Tweet
Сабудих се с мисълта че съм се наспал още преди телефонът ми да звънне, ала поглеждам часът е 8:40 и направо се стреснах като се сетих че след 20 минути трябва да съм на красна поляна, при положение че живея в Овча Купел 2 и ще пътувам с градският транспорт 
. Станах, оправих се за рекордните 4 минути и в 8:46 вече чаках рейс номер 11 на спирката пред блока...Вече беше и 56 а рейса оше го нямаше . Най-накрая се появи прослувутият рейс чак в 8:57.. Беше просто невъзможно да стигна за 3 минути но както и да е качих се и потеглихме.... Вече бях при Италианеца когато телефонът ми извъня, вадя го от джоба поглеждам и гледам "Венци - Cuore Sportivo", вдигам и започва следният диалог
- Каде си бе ?
- Пътувам бате Венци!
- Айде вместо на шел да се чакаме на ОМВ-то ?
- Добре след малко съм там!
- Аиде чао.
- Чао
Най-накрая рейсът пристигна на спирката на която трябваше да слезна. Слизам аз, тръгвам пеша към ОМВ-то...Почти бях стигнал когато отново ми извъня телефонът.
-Аиде бе каде си?
-Тука сам на 50 метра!
-Добре.
-Айде.
Когато пристигнах на омв-то мед ми капеше от сърцето когато видях оранжевата красавица(Алфа Ромео ГТВ 2000 кубика 1973година), и при мисълта че ще се возя над 40 км в нея чак до село Лесново. Това беше моята малка мечта !
И така изчакахме човекът който трябваше да пътува с нас да зареди бензин на червената 155 2.0 Туйн Спарк.
Вече беше време да потегляме, качихме се 2-мата с бате Венци на ГТВ-то и на мен ми направи впечетление че беше тясно и не съвсем това което очаквах, но пак си беше голяма магия(До тогава не се бях возил на ретро кола, като не броим Жигулите и Москвичите).
И така бате Венци на излизане от ОМВ-то я настъпи та да усетим какво е магията наречена АЛФА!
Вече бяхме в центъра(непомня къде точно) когато вече хората ни правеха разни знаци и не отлепяха поглед .... чакахме на 1 светофар, а в едното плътно имаше работници които копаеха нещо...щом зърнаха ГТВ-то един от тях се провикна "Вижте АЛФАТА!" и всички изведнъж спряха да си гледат къртачите и в продължение на няколко минути не отлепяха поглед от красавицата. Това беше интересната част от пътуването ми към ИТАЛФЕСТ 2008.
Вече беше 4:00, а аз седях заедно с Илиян (Мadhacker) на полянката до пистата и гледах как турбинирани фиатки и разни 145/6 се мъчеха да докарат свестни времена.Телефонът ми отново извъня - гледам пак бате Венци, вдигнах го и се провевде следният диалог.
- Каде си бе?(Венци)
-Тука съм гледам драг-а.
-Ориентираи се към тръгване.
-Каде да те чакам?
-Ми при ГТВ-то !
-Ок там съм.
След 30 секунди спринт, вече бях при ГТВ-то и чаках да си тръгнем. Бате Венци пристигна от някъде и аз тои и приятелката му се качихме в ГТВ-то. Аз бях на задните седалки и ми беше АДСКИ ТЯСНО. Още не бяха стигнали и изхода на пистата когато решихме да се прехвърля в 90-та(2.5 в6 с шпер и скорости от 2.0 ТС
) . Прехвърлих се на бързо, запознах се с брата и потеглихме 90-та ГТВ-то и червената Берлина 2-ра серия към София. Знаех си че това пътуване ще го помня цял живот и бях много щастлив...нарочно избрахме малко по-обиколен маршрут за да си направим разходка, че не всеки ден се виждат такива алфи и то в колона . Знаех си че ще има странни реакцйи от страна на хората по спирките и въобще всички около нас 
, но не предполагах че в София на една автобусна спирка един човек като ни видя и показвам с емотиконка какво почна да прави по средата на спирката - !
Вече беше време да приберем ГТВ-то и Берлина-та по гаражите им да спят спокоино. Пристигнахме, прибрахме ги, прибрах се и аз у нас и после цяла нощ не можах да спя !
Ето това за мен беше една страхотна история която ще помня цял живот!
АКО НАМЕРИТЕ ПРАВОПИСНИ ГРЕШКИ - РАЗРЕШАВАМ ДА ГИ ЗАДЪРЖИТЕ
Прилагам снимки на оранжевото ГТВ, 90-та и червената Берлина.
