Tweet
Темата е провокирана от писанията на Сиромахов и по-точно стилът му . Но като цяло има за цел , да провери дали някой се е опитвал да пише нещо - разказ , книга , стихотворение или каквото и да е 
Преди време питах тук , за издателство , което да издаде една книга с която се мъча от доста време . Истината е , че все не ми остава време и чиста мисъл , да седна да пиша ...
Като автор на темата , ще започна пръв с импровизираното си творчество . Приемам всякакви критики , все пак не съм професионалист и похватите ми са далееееч , далеч назад .
Очаквам да се включите в темата с ваши творения
Представете си...
Детство, свързано с късните 80 и ранните 90 години на 20 век. Нормално детство... с игрите на криеницa, на капачки и на фунийки. Раните по коленете... велосипедите “Школник” и “Балкан”... Филиите с лютеница и циганските баници.
Спомени... и то само хубави. Може би перфектното детство...
С времето станахме големи и започнаха първите задължения и проблеми– скоростното четене в часа по литература, трудната математика... Мария от 4-ти А клас.
Растяхме... и всичко си беше нормално. Националите по футбол ставаха все по-слаби, а Слави Трифонов – все по-скучен. Ама си ги харесвахме!
Харесвахме и ‘’ Всяка Неделя ‘’ , ‘’ Панорама ‘’ ... ами какво да кажа за ‘’ Ну Погоди ‘’! Все класики, с които свързвам тези мили за мен години...
Преминавахме през всякакви проблеми, свързани с училището, с по-големите, които ни взимаха парите за закуска... с любовта. Ахх, любовта... какви трудности ни създаваше само. Тези жени... иди ги разбери...
Разбирам ги... като че ли. Но разбира се – сега, а не преди 10-12 години.
Спомням си летата, в които ходехме на лагер на морето... беше супер! Прибирахме се черни... и с разбити сърца естествено. Морското влюбване е много, много страшно. От въздуха ли е, от водата ли е... никой не знае.
Годините минаваха... училището спря да ни бъде приоритет и беше изместено... от жените! Ама разбира се, че от тях. Е, при някои беше изместено от мъжете, но това е друга тема, която ще се опитваме да засягаме по-рядко.
Та жените – тези прекрасни на вид създания, по-зли от дявола вътре, винаги са били голям проблем. Мога да пиша с часове за жените... но ще го оставя за по-нататък.
Дойде балът... Да, абитуриентският бал. Приготовления, подаръци, дрехи, коли. За един ден се чувстваш като принц. По- симпатичните имат шанса да станат „Мистър Бал” и да отнесат царицата на бала като трофей... останали се задоволяват с придворните дами... пълна идилия.
Да, но балът е веднъж ... на другия ден си в най- тежката депресия на планетата! Тежко ти е, нещото, което си чакал толкова години е отминало. Мечтата да бъдеш принц, е била мимолетно изживяване, свързано с невероятно главоболие и махмурлук. Лошо ти е, лежиш в леглото до около 17:00 часа на другия ден и в главата ти се прокрадват едни страшни мисли... Да, онези мисли за тежките кандидатствания във ВУЗ- овете .
Всеки учи... на теб не ти се започва! Времето – лятно, 28 градуса... края на месец Май... Жените – по къси поли, ти – по дълги страници за четене .
Жалка картинка. Но толкова добре позната... до болка бих казал .
Идват изпитите... започва едно обикаляне, едно притеснение, една тегоба заради казармата. Естествено, на жените не им дреме... нали ако не бъдат приети никъде, няма да дават наряди и да правят сапунки, докато Капитан Иванов ги навиква.
На нас обаче ни е трудно... тук 4, там 5 ... или 3. Колкото, толкова.
1-во класиране – само зубарите с 6-ците. Казваш си – спокойно, не е страшно.
2-ро класиране – пак ни няма . Карай – още една бира, моля.
3-то класиране – страх ни е да проверим... ама много ни е страх!
Вечерта сме много пияни... опитваме се да подобрим световния рекорд по пиене от 1964-та година... приели са ни! Пак сме принцове...
За някои, влизането във ВУЗ и свързания с това студентски живот е възможност да избягат от гадните прякори, които са имали в родния град, възможност да настигнат по бройки ‘’пичовете ‘’ от випуска.
За други – студентския живот е... голям ужас. И не защото са смотаняци... а защото винаги има моменти и събития в живота, които могат да ти скъсат нервите и да направят престоя ти на тази земя толкова трагичен, че чак смешен.
В нашият студентски живот имаше и възходи, и спадове.
Позна ли се някъде из горните редове?
А някъде между тях?
