Летописите на Mordohy :):):)

[CBET]

[viki]

Благодаря,Иво!

[badmadafaka]

Това не го видях в "сборника":

Седях си на кафето в парка и се препичах на мартенското слънце. По-смелите момичете се бяха поразголили и представляваха приятна гледка. Чаках кафето си и се бях отпуснал в блаженно безделие. Един гълъб с омотан син конец, около крачето си, пърхаше , около дясния ми крак и тъкмо се чудех, как да го докопм и да го освободя, когато ми донесоха кафето. В чинийката, заедно със захарта имаше една от тия, навити на тръбичка хартийки с пожелания! Понякога имаха учудваи попаденя.
Отворих го.
Там пишеше:
" За света може да си никой, но за някой си целият свят".
Усмихнах се.
То си вярно си бях никой, но за децата и жените ми....
Не беше това!
Нещо ми се мотаеше.
Нещо ми се въртешев главата...
Слънчевите лъчи, проникващи през клоните на дърветата се размиха пред погледа ми, глъчката наоколо някак изостана и избяга настрани и аз се озовах на портала на завода.Бях в онова настроение, когато навънка е студено, духа вятър, превалява мокър сняг, а ти си топло облечен, добре нахранен, можеш всеки момент да се гмурнеш обратно в топлия цех и студеният вятър само ти напомня колко силен си.
Пазача ни е полковник, бивш командир на дивизия.
Това, че са го сложили в положение да е пазач на някакъв завод не го беше озлобила.
Той ми казваше: здравей ефрейторе!
Аз му отговарях: здраве желая, гу син полковник!
Войнската етика, която беше дълбоко заложена в личността ни, ни потдържаше будни, помагаше ни да се справяме със всякакви глупости и подхранвше гордостта ни.
Дрънкахме си глупости, когато по пътя се зададе един много смешен колоездач.
Приличаше на торен бръмбарт, яхнал водно конче.
Представет си стар , прогнил бегач, с джанти, които се кривяха като гевреци и педали, които така се клатеха, че явно возилото се движеше само от десният педал, като левият служеше да се догони десният.
Отгоре беше кацнал странн индивид с огромна , издута ватенка, украсен с голяма ушанка с неисвезвестен цвят, чиито капаци се вееха отгоре свободно, като ушите на кокер-шпанйол.
Двамата с полковника се напъвахме в такт с човека, когато се случи неизбежното.
Точно пред портала му падна веригата.
Някак неестествено спря колелото, като си държеше огромното шкембе на невъзможната си шуба, пусна си вилката и стъпи даже на рамката.
Зяпнахме, какво точно ше стане и не се наложи дълго да чакаме.
Маскираният като кукер колоездач, много внимателно подхвана шкембето си, разкопча горните си копчета и се зазяпа с много любов ,в това, което имаше вътре.
От там се показа едно щастливо личице, на малко момченце, около 4-5 годишно.
Детенцето имаше белези, които не се получават от игри, дребно все още недохраненно телце и огромни кафяви очи.
Втурнахме се да помагаме.
Половника подхвана детенцето, но то панически отказа да тръгне с него.
-Аз съм тука с тати!
Добре де, дечко!- Няма да те отделяме от него!- ухилих се аз и си спомних за сина ми.
- Аз тука ше помагам на тати!
Тати имаше явни затруднения, защото инструмента му се състоеше от едн керпеден и много ентусиазъм.
- Имам няколко ключа , дето не ми трябват. Искаш ли помощ!?
- Искам, каза човека и нещо в тона му ми бръкна в сърцето.
Имах доста сбъркани ключове 14-15 ни 16 мм, та отидох да ги взема. Помислих малко и добавих и един френски ключ и едни добри клещи.
Захванахме се с колелото.
Опънахме спиците, смазахме лагерите и тамън започнахме да оправяме веригата, когато малкия каза:
Іаз като порастна, ще купя на татко ново колело!
-Бе ти ще му купиш направо нова кола!
- Как!? Кола ли?
Нима е възможно това!?
Не го каза, но погледа му точно това казваше.
Веригата обаче си искаше коване.
ковяхме я заедно,а труда сближава хората.
-Имаш чудно синче!
- Да ! Много го обичам. И майка му много я обичах!
Усетих, че тоя добър човек, не трябва да го спирам.
Бяхме на сватба.-сякаш говореше на себе си, а не на мене- хапнахме, пийнахме и се заприбирахме. Карах си нормално. Изведнъж стана. Джип, светлина удар..
Озовх се в ареста и никой не миказваше нищо.
След пет месеца ме осъдиха на пет години затвор и първо разбрах, че вече съм затворник и мога да се изпикая по всяко време, когато ми се прииска и, че жена ми е починала.
За детето никой нищо не ми казваше.
Мислех, че е при майка ми!
Беше починала три дена след ареста ми!
Слава на Бога,на вицето ми попаднала историята ми, та ме помилвал без двуокати и прочие.
Попаднах на добър човек.
Бил на моето положение и създал фондация.
Назначиха ме на работа.
След една седмица се явих с всички документи и с шефа и си взех детенцето от детския дом.
От тогава сме така.
Все с колелото.
-Ама аз ще купя на тати по-хубаво колело- ...
Гледах го тоя орапан от живото човек. Никому ненужен.
Той обаче за това момченце беше целия му свят.
Наздраве за тия пустиняци, на които се крепи тоя свят!


Посвещавам го на пролетния ни събор 2012 год и на нашите домакини-пустиняци!

[Liminat]

Стават такива истории. Куп неща могат да се случат само на един борец.
Като човек, загубил много часове да следя спорт и спортисти, винаги съм съжалявал за това, че голямата част от тях се занимават само със своята си дисциплина, а всъщност са имали качества да бъдат от най-добрите и в други спортове.
Та, отивам начи да кандидатствам във ВИФ, и аз човек да ставам един вид и то си беше задължително всички да бягат на 100 м. 800 м или гюлле беше по избор, но стотачката задължителна. Като такъв, който на кросовете винаги е бягал с едничката грижа да не ме изпреварят жените, бях много горд с изумителните си спринтове и като такъв, зорко следях най-яките бегачи, разпределени в сериите. Гледам един борец от средните категории, абе по мое скромно мнение не повече от 75 кг, застана криво - ляво в нещо като нисък старт, гръмнаха тия с пищова, че като отряза това момче, за отрицателно време дръпна на останалите с 2-3 метра, после, явно реши, че е направил фал старт, забави, за да се връща, в това време тия около него му набраха и го дръпнаха с 3-4 метра, че като отряза пак! Настигна ги и ги отпра с поне 3 метра, страшен бързак
Викам си, ако имаше кой да го види това момче / в нашата рота имахме лекоатлет, спринтьор, дошъл от борбата/ къде ли щеше да троши останалите в спринта... Ама да не изпадам в положението на наш треньор, като отишъл за пръв път на международно състезание и гледа, тренира някакъв /многократен световен шампион, впоследствие и олимпийски/ и тоз нали не го познава, да вземе да каже - е на тва момченце само да му опраим малко техниката и ше земе мидал от световно!

[mordohy]

+ 18

Тълкувател на пиянски делириум

Всичко беше зелено, зелено, зелено....
Не като цвят, а като качество. Онова качество, дето определя дали става за нещо даденото нещо или е все още сурово, жилаво, безцветно и безвкусно.



Беше като пробуждане от дълбок сън.
Нещо не беше както трябва.
Нищо не беше както трябва.
Всичко беше до такава степен "зелено", че дори цвета на тревата не беше изумрудено зелен, а сивкав.
Вървяхме с жена ми по недовършения път и всъщност, тя все още не ми беше никаква жена.
Стигнахме до едно гръцко село, в което сякаш нещо беше изсмукало живота.
Дори розите в парка не бяха разцъфнали, а само напъпили.Пъпките и те увяхнали.
Дори и небето беше сиво-зелено.
Нямаше аромати.
Носеше се мирис, като от зелена тиква или кратуна.
Стигнахме до площата, където имаше малка кръчма, а пред нея, направо на тротоара скара, на която се печаха шишчета и свински ребра.
Подуших ги, но миришеха на трева.
Взехме си две шишчета, но се оказаха жилави, сухи и безвкусни, направо отвратителни.
Кръчмарят, индивид с увиснали бузи, къси ръчички и хилаво шкембе, въздъхна тежко и изхлипа, когато видя, че ги хвърлихме на проскубания пес, довлякъл се бог знае от къде.
Имаше нещо странно.
Огледах площада. На отсрещната страна имаше голям хладилен склад с рампа, а пред него железопътни релси. Явно влака минаваше през селото.
Чак сега разбрах, какво ми липсваше.
Беше тихо. Необичайно тихо.
Нямаше ги хората. Нямаше ги птиците!
Бог също!
-Къде са всички?-попитах кръчмарят, а той снизавайки гласа си отвърна:
-Тука са, но днеска ще е Събитието!- рече и се озърна страхливо.
-Какво събитие? Да не бръснат брадата на попа ви?
-Не. Отдавна нямаме поп! А и църква също, а и ...
Аааааа....! Започва се-изрева слабосилно човека, с поглед закован в релсите.
Настана тишина.
Една такава тиха и безплодна.
Нещо заскърца. Нещо нарушаваше зеления пояс.
Един влак, съставен само от дизелов локомотов и два вагона влизаше в селото.
Влака спя на рампата. Двама с белезникави престилки отвориха плъзгащите се врати на вагоните.
По таваните им имаше релси, по които се движеха касапски ченгели.
Изкараха едно парче релса и го свързаха със склада и релсата на вагона.
После подхванаха ченгелите и ги предвижиха в склада
Постепенно от ъглите заприиждаха хора. Едни такива зелени.. Тихо си говореха..
Някой, немощно извика:
-Вадят ги!-хората се люшнаха и извикаха спонтанно.
Нещо заромоля от склада , като набираше скорост и скоро двама започнаха да изкарват бързо обратно ченгелите, на които висяха трупове.
Човешки трупове.
Всички бяха изкормени и почистени, с извадени езици и отрязани пръсти на ръцете и краката.
Ченгелите бяха забити в гърба и труповете висяха с увиснали глави.
Бързо отрязаха главите на женските трупове и ги струпаха в единия ъгъл.
До мен хората коментираха:
-Това е комшията. Погребахме го преди три години, а я виж баща ми! Него пък преди две години.
- А двете деца, дето ги смаза камиона?
-Тях ги взеха още веднага.
-Щом са по-млади ги взимат веднага.
-Тука са само дъртаци
-Нима сте ги погребали, а те са все още тук?
-Какво ще ги правят?
-Какво става мамка му?-попитах ги с растяща тревога, защото един труп не ми даваше мира.
Беше с рошава черна коса, набит и здрав.
Виждаше се жълтата сланина в разреза на корема му, както и белега от куршум на дясната му ръка.
Гледаше ме с изцъклените си очи,сякаш да ми каже нещо.
-Ама и ние не знаем какво точно ги правят.
Нещо свързано с енергийната ефективност. Така ни казват.
По-младичките веднага ги взимат, а дъртаците виждаш. След няколко години.
Ония рошавия ме гледаше втренчено.
Повя вятър. Забърса зелениша и се опита да възстанови равновесието.
Вгледах се в погледа му!
Гледаше ме присмехулно с живец. Проследих погледа му.
На вагона имаше рекламен плакат, който рекламираше станция за изкуствено осеменяване, приканвайки всички да опитат.
Имаше и промоция до края на текущата 2052 година.
Тогава разбрах!
Тоя на ченгела бях аз!
Започнах да усещсм ченгела в ребрата си.
Събудих се от жена ми, която щедро ме ръгаше в ребрата, шепнейки ядовито:
-Събуди се най-после и се обърни!
Хъркаш и вече три пъти събуди детето.
Ще го водиш да му баят. Пияндурник такъв!
Станах и отидох в банята. Облекчих си стомаха. Поред излязоха ракийките и салатите...
Разбрах защо сънувах всичко в сиво-зелено.
Пуснах си душа, измих си зъбите и се шмугнах в леглото.Прикотках си жената и я попитах:
-Много ли хърках? Сънувах много интересен сън.
- То хъркането как и да е, но не всеки може като тебе да псува на седем -осем езика. Тоя път надмина себе си. Дядо ти сигурно щеше да се гордее с теб- гушна се и разроши косата ми.
-Повече никаква енергийна ефективност няма да ме потведе!
-Какво каза?
- Нищо. Спи! То и тя е като всичко в съня. Мамим само себе си.- последното го казах на ум, защото потънах в един друг сън, за който ще разкажа някой друг път.

[CBET]

Много SciFi ... а и има нужда от редакция ... Но пък както винаги нестандартно и интересно!

mordohy, едно книжле трябва да издадеш!

[viki]

Не знам какво да кажа.Разказът ми харесва.Не ми харесва поводът за написването му.
И все пак не забравяй,че всяко зло е за добро .Факт .

[pa4ito]

Това си го спомням. Разказа, че си го сънувал, когато се видяхме предния път в двете хаби
Браво, че го написа...

[mordohy]

Искам да ви се извиня, но бях с мобилния нет, нещо се обърка и изобщо не бях нито свършил, нито редактирал. Пиша на един стар лаптоп, с разбрицана клавиатура и в бързината се получават най-разнообразни простотии. Изобщо не мислех , че се е поснало нещо. Чак сега видях и го поправих!
Иначе беше наистина за лобут!

[546]

Ша ти набия обръчите като те видя!

[mordohy]

Нещо пак ме подкара на писане.
Я да видя, това дали ще се посне в тоя вид.

[mirchozo]

Браво Иво, отново трогателно четиво! Какво пиеш че ти идват такива щуротии (в добрия смисъл на думата) в главата?

[mordohy]

Аз на трезво си ги пиша!

[CBET]

[Кайо]

Аз на трезво си ги пуиша!

Че ти га си трезвен бре????