Какво решение да взема.

[dimitar_vd62]

Предстои ми да взема трудно решение.Отнася се до много страдалната ми майчица, на която явно не и еписано да прекара остатъка от животга си достойно.След три години посветени изцяло на нея, без да съм жалил пари, време и собственот си здраве и нерви отново съм изправен пред изпитание.Наскоро и откриха нещо на стомаха което може да е язва но може и да е злокачествено, сиреч - рак.Бабата засега сама се обслужва, но след втората операция на гръбнака е доста слаба и немощна, при операцията и засягат твърдата обвивка нагръбнака последва изтичане на ликвор, оттам менингит....слава богу всечка се оправи.Т.е жива е и с всичкия си, за ползата от такива операции няма да коментирам както и здравеопазването и отношението на мед. персонала.Всичко опира да вземем пари по клиничната пътека и на джоб.Ще си призная че има и 2-3 лекари/за три години ходене по мъките щото не е само гръбнака/ дето ги пиша с главно "Л".Единият е от форума и ми оказа доста съдействие с разчитане на образни изследвания, тук да благодарля и на Пачо и на Боян за оказаното съдейтвие и помощ в София.Така проблемът ми е че чакам хистологията от София която да уточни за язва ли става въпрос или рак.Язвата ,ясно, проблемът е ако е рак.Лечението според докторите е оперативно - изрязва се стомаха, свързва се с червата и човек се храни с течни храни евентуално някой ден може да почне да се храни нормално ако организма свикне.Само че бабата е на 82 години и е на такъв етап че може да се гътне и довечера и ли след месец или след година две три три, абе божа работа.Та постоперативния период е много тежък за нея и най вероятно няма дадоживее до Коледа ако това може се нарече живот.Ако не я оперират...не знам кое е по лошо....може да живее и да умре от старост не от болестта но пък ще си спести много мъки, ако не стигне до последен стадий.Позната сестра в операционно отделение ми каза че баща и бил на 92 години и от 5 години живее с карцином на стомаха, яде пие, проклетничи като всеки папърдак.Тя била категорично против такава операция.Докторите които питах, абе тия хора ебати трябва ги разпитваш с гестапо да ти кажат нещо, сякаш апендикс ще режат.Грам не им вярвам щото се напатих от бесмислени иследвания манипулации лечения в името на клиничната пътека.Някой имал ли е наблюдения върху болен с рак на стомаха без разсейки из тялото на близък, роднина приятел, комшия, любовница, събеседник по чашка...да сподели как протича постоперативния период и какви са последствията.Все пак от значение е и възраст и здравословно състояние ма всяка информация ще ми е ценна пред вид решението дето ми предстои да взема ако резултата е кофти.Всяко мнение не е задължаващо и никой няма да обвиня някога че ме е подвел, посъветвал и т.н.Отговорността си е лично моя и не я споделям.

п.п.Моля да не обсъждаме лекарите и здравеопазването ,няма смисъл с нищо не помага.

[myato]

Да даде човек мнение по такъв въпрос е доста ангажиращо, а преживелите подобен проблем, едва ли искат и да си спомнят за това.
В общи линии медицинските показания и противопоказания са ясни. Възрастта и здравословното състояние са висок рисков фактор. От друга страна, заболяването е с агресивен ход и песима прогноза, но предвид възрастта, последното обстоятелство е доста относително. Пак във връзка с възрастта, има един момент, че заболяването не би следвало да прогресира особено бързо, тъй като при възрастните хора обменните процеси са забавени, което води до забавяне и на заболяването.
Освен липсата на действие или радикална операция, има и още един избор - частична резекция. Вярно, пак си е тежка операция, а гаранция за отстраняване на процеса няма, но дори при радикалната операция, няма пълна гаранция. От друга страна, възстановяването ще е по-"леко", поради запазването на част от стомаха.
Честно казано, всичко е толкова относително, че решението е трудно(меко казано). Най-добре, първо да дойде хистологията и тогава да го мислиш. Понякога, особено при възрастни хора, видът на язвата е "убедителен" за малигненост, а хистологията казва друго, така че се въоръжи с търпение за сега.

