Петел и зелка

[mordohy]

Беше есента на 199. година. Аз бях от няколко месеца женен на пълен щат и настана време да се запозная със селската къща на бившата ми жена.
Беше типично стопанство, характерно за северозападна България, с градина, гьол, обор и огромен двор. В него щъкаха десетина опърпани кокошки, философски се търкаляше дългокосместо магаре и важно преминаваше един сив котарак с откъснато ухо и счупена опашка.
Насред ягодите се беше насадила, кой знае от къде, една разкошна зелка. Кипреше се точно като алоевера в ориенталски парк.
Беше толкова прекрасна, че гастрономията отстъпваше, а тя ме омайваше с красотата и естетиката си.
Седеше като изискана дама, която очаква своя кавалер да я поведе във вихъра на танца, независимо в коя тенджера или каца ще ги отведе той.
Сепна ме злобно къткане на разярен петел. Оказа се известен махленски побойник с история. Беше проскубан, с окълван гребен, галски хубостник, въоръжен с огромни остри шипове на краката и дори и кучетата бягаха от него. Типичен представител на породата. Гледаше ме, сякаш искаше да каже: Какво търсиш в моя двор, мамка ти!
Накратко, отбих три атаки, а той изяде три шута, от които би умрял и катър, но не и тоя боец.
Кораво добиче!
Полежа малко и след като се съвзе, промени тактиката и започна да ме дебне в гръб.Бързо го вразумих с познатите средства.
Накрая, след като разбра, че афинитета ми е само към една определена кокошка в къщата, а не по принцип, се заоглеждахме с подобаващо уважение, което винаги се случва след бой между мъжкари.
Всъщност си беше много мил и загрижен водач на кокошарника.
Редовно си "уважаваше" подопечните и не пропускаше нито една. Показваше на всяка, къде да снася, пазеше ги и винаги ги примамваше , когато открие нещо вкусно за кълване.
Станахме добри приятели.Аз му носех редовно глезотийки, а той не ме кълвеше и не изпитваше желание да ме разкъса с острите си шипове.
Идилията свърши след три недели, когато ми го сервираха сготвен с блудкав, мръсно сив ориз.
Заклех се над лявата му кълка, че ще отмъстя за него!
Мамка му!
Заслужаваше по-добър саван.
Поне зелката, а то тоя гаден ориз...
Беше стар петел. Не ставаше за ядене, но виж, работата си вършеше съвестно.
Разхождах се с разбито сърце и се убеждавах за кой ли път, че няма справедливост на тоя свят, когато насред двора зърнах великолепен бял петел.
Един такъв чистичък, със златни пера по шията и две черни на опашката.
Ходеше наперено като... абе като истински петел.
Направи няколко крачки като балетист, поповдигне се , изпляска с крила и изкукурига, а после...
Ама какво гласище имаше!Сигурно притежаваше още един комплект бели дробове.
Да му се ненагледаш!
Кокошките обаче, явно не го харесваха и някак бяха разпилени, всяка уединена в собствените си мисли.
Внезапно ме обзе злорадо чувство!
В главата ми се пръкна пъклен план, който вече се оформяше в подробности.
Стресна ме дядото.
- Радваш му се, а!? Виждаш ли какъв хубавец е? Не е като ония хаймана. А как кукурига! Специална порода. Те такива ви събирам. Левенти!- самодоволно се ухили, с което май искаше да ме поласкае, ама аз се асоциирах повече със стария побойник и работяга, а не със зализания манекен.
-"Ще има да видиш ти накрая"!- усмихвах се наум аз, ама беше нужно търпение!
Писано му беше на тъста, още същия ден да изпие горчивата чаша, но аз още не бях определил, кога ще стигне дъното.
Петела се оказа педераст!
За това и кокошките бягаха от него.
Комшийските петли, дори и не го биеха, а най-безцеремонно му се изреждаха.
Явно нямаше нищо против.
Поколения бяха се люпили в инкубатора. Поколения не знаеха, какво е това майчина ласка.Скъсана беше природната връзка, както оная, която остава за цял живот между бебето и майката, когато засуче от майчината гръд.
Пазите си бюста и тъпчете детето си с хумана и други гадости и не разбирате, до къде може да доведе егоизма ви. а после се чудите, защо сина ви ви води зет в къщи!
Не е виновен!
Збъркали сте го вие, както нещастния петел!
Природата не търпи насилие!
После си отмъщава жестоко!
- К во стана, бе деди!?-питам тъста, а той пребледнял гледа, как една джинка се намества върху нашия левент.
-Абе може да е още много млад и да не знае-опита се да избяга от това, което му казваше селската чест.
- Да,бе-прекъсвам го аз-я на дръвника и в тенджерата...А и оная зелка, знаеш ли как ще му тупа.

