Tweet
Поредната нашенска простотия......
Аз по принцип не съм особенно добър данъкоплатец към държавата, но някакси се опитвам да бъда такъв към заобикалящите ме живи същества, без значение от техния пол, раса или пък животински вид.....смея да твърдя даже че пък към околната среда съм особенно добър данъкоплатец.......все пак гореспоменатите живеят във нея, и зависят първо от нея, а после един от друг......
Че в тая връзка често плащам данък като ходя да ръся кръвчица по центровете за трансфузиална незнамсикакво.....най - често в СТЗГ, в Ямбол, Плевен, Варна, Сливен....не ме е страх от СПИН, и не вярвам в случайноста........въпреки че почти половин година сумарно съм в СФ, само тук все още не не ми се беше случвало......случи ми се.....за първи и последен път.....
Оная вечер гледах нещо по тивито за кръводаряването, и се присетих че от 2-3 месеца не съм ходил......правя го 3-4-5 пъти годишно според свободното си време, вече над 13- 14 години.......
Изфърлих сутринта рано жената из центъра да върши нещо, и аз знаеики че имам 2 часа поне либерта се закарах в СФ центъра дето е в края на Ботев и Клокотница мисля......
На входа небрежно дремеха обичайните циганета, но не ми вкараха оферта, явно са се научили да разпознават кой за какво иде......влизам и никъде нищо не пише къде точно да отидеш за да ти източат живеца......добре поне че някаква охрана която видя че се оглеждам все едно ще правя обир, доде и ме упъти......влизаш в едно стайче и си зимаш някаква бележчица от два листа.....преди това чакаш да дойде някоя мисирка в бяло и да ти я даде......след това стойш към 20 - 30 минути щото нямаш химикал да напишеш нищо, аз не съм длъжен да си нося канцеларията с мене я - във всяка поща има по 10, тука и молив няма.....едно от нещата дето най - мразя е да не ми дават право на мнение, и да ми губят времето......как да е, една женица се смили, и ми даде.......последва ебаси писането, хиляди глупости, как, къде, какво, и прочее.....само дето не се питаше в каква поза обичам да спя......дотук изминаха към 50 минути, и в мен се прокрадна първата нотка на съмнение дали не трябваше да направя всичко това в СТЗГ да речем, където за това време вече щяха да са ме източили, че и даже щях да възтановя 20 - 30 грама блод.......
Но реших че щом съм взел кърпичката и съм фанал хорото е редно да се наредя на следващата опашка, незнайно за какво - казаха ми после да се забия там, и аз слушам......3 човека минаха за почти 20 минути, аз изгарях от любопитство какво толкоз правят вътре, щото ми стана ясно че няма как кръвта да се взима там.....влизам аз, и някакъв бечюрдек взима лисчето и небрежно чете.......небрежно ми го фърля обратно и ми заявява че трябвало да пиша за кого била кръвта.....ми че аз отде да знам на кой късметлия ще я сипят......той ме гледа така все едно съм брат Маргин, а той шеф на ДАНС......сигурно реши че съм дошъл да я продавам и почти троснато ми заяви че кръвта не се заплащала, и аз нямало да получа нищо.....аз сложих лошия поглед, и го попитах така като ме гледа дали му приличам на някой дето е дошъл за някой леф.....това го обърка и той заби поглед в листа, като по погледа му видях че чете къв съм, и откъде съм.......каза на мисирката дето къдеше с един фас насреща му да ми направила проба.....извади тя едно цилиндрично нещо и ми го заби в пръста......това било първичен тест за хепатит някакъв си, и после чак можело да мина на друго ниво......аз вече бях в не особенно добро настроение, и ги питам след като имат единна кръвна банка, и след като съм давал над 30 - 40 пъти дося защо трябва да ме дупчат, а просто не ми чукнат егенето и видят......ама те естествено не знаели че аз съм давал и преди, не било написано на челото ми, пък и е много сложно да се попита......както и да е, напуснах кабинета им извън себе си от радост че нямам никакъв хепатит, и се насочих към следващата чакалня.......дремят вътре 5-6 циганета, дремят и още толкоз бледолики кандидати за източване......