[dimitar_vd62]

Мда, трудно е....дилемата е ако резултата е кофти колко бълзо ще се развие и дали естествената смърт няма да се случи по-бързо отколкото заболяването да се развие.Ако е обратното е кофти.Ма пък научих от тебе че при възрастните процесите са забавени.От друга страна последните и иследвания са перфектни,даже аз не мога изкарам такива, само хемоглобина и под 100, тя по принцип от древни времена е анемична с хемоглоблин обичайно около 110.Не изпуща кръв от никъде.Поради тая причина трудно кандисват да я приемат в болница, понеже нямало за какво да се хванат и теорията беше че били психосоматични бабешки оплаквания/за болките в корема и въобще/.Ся съм и спрял лекарствата с изключение на молсидомин, но-шпа и трамадол мускулно по 1 мл.И положението стана поносимо за нас и за нея но преспективата ме мъчи, дано да е язва подхранвана от НСПВС, ГАБАГАМА и други такива отрови.Честно това невролозите и психиатрите трее ги обявят персона нон грата, зорлем ще разболеят или пристрастят човек.

[old alfist]

Ангажирай женицата в нещо което смята, че е полезно и ще видиш как ще живне.
Родителите ми са на по на 80г. и постоянно им възлагаме разни задачи, като им подчертаваме, че са ни много полезни - и това не е лъжа, защото си е така.
Засега се държат, а баща ми още кара малката 146.

[dimitar_vd62]

След 12 пълни упойки и 7 операции е малко трудно да живне, опитвам се да я ръчкам щото залежи ли се ще стане по зле..Но пък ебати жилавото бабе, аз досега да се бях превърнал в амеба.

[old alfist]

Твоята роля е да намериш общото между нейните и вашите разбирания, като използваш това така, че всички да бъдат удовлетворени.
Явно госпожата все още е в кондиция.

[mordohy]

Четири пъти съм бил пред тази дилема. Майка ми, баба ми, дядо ми и първата тъща.
И четиримата не позволих да бъдат рязани, без да има яснота по въпроса.
Преживях ужасни периоди на съмнение и вечния въпрос:
А не можеше ли да се направи още нещо?!
Човек трябва да знае кога да спре.
Престани да я влачиш по клиники, защото и нейният организъм има граници. По добре да си изживее дните достойно и без мъка, отколкото да я касапят.
Знам колко много грижи положи за нея. Свръх силите си.
Идва обаче време, когато трябва да имаш християнско смирение.
Освен това имаш отговорности към жена си, дъщеря си и най-вече към себе си.
На никой няма да си полезен ако грохнеш изведнъж. А помни ми думата, точно така ще стане накрая.
Знам, че това, което пиша е гадно, но това е реалността в живота.
По-добре и подсигури нормален живот, отколкото... Повтарям се
Бих ти препоръчал да и даваш да пийва чиста гроздова ракия.
Може с разтворени лукчета в нея. Баба ми с тоя цяр живя три години повече, отколкото и даваха докторите.
Успех, Митак!

[Alfa User]

Подкрепям Иво, щото и аз съм го минал това - макар и не в такава степен...
Подкрепям и теб, за да имаш сили занапред!!!

[dimitar_vd62]

То аз вече се сринах от преживянато....Не ме тормози това че ще умре, исках просто остатъка от живота си да го изживее без болка, боли ме като я гледам как страда, но явно всичко си има предел.Горе долу намерихме подходяща комбинация обезболяващи въпреки алегиите и, засега положението е търпимо.Още не е дошло иследването, но решихме да няма операция, прекалено тежка и драстична е за млад човек камо ли за 82 годишна изтормозена баба.А и прекалено е "свежа" за болен от рак в напреднал стадии.Благодаря ви.

[RPWWD]

Колегата Myato от Плевен правилно ти е написал, че при възрастните хора разсейките тръгват трудно, може и изобщо да не тръгнат... По-добре не я мъчи с операции, но все пак изчакай окончателните резултати от изследването.

[Бобби]

Миташки...карма, съдба и т.н..загубих доста близки хора, който ме обичаха истински...е това е гадното....не се упреквай за нищо, защото то не зависи от теб......
Моето уважение за това което правиш.......но да знаеш, когато губиш близък, ставаш по силен, ако ме разбираш.....гадно е, но е така...
п.п...не мога да разбера тоя народ...няколко теми за Цвятко...а едва десетина поста за човек , който заслужава съпричастност.....станали сме ебати и говедата....

[mordohy]

Така е Боби, защото е много по-лесно да се нахвърлиш върху безобидния Цецо, отколкото да се изправиш срещу такъв проблем и да кажеш ясно своето мнение, което е жестоко, но необходимо.
Аз съм му казвал и пак ще го мкажа:
Митак, с тебе съм. С каквото мога ще помагам!
Хайде да видим, колко още човека ще го кажат!

[Alfa User]

Ако и аз мога да помогна с нещо - насреща съм!

[myato]

В къщи "спечелихме" битката с рака, но загубихме войната за живот.
Дано удуржите по-дълго фронта.

[angelovi69]

Митак, ако, недай боже, ти потрябва кръводарител, свиркай, идвам и лягам да ме източат.