-Не , бе чедо!- проплака той- Цяло шиле дадох за него и още три кокошки от породата, та да се плодят и множат, а виж какво стана.
- Ако беше стария...
-Да, ама го заклахме.
-Да де-злорадо изръмжах
-Абе ще го оставя.Виж как хубаво кукурига. Може пък и да се оправи. Млад е още.- заоправда се той, като се самозалъгваше, за да лекува нараненото си достойнство.
-Със сигурност ще се оправи-рекох!
В тенджерата-добавих мислено аз.
Още две седмици го оплождаха останалите петли, въпреки, че яйца не снесе, а аз всяка събота опипвах зелката, кога ще се втвърди, тоест готова ли е за радостното събитие.
Най-накрая момента настъпи.
Отидохме на село още в петък вечерта, а рано-рано сутринта, пристъпих към изпълнението на тайния си план, породен от най-възвишени и не до там чувства.
А той беше много прост.
Хванах петела и с една спринцовка му напълних задника с олио и толкова.
Присламчих се обратно до топлия задник на жена ми и зачаках.
Не чаках дълго.Тъкмо се унасях и чух:
-Бре, мамка му! Какво стана сега!?
Надникнах през прозореца и видях дядката, приклекнал с длани на коленете да наблюдава с изражение на измамен човек, какви ги върши петела.
А той , завалията, направи няколко крачки, поразпери крила, повдигне се на пръсти, изпъне шия, но вместо да изкукурига, подппръцне, а от гърлото му излезе само едно гъргорене.
Това явно го изнервяше по спирала.
Потича малко, вирне опашката, потърка клюна в земята, мощно се изправи и пак "Тръц"
Олиото си вършеше работата.То не му позволяваше да си свие задника и вместо да напълни дробовете си, засмукваше въздуха отзад и гръмкото кукуригане се превръщаше в гръмка пръдня.
Положението се влошаваше.
Изпъчи гърди и протегне шия, напъне се, пръдне, направи няколко крачки, все едно си е настъпил червата и се е омотал в тях и пак отново. Затича се, спре....
Изскочих радостен навънка, със загрижен поглед, решен да сложа край на мъките му.
-Ти , дърто, ваксинира ли го тоя петел?
-Как да го ваксинирам, бе? То петел ваксинира ли се!?
– Ваксинира се я! Ти не знаеш ли, че всички породисти животни се ваксинират, щото са много болнави! Ти помияр с гана виждал ли си!? А я виж на комшията хъскито , как си отиде!
- Бре верно, ама какво да го правим, бе зетко!?
- Знам ли!То тая болест ги удря в мозъка и връщане на зад няма. Може да го откараме на доктор и да го спаси, но после ще трябва да си го гледаш в една кошница, ама какъв живот ще е това!? А и няма да може да кукурига.
-А заразна ли е тая пущина?
- Не! Не се бой! То си е психично заболяване. Викат му кокоша мултиплексна шизофрения.
- Е щом го е плякснала..., щото аз не съм прост , ама това мулти не го разбрах.
–Абе пляснала го е по целия мозък- с безнадежден глас поставих окончателната диагноза.- само дето много слабеят от нея и като решиш да го колиш, от него само осрани пера и кокали ще са останали- заковах последния пирон в съдбата на нещастния бял петел.
Гледайки го какъв е охранен, в него явно нахлуваха и други, не тъй възвишени мисли, по-близки до стомаха, отколкото до сърцето. Последното не му даваше да остави да се порази хайванчето.
-Дай манарчето и кажи на жените да стоплят вода да го попарим-каза с патос, който предполагаше, че ще колим не петел, а поне целия кокошарник.
Въодушевен съобщих новината и отрязах зелката.
Привечер седнахме около масата и къде да се денем, разговора се завъртя, около странните болести на породистите животни. Това затвърди убеждението ми, че съм пълен помияр, а останалата част от компанията от най-добра порода, щото не съм боледувал никога през живота.
Аз обаче си мислех за моя приятел. Стария петел, погинал от хорската суета, станал жертва на криворазбрано чувство за красота и естетика.
Бръкнах решително с пръсти в чинията, захапах сочната кълка и си казах:
Това е за теб, приятелю!!

[Kuker]

"Меко крилце" от KFC / Kiustendil Fried Chicken /. :tooth:

[old alfist]

Голяма грешка - трабваше да си изядете мъжкара със зелето.
Че народа е изпедерастял то е ясно, но явно тази психическа болест се предава и на птиците - няма само те да ни заразяват с разни грипове. Жалко, че не сте случили на добър екземпляр.
Получило се е отмъщението на апахите, но ми прави впечетление хитроскроеният план и виртуозното му изпълнение.
Добре би било да знаем дали се е появила нова звезда на хоризонта, иначе тези сиромашки кокошчици ще всемат да преминат и те на другият бряг.