задрямах и аз.....на повикване е и няма ред......иде по едно време след 20 - 30 минути друга мисирка, и вика мойто име......аз се обаждам зарадван че края на мъките и чакането идва......а тя отново ме подсеща че не съм писал за кого ажеба била кръвчицата.......аз отново и рецитирам същото стихче, а тя гледа умно и се скри навътре........след минута иде явно по висшестояща мисирка, и започва пак публично да ми обяснява че кръвта на се заплащала, че не можело да ми я платят, че трябвало да пише за кого е, и прочее.......циганетата ме гледаха с нескрито презрение като някой дето им бърка бизнеса, останалите бледолики не знаех как точно ме гледат щото реших че е крайно време да им вдигна един не особенно любезен скандал......попсувах малко, тях, системата, тъпата им софииска методика, и каквото се сетите още.......мисирката усети че в момента не трябва да е около мен, и се мушна обратно.......аз проклинах момента в който реших да давам кръв тук, рядко ставам бесен както тогава, но все пак бях изгубил вече 2 часа, трябваше да остана докрай......бях следващия който повикаха веднага, влязах в зала в която имаше поне 20 легла, и с нужния персонал можеха да обслужат чакащите за нула време, но по масичката си личеше че кафенцето и лафчето бяха много по предпочитано занимание.....бях обслужен с невиждано внимание, на изпроводяк ми връчиха кесиика с семки и бонбонки, а една от мисирките изпадна в шок че не желая да си взема бележката за няколко дни болнични дето ми се полагали.....гони ме през два коридора да я взема, но аз реших че малко стрес няма да им е излишен.......
Ако някой ме пита кога пак ще дам кръв тука мога веднага да му отговоря - НИКОГА...........
Аз по принцип не съм особенно добър данъкоплатец към държавата, но някакси се опитвам да бъда такъв към заобикалящите ме живи същества, без значение от техния пол, раса или пък животински вид.....смея да твърдя даже че пък към околната среда съм особенно добър данъкоплатец.......все пак гореспоменатите живеят във нея, и зависят първо от нея, а после един от друг......
Че в тая връзка често плащам данък като ходя да ръся кръвчица по центровете за трансфузиална незнамсикакво.....най - често в СТЗГ, в Ямбол, Плевен, Варна, Сливен....не ме е страх от СПИН, и не вярвам в случайноста........въпреки че почти половин година сумарно съм в СФ, само тук все още не не ми се беше случвало......случи ми се.....за първи и последен път.....
Оная вечер гледах нещо по тивито за кръводаряването, и се присетих че от 2-3 месеца не съм ходил......правя го 3-4-5 пъти годишно според свободното си време, вече над 13- 14 години.......
Изфърлих сутринта рано жената из центъра да върши нещо, и аз знаеики че имам 2 часа поне либерта се закарах в СФ центъра дето е в края на Ботев и Клокотница мисля......
На входа небрежно дремеха обичайните циганета, но не ми вкараха оферта, явно са се научили да разпознават кой за какво иде......влизам и никъде нищо не пише къде точно да отидеш за да ти източат живеца......добре поне че някаква охрана която видя че се оглеждам все едно ще правя обир, доде и ме упъти......влизаш в едно стайче и си зимаш някаква бележчица от два листа.....преди това чакаш да дойде някоя мисирка в бяло и да ти я даде......след това стойш към 20 - 30 минути щото нямаш химикал да напишеш нищо, аз не съм длъжен да си нося канцеларията с мене я - във всяка поща има по 10, тука и молив няма.....едно от нещата дето най - мразя е да не ми дават право на мнение, и да ми губят времето......как да е, една женица се смили, и ми даде.......последва ебаси писането, хиляди глупости, как, къде, какво, и прочее.....само дето не се питаше в каква поза обичам да спя......дотук изминаха към 50 минути, и в мен се прокрадна първата нотка на съмнение дали не трябваше да направя всичко това в СТЗГ да речем, където за това време вече щяха да са ме източили, че и даже щях да възтановя 20 - 30 грама блод.......
