balev64
20-05-2012, 16:08
Знам че сигурно темата ми няма да е много от полза, но поне да споделя все пак нали форума е и за това.Та на 17 май се наложи инцидентно да пътувам за Слънчев бряг,пътуването беше с хубав повод но все пак инцидентно.Потеглихме в уречения час ,при спускането до с. П.Славейково преди Севлиево нещо отпред в ляво започна да стърже.В последствие се оказа че колата не може да се движи.Добре че имам роднини в Севлиево които ме довлякоха до сервиз на пежо в града.Оказа се че полуоската се е извадила от вътрешното каре.Причината: липсваща скоба на маншона от там влизане на вода и корозия на зегерката която държи полуоската към карето,зегерката се троши и полуската се вади.След профилактика на карето и смяна на маншона(сложиха от мерцедес вито понеже стария беше здрав но много огънат) потеглихме отново на път.В интерес на истината, момчетата от сервиза си знаеха работата -впечатлен съм и благодарен за компетентността и бързината.При Сливен, на "петолъчката" както си карах, светна лампата с дюзата и колата изведнъж угасна.Хайде пак нерви пак мокър (през целия ден ни валя дъжд като из ведро)но този път се справих с проблема по бързо,просто откачих минусовата клема на акумулатора и изчаках 5 минути.След като я закачих, колата запали все едно нищо не е било че даже и лампата с дюзата угасна!?!Пристигнахме в Слънчев бряг,там в интерес на истината беше слънчево:) и приятно.На връщане в края на с.Гурково по посока В.Търново се разминах с два тира, задния се канеше да изпреварва и беше леко поизнесен към средата на платното,с цел да се предпазя свих леко надясно,и тогава дойде най страшното...тъй като както вече споменах, дъждът се лееше като из ведро, по моето платно течеше цяла река и както си пътувахме изведнъж се чуха два страшни трясъка, при което колата силно се наклони на дясно.Вече бях на ясно какво стана но само се молех да не са заминали и двете колелета,в последствие се разбра че две почти нови гуми бяха станали на працали но други проблеми като че ли нямаше.Ще пропусна подробностите как търсих полицаи как после писаха за почти два часа протокол П.Т.П.(колегата koolio е в течение) и как един търгаш ми поиска 90 лв за един галош и за някои още по страшни неща.Положението взе да става безнадеждно и тъкмо започнах леко да се притеснявам дойде спасението..
След като по нареждне на полицая преместих колата на една отбивка, веднага в кратера падна един мерцедес спринтер с платформа.Хората слязоха да проверят да не се е откъснало колелото и после дойдоха при мен.Всички бяхме възмутени и ядосани,коментирахме ситуацията и взехме решение да натоварим автомобила,след това качиха колата на платформата ни докараха до Трявна от където бяха самите те.В 23:30 вдигнаха от къщи един човек собственик на сервиз за гуми.Той дойде веднага и ми даде две хубави гуми, които с демонтаж, монтаж и баланс ми струваха 90 лв!Нямате си на представа колко съм БЛАГОДАРЕН на тези ДОБРИ ХОРА с още по ГОЛЕМИ И ДОБРИ СЪРЦА които сигурно бяха и уморени и гладни,но които ме чакаха търпеливо цели 2 часа докато полицая ми напише протокол и които почти цяла нощ стояха на дъжда и студа и не си тръгнаха докато не се увериха че колата не е готова за път,че даже и на сутринта ми се обадиха да ме видят как съм и как съм пътувал.Безкрайно съм благодарен на Мирослав и Росен и още 4-ма човека на които не им знам имената от Трявна.Господ здраве и дълголетие да им дава, както на тях тъй и на семействата им!
Знаете ли колеги,човек си мисли че много неща от живота са даденост и не ги цени.Мисли си че лошия момент,лошия шанс няма да го достигнат никога,че това което се случва на другите него не го касае,но когато изпита неволята на собствения си гръб започва да цени и разбира ролята на доброто и колко безценно чувството да изпиташ проявата му независимо дали е от теб към някой друг или обратно..Казвам го това защото, с годините сме се нагледали на какви ли не прояви на точно обратното и което даже вече смятаме за по нормално а не би трябвало.За мен въпросния ден беше колкото кошмарен толкова и удовлетворителен тъй като това което се случи с мен е все едно след като с години си бродил в мрак най на края да забележиш малка светлинка...а пък освен всичко в този ден все пак бе и рожденния ми ден...
След като по нареждне на полицая преместих колата на една отбивка, веднага в кратера падна един мерцедес спринтер с платформа.Хората слязоха да проверят да не се е откъснало колелото и после дойдоха при мен.Всички бяхме възмутени и ядосани,коментирахме ситуацията и взехме решение да натоварим автомобила,след това качиха колата на платформата ни докараха до Трявна от където бяха самите те.В 23:30 вдигнаха от къщи един човек собственик на сервиз за гуми.Той дойде веднага и ми даде две хубави гуми, които с демонтаж, монтаж и баланс ми струваха 90 лв!Нямате си на представа колко съм БЛАГОДАРЕН на тези ДОБРИ ХОРА с още по ГОЛЕМИ И ДОБРИ СЪРЦА които сигурно бяха и уморени и гладни,но които ме чакаха търпеливо цели 2 часа докато полицая ми напише протокол и които почти цяла нощ стояха на дъжда и студа и не си тръгнаха докато не се увериха че колата не е готова за път,че даже и на сутринта ми се обадиха да ме видят как съм и как съм пътувал.Безкрайно съм благодарен на Мирослав и Росен и още 4-ма човека на които не им знам имената от Трявна.Господ здраве и дълголетие да им дава, както на тях тъй и на семействата им!
Знаете ли колеги,човек си мисли че много неща от живота са даденост и не ги цени.Мисли си че лошия момент,лошия шанс няма да го достигнат никога,че това което се случва на другите него не го касае,но когато изпита неволята на собствения си гръб започва да цени и разбира ролята на доброто и колко безценно чувството да изпиташ проявата му независимо дали е от теб към някой друг или обратно..Казвам го това защото, с годините сме се нагледали на какви ли не прояви на точно обратното и което даже вече смятаме за по нормално а не би трябвало.За мен въпросния ден беше колкото кошмарен толкова и удовлетворителен тъй като това което се случи с мен е все едно след като с години си бродил в мрак най на края да забележиш малка светлинка...а пък освен всичко в този ден все пак бе и рожденния ми ден...