[mordohy]

Голяма грешка - трабваше да си изядете мъжкара със зелето.
Че народа е изпедерастял то е ясно, но явно тази психическа болест се предава и на птиците - няма само те да ни заразяват с разни грипове. Жалко, че не сте случили на добър екземпляр.
Получило се е отмъщението на апахите, но ми прави впечетление хитроскроеният план и виртуозното му изпълнение.
Добре би било да знаем дали се е появила нова звезда на хоризонта, иначе тези сиромашки кокошчици ще всемат да преминат и те на другият бряг.
Не се притеснявай, Старуха! Имах един колега, който имаше точно 27 петела в един кокошарник на нивото на стаята му и постоянно се биеха и тропаха като подковани коне, та сиромаха си идваше редовно недоспал. Още в понеделник вечерта подбрахме един да се грижи за кокошките и курника пак светна, ама това е друга смотана история, която завърши с кървава баня и една сватба!

[MUROMAN]

Стария петел е отмъстен,хубавата зелка е изядена,педала е умъртвен и изяден,поуката е направена - Happy End.:-P

[BLUE1]

mordohy (http://clubalfaromeo.com/forum/member.php?u=6278), човече ти направи вечерта ми весела, боли ме устата от смях. Страхотен разказвач си. С нетърпение очаквам следващото ти произведение.

[търтей]

Иво, ти ся като видя, че в Пазарджик дават медали за антигей искаш да се класираш и ти ли бе :-P

[mordohy]

mordohy (http://clubalfaromeo.com/forum/member.php?u=6278), човече ти направи вечерта ми весела, боли ме устата от смях. Страхотен разказвач си. С нетърпение очаквам следващото ти произведение.
Ти недей така, че ако ме напъне да разказвам по нашата част, ще стане голям сеир. Може да е поучително за по-младите, ама те пък имат неоценимото качество да не слушат никой!


Иво, ти ся като видя, че в Пазарджик дават медали за антигей искаш да се класираш и ти ли бе :-P
Не, бе !
Нали знаеш, че по-скоро съм дон Кихот, а не опортюнист!
Седяхме си на терасата в Перник, в чашата ми подрънкваше едно кубче лед, за да омекоти лютата на 100% гроздова, галех жена си по дупето и си говорехме за екзистенциални неща, наслаждавайки се на пълнолунието, по начин, на който и Нитцше би ни завидял.
Моята е умна!
Много по-умна от мене.Толкова е умна, че дори го крие
Откакто го разбрах живота ми стана по-лек.
Говорихме си за простите неща, които ни правят щастливи и как хората не виждат щастието, което е под носа им, а все ламтят и гонят някакви химери и като се обърнат назад виждат колко са изпуснали.
Дребните неща!
Това трябва да ни радва!
Дж.К.Джером има една специална глава за лодката на живота и баласта в него.
Точно в тая магия, някъде около 01 часа, чух да кукурига един петел!
Изненадах се, защото никога не съм го чувал! След него се обади друг и така станаха общо пет.
Беше странно да чуеш петел насред Перник, но явно освен бетон и асфалт, все още имаше ония оазиси, които бяха пропити с носталгия и патриархалност!
Какво по-патриархално от един петел. Уж неразумно животно, но виж какъв ред има в един кокошарник. Мнозина мъже могат да се поучат. Той е цар и господар там и взима всички важни решения. Но като намери нещо за ядене, първо вика кокошките да го изядат и ако остане за него, чак тогава ще закълве. Кълват ли кокошките, той не кълве, не защото не иска, а защото се озърта, нещо да не ги нападне, когато са най-незащитени.
Вечер ги подкарва към курника, но се курдисва там, където ще посрещне пръв всеки натрапник.
Слушах петлите и вече ги различавах. Всеки имаше свой глас и темперамент! Всеки по свой начин беше личност и имаше собствена значимост.
Бяха първи петли, но кой знае защо се сетих за рекламата: " Кой щеше да се интересува от Утрото, ако петлите не го рекламираха" !
Бях се вече поизправил и с хлапашки израз на лицето слушах петлите.
– Чуваш ли ги!?– по скоро попитах себе си, а тя ми отвърна:
– Да! Сега и аз ги чувам!
Протегна се, прегърна ме през кръста, потърка главата си в гърба ми и застина.
Наслаждавах се на момента с блаженството на невежия и какъвто съм си албански реотан, чак след половин час загрях!
Те са си били винаги там!
Просто не сме ги чували!
Като в Библията/
" Имат уши, а не чуват..."
Нали ви казах, че е умна!
Сетих се за дъртия разбойник и нещастният педераст, който не беше виновен за това, което е!

[Ladjov]

:bowdown::bowdown::bowdown:Нъмбер уан ! Както би казал един неуспешен водещ . Човече стаходен си нямаш разказ , който да не е поучителен и в същото време увлекателен .:bowdown::bowdown::bowdown::bowdown:

[Ramsezsh]

Ей човек с тоя дар слово и талант да разказваш пиши книги! Имаш дарба- използвай я!

