Член на клуба
Tweet
Миджу Кадир, беше абсолютно средностатически родопчанин.
Влязъл като редник на Н.В. в родната казарма, изкарал храбро втората световна война и се прибрал на село с войнишки кръст , ефрейторски нашивки и ревматизъм.
Построил си голяма каменна къща и се оженил , работил по мините и след ранното си пенсиониране се прибрал на село да сади тютюн и картофи, да отглежда овце и къде без традиционната кравичка от храброто "сиво родопско говедо".
Изучил децата и всичко вървяло безметежно, до като годинките не напомнили за себе си!
Разболяла се баба Минка.
Какво ли не пробвали.
И ходжата и чел и от уроки и баяли, но гаснела неговата стара любов и едничка опора в живота.
Какво да прави!?
Викнал накрая доктора, прегледал я човека и му рекъл:
- Закъснял си , миджу! Ето ти рецептата, яхвай магарето и заминавай за Златоград. Ако там не ги намериш лекарствата, ще ги намериш в Мадан. най-добре в Смолян. Там със сигурност ги има.
Стегнал се стареца, сложил си байрамските потури, везаната риза, нови гумени цървули, пил едно кафе в кафенето и под бодрите пожелания на местната кръчмарска общност яхнал магарето и запрашил храбро към неизвестното бъдеще.
Яздил четрикракия вседеход и се замислил.
То да ходи човек сега до Даръдере, а да се окаже, че там ги няма илачите си е загуба на време. В мадан не ми се ходи, а бе я направо да хващам пътя за Смолян!
Речено-сторено!
Слязъл на главния път и натирил Марко да пасе и се валя по реката и хванал автобуса за Смолян.
Знаел, че вярното добиче ще го чака там, та ако ще и три дена. Ако трябва и седмица, но няма да избяга!
Взел хаповете, поразходил се по строежа на новия център, поцъкал с език, почудил се на грандоманията и хорската суета и дошло време за автобуса.
Рано пристигнал на автогарата и решил да изпие едно кафенце и седнал до двама младежи. Съвсем случайно видял, че на другия край на кафето седят трима старци, в които познал стари приятели от казармата.
-Пазете ми торбичката , момчета, ама да не гледате какво има в нея, че имам важни неща! Аз да видя аркадашите, че скоро Аллах ще си ни прибере!
Тъй рекъл и защо не си е взел торбичката, историята не казва, но това преобърнало живота му!
-Тоя дъртак, какво ли толкова важно има в тая торба!? Я да видиме!-казал единия келеш.
Пребъркали торбата, а там само две опаковки лекарства, бучка сиренце, глава кромид лук и дървени похлупци със сол и лютив пипер.
Извадили една химикалка и само задраскали и добавили една думичка към опаковките и се заусмихвали, предвкусвайки сеира.
Прибрал се човека , приседнал до леглото на болната си изгора , извадил лекарствата и сложил очилата, да види как да и ги дава.
-Бре, грешка е станала!-изревал стареца.
-Каква грешка? Я дай очилата! - понадигнала се баба Минка.
-Ама грешка е станала!
- Дай тука! Няма грешка! Учени хора са го писали!- отсякла бабичката, след като прочела написаното.- я се стягай и да почваме лечението!
Какво да прави човека. На война е ходил, в рудника е работил, в милицията са го били, ще се справи и с това.
Стегнал се и започнали с терапията.
Минал се месец и доктора се разтревожил.
Тия верно са си диви, ама чак пък толкова да не се обадят!?
Яхнал служебното Балканче и запърпорил към колибите в балкана.
Това, което видял го изумило.
Къщата светела и като с магическа пръчка, белезите на запустението били изчезнали.
Баба Минка метяла бодро двора и се кискала с комшийката.
-Добър ден, - рекъл доктора!
- Добър ден! Да си ми жив и здрав, сине! Влизай, влизай, да те черпя едно кафе, а и баклава съм направила!
-Дядото къде е?
- Влизай, вътре е. Ей го де е полегнал на миндера!
Учуден от видяното, щото бабата била пътник за ония свят, доктора влязъл, а дядката се надигнал и с измъчена, но дяволита усмивка посрещнал скъпия гост.
-Добре дошъл, докторе!
-Добре заварил! Как сте?
-Много добре, сине. Бабата живна, само аз съм поуморен малко, ама сме много добре и двамата.
- Това лекарство, дето ми го предписа е много добро. И съседката иска да и го предпишеш!- занареждала баба Минка софрата.- ей сега ще я викна, да я прегледаш и нея!
-Ама при нея може да е нещо друго-рекъл доктора.
-Ами друго! Същото ще да е сине! Жив и здрав да си ни! Такъв учен доктор никога не сме имали!
Доктора още повече се объркал.
-Значи много добре се чувстваш от лекарствата!?
- Много докторе!
- То тогава е добре да повториме процедурата.
-Може, може- закимала енергично бабата!
- Може-изревал измъчено дядо Кадир- ама ако ти ебеш!
-А!?- зяпнал доктора с увиснало от изненада чене.-какво каза!?
- Как каво?- нали ти си я писал тая рецепта! На чети!
Погледнал доктора рецептата и кутийката с вълшебните хапчета и какво да види.
Келешите от автогарата задраскали "след ядене" и написали "след ебане"!
Така и си остана лафа, когато е нещо на чужд гръб.
Може, ама ако ти ...
Влязъл като редник на Н.В. в родната казарма, изкарал храбро втората световна война и се прибрал на село с войнишки кръст , ефрейторски нашивки и ревматизъм.
Построил си голяма каменна къща и се оженил , работил по мините и след ранното си пенсиониране се прибрал на село да сади тютюн и картофи, да отглежда овце и къде без традиционната кравичка от храброто "сиво родопско говедо".
Изучил децата и всичко вървяло безметежно, до като годинките не напомнили за себе си!
Разболяла се баба Минка.
Какво ли не пробвали.
И ходжата и чел и от уроки и баяли, но гаснела неговата стара любов и едничка опора в живота.
Какво да прави!?
Викнал накрая доктора, прегледал я човека и му рекъл:
- Закъснял си , миджу! Ето ти рецептата, яхвай магарето и заминавай за Златоград. Ако там не ги намериш лекарствата, ще ги намериш в Мадан. най-добре в Смолян. Там със сигурност ги има.
Стегнал се стареца, сложил си байрамските потури, везаната риза, нови гумени цървули, пил едно кафе в кафенето и под бодрите пожелания на местната кръчмарска общност яхнал магарето и запрашил храбро към неизвестното бъдеще.
Яздил четрикракия вседеход и се замислил.
То да ходи човек сега до Даръдере, а да се окаже, че там ги няма илачите си е загуба на време. В мадан не ми се ходи, а бе я направо да хващам пътя за Смолян!
Речено-сторено!
Слязъл на главния път и натирил Марко да пасе и се валя по реката и хванал автобуса за Смолян.
Знаел, че вярното добиче ще го чака там, та ако ще и три дена. Ако трябва и седмица, но няма да избяга!
Взел хаповете, поразходил се по строежа на новия център, поцъкал с език, почудил се на грандоманията и хорската суета и дошло време за автобуса.
Рано пристигнал на автогарата и решил да изпие едно кафенце и седнал до двама младежи. Съвсем случайно видял, че на другия край на кафето седят трима старци, в които познал стари приятели от казармата.
-Пазете ми торбичката , момчета, ама да не гледате какво има в нея, че имам важни неща! Аз да видя аркадашите, че скоро Аллах ще си ни прибере!
Тъй рекъл и защо не си е взел торбичката, историята не казва, но това преобърнало живота му!
-Тоя дъртак, какво ли толкова важно има в тая торба!? Я да видиме!-казал единия келеш.
Пребъркали торбата, а там само две опаковки лекарства, бучка сиренце, глава кромид лук и дървени похлупци със сол и лютив пипер.
Извадили една химикалка и само задраскали и добавили една думичка към опаковките и се заусмихвали, предвкусвайки сеира.
Прибрал се човека , приседнал до леглото на болната си изгора , извадил лекарствата и сложил очилата, да види как да и ги дава.
-Бре, грешка е станала!-изревал стареца.
-Каква грешка? Я дай очилата! - понадигнала се баба Минка.
-Ама грешка е станала!
- Дай тука! Няма грешка! Учени хора са го писали!- отсякла бабичката, след като прочела написаното.- я се стягай и да почваме лечението!
Какво да прави човека. На война е ходил, в рудника е работил, в милицията са го били, ще се справи и с това.
Стегнал се и започнали с терапията.
Минал се месец и доктора се разтревожил.
Тия верно са си диви, ама чак пък толкова да не се обадят!?
Яхнал служебното Балканче и запърпорил към колибите в балкана.
Това, което видял го изумило.
Къщата светела и като с магическа пръчка, белезите на запустението били изчезнали.
Баба Минка метяла бодро двора и се кискала с комшийката.
-Добър ден, - рекъл доктора!
- Добър ден! Да си ми жив и здрав, сине! Влизай, влизай, да те черпя едно кафе, а и баклава съм направила!
-Дядото къде е?
- Влизай, вътре е. Ей го де е полегнал на миндера!
Учуден от видяното, щото бабата била пътник за ония свят, доктора влязъл, а дядката се надигнал и с измъчена, но дяволита усмивка посрещнал скъпия гост.
-Добре дошъл, докторе!
-Добре заварил! Как сте?
-Много добре, сине. Бабата живна, само аз съм поуморен малко, ама сме много добре и двамата.
- Това лекарство, дето ми го предписа е много добро. И съседката иска да и го предпишеш!- занареждала баба Минка софрата.- ей сега ще я викна, да я прегледаш и нея!
-Ама при нея може да е нещо друго-рекъл доктора.
-Ами друго! Същото ще да е сине! Жив и здрав да си ни! Такъв учен доктор никога не сме имали!
Доктора още повече се объркал.
-Значи много добре се чувстваш от лекарствата!?
- Много докторе!
- То тогава е добре да повториме процедурата.
-Може, може- закимала енергично бабата!
- Може-изревал измъчено дядо Кадир- ама ако ти ебеш!
-А!?- зяпнал доктора с увиснало от изненада чене.-какво каза!?
- Как каво?- нали ти си я писал тая рецепта! На чети!
Погледнал доктора рецептата и кутийката с вълшебните хапчета и какво да види.
Келешите от автогарата задраскали "след ядене" и написали "след ебане"!
Така и си остана лафа, когато е нещо на чужд гръб.
Може, ама ако ти ...
Липсва едни щрихи, които правят биха го накарали да звучат "по така".....Така написан ми е сух, като очерк, най общо казано, а разказа, по мое мнение има маалко по литературен вид, каквото и да значи това.Казвал си че ги пишеш на момента, така и трябва, но може на другия ден да ги поогладиш, за да станат още по добри.
!
Comment