Издаване на книга

[tokata_pz_flex]

Колеги , някой има ли идея какви са цените по издателствата за книги ...
Не знам как да формулирам въпроса си , защото тази среда ми е много непозната ... цени , изисквания , срокове .
Който каквото знае , ще ми е от помощ . Книгата ще е около 500 копия ... 100-120 страници .

[Nikiboy]

основно зависи от тиража. за малки тиражи 50-100 броя лично ползвам дигитален печат. ако ти е готов файла книжките стават за 2-3 дена. често даже комбинирам цветна корица с чено-бели страници.

ако търсиш големи тиражи, там нещата отиват в друго измерение и е трудно във форума да ти обяснявам. 500 бр. с по 100 странички е малко на ръба за какво си.... звънни ако искаш да споделя печатници в софия.

[tokata_pz_flex]

Там е работата , че съм пред дилема дали да я издам за познати и роднини в 50-100 копия , или да я пусна на пазара . Не го правя с цел пари ... пиша книгата от 2 години и съм към нейния край . Според мен е култува ... както и според редакторката и според 3-4 човека които са я чели .
Дигиталния печат ... какво ще рече ?
П.П.
Мерси за отговора

[търтей]

М дигиталния печат е нещо като принтера у вас. Не точно ма е дълго за обясняване.
За малки тиражи това е решението.
Абе има поне трима души тука във форума дето можем да ти помогнем.

Мога да те свържа с едно две издателства, пък може да ти харесат книжката.

[tokata_pz_flex]

Добре . Като съм готов ще пиша значи . В момента пиша и пращам на редакторката да се занимава и се бавя ...
Като се оправя ще действаме значи Поставил съм си за цел да я издам за 25-тия си рожден ден ... пък дано се получи
П.П.
А5 или В5 формат ? Кое е по-подходящо и по-лесно като издаване ?

[Mind_Control]

Няма ли да споределиш за какво става въпрос в книгата?

[tokata_pz_flex]

Като цяло книгата е за живота ми през последните 5 години . Всичко в нея е истинско - до болка истинско ! Описва взаимоотношенията между приятели , непознати и мъже и жени .
Целта е читателят да познае себе си в някой от образите , да види собствения си живот през неговите очи . Да разбере , че много от нещата които са му се случили през живота всъщност не са случайности , които се случват само на него . Това са закономерности .
На този етап е доста интересна , модерна , различна .
Ще видим какво ще излезе на края

[Sm0k]

Е в такъв случай пусни някоя бройка отгоре, аз ще си купя една

[pr_00f]

Сигурно пише много за алкохол ?
Прати да четем, пък като излезе ще купим една с автограФ.

[Mind_Control]

Сигурно пише много за алкохол ?
Прати да четем, пък като излезе ще купим една с автограФ.

+1

[tokata_pz_flex]

Мога да пусна само въведението ... наистина искам като е готова да я покажа Алкохола има място в книгата , да

---------- Post added at 14:26 ---------- Previous post was at 14:23 ----------

Представете си...
Детство, свързано с късните 80 и ранните 90 години на 20 век. Нормално детство... с игрите на криеницa, на капачки и на фунийки. Раните по коленете... велосипедите “Школник” и “Балкан”... Филиите с лютеница и циганските баници.
Спомени... и то само хубави. Може би перфектното детство...
С времето станахме големи и започнаха първите задължения и проблеми– скоростното четене в часа по литература, трудната математика... Мария от 4-ти А клас.
Растяхме... и всичко си беше нормално. Националите по футбол ставаха все по-слаби, а Слави Трифонов – все по-скучен. Ама си ги харесвахме!
Харесвахме и ‘’ Всяка Неделя ‘’ , ‘’ Панорама ‘’ ... ами какво да кажа за ‘’ Ну Погоди ‘’! Все класики, с които свързвам тези мили за мен години...
Преминавахме през всякакви проблеми, свързани с училището, с по-големите, които ни взимаха парите за закуска... с любовта. Ахх, любовта... какви трудности ни създаваше само. Тези жени... иди ги разбери...
Разбирам ги... като че ли. Но разбира се – сега, а не преди 10-12 години.
Спомням си летата, в които ходехме на лагер на морето... беше супер! Прибирахме се черни... и с разбити сърца естествено. Морското влюбване е много, много страшно. От въздуха ли е, от водата ли е... никой не знае.
Годините минаваха... училището спря да ни бъде приоритет и беше изместено... от жените! Ама разбира се, че от тях. Е, при някои беше изместено от мъжете, но това е друга тема, която ще се опитваме да засягаме по-рядко.
Та жените – тези прекрасни на вид създания, по-зли от дявола вътре, винаги са били голям проблем. Мога да пиша с часове за жените... но ще го оставя за по-нататък.
Дойде балът... Да, абитуриентският бал. Приготовления, подаръци, дрехи, коли. За един ден се чувстваш като принц. По- симпатичните имат шанса да станат „Мистър Бал” и да отнесат царицата на бала като трофей... останали се задоволяват с придворните дами... пълна идилия.
Да, но балът е веднъж ... на другия ден си в най- тежката депресия на планетата! Тежко ти е, нещото, което си чакал толкова години е отминало. Мечтата да бъдеш принц, е била мимолетно изживяване, свързано с невероятно главоболие и махмурлук. Лошо ти е, лежиш в леглото до около 17:00 часа на другия ден и в главата ти се прокрадват едни страшни мисли... Да, онези мисли за тежките кандидатствания във ВУЗ- овете .
Всеки учи... на теб не ти се започва! Времето – лятно, 28 градуса... края на месец Май... Жените – по къси поли, ти – по дълги страници за четене .
Жалка картинка. Но толкова добре позната... до болка бих казал .
Идват изпитите... започва едно обикаляне, едно притеснение, една тегоба заради казармата. Естествено, на жените не им дреме... нали ако не бъдат приети никъде, няма да дават наряди и да правят сапунки, докато Капитан Иванов ги навиква.
На нас обаче ни е трудно... тук 4, там 5 ... или 3. Колкото, толкова.
1-во класиране – само зубарите с 6-ците. Казваш си – спокойно, не е страшно.
2-ро класиране – пак ни няма . Карай – още една бира, моля.
3-то класиране – страх ни е да проверим... ама много ни е страх!
Вечерта сме много пияни... опитваме се да подобрим световния рекорд по пиене от 1964-та година... приели са ни! Пак сме принцове...
За някои, влизането във ВУЗ и свързания с това студентски живот е възможност да избягат от гадните прякори, които са имали в родния град, възможност да настигнат по бройки ‘’пичовете ‘’ от випуска.
За други – студентския живот е... голям ужас. И не защото са смотаняци... а защото винаги има моменти и събития в живота, които могат да ти скъсат нервите и да направят престоя ти на тази земя толкова трагичен, че чак смешен.
В нашият студентски живот имаше и възходи, и спадове.
Позна ли се някъде из горните редове?
А някъде между тях?
Ще се познаеш и в долните, макар да ти се струва, че това може да се случва само на теб... не е така! Има си закономерности... които те карат да се замисляш над нещата.

[pr_00f]

Бива като за начало.

А края на книгата предполагам е линк към тази тема ?

http://clubalfaromeo.com/forum/showthread.php?t=53094

[tokata_pz_flex]

Ами край няма да има ... ще пиша до момента на издаването

[AntiLuuP]

Звучи готино, само славчо да не тръгне да те съди че напоследък вкарва в съда всеки произнесъл името му напразно...

[ves_v8]

Въведението ме заинтригува много.
Ще следя темата и очаквам да закупя от някъде, ако не я пуснеш официално се надявам на един екземпляр