[mordohy]

Ей човек с тоя дар слово и талант да разказваш пиши книги! Имаш дарба- използвай я!
Ами писах и то доста добра и обемиста.
Започваше от 1966 и живота покрай ТЕКСИМ, минаваше през щастливите времена, изкормяше "Възродителния процес" и свършваше малко преди 10-ти ноември.
Втората част, дори и не беше редактирана.
Поеха ме колегите от съседния отдел и ми обясниха , колко съм лош, въпреки, че те жив престъпник не са виждали и всичко вече смърдеше и се виждаше на къде вървим.
Така изфръкнах от ВМЕИ " Ленин", системата и всичко онова, което съм бил!
За това сега си пиша за зелки и други фрути!

[mordohy]

Помогнал един момък на една баба да пресече реката, а тя в отплата му дала шепа вълшебни семена. Само, че трябвало да натиска ралото силно, за да стане магията...



Седя си, гледам си доматите и им се радвам.Едни буйни, засмени, целите в цвят и все още малки и зелени доматчета.
Винаги съм имал, още от малък, своя градинка.
Спомних си за мъдрия ми дядо.
-Гледай , сине, на където е бил разсада, пак на там да го садиш!
-Защо, бе дедо?- недоумявах, какво пък ще му стане на разсада, ако го завъртя на обратно.
- Садим семена, пикираме и накрая пак садим...- направи пауза, а аз пак гледам недоумяващо- Добре де! Ако ти извивам три пъти главата така, че да си гледаш спокойно задника, как ще се чувстваш?

-Ами сигурно лошо.
То и лошо го разбирах, ама...
-Не виждаш ли, че всичко живо си обръща листата към слънцето. Бори се за повече топлинка и светлинка.- развълнува се стареца. -само хората си печеме задниците. То и за това сме на тоя хал де- философски завърши лекцията си и си цъдурна дежурната ракийка.
- И сади по-дълбоко!
То дълбоко, ама колко?
Хванах една клечка и му я поднесо да ми покаже.
-Я зарежи това и копай на около метър от лозата! Тя ще ти покаже. - захили се лукаво- Тя не е луда. Корените и са винаги във влагата.
Поразрових малко и на около 30 сантиметра ги открих.
- Браво, деди! Сега, като намаам пиперо на тая дълбочина и баба ще ни изгони и двамата. - запоказвах въодушевено, къде в джендема ще се скрие, въпросния пипер.
Успях да избегна пръчката, с която бъркаше на прасето и застинах на по-безопасна дистанция.
- За доматите говорех бе, келеш такъв! Хайванин!- заключи той, но аз си знаех, че както лесно пали, така и лесно се укротява.
Почопли малко по тенекията, помисли, дали сега да ме набие или по-късно и със съвсем равен глас продължи:
- И като ги засадиш, няма да ги поливаш много! Нека не се учат на мързел и да си пуснат корените на дълбоко! И не ги сади на гъсто! Алчно е човешкото око. Иска още от началото да му се напълни градинката, ама вместо плод, после само шума бере- заключи той , с лека тъга от човешката глупост и алчност.
- Нямат търпение, а после завиждат.
- Хайде, изчезвай!- оживи се стареца- Вчера хубаво ни оскуба. Ама ще има да видиш!- закани ми се люто, размахвайки тояжката, но явно се гордееше с постижението ми.
Ато беше, а и до сега си е останало, като семейна закачка.
Дядо ми, с още двама ветерани, се бяха събрали на годишната им сбирка, да се преброят, попийнат и попсуват Хитлер и Втората световна война, която на един беше донесла постове, на друг слава, а на дядо ми ревматизъм!
След първите наздравици, очевидно ги обхвана войнствено настроение и скоро си намериха нов враг!
От известно време, в градината се беше заселила една къртица и те я подхванаха.
Първо с вода, а после се почна: карабит, опушваха я с черен барут, атакуваха я с капсули, отрови и тъкмо да започнат да правят по-големи поразии от къртицата, времето си каза своето. Умората ги надви и те решиха да се прегрупират, превъоръжат и подкрепят джигерите си с водка, ракийка и мастика- кой каквото обича.
- Хитлер го бихме, ама тоя кърт ни взе здравето. Трябва да има и друг начин- заобсъждаха положението те, а баба ми ги гледаше кръвнишки, щото по-добре кърта да си беше ровил на воля. По-малко пакости щеше да направи.
Усетих открилата ми се възможност да изкарам и аз нещо . Най малкото бой, ама трябваше да опитам.
- Абе, дъртаци! Защо се занимавате с глупости? Не знаете ли най-новия начин за справяне с къртица, та да не ви рие в градината!?
Изгледаха ме свирепо, но ги държах в ръцете си.
После се спогледаха и започнаха да хитреят. Очевидно решиха, че първо може да ме изслушат, а после на воля да ме пердашат.
- Хайде, казвай!- Мазно подеха- няма да те бием.
-Да ама това струва два лева!- категорично и много сериозно заявих аз.
Два лева си бяха два лева, а боя си беше ежедневно възпитателно стредство по ония времена.
Лечебно също!
-Я и пари ли искало!?
-Иска я! Ама ако нямате, мога и да изчакам. Кърта, обаче няма да ви чака!- врътнах се и важно зачоплих с босите си крака по пръстта.
- То ако си чини ще дадем, ама от къде да знаем, че ще проработи.
- Просто е, а и веднага ще разберете, че действа, ама първо двата лева.- и аз като един известен балкански субект, бях решил, че колкото е лошо да те набият, толкова е добре да имаш два лева.
След известни кандърми ми дадоха два лева и ме заоглеждаха с очакване и интерес, пийвайки по една юнашка глътка.
-Първо-заизмъквах се заднишком-взимате малко поцинкована тел. После-вече бях на два метра- едни клеши.
Добил нужната дистанция, на скоропоговорка изстрелях:
- Хващате кърта и му слагате халка на носа, също като на прасето!
Обърнах се и дим да ме няма.
Ей такива поразии вършех, за гордост на дядо ми, но постепенно си станах добър градинар.



