За живота и любовта. По принцип ли е така или аз съм странен?

[ves_v8]

Странно нещо е живота, странно нещо са и чувствата. Става въпрос за следното нещо, една съвсем нормална битова случка. Вчера с моята приятелка се скарахме за нещо дребно, аз обаче толкова й се обидих, че цял ден не й говорих. В момента съм при нея на гости, прекарвам вече втора седмица в квартирата й във Виена. Липсата на приятелите ми, на Алфата ми и на ежедневието ми ме сбърква. Изнервям се доста лесно, може би и затова реагирах толкова импулсивно на това, че тя се закачаше като не ми даваше кутията с кафето, докато не я целуна. Не съм от хората, които сутрин са много криви и изнервени докато не пият кафе. Аз дори не пия кафе, правя го много рядко и то не сутрин. Правя го за удоволствие. Въпросната сутрин обаче много се изнервих, че тя ме разиграва. Както вече казах разсърдих й се и не си говорихме цял ден. Включително и обикаляхме спирките на метрото съсвен като непознати. В крайна сметка след като на обяд не си казахме и дума, след като вечеряхме безмълвно, в крайна сметка след вечеря аз се пречупих, реших вместод а се правя на хлапак и да се съря по-добре би било да сложа картите на масата и да си уточним разногласията. Направихме го, всичко ток и жица.
Днес обаче, тя се прибра следобяд доста изнервена, аз естествено се бях заблял тук във форума (представяте ли си). Тя ме помоли да изключа форума, грешката ми беше че казах "след малко". За малко да се скараме ама се предоствати.
След като вчера ми минаваха мисли от сорта на "колко крайно неподходяща е тя за мен, как не заслужава нито един от жестовете които правя за нея... и т.н." така днес стана ясно, че тя е изнервена защото е изморена, боли я кръста, хрема, дразни я гърлото...
Притесних се за нея, правих масажи, тичах като маймуна, готвих вечеря, давам й лекарства и включително не мога да мигна и за минутка, а тя в момента е точно до мен и спи. Не мога да заспя, защото изпитвам едно много странно чуство, което ме кара да стоя буден и да бдя над нея. Бира след бира времето си минава, а утре ще се постарая да наваксам с кафе и евентуално кратка дрямка следобяд. Дами и господа ...и при вас ли е така, и вие ли усещате това "странното чувство" за дълг, чувството което ви кара да стоите будни и да бдите над ближните си, така ли трябва или аз съм в грешка. Честно казано се радвам, че съм такъв, радвам се че мога да изпитвам такъв тип емоции, радвам се че не съм от онзи тип мъже, които са твърди и студени като камък. Да, мога да бъда такъв, но май не трябва винаги да е така...

[maluk]

чуство се пише с 'в' преди 'с'-то....
на мен странно ми се струва да се дърпа нормален човек от целувка към любимия, ма може и аз да съм странна. незнам. гледай си кефа, и без това си отишъл за известно време (така изглежда, щом си без Алфата). Дет ше издребняваш...радвай си се и тва е.

[code]

Така като чета и ти не си много лесен, като гледам във какви мисли ти минава ежедневието явно ти липсват проблеми и си ги създаваш сам

пп и май хич не ти се е ходило до Виена ..

[ФЕРАРИСТ]

Аз не разбрах какъв е проблема всъщност.......

[raiders]

Обичаш я, няма лошо, всики решава как и с кой да живее. Няма нищо лесно, но както си го направиш.

Успех!

[rossenvn]

Не си сам има и други такива И не се лекува

[old alfist]

Като, че ли не си много наясно със себе си, но на мен ми струва, че май я обичаш.

