Селска история...

[andro88]

Според мен си е до човека,има хора за най-малкото слизат и почват да блъскат по капака,други-абсолютни непокисти,камани да падат,не мърдат.Както винаги ,истината е по средата.

П.С да ви се похваля,нагласих си ГПС на телефона,мазало,голям кеф.Безплатна Гармин,безплатна карта,само чисто небе ти трябва.(м-тел навигатор струва 6 на ден хаах)

[detelazurno]

Хайде и аз да разкажа своята селска история. Прясна, прясна от преди около час. Тъкмо ще покажа, че и аз съм съгласен с Емо.
Тъкмо сме тръгнали от един светофар и се движим всички в пакет, прав участък, изведнъж колата леко започва да притропва и усецам лек напън във волна на ляво. Като го пусна направо си завива сама. Викам си ясна работата, спуках гума (на прав участък с не повече от 40...шанс). Лекичко се дотърям до крайна дясна лента, залепвам се за бордюра, пускам аварийки, тригълник си слложош. Всичко както си му е реда. Само жилетката забравих. Точно приключих смяната и минах зад колата да прибера спуканата гума когато чух звук от чупеща се пластмаса. Като се обърнах един таксиджия мина като стой та гледай през триъгълника. Не беше бързо защото след това има светофар. Да е бил някъде с 30, но си помислих за секунда, че точно преди 30 секунци бях отстрани та ми стана нервно. Оня си стигна до светофара и си се нареди на колоната. Хванах манивелата за крика (без идея да я използвам, просто за всеки случай) и отивам до тоя. Все пак разбрал, че нещо станало и тъкмо сваляше колана и излизаше. Гледа ме тъпо и се започва следния разговор:
Аз: Какво правиш бе?
Той: Ама какво стана?
Аз: Мина ми през триъгълника без въобще да погледнеш какво се случва пред теб!
Той: Аз усетих, че нещо изтропа и затова спрях (с лека усмивка на уста)
Аз: Ама много ли ти е смешно? А ако бях там?
Той вдига ръце в стил "аз к'во да направя"
Аз: Караш без въобще да мислиш какво правиш, да не говорим, че и въобще не гледаш. Толкова коли минаха как па само ти не го видя тоя триъгълник?!
Той: (пак вдига рамене) Еми какво да се прави... (и тъгва да се качва в колата)
Аз: (за секунда си помислих дали да не го оставя, но не, отварям вратата) Какво правим сега?
Той: (пак вдига рамене) Какво да правим?
Аз: Ами май един тръгълник ми дължиш!
Той: Ама къде е триъгълника? Под колата ли?
Аз: Не, напрви го на парчета (баща ми беше с мен и в този момент донесе някакви останки от триъгълника и му каза "ето го")
Той: (продължава все така да си вдига рамене)
В този момент 2 циганета се намесиха на моя страна и му викат:
Цигането: Ше убиеш човека бе!
Той: Колко струва тоя триъгълник? (и от сенника взима някакви пари) Ето ви 5 лева за триъгълника!
Цигането: 50 лева струва!
Той: 50 лева?! К'ъв триъгълник бе?!
Цигането: 50, да. Айде давай ги или ше ти стане колата на части!
Той: Мислиш ли, че ще ми стане на части?
Цигането: Да!
Тук пак се намесвам аз:
Аз: Ти триъгълник имаш ли?
Той: Имам.
Аз: Ами дай го!
Той: Как ще ти го дам бе? Ето 5 лева за тръгълник.
Аз: Не ме интересува колко струва ама 5 лева няма да взема. Триъгълник ми трябва. Давай твоя
Тук пак едното цигане се намеси, но не чух какво му каза и се качи при него в колата. Викам си "ей тва е, може да нямам триъгълник, но с тоя сега ще се вози един мангал бог знае до кога". Оказа се, че оня просто искал да отбие, за да освободи колоната, а той се е качил при него, за да не избяга. Като отби излезна цинагето и ми кимва тарикатски с глава и ми вика "Ей сега ще се оправите". Излезна и оня и отваря багажника. Аз леко на щрек, че знам ли го какво държи там въпреки, че сме 4-ма там + още няколко наблюдатели от един сервиз съвсем близко до случката. В крайна сметка тоя извади триъгълник и ми го подава. Взимам го аз, преглеждам го дали е читав и се обръщам към циганетата и им казвам "Всичко е точно" и си отидох аз към колата, оня си заминя, а циганетата с мен да видят дали имам нужда от помощ. Дадох и малко кеш да се черпят, че бързах и няма как аз да им купя по нещо. Те даже ми отказаха в началото. Аз обаче настоях и им казах "взимайте бе момчета, утре може да се наложи аз да ви помогна" (сравнително близко са ми до квартала и от 7 дни в седмицата, 4 минавам от там). Пожелахме си едно живи, здрави, прибрах си аз инструментариума обратно и си тръгнах. Циганетата btw не бяха някакви прошляци. Сравнително добре облечени и на пръв поглед чисти. А таксиметровия беше с клиент. Нямам думи.