Продължението следва!
Сцената се прехвърля в двора на петела педераст!

[BLUE1]

Браво!!!

[viki]

:clapping:
Ей,уникален си :):):)

[infernus]

Евала Дядя ;)

[ФЕРАРИСТ]

Петела гей?

[mordohy]

:comphits:

Жабешко зелена алфа летеше по пътя за Видин.
Отвътре се носеше" жечь Полска", дим явно не от тютюн и звуци от отдавна забравената Пудълс.
Внезапно колата заби спирачки, проскърца и спря в близкия банкет. Отвътре изкочиха полутрезви младежи и започнаха да снимат местната забележителност!
Типична картинка за селото!
Чужденците масово спираха, защото точно в тоя участък, можеше да се види нещо, което...
Всеки, дори и невоенният човек, когато види генералските лампази, някак се стяга и му става едно драго....
Тука нещата не стояха така.
Генералските лампази се мъдреха на износен брич, в който се помещаваше местният луд.
Облеклото му беше чудно.
Фуражка от неизяснен вид, куртка от кондуктор на рейс, брича на генерал от ВВС, акуратно пъхнат в бозови плетени чорапи и нови гумени цървули!
Вместо пушка, носеше огромна гега, която му служеше само да я размахва, когато попържаше гръмко своите подопечни.
Овцете на родното му село!
Толкова често снимаха генерала овчар, че сигурно и бай Тошо нямаше толкова много снимки по чужбина.
При всичките му кусури, той беше много добър човек.
Дон Кихот на своето време, бяха го били повече в милицията, отколкото трябва и си беше позагубил разсъдъка, но не и ума!
Беше като бръснач и винаги на разположение!
Все си мисля, че носеше лампазите, като отмъщение.
Спря ме с гегата и със светнал поглед ме уведоми!
Балдъзата ти е бясна. Пред срив е! Викаха и Бърза помош!
Ейййй!
Как го измисли бе!?
- Ами!!!- недоумявах, какво толкова съм направил.
Стана за смях на цело село!-заключи той и се ръгна в акациите да си довърши разговора ни.
Спрях пред къщата и разбрах, че работата е дебела.
Балдъзата се беше изтегнала на двора и сами пристенваше: мръсен кюстендилец!
Огледах се и разбрах какво става. Цялата градина беше изровена и някак неестествено пуста.
почна да ми просветва и се върнах няколко години назад.
Тогава си направих моя градинка.
Три реда домати, малко чушки и една гижа краставици.
Това ми стигаше.
Имаше гьобре в изобилие. Вода също!
Значи оставаше само да обгрижиш растението и то щеше да ти се отблагодари.
Всички ми завиждаха.
А тя най- вече.
Все ме подпитваше:
- Е как я правиш тая работа!
- Коя бе?
- Ами гледай твоите чушки, а пък моите...
- Ами какво да ти кажа?! Те си искат своето.
- Не щеш да ми кажеш! Не ти харесвам!- оглеждаше ме тъжно, а аз изтръпвах.
Защото балдъзата ми беше над 2 метра и над 150 кила .
Голяма снага- голямо сърце?!
Нищо подобно.
Беше, а и сега си е злобна и завистлива, като стара мома анорексичка.
- Ами то си трябва работа- подех дипломатично, - но най-важното е да усещаш нещата.
Остави това! Не искаш ти да ми кажеш тайната си!
- Добре де!
Ще ти я кажа, ама е много опасна!
- Ти кажи, пък аз си знам!
- Гледай, сега!
Преди да засадя , каквото и да е, аз слагам по една уклейка в корените, ама дълбоко.
-Е защо уклейка?
- Ами нали като се разлага и става на тор, а и има много фосфор!
- Аааааа! Разбрах!- Усмихна се тържествуващо и аз разбрах, че вече ме е зачерктнала.
Почнала балдъзата, ама вместо уклейки, купила копърка.
Вместо на дълбоко ги закопала на три пръста.
Разсадила юнашки градината и зачакала да расте пипера.
Настанала вечер!
Облаци покрили звездите.
Вятър не повял, но котараците надушили рибата и с мяукане обявили началото на пира.
Цяла нощ балдъзата ги гонила от градината, но паднала пред бройката на селските котаци, а те търсили и търсили копърката, до като изрили и чушки и домати и останалите фрути в градината на балдъзата!