[firedragon]

Не е само при теб.И аз го имам това чувство вечер,когато сме двамата,но не е задължение,просто ми харесва да я гледам как спи спокойно и нищо не я притеснява.Не се изнервяй за такива малки неща,не си заслужава да се карате за кафе и за целувка.Опитай се да я разбереш и да и помагаш колкото се може повече.Така тя няма да е изнервена и ти ще си имаш занимание докато си там и няма да се изнервяш излишно

[ves_v8]

аз съм го написал толкова неясно, че и сам не си разбирам какво всъщност исках да кажа. Колегата който направи съвсем правилна забележка, " че ежедневието ми минава в странни мисли" всъщност просто исках да кажа, че напоследък просто се караме доста с жената, явно това че се виждаме по веднъж в месеца не ни влияе много положително, въпреки това се обичаме и сме заедно. Не, ежедневието ми не минава в такива мисли, просто след като се натрупат 99 други неща и накрая капчицата, заради която прелива чашата е нещо като например кутията с кафето. Исках да си изясня дали съм бил прав в конкретната случка. Е, явно не съм бил. и да определено и аз не съм лесен. Бамбашка съм, но иначе съм добър човек, не обичам кавгите и разправиите, обичам да съм в добри отношения с всички, просто понякога и на мен ми идва в повечко. Въпроса беше, че тя сега е болна и като я гледам немога да спра мисля какво още мога да направя за ма й мине по-бързо. Затова и сън не ме хвана цяла нощ, за да съм 100% на разположение в случей че има нужда от нещо.

[mordohy]

Болеста и е на 98% функция от кавгата ви!
Дали съм достойна за тебе?!
Надебеляла ли съм!?
Да не изброявам.
Това са все детско-женски риторичи въпроси, които изискват отговори, помпащи самочувствието на жените.
Хайде да не сме толкова праволинейни и си признем, че, те имат нужда от тях.
По мои наблюдения и част от мъжете.
Всички имаме нужда от внимание.
Отишъл си там заради нея, а не заради форума или алфата ти.
Ти си направил своя избор и за това не ритай!
Проблема ви е детински, но за в бъдеще, ако продължавате да се ревнувате от личните си занимания и интереси- няма да ви бъде!
Въпросите са:
Защо сте заедно?
Какво искате?
Как ще го направите!

Каквото и да става, не проявявай слабост!Това жените не го прощават!
Шляпни я по задника, откарай я вечерта в някоя градинка и я налюби на някоя пейка, направи нещо откачено,но никога не се извинявай с думи!
Купи и цветя или я заведи някъде.Все едно къде, но да знае, че го правиш специално за нея.
Цветята покриват не само гробовете, а и нашите грешки!
Успех на любовния фронт!

[BLUE1]

Братче, любовта е химия! Пий повече вода.....ще ти мине!

[milenamr]

Като, че ли не си много наясно със себе си, но на мен ми струва, че май я обичаш.

И на мен така ми се струва, освен това намирам за голямо безумие опитите на единия да вкарат "принудителни ограничения" към другия.
Незнам, може би вас така ви устройва, аз казвам това което мисля.Става въпрос за молбата и да изключиш форума, странна ми се вижда, може би защото на мен никога не би ми хрумнало "да заповядам" на моя мъж да изключи форума или да спре да се занимава с нещо, което го кефи.
В крайна сметка всеки си има собствени увлечения и зарибявки, които му освежават личното пространство по някакъв начин и всеки има право на лично пространство.
А уважаването на личната свобода на другия е най-добрия начин да го накараш сам да пожелае да спре, каквато и да била странична дейност, за да ти обърне внимание.Поне при мен е така и затова съм твърдо убедена в тази проява на толерантност

[fred]

Спроред мен проблемът не е в теб, от гледна точка да се чувстваш виновен, колкото повече се угажда на някой, толкова повече той започва да се чувства нещо като шеф на положението.
Дебело подчертавам, че това не важи ако и двамата се обичат истински или само донякъде важи тогава
Та ти прицени струва ли си да се съобразяваш с някой, който пък от своя страна те пренебрегва.
Чувството на вина е хубаво нещо, но ако ближната ти не ти цепи басма и не го оценява не се коси толкова.
Аз лично те съветвам да потвтърдиш позицията, ако е възможно това.Защото ако това продължава по старо му, бъди сигурен че всичко ще приключи, от така изложеното стигам и до други изводи, ама да не се правя на бай Зигмунд сега..

[Stoyan Georgiev]

радвам се че не съм от онзи тип мъже, които са твърди и студени като камък

хехе

[BillyBoy`]

Само да те попитам на колко години сте и двамата?