Кучешка тема

[lordliness]

Мда, това за немския е малко легенда-кучето свиква на звука и тембъра, а неразбира самата реч.

Така е прието, но моето съм сигурен, че различава думи. Взех ги на 28 дни и от тогава никога не се е разделяло от нас. Постоянно ни слуша да говорим и различава думи на които никога не съм го обучавал. С каквато и интонация да ги кажа. Въобще прави неща, които не са присъщи на куче. Освен име си има и прякор и реагира и на него
И не дава да го снимам, сигурно си мисли, че ще му взема душата

[nicola 59]

Така е прието, но моето съм сигурен, че различава думи. Взех ги на 28 дни и от тогава никога не се е разделяло от нас. Постоянно ни слуша да говорим и различава думи на които никога не съм го обучавал. С каквато и интонация да ги кажа. Въобще прави неща, които не са присъщи на куче. Освен име си има и прякор и реагира и на него

100 процента съм сигурен в това ,преди имах пинчер и си знаеше името и прякора и дори без да ни гледа а си лежи и ние като споменем някоя от тези думи и веднага се обръщаше понеже знаеше ,че говорим за него,или други думи без значение от контекста просто знаеше с какво са свързани.

[lordliness]

100 процента съм сигурен в това ,преди имах пинчер и си знаеше името и прякора и дори без да ни гледа а си лежи и ние като споменем някоя от тези думи и веднага се обръщаше понеже знаеше ,че говорим за него,или други думи без значение от контекста просто знаеше с какво са свързани.

Да, точно същото наблюдавам и аз, за първи