Минали години и момъка пак срещнал бабата.
-Сполай ти бабо за вълшебните семена. Станах богат човек!
- Не бяха вълшебни, сине!
Цялата магия беше да натискаш здраво ралото!

[Alfa User]

:cheers:

[Ramsezsh]

За пореден път неповторим!

[CBET]

:notworthy:

[DJ Vladic]

Мордохай...Нямам думи да опиша това което вие сте сътворили. Не искам да величая вашата скромна личност със сложни епитети и сравнения. Вие сте хубав човек.

[mordohy]

ЮФКА

Георги беше кокалест дългуч, който се движеше внимателно, сякаш да не счупи нещо. За дядо му се носеше легендата, че с едната ръка държал вдигната овцата, а с другата я дерял.Дядката въпреки възрастта си не сдаваше фронта. Беше от ония старомодни и достолепни българи, дето се въдят в околностите на Пловдив.Старият чешит беше прочут майстор винар, ловджия и рибар.
Внука му не падаше по-долу. Имаше смахнати декадентски мустачки. Допълваше ги с кръгли очила с метална рамка, които придаваха на недодяланата му фигура образа на типичен руски революционер от 19-ти век.
Появи се , когато бях в гимназията. Открих сродна душа и много скоро града пропищя от нас.
Хрисимия му вид, за малко да заблуди и мене.
Разбрах защо е загубил една година от училище и защо е толкова внимателен.
Дощли родителите му в Родопите за по-голяма заплата и се настанили в Мадан.
Баща му миньор, майка му в подема, а той първи курс в минния техникум.
Пълна идилия.
Всичко вървяло мирно и кротко, до като нашия герой не се залюбил с местната хубавица.
Това било толкова отвратително нарушение, че...
Хем новобранец в техникума, хем не е от там, а на всичкото отгоре ще им взима и мацката.
Разхождал се с гаджето си, когато двама от по-големите ги спипали, точно на моста в центъра на града.
Почнали да го побутват, подритват и почукват по тиквата, а той ги слушал учтиво.
Решили, че са го уплашили, те сръмжали и на мацката.
Грешка!
Него винаги можеш да го риташ, млатиш и каквото ти е угодно, до като те заболят ръцете и краката, а идиота само се киска, все едно го гъделичкаш.
Обаче влезеш ли му в жизненото и интелектуално пространство- ставаше лошо.
Без нищо да казва, просто ги изхвърлил от моста в реката.
Моста е около 5-6 метра висок, а виж водата е само 30-40 см.
Теглил им една майна и си тръгнал.
Двамата кретени естествено не си взели поука и се оплакали на по-големите, тоест третокурсниците.
Те дотолкова взели работата присърце, че трима изфръкнали от втория етаж на техникума, още на другия ден, преди да разберат какво става.
Разбрали какво става най-големите и решили да дадат един хубав урок на него, а и на другите новобранци.
Събрали се петима и го почнали.
Нашият човек бил склонен да изяде малко бой, но да се приключи с тая тъпа история.
До сега си било като всяка една друга тренировка по самбо, а в залата бил още от детската градина, ама кой да знае?!
Батковците също.Те озверели и искали да му променят из основи иконостаса, който и без това бил пострадал доста.
Писнало му и като откъртил единия крак на масата на даскала, че като ги почне...
За един ден напълнил травматологията, сякаш рудник се е срутил, а не са се били келешите от техникума.
По стара традиция, бой, пиянство и разврат у нас не са смъртни греховце, особено като се разкаеш.
Той се разкаял, те му намалили поведението, треньора по борба си попълнил с него категорията и всички били доволни.
Да, ама то шило в торба стои ли!?
Дали им за тема: "Защо обичам моята Родина"