. Станах, оправих се за рекордните 4 минути и в 8:46 вече чаках рейс номер 11 на спирката пред блока...Вече беше и 56 а рейса оше го нямаше . Най-накрая се появи прослувутият рейс чак в 8:57.. Беше просто невъзможно да стигна за 3 минути но както и да е качих се и потеглихме.... Вече бях при Италианеца когато телефонът ми извъня, вадя го от джоба поглеждам и гледам "Венци - Cuore Sportivo", вдигам и започва следният диалог - Каде си бе ?
- Пътувам бате Венци!
- Айде вместо на шел да се чакаме на ОМВ-то ?
- Добре след малко съм там!
- Аиде чао.
- Чао
Най-накрая рейсът пристигна на спирката на която трябваше да слезна. Слизам аз, тръгвам пеша към ОМВ-то...Почти бях стигнал когато отново ми извъня телефонът.
-Аиде бе каде си?
-Тука сам на 50 метра!
-Добре.
-Айде.
Когато пристигнах на омв-то мед ми капеше от сърцето когато видях оранжевата красавица(Алфа Ромео ГТВ 2000 кубика 1973година), и при мисълта че ще се возя над 40 км в нея чак до село Лесново. Това беше моята малка мечта !
И така изчакахме човекът който трябваше да пътува с нас да зареди бензин на червената 155 2.0 Туйн Спарк.
Вече беше време да потегляме, качихме се 2-мата с бате Венци на ГТВ-то и на мен ми направи впечетление че беше тясно и не съвсем това което очаквах, но пак си беше голяма магия(До тогава не се бях возил на ретро кола, като не броим Жигулите и Москвичите).
И така бате Венци на излизане от ОМВ-то я настъпи та да усетим какво е магията наречена АЛФА!
Вече бяхме в центъра(непомня къде точно) когато вече хората ни правеха разни знаци и не отлепяха поглед .... чакахме на 1 светофар, а в едното плътно имаше работници които копаеха нещо...щом зърнаха ГТВ-то един от тях се провикна "Вижте АЛФАТА!" и всички изведнъж спряха да си гледат къртачите и в продължение на няколко минути не отлепяха поглед от красавицата. Това беше интересната част от пътуването ми към ИТАЛФЕСТ 2008.
Вече беше 4:00, а аз седях заедно с Илиян (Мadhacker) на полянката до пистата и гледах как турбинирани фиатки и разни 145/6 се мъчеха да докарат свестни времена.Телефонът ми отново извъня - гледам пак бате Венци, вдигнах го и се провевде следният диалог.
- Каде си бе?(Венци)
-Тука съм гледам драг-а.
-Ориентираи се към тръгване.
-Каде да те чакам?
-Ми при ГТВ-то !
-Ок там съм.
След 30 секунди спринт, вече бях при ГТВ-то и чаках да си тръгнем. Бате Венци пристигна от някъде и аз тои и приятелката му се качихме в ГТВ-то. Аз бях на задните седалки и ми беше АДСКИ ТЯСНО. Още не бяха стигнали и изхода на пистата когато решихме да се прехвърля в 90-та(2.5 в6 с шпер и скорости от 2.0 ТС
) . Прехвърлих се на бързо, запознах се с брата и потеглихме 90-та ГТВ-то и червената Берлина 2-ра серия към София. Знаех си че това пътуване ще го помня цял живот и бях много щастлив...нарочно избрахме малко по-обиколен маршрут за да си направим разходка, че не всеки ден се виждат такива алфи и то в колона . Знаех си че ще има странни реакцйи от страна на хората по спирките и въобще всички около нас , но не предполагах че в София на една автобусна спирка един човек като ни видя и показвам с емотиконка какво почна да прави по средата на спирката - !Вече беше време да приберем ГТВ-то и Берлина-та по гаражите им да спят спокоино. Пристигнахме, прибрахме ги, прибрах се и аз у нас и после цяла нощ не можах да спя !
Ето това за мен беше една страхотна история която ще помня цял живот!
АКО НАМЕРИТЕ ПРАВОПИСНИ ГРЕШКИ - РАЗРЕШАВАМ ДА ГИ ЗАДЪРЖИТЕ
Прилагам снимки на оранжевото ГТВ, 90-та и червената Берлина.
Attached Files
(((((
. Все пак не всеки ден до теб намалява А8 S8 за да те зяпат и да ти се радват и махат от вътре. 
Comment