Но реших че щом съм взел кърпичката и съм фанал хорото е редно да се наредя на следващата опашка, незнайно за какво - казаха ми после да се забия там, и аз слушам......3 човека минаха за почти 20 минути, аз изгарях от любопитство какво толкоз правят вътре, щото ми стана ясно че няма как кръвта да се взима там.....влизам аз, и някакъв бечюрдек взима лисчето и небрежно чете.......небрежно ми го фърля обратно и ми заявява че трябвало да пиша за кого била кръвта.....ми че аз отде да знам на кой късметлия ще я сипят......той ме гледа така все едно съм брат Маргин, а той шеф на ДАНС......сигурно реши че съм дошъл да я продавам и почти троснато ми заяви че кръвта не се заплащала, и аз нямало да получа нищо.....аз сложих лошия поглед, и го попитах така като ме гледа дали му приличам на някой дето е дошъл за някой леф.....това го обърка и той заби поглед в листа, като по погледа му видях че чете къв съм, и откъде съм.......каза на мисирката дето къдеше с един фас насреща му да ми направила проба.....извади тя едно цилиндрично нещо и ми го заби в пръста......това било първичен тест за хепатит някакъв си, и после чак можело да мина на друго ниво......аз вече бях в не особенно добро настроение, и ги питам след като имат единна кръвна банка, и след като съм давал над 30 - 40 пъти дося защо трябва да ме дупчат, а просто не ми чукнат егенето и видят......ама те естествено не знаели че аз съм давал и преди, не било написано на челото ми, пък и е много сложно да се попита......както и да е, напуснах кабинета им извън себе си от радост че нямам никакъв хепатит, и се насочих към следващата чакалня.......дремят вътре 5-6 циганета, дремят и още толкоз бледолики кандидати за източване......задрямах и аз.....на повикване е и няма ред......иде по едно време след 20 - 30 минути друга мисирка, и вика мойто име......аз се обаждам зарадван че края на мъките и чакането идва......а тя отново ме подсеща че не съм писал за кого ажеба била кръвчицата.......аз отново и рецитирам същото стихче, а тя гледа умно и се скри навътре........след минута иде явно по висшестояща мисирка, и започва пак публично да ми обяснява че кръвта на се заплащала, че не можело да ми я платят, че трябвало да пише за кого е, и прочее.......циганетата ме гледаха с нескрито презрение като някой дето им бърка бизнеса, останалите бледолики не знаех как точно ме гледат щото реших че е крайно време да им вдигна един не особенно любезен скандал......попсувах малко, тях, системата, тъпата им софииска методика, и каквото се сетите още.......мисирката усети че в момента не трябва да е около мен, и се мушна обратно.......аз проклинах момента в който реших да давам кръв тук, рядко ставам бесен както тогава, но все пак бях изгубил вече 2 часа, трябваше да остана докрай......бях следващия който повикаха веднага, влязах в зала в която имаше поне 20 легла, и с нужния персонал можеха да обслужат чакащите за нула време, но по масичката си личеше че кафенцето и лафчето бяха много по предпочитано занимание.....бях обслужен с невиждано внимание, на изпроводяк ми връчиха кесиика с семки и бонбонки, а една от мисирките изпадна в шок че не желая да си взема бележката за няколко дни болнични дето ми се полагали.....гони ме през два коридора да я взема, но аз реших че малко стрес няма да им е излишен.......
Ако някой ме пита кога пак ще дам кръв тука мога веднага да му отговоря - НИКОГА...........
Член на клуба
/Yamaha R6
уникат! Аз съм давал 4пъти и без нужда съм се зарекъл да не давам вече.
Comment