Ей така!
Свобода на словото. Да се порей мисълта . Да си попишат.
А той понаписал, че и отгоре.
Как да обичам родината си, когато майка ми и баща ми се скапват в рудника, морето е на двайсет километра от мене, а не мога да ида.
Като дойде комунизма, кой ще копае в рудника и кой ще смуче лайната от шахтите. Те чии потребности ще са!?
Все в тоя дух!
Явно не са могли да преглътнат лайната и го изключили от техникума.
Така дойде със семейството си и се запознахме.
Ходехме за риба, гонехме гаджетата, свирехме на китарите , играехме в театъра и само съжалявах, че пътищата ни ще се разделят.
А те наистина ни се разделиха и се загубихме във времето.
Срещнах го пак след осем години, където най-малко го очаквах.
В РабФага на ВМЕИ в Перник.
Тамън се чудех, кой още има мотор тука и ще можем ли да си спретнем една рокерска група, когато дочух нещо много познато. То беше толкова нелепо, че нямаше как да сбъркам.
Някакъв идиот пееше , под съпровод на китара, църковен тропар. Въпреки годините, все още не можеше да замени моите части от певческия шедьовър, защото това беше разбира се Жоро.
Имахме доста такива в репертоара ни, като се почне с цикъла за поп Ставри и се стигне до наистина класически неща.
Всички разбира се окарикатурени.
Пак се събрахме и определено вдигнахме "интелектуалното" ниво на славното учебно заведение.
Но...
Медала има две страни.
Скоро парите ни свършиха. Стипендията от 40 лева нени стигаше и настанаха гладни години.
Добре, че Кюстендил е наблизо, та прескачахме да напълним раниците, а вуйчо ми, бог да го прости, винаги ми мушваше по някоя двайсетолевка.
Така с малко пари и много хумор някак изкарвахме.
Годината си отиваше,а заедно с нея си отиде и неговия мотор. Някой го открадна и останахме само с моя вихрогон.
Съботата дойде и трябваше да се организираме по някакъв начин да стигнем да Кюстендил.
Събрахме всичко налично и започнахме с инвентаризацията:
1: малко над литър бензин
2: пакет Арда с шест цигари
3: три шепи юфка- на Жоро шепите!
4: буркан от мас, все още неогребан.
-Слабото ни място е бензина.- рече Жоро.- трябва ни поне още литър, за да стигнем.- погледна над очилата и помръдна с мустачките си като бобър.
- М-да! Юфка имаме за цялата стая, а виж с бензина...- зачесах се и започнах да мисля, каква комбинация да правя.
- Хрумна ми нещо.- оживи се той и скочи от кревата. - слагай юфката, а бензина го остави на мене!
- Хубаво, ама побързай, че като гледам тая лапавица, може да си стане на чист сняг и тогава цялата ни стратегия отива на майната си!
- Гледай само какво ще стане!- изду бузи като хамстер и щастливо се усмихна. Оттегли се с достойнство.
Юфката не е просто нещо.
Има си чалъм.
Как ще я свариш, в колко вода, а колко сол. Как ще я запържиш?!
Изобщо много са условията.
Имахме една голяма и една малка тенджерка, която е налице и до днес.
В нея главно пържехме,а в голямата варяхме боб, зеле,юфка, картофи, тикви-каквото бог дал. Чат-пат се сваряваше и по някой карбуратор, ама на никой не му правеше впечатление. Все пак бяхме бъдещи инженери и Родината гледаше на нас...
Тамън сложих голямата тенджера с водата върху котлона и усетих суматоха в коридора. Вратата се отвори и Жоро съвсем галантно въведе " двете скумрии", както бяхме кръстили две от колежките ни.
Те бяха от Македонията и се държаха като вкопчени една в друга. Винаги имаха пари, но което беше по-важно, едната се возеше в ладата на баща си.
За такива рибари като нас, ако не глисти, то поне имаха бензин.
- Ето, сега ще видите, че не ви лъжа. Иво такава юфка ще ви сготви, каквато нито сте яли нито ще ядете!- изказа му беше много двусмислен.
- То хубаво,ама от тая Лада няма как да се източи бензин. Баща ми нещо и е правил.
- Ти не се безпокой-с налудничава усмивка и мазен гласец поде Жоро.-Остави това на мене.- Изду бузи и разбрах, че работата е опечена.
- Ами хайде да видим-предизвика го тя- каквото можеш да източиш си е за тебе.
- Не ме подценявай!-сръмжа той- ще съжаляваш!
- Няма!- тропна тя с краче, а аз долових флуидите, които започнаха и двамата да излъчват. Те излизаха от тях, отблъскваха се, после се преплитаха отново и много малко им трябваше за да изгубят контрол.
Не , че на някой му пукаше какво ще правят, ама аз имах да си варя юфка.

