни“. Ти си дърводелецът на своя собствен живот и всеки ден забиваш гвоздеи, слагаш дъски или вдигаш стени.
Изборът, който правиш днес, съгражда къщата, в която ще живееш утре.
"Никой не е толкова богат,че да няма нужда от любов и никой не е толкова беден,че да не може да даде любов"
:wow:МММ, ммисля, че за да си щастлив, трябва да си свободен!
old alfist
26-08-2011, 22:07
Този човек наистина има страхова невроза от загубване, но все пак човек не трябва да се притеснява от липса на идентичност - просто да бъде себе си и толкова.
"Никой не е толкова богат,че да няма нужда от любов и никой не е толкова беден,че да не може да даде любов"
Много добре казано.....:th_up:
но рядко разбрано!
Щастието - тази абстракция, която все не се научаваме да разпознаваме и на която никога не сме способни да се насладим напълно.
"Любовта е способност и готовност да позволим на обичаните от нас хора да бъдат и да правят това, което поискат, без да настояваме да ни удовлетворяват." ~ Д-р Уейн Дайър
old alfist
30-12-2011, 21:31
delete
Ma perche.
"Всяко щастие е съвсем лично. Най-извисените ни моменти са лични, мотивирани от нас самите, недосегаеми. Нещата, които са ни скъпи или безценни, са онези които спасяваме от безразборното споделяне с другите.
Но сега ни учат да излагаме пред обществото всичко, което е вътре в нас, да го поставяме на разположение на всички. Да търсим щастие в залите за събрания. Дори нямаме дума за качеството, за което говоря – за независимостта на човешкия дух.
Единственото същностно зло на земята е да се интересуваш на първо място от другите хора.
Винаги съм искал хората, които харесвам да имат едно качество. Разпознавам го веднага – и то е единственото качество, което ценя у хората. По него избирам приятелите си. Вече знам кое е то. Свободният дух. Няма нищо по-важно.
Ако не уважава себе си, човек не би могъл нито да обича, нито да уважава другите."
Човекът "втора ръка" - из "Изворът" на Айн Ранд
old alfist
13-05-2013, 23:39
"Всяко щастие е съвсем лично. Най-извисените ни моменти са лични, мотивирани от нас самите, недосегаеми. Нещата, които са ни скъпи или безценни, са онези които спасяваме от безразборното споделяне с другите.
Но сега ни учат да излагаме пред обществото всичко, което е вътре в нас, да го поставяме на разположение на всички. Да търсим щастие в залите за събрания. Дори нямаме дума за качеството, за което говоря – за независимостта на човешкия дух.
Единственото същностно зло на земята е да се интересуваш на първо място от другите хора.
Винаги съм искал хората, които харесвам да имат едно качество. Разпознавам го веднага – и то е единственото качество, което ценя у хората. По него избирам приятелите си. Вече знам кое е то. Свободният дух. Няма нищо по-важно.
Ако не уважава себе си, човек не би могъл нито да обича, нито да уважава другите."
Човекът "втора ръка" - из "Изворът" на Айн Ранд
Виждам, че си използвала текст, който не твой, но изразява твоето виждане.
Според мен, Свободния дух не изключва да споделяш и да приемеш споделеното от други.
D. Stanev
15-05-2013, 22:12
Щастието е състояние на психичен комфорт...
dimitar_vd62
15-05-2013, 22:36
Една бира и форума.:beer::throw:
Бе и две не пречат :devil:
Powered by vBulletin® Version 4.2.3 Copyright © 2024 vBulletin Solutions, Inc. All rights reserved.