Член на клуба
Tweet
Тонче Ненов беше издънка на Кюркчийския род и като всеки представител на тоя род имаше бяло лице, рунтави вежди и идеи и лафове в излишък.
Минал като метеор през втората световна война като диверсант, разузнавач или просто плячкаджия, той имаше български кръст за храброст, руско "Червено знаме" и грамота от някой си генерал Патън.
Историята за сега не казва къде са го вели фронтовите ветрове, а и той не казваше нищо, но беше достатъчно да излезеш с него на лов, за да разбереш, че ще стане нещо необикновенно.
Стреляше рядко.
По двайсет- трийсет пъти вдигаше пушката и пак я сваляше.
- Грехота е , сине!- майка е!- казваше и гледаше как лисицата замазваше следите си.
- Еийййй!-фиксираше го на мушката и подсвиркваше с уста на огромния заек с уши като магаре!
- Ама тоя не става за ядене!
И все в тоя дух!
Не знам как, но в края на излета, неговата раница винаги беше най- пълна.
Някъде след 9. 09 1944 година, когато дошла на власт неговата партия, дошъл исвестен партиен функционер да го агитира да стане политически командир на полка.
- Ти другарю Ненов си избран да те изпратим в СССР на школа , а после да станеш...
- Абе хаймана, аз имам трето отделение! Какъв офицер ще правите от мене.
- Е добре де! За какво се бори толкова време( дъртака беше комунист от преди девети).
- Ами борих се, за да мога да си кова кундурите свободно, бе хайванино.
Дъртия беше известен кундурджия. Направо вълшебник.
От тогава, властите го гледаха с подозрение, ама понеже му знаеха характера и способностите, все гледаха дане му се пречкат в бизнеса с кондурите.
Историята, за която искам да споделя с вас, започна с един разбрицан плет и едно диво прасе.
То диво - диво, ама колко диво?
Много диво!
Растеше само на четина и опашка, според старият чешит, за който ви разправям, защото той е дядо ми.
Въпреки презплетовите престрелки, комшията не си оправи прасето и в един прекрасен ден то излезе от кочината си, порови в двора и реши, че трябва да разшири полето си на действие.
Накратко влезе в нашия двор и започна да рие със зурлата си в най-новите краставици, които дядо ми беше домъкнал от някъде.
Изкочи дядката по долни гащи и вълнен потник, но въоръжен с внушителен Парабелум. Беше го свил от някакъв капитан и имаше дълга цев, голям пълнител и тежък кобур.
Не знам как стана, но с излизането му на чардака и прасето беше застреляно надлежно във врата, точно межди двете уши.
Започнаха съдебни перипетии.
Квартални, адвокати....
Най-после дойде съдебното заседание.
- Тонче Ненов?
- Нещо да кажете по въпроса?
Вярно ли е, че сте застреляли прасето на комшията ви?
Дядката стана с цялото си достолепие. Погледна публиката, дали внимателно следи мисълта му, погледна изчаквателно съдийския състав и чак като грабна вниманието на всички, авторитетно каза"
- Другарю съдия,- направи пауза и го фиксира със сините си бистри очи, -представи си, че си свинкя и си улезнал да ми риеш у компирьето!
Тепам те, та те не ебавам у свинската дурлица!
Минал като метеор през втората световна война като диверсант, разузнавач или просто плячкаджия, той имаше български кръст за храброст, руско "Червено знаме" и грамота от някой си генерал Патън.
Историята за сега не казва къде са го вели фронтовите ветрове, а и той не казваше нищо, но беше достатъчно да излезеш с него на лов, за да разбереш, че ще стане нещо необикновенно.
Стреляше рядко.
По двайсет- трийсет пъти вдигаше пушката и пак я сваляше.
- Грехота е , сине!- майка е!- казваше и гледаше как лисицата замазваше следите си.
- Еийййй!-фиксираше го на мушката и подсвиркваше с уста на огромния заек с уши като магаре!
- Ама тоя не става за ядене!
И все в тоя дух!
Не знам как, но в края на излета, неговата раница винаги беше най- пълна.
Някъде след 9. 09 1944 година, когато дошла на власт неговата партия, дошъл исвестен партиен функционер да го агитира да стане политически командир на полка.
- Ти другарю Ненов си избран да те изпратим в СССР на школа , а после да станеш...
- Абе хаймана, аз имам трето отделение! Какъв офицер ще правите от мене.
- Е добре де! За какво се бори толкова време( дъртака беше комунист от преди девети).
- Ами борих се, за да мога да си кова кундурите свободно, бе хайванино.
Дъртия беше известен кундурджия. Направо вълшебник.
От тогава, властите го гледаха с подозрение, ама понеже му знаеха характера и способностите, все гледаха дане му се пречкат в бизнеса с кондурите.
Историята, за която искам да споделя с вас, започна с един разбрицан плет и едно диво прасе.
То диво - диво, ама колко диво?
Много диво!
Растеше само на четина и опашка, според старият чешит, за който ви разправям, защото той е дядо ми.
Въпреки презплетовите престрелки, комшията не си оправи прасето и в един прекрасен ден то излезе от кочината си, порови в двора и реши, че трябва да разшири полето си на действие.
Накратко влезе в нашия двор и започна да рие със зурлата си в най-новите краставици, които дядо ми беше домъкнал от някъде.
Изкочи дядката по долни гащи и вълнен потник, но въоръжен с внушителен Парабелум. Беше го свил от някакъв капитан и имаше дълга цев, голям пълнител и тежък кобур.
Не знам как стана, но с излизането му на чардака и прасето беше застреляно надлежно във врата, точно межди двете уши.
Започнаха съдебни перипетии.
Квартални, адвокати....
Най-после дойде съдебното заседание.
- Тонче Ненов?
- Нещо да кажете по въпроса?
Вярно ли е, че сте застреляли прасето на комшията ви?
Дядката стана с цялото си достолепие. Погледна публиката, дали внимателно следи мисълта му, погледна изчаквателно съдийския състав и чак като грабна вниманието на всички, авторитетно каза"
- Другарю съдия,- направи пауза и го фиксира със сините си бистри очи, -представи си, че си свинкя и си улезнал да ми риеш у компирьето!
Тепам те, та те не ебавам у свинската дурлица!
Comment