- Да тръгваме!-хвана една тубичка от масло и и подаде ръка той.
Измъкнаха се навънка, като коридора ечеше от гласовете им, сякаш не отиват да източат малко бензин от колата, а ще завладяват света.
- Как мислиш? Ще успее ли?- стресна ме другата колежка, за която бях съвсем забравил.
- Ще успее. Ако трябва ще свали и резервоара, но няма да се стигне до там.
- Интересно! А аз не и вярвам толкова на моята приятелка
- Аз изобщо не му вярвам, но вярвам на "Неволята".
-Не разбирам.- заинтригува се тя.
- Ами дори и да не знам, дали ще може да се справи, то знам, че трябва да се справи и той го знае. Малко сложно е за обяснение, но..
-Разбрах!-прекъсна ме тя.- Много интересно.- сякаш на себе си каза тя и се отплесна някъде.
Водата завря и аз започнах да сипвам юфката във водата.
Водата трябва да ври. Не трябва да слагаш много юфка на куп, защото престава да ври. Иска се търпение. Освен това и водата трябва да е много, защото...
Точно в момента, когато се въртях около Раховеца, подритвайки с крачета танца на юфката и си мърморех заклинания, влетяха нашите бензинджии. Времето през което отцъствуваха, явно не отговаряше на мизерното количество бензин в тубата. Зачервения им вид и накриво закопчаната и блузка подсказваха с какво са се занимавали.
- Значи можеш да източиш бензин от всяка кола- сякаш да ни го похвали, каза тя!
- Да ! - засмя се той и засука мустак. Огледа я лакомо, а тя се обърна и запърха с ушенца.
Жоро затърка палеца си, защото не е лесна работа да източиш три литра и половина бензин с бензиновата помпа.
Който не вярва- да опита!
Скоро юфката се свари и остана най-деликатната операция.
Запържването.
Двамата идиоти продължаваха да се заяждат, за това ги изгоних на другия край, там да се щипят и гъделичкат.
Маста трябваше да се нагорещи и излее върху току-що изцедената юфка.
Процеса трябва да е синхронизиран до секунда, а тия продължаваха да се кискат и ме вбесяваха.
Измъкнах тенджерката. Хванах буркана с мастта и съвестно го огребах. Добих една солидна буца мас, напълно достатъчна за целта. Пляснах я в тенджерката , а нея поставих на котлона.
От дългата употреба, дъното и се беше издуло и опираше само в една точка. Ядосах се, хванах я и я натиснах здраво. Дъното се прибра и самодоволно се обърнах да видя, как е юфката.
Голямата тенджера, беше поставена на масата, точно в центъра на стаята.
Зад мене се чу едно : Дааанннннннннн
Обърнах се. Тенджерката пак си беше издула дъното и хем се клатеше, хем се въртеше.
Стаята избухна в смях и кикот. Жоро се превиваше от смях и ревеше като магаре.
- Стига си ревал, бе идиот!- Ревнах му със строг глас, а той забелил очи- ма, ма ... ма .. ахк..-и сочеше нагоре.
- Какво ма ма мамка ти- момичетата и те като него- ще се задушите бе! - идеше ми да ги изхвърля от прозореца, защото аз се пържа около печката , а те... реват.
- Маста е на тавана.- с последни усилия изрече той и продължи да рита.
Погледнах и що да видя.
Като се е изплеснало дъното, с голяма сила е изпляснало и пляснало маста на тавана.
- Сега какво ще правите-попита ме едно от момичетата и продължи да се кикоти.
-Как какво? Сега ще видиш!
Маста си изглеждаше съвсем наред така, че се качих на един стол и я остъргах от таван и я сложиш обратно в тенджерата, където и е мястото.
-Ама ти сериозно ли?- ококориха се и двете.
- Съвсем сериозно!- изръмжах. - Нещо друго да предлагате!?

Спогледаха се двете и пак избухнаха в истеричен кикот.
Дългия кретен, беше успял да падне между двата кревата и риташе от там. Размахваше стъпалцата си 48 номер и между хълцанията си пръдна, с което още повече развесели обстановката.
Теглих им една майна, защото маста се разцвърча. лиснах я в юфката, затворих капака и хубавичко я раздрусах.
-Сега ще видите, каква прелест ще стане!- нула внимание. още се кикотеха, като някакви кикимори и хич не им беше до мен.
-Готово,- обявих след четвърт час- можете да подушите!
Вече се бяха поуспокоили и задушиха настървено!
Къде от глад, къде от куртоазия, ама мене това не ме бъркаше. Аз си имах свои планове.
Както си стоеше юфката насред масата и вдигаше ароматна пара, се случи нещо невероятно. Нещо неочаквано.
Тавана падаше!
Времето сякаш спря.
С последни усилия, напъвайки до болка и скъсване всички нерви , мускули и сухожилия, с отчаянието на смъртника, ние се хвърлихме и закрихме с телата си юфката.
Лошо е, когато си най-отдолу.
Ако не те смачкат, то юфката ще те свари.
Май им хареса да ме мачкат и точно като забелвах белтъците и се чудех, заслужава ли си да погинеш, заради една юфка, Жоро и компания решиха да се махнат от мене и екзекуцията ми се размина.
Беше се отлепило впечатляващо парче и хоросана се стелеше навсякъде.
Навсякъде, освен в юфката.
Трудът сближава хората.
Гледахме я и се усмихвахме самодоволни, от екипната ни работа, когато като дрисък цопна, едно недоотлепило се първия път парче хоросан, точно в тенджерата.
- Еййй!- ревнаха колежките, решили, че всичко свърши.
Не и ние!
Поизчистихме малко хоросана и на принципа: това е мръсно- това е чисто, накрая се оказа , че всичко е чисто и юфката беше изядена.
Момичетата старателно си записваха рецептата.
С едната се срещнахме след около 10 години на едно съвсем откачено място!
Тогава тя ми каза нещо, което ме изуми!
За първи път яли такава юфка!
И двете били мюсюлманки!

[kendo]

:notworthy:Евала!