за кръстоносците...

[Crusader]

...Червения кръст на бял фон е знамето на може би най-известните кръстоноци, които също са яли доста бой от нас Българите...

... при Клокотница!


Мисля че като "Кръстоносец" е редно да пусна един малък урок по история, но ще е малко по-късно че сега се заформя маса

[koko]

Бъркаш колега ама много...

При Клокотница през 1230 година цар Иван Асен ІІ разбива войските на епирския деспот Теодор Комнин. Няма нищо общо с кръстоносците освен факта, че същия грък Комнин е ползвал във войската си и латински наемници срещу българите. Садо дето нашите са ги разбили за около два часа. Битката срещу кръстоносците, след като последните завлядяват Византия /Константинопол/ е през 1205г. край Одрин. Води ги великия български цар Калоян, който ги разбива напълно и избива цвета на латинското рицарство. Пленява и самия император Балдуи /или още Бодуен/. Та не Клокотница, а Одрин - там е грандиозната битка с непобедимите до този момент кръстоносци.

[koolio]

Re: Бъркаш колега ама много...

Битката срещу кръстоносците, след като последните завлядяват Византия /Константинопол/ е през 1205г. край Одрин. Води ги великия български цар Калоян, който ги разбива напълно и избива цвета на латинското рицарство. Пленява и самия император Балдуи /или още Бодуен/. Та не Клокотница, а Одрин - там е грандиозната битка с непобедимите до този момент кръстоносци.

Искам само да добавя, че тайната на успеха е във факта, че кръстоносците са били облечени в доста тежки железни доспехи- около 45 кг. - и българите е трябвало само да ги бутнат от конете.За падналите на земята кръстоносци е било абсолютно невъзможно да се изправят и ставали напълно безпомощни .

[virusalfa]

...Червения кръст на бял фон е знамето на може би най-известните кръстоноци, които също са яли доста бой от нас Българите...

... при Клокотница!


Мисля че като "Кръстоносец" е редно да пусна един малък урок по история, но ще е малко по-късно че сега се заформя маса

абе нещо и двамата сте били избегали от час по история,ама ае

[Crusader]

Да се е*** в кръстоносеца , ей тва пиенето е лоша работа....

А сега и малко факти:

В първите дни на април преди 800 години България е на бойна нога. Преговорите на цар Калоян с внезапно изтърсилите се на Балканите преди година латински рицари са завършили с неуспех.
Но цар Калоян е изкарал 3-4 години като заложник в Константинопол. А заложничеството на българските князе там е било своеобразен курс по държавно строителство и управление. Възползвайки се от огромното желание на амбициозния папа Инокентий да постави всички християнски църкви - а и държави в Европа, под юрисдикцията на Рим, цар Калоян му предлага да подчини Българската православна църква на папството. Което и става на 8 ноември 1204 г.
Съвсем навреме. Защото в същата година рицарите от Четвъртия кръстоносен поход ликвидират Византия. Инокентий III с тревога посреща оплакванията на Калоян, че кръстоносците не го признават. С писма папата мъмри кръстоносните водачи и ги съветва да се разберат мирно с българския цар, изтъквайки, че той има патримониални права над земите, които управлява. Копия от писмата стигат до Калоян. И това е достатъчно за Търново да смята, че Ватиканът стои зад България. И че няма опасност Инокентий III да обяви кръстоносен поход срещу държавата ни, ако разбие латинците.
За целта Калоян се свързва с византийската аристокрация в Тракия. Сключен е таен съюз за съвместни действия срещу рицарите. В началото на 1205 г. Одрин въстава срещу латините. А това е третият по големина град в европейските владения на Латинската империя. Ето защо да потушава бунта тръгва цялата кръстоносна армия заедно с тримата водачи - император Балдуин Фландърски, Бонифаций Монфератски и дожа на Венеция Енрико Дандоло. Целта на Балдуин е да превземе бързо Адрианопол и да го превърне в сигурна база за кампанията срещу България.
Първата неприятна изненада за кръстоносците е, че виждат от крепостните кули на Адрианопол да се веят български знамена. Втората е, че в горите около града се крият неизвестен брой кумански конници. От време на време някой отряд се измъква от горичките, нанася бърз удар върху обоза, отмъква някоя и друга кола и пак се скрива в горичката. Балдуин заповядва никой при никакви обстоятелства да не напуска лагера и да преследва куманите. Той предполага - и не без основание - че нейде зад хълмовете и горичките се крият елитните корпуси на българската армия. Но на третия ден - 14 април 1205 г. - граф Луи дьо Блоа не издържа. Куманска стрела убива носещия закуската му слуга и побеснелият граф тръгва да ги гони с отряда си. Куманите го привличат до един от скритите си конни корпуси, които обкръжават гладния граф и почват методично да избиват хората му. Рицарската чест не позволява на Балдуин да наблюдава бездейно погрома на граф Дьо Блоа и той излиза с цялата си армия на бойното поле. В следващите минути хълмовете около Адрианопол почерняват от стегнатите редици на българските полкове.
Моментът е драматичен. Рицарска армия в атака досега не е спирана от противник на бойното поле. Но Калоян ги спира с един добре прикрит ров на двайсетина метра от бойния си ред. А спряла рицарска армия вече не е бойна сила, а плячка. Рицарите нямат място да развъртят огромните си мечове. Българите ги смъкват от конете с ласа и куки и ги колят с брадви, къси мечове и саби. Щадят обаче предалите се. Пленените рицари начело с Балдуин цар Калоян изпраща в Търново, а техните пажове, оръженосци сержанти и наемните пехотинци са съпроводени до Унгария и пуснати на свобода. Това Калоян прави, за да не постави в неудобно положение папата. И същевременно да покаже, че е добър християнин.
Това е краят на Латинската империя, макар че тя ще просъществува още половин век и нещо. Новият играч на политическата сцена на Балканите е елиминиран още в началото на съществуването си. България става за пореден път хегемон в Югоизточна Европа.

[Alfa User]

Баси колега ... хубаво е да си припомняме великите моменти от нашата история от време на време. Само се моля това да прави и онази сган, наричаща себе си "управници на България" . Защото страшен срам ме хваща и ярост бясна ме обзема като ги гледам как се дърлят за поредното парче от плътта на нашата Родина, за която те - сигурен съм - няма да дадат нищо от себе си, да не говорим пък за капка кръв дори.
Айде със мир, и да живее България !