Ще се познаеш и в долните, макар да ти се струва, че това може да се случва само на теб... не е така! Има си закономерности... които те карат да се замисляш над нещата.
Преди време питах тук , за издателство , което да издаде една книга с която се мъча от доста време . Истината е , че все не ми остава време и чиста мисъл , да седна да пиша ...
Като автор на темата , ще започна пръв с импровизираното си творчество . Приемам всякакви критики , все пак не съм професионалист и похватите ми са далееееч , далеч назад .
Очаквам да се включите в темата с ваши творения
Представете си...
Детство, свързано с късните 80 и ранните 90 години на 20 век. Нормално детство... с игрите на криеницa, на капачки и на фунийки. Раните по коленете... велосипедите “Школник” и “Балкан”... Филиите с лютеница и циганските баници.
Спомени... и то само хубави. Може би перфектното детство...
С времето станахме големи и започнаха първите задължения и проблеми– скоростното четене в часа по литература, трудната математика... Мария от 4-ти А клас.
Растяхме... и всичко си беше нормално. Националите по футбол ставаха все по-слаби, а Слави Трифонов – все по-скучен. Ама си ги харесвахме!
Харесвахме и ‘’ Всяка Неделя ‘’ , ‘’ Панорама ‘’ ... ами какво да кажа за ‘’ Ну Погоди ‘’! Все класики, с които свързвам тези мили за мен години...
Преминавахме през всякакви проблеми, свързани с училището, с по-големите, които ни взимаха парите за закуска... с любовта. Ахх, любовта... какви трудности ни създаваше само. Тези жени... иди ги разбери...
Разбирам ги... като че ли. Но разбира се – сега, а не преди 10-12 години.
Спомням си летата, в които ходехме на лагер на морето... беше супер! Прибирахме се черни... и с разбити сърца естествено. Морското влюбване е много, много страшно. От въздуха ли е, от водата ли е... никой не знае.
Годините минаваха... училището спря да ни бъде приоритет и беше изместено... от жените! Ама разбира се, че от тях. Е, при някои беше изместено от мъжете, но това е друга тема, която ще се опитваме да засягаме по-рядко.
Та жените – тези прекрасни на вид създания, по-зли от дявола вътре, винаги са били голям проблем. Мога да пиша с часове за жените... но ще го оставя за по-нататък.
Дойде балът... Да, абитуриентският бал. Приготовления, подаръци, дрехи, коли. За един ден се чувстваш като принц. По- симпатичните имат шанса да станат „Мистър Бал” и да отнесат царицата на бала като трофей... останали се задоволяват с придворните дами... пълна идилия.
Да, но балът е веднъж ... на другия ден си в най- тежката депресия на планетата! Тежко ти е, нещото, което си чакал толкова години е отминало. Мечтата да бъдеш принц, е била мимолетно изживяване, свързано с невероятно главоболие и махмурлук. Лошо ти е, лежиш в леглото до около 17:00 часа на другия ден и в главата ти се прокрадват едни страшни мисли... Да, онези мисли за тежките кандидатствания във ВУЗ- овете .
Всеки учи... на теб не ти се започва! Времето – лятно, 28 градуса... края на месец Май... Жените – по къси поли, ти – по дълги страници за четене .
Жалка картинка. Но толкова добре позната... до болка бих казал .
Идват изпитите... започва едно обикаляне, едно притеснение, една тегоба заради казармата. Естествено, на жените не им дреме... нали ако не бъдат приети никъде, няма да дават наряди и да правят сапунки, докато Капитан Иванов ги навиква.
На нас обаче ни е трудно... тук 4, там 5 ... или 3. Колкото, толкова.
1-во класиране – само зубарите с 6-ците. Казваш си – спокойно, не е страшно.
2-ро класиране – пак ни няма . Карай – още една бира, моля.
3-то класиране – страх ни е да проверим... ама много ни е страх!
Вечерта сме много пияни... опитваме се да подобрим световния рекорд по пиене от 1964-та година... приели са ни! Пак сме принцове...
За някои, влизането във ВУЗ и свързания с това студентски живот е възможност да избягат от гадните прякори, които са имали в родния град, възможност да настигнат по бройки ‘’пичовете ‘’ от випуска.
За други – студентския живот е... голям ужас. И не защото са смотаняци... а защото винаги има моменти и събития в живота, които могат да ти скъсат нервите и да направят престоя ти на тази земя толкова трагичен, че чак смешен.
В нашият студентски живот имаше и възходи, и спадове.
Позна ли се някъде из горните редове?
А някъде между тях?
Ще се познаеш и в долните, макар да ти се струва, че това може да се случва само на теб... не е така! Има си закономерности... които те карат да се замисляш над нещата.
Comment