Tweet
Реших да напиша тази тема защото много такива случки оставят забравени, а аз не искам така.
От форума всеки добива някаква крива представа за хората в него, но сега ще ви запозная с една много истинска
история с истински участници.
Петък, 22 февруари, първи тренировъчен на писта серес Гърция. Групата, която беше се записала за Серес беше
достатъчно голяма, но естествено от работа и нестигане на време аз пристигнах в София около 7:30 вечерта чакан
от екипа на Екстрийм Тунинг, приготвили цялото ни нужно оборудване. Специални благодарности на Алекс Макс и Григор,
които ми намериха джанти и гуми (борбет от 164 и гуми АДВАН), гумите пристигнаха в сервиза на Бобо благодарение на
Пламен (шефа на сервиза на Вантотрейд) и Гиги § Митко § Тоти (верни ятаци). Та двамата с Бобо натоварихме,
последни визуални промени и тръгнахме да вземем Гиги и Митко от къщата на гиги. Те дойдоха с красивия кораб на Гиги
166 2.4 JTD, тръгнахме около 21:00 часа. Оставихме една девойка в Перник и на магистралата преди Долна Диканя,
алфата ми 145, 1.6 туйн спарк се счупи за първи път от както съм и собственик. След зверски звуци и тракания, Бобо установи счупено дясно
вътрешно къре. За да стигнем до диагнозата изполвахме големи крикове и всичко нужно. Единствено резервна част ни
липсваше. Та се стигна и до дилемата.
Вариант 1 - закачаме 145 за 166 и след 2 часа сме пред сервиза. Оставяме колата и тръгваме на купон в Гърция.
Вариант 2 - впрегваме всички усилия и приятели и смачкваме всички в Гърция.
На пътя Аз, Бобо, Гиги и Митко, 166 и ранена 145, 22:30 часа.
145-цата беве в движение и взех решение да и изсипя цялата газ с надеждата центробежните сили да ми помогнат.
Започна предварителна подготовка. Стаси от ТиН беше в готовност да помогне с всяка налична част. Бате Еньо,
беше в готовност, колегата Добри (Дригата) оказа подкрепа. Цялата газ, никога алфа не ме е оставяла на път и
този път така, стигна до сервиза след зверски звуци и много молитви. Там беше запалена бургаската печка и поръчана храна. Донора за частта намерен,
Екстрийм Тунинг отворен, Бобо положи невероятни усилия, колата стъпи на крака и разцепи квартала с въртене на гуми.
02:30 часа готови за тръгване.
В 06:00 бяхме по леглата в хотела в Серес, в 07:30 на пистата. Сменихме гуми, подготвихме колата и записахме
отлични времена. При положение, че за първи път карам на писта записахме време 1 мин 42 сек и 6..(най-добро
време от състезанието 1:39:..., Брера 3.2 компресор) , 8-мо време от всички класове на пистата (60 коли). Показахме на Гърците за какво иде реч. Кола 1.6 в десятката с такова време
и с пилот идиот зад волана. Показахме че дизел на писта не верее, Григор постигна забелижителни времена с една от най-тежките коли 1:46:.....,
Абе беве супер.
Благодаря на БОБО и екипа на Екстрийм Тунинг, Гиги, Митко, Тоти, Григор, Алекс (за всичко и за съветите на пистата),
Еньо, Стаси, Пламен от Ванто, Тони от Ванто и пандо за готовността, Мъфка, Дригата....
Беше си супер!
Моля темата да остане тук.
От форума всеки добива някаква крива представа за хората в него, но сега ще ви запозная с една много истинска
история с истински участници.
Петък, 22 февруари, първи тренировъчен на писта серес Гърция. Групата, която беше се записала за Серес беше
достатъчно голяма, но естествено от работа и нестигане на време аз пристигнах в София около 7:30 вечерта чакан
от екипа на Екстрийм Тунинг, приготвили цялото ни нужно оборудване. Специални благодарности на Алекс Макс и Григор,
които ми намериха джанти и гуми (борбет от 164 и гуми АДВАН), гумите пристигнаха в сервиза на Бобо благодарение на
Пламен (шефа на сервиза на Вантотрейд) и Гиги § Митко § Тоти (верни ятаци). Та двамата с Бобо натоварихме,
последни визуални промени и тръгнахме да вземем Гиги и Митко от къщата на гиги. Те дойдоха с красивия кораб на Гиги
166 2.4 JTD, тръгнахме около 21:00 часа. Оставихме една девойка в Перник и на магистралата преди Долна Диканя,
алфата ми 145, 1.6 туйн спарк се счупи за първи път от както съм и собственик. След зверски звуци и тракания, Бобо установи счупено дясно
вътрешно къре. За да стигнем до диагнозата изполвахме големи крикове и всичко нужно. Единствено резервна част ни
липсваше. Та се стигна и до дилемата.
Вариант 1 - закачаме 145 за 166 и след 2 часа сме пред сервиза. Оставяме колата и тръгваме на купон в Гърция.
Вариант 2 - впрегваме всички усилия и приятели и смачкваме всички в Гърция.
На пътя Аз, Бобо, Гиги и Митко, 166 и ранена 145, 22:30 часа.
145-цата беве в движение и взех решение да и изсипя цялата газ с надеждата центробежните сили да ми помогнат.
Започна предварителна подготовка. Стаси от ТиН беше в готовност да помогне с всяка налична част. Бате Еньо,
беше в готовност, колегата Добри (Дригата) оказа подкрепа. Цялата газ, никога алфа не ме е оставяла на път и
този път така, стигна до сервиза след зверски звуци и много молитви. Там беше запалена бургаската печка и поръчана храна. Донора за частта намерен,
Екстрийм Тунинг отворен, Бобо положи невероятни усилия, колата стъпи на крака и разцепи квартала с въртене на гуми.
02:30 часа готови за тръгване.
В 06:00 бяхме по леглата в хотела в Серес, в 07:30 на пистата. Сменихме гуми, подготвихме колата и записахме
отлични времена. При положение, че за първи път карам на писта записахме време 1 мин 42 сек и 6..(най-добро
време от състезанието 1:39:..., Брера 3.2 компресор) , 8-мо време от всички класове на пистата (60 коли). Показахме на Гърците за какво иде реч. Кола 1.6 в десятката с такова време
и с пилот идиот зад волана. Показахме че дизел на писта не верее, Григор постигна забелижителни времена с една от най-тежките коли 1:46:.....,
Абе беве супер.
Благодаря на БОБО и екипа на Екстрийм Тунинг, Гиги, Митко, Тоти, Григор, Алекс (за всичко и за съветите на пистата),
Еньо, Стаси, Пламен от Ванто, Тони от Ванто и пандо за готовността, Мъфка, Дригата....
Беше си супер!
Моля темата да остане тук.
големи усилия сте хварлили успехи и за напред по големи и по големи 
)))))) сега ще ида да цуна моита по емблемата 
Успех следващия път и ако не си в челната тройка (по възможност в горната й част) - да не отрезнееш вечерта, а ако си на първо място да не отрезнееш 2-3 дни 
Comment