Сид никога не е посещавал психиатрична клиника. След емоционалния & психически срив, който преживява, той се изолира от всичко и всички. Известно време след двата му солови албума следите се губят някъде в Лондон, а 1974 е годината, в която той се завръща в Кеймбридж в къщата от своето детство и заживява с майка си и сестра си. По време на сесиите за Wish You Were Here, той ненадейно се появява в студиото при своите бивши колеги. Първоначално никой не го разпознава, тъй като е напълнял и се е избръснал нула номер. Държи се неадекватно, търси четката за зъби, говори несвързано, а когато Роджър и ко му пускат raw version of Shine... и искат мнението му, той обявява, че не е лошо, но "навремето се записваха и по-добри неща". След което пак изчезва. Това е. Сид е ЕДИНСТВЕНИЯТ музикант, когото считам за идол. Поклон пред теб, луди диаманте. Сияш в душите на тези, които са се докоснали до гения ти.