Tweet
Здравейте фенове на Алфичките. Отново има повод да кажа две приказки за пазарджишката група, и по-специално за известния на мнозина гоподин Токич. Разбира се, само суперлативи 
В последно време моята rosso белисима се бе превърнала в multirosso белисима (от светло червено та чак до лилаво на някои места). Освен това лакът по пластмасовите елементи започна да и се лющи, предната ми броня беше задрана, едно пиронче беше минало по цялата дясна страна, а най-накрая през януари една Дачия Логан ме нарами в задния ляв калник та се завъртях на 180˚. Така дойде моментът за влизане в „камерата” за цялостно. След Велигденските празници я оставих в Пазарджик. Казах му, каквото има нужда да се прави по фасона на Алфичката, нека бъде направено. Говори ми за бои, тонове на цвета, водни основи и т.н. Не че разбирах, но ми беше интересно да науча нещо ново. Имах си аз чувството, че оставям Алфетката в сигурни ръце. Същото както при Румен, същото както и при Веско (Вегата). След 3-4 седмици отивам аз да си взимам колата. Ами какво да кажа. Това не беше моята кола. Седя си аз пред нея и не вярвам, че е тя. Бях свикнал всеки ден да я гледам с олющения лак и различните отенъци на червено. А сега, една .... черешка в rosso ecologico. Наистина ми трябваше време да го осъзная. В допълнение, по идея на майстора – едно кастъм изпълнение: капачетата около фарчетата за мъгла станаха в черно. Също много ми хареса.
И така, голямо благодарско на Токича за вниманието, старанието и изпипването в детайли
... мисля, че си заслужаваше 
В последно време моята rosso белисима се бе превърнала в multirosso белисима (от светло червено та чак до лилаво на някои места). Освен това лакът по пластмасовите елементи започна да и се лющи, предната ми броня беше задрана, едно пиронче беше минало по цялата дясна страна, а най-накрая през януари една Дачия Логан ме нарами в задния ляв калник та се завъртях на 180˚. Така дойде моментът за влизане в „камерата” за цялостно. След Велигденските празници я оставих в Пазарджик. Казах му, каквото има нужда да се прави по фасона на Алфичката, нека бъде направено. Говори ми за бои, тонове на цвета, водни основи и т.н. Не че разбирах, но ми беше интересно да науча нещо ново. Имах си аз чувството, че оставям Алфетката в сигурни ръце. Същото както при Румен, същото както и при Веско (Вегата). След 3-4 седмици отивам аз да си взимам колата. Ами какво да кажа. Това не беше моята кола. Седя си аз пред нея и не вярвам, че е тя. Бях свикнал всеки ден да я гледам с олющения лак и различните отенъци на червено. А сега, една .... черешка
в rosso ecologico. Наистина ми трябваше време да го осъзная. В допълнение, по идея на майстора – едно кастъм изпълнение: капачетата около фарчетата за мъгла станаха в черно. Също много ми хареса.И така, голямо благодарско на Токича за вниманието, старанието и изпипването в детайли
... мисля, че си заслужаваше
Attached Files
Напрегнах се... за малко да скъсам минискус... 
Колата е страхотна , а Токича и Веско са големи пичове , как да не си пиеш с тях 
Comment