Tweet
Седейки на терасата в квартала на 
, присъствах на доста интересна случка. Два броя люлински ентусиасти, водени от обществения си дълг и готови на всичко да избавят квартала от досадните тополови пухчета, щяха да избавят самия квартал, от картата на София. Със запалка в ръка и клончета от близкото дърво, решиха че изгаряйки пухчетата, ще решат всички проблеми....без значение, че на дървото все още има х10, толкова пухчета.
Дърветата се намират в непосредствена близост, до заграден двор, на фирма занимаваща се с ВиК, която си складира различни материали за дейността, коли, има си офис и разни други. Пухчетата пламнаха за секунда и тръгнаха във всевъзможни посоки. Първоначално ми направи впечатление гъстия облак дим, произлизащ от горящите по земята пухчета и тези, които започваха да се нагорещяват по дърветата. Изневиделица, огъня мина под оградата и тръгна към паркиралото в близост Ауди 80, което беше постлано върху мек килим от пухчета. Гледката, при която бавен и тих огън минава под кола, беше поразителен. Гледах с едно отворено око, очаквайки да затворя и другото, при последвалия взрив. Мисля утре, излизайки за работа да попитам, кой газаджия е монтирал уредбата, защото явно нямаше пропуски.
Човечецът, отговорен за охраняването на обекта, "загря" на къде отиват нещата. Металните клетки, в които стоят коли, матряли и какво ли още не, имат разстояния както отдолу, така и между тях. И малшанс, че нявсякъде имаше пухчета. Другото ми задължение утре, е освен да се усведомя за АГУ-то и да предложа човекът за значка - "кураж". Носейки кофи с вода, с прилична скорост и без да загуби и капка от нея, се справиха с пожара, с хората, които направиха опит да го причинят.
Браво на човека, браво на подпалвачите, за гражданския им дълг, браво на децата, които им се вряха в краката, без да подозират, че от другата страна на оградата имаше коли, които тлеят на бавен огън.
, присъствах на доста интересна случка. Два броя люлински ентусиасти, водени от обществения си дълг и готови на всичко да избавят квартала от досадните тополови пухчета, щяха да избавят самия квартал, от картата на София. Със запалка в ръка и клончета от близкото дърво, решиха че изгаряйки пухчетата, ще решат всички проблеми....без значение, че на дървото все още има х10, толкова пухчета. Дърветата се намират в непосредствена близост, до заграден двор, на фирма занимаваща се с ВиК, която си складира различни материали за дейността, коли, има си офис и разни други. Пухчетата пламнаха за секунда и тръгнаха във всевъзможни посоки. Първоначално ми направи впечатление гъстия облак дим, произлизащ от горящите по земята пухчета и тези, които започваха да се нагорещяват по дърветата. Изневиделица, огъня мина под оградата и тръгна към паркиралото в близост Ауди 80, което беше постлано върху мек килим от пухчета. Гледката, при която бавен и тих огън минава под кола, беше поразителен. Гледах с едно отворено око, очаквайки да затворя и другото, при последвалия взрив. Мисля утре, излизайки за работа да попитам, кой газаджия е монтирал уредбата, защото явно нямаше пропуски.
Човечецът, отговорен за охраняването на обекта, "загря" на къде отиват нещата. Металните клетки, в които стоят коли, матряли и какво ли още не, имат разстояния както отдолу, така и между тях. И малшанс, че нявсякъде имаше пухчета. Другото ми задължение утре, е освен да се усведомя за АГУ-то и да предложа човекът за значка - "кураж". Носейки кофи с вода, с прилична скорост и без да загуби и капка от нея, се справиха с пожара, с хората, които направиха опит да го причинят.
Браво на човека, браво на подпалвачите, за гражданския им дълг, браво на децата, които им се вряха в краката, без да подозират, че от другата страна на оградата имаше коли, които тлеят на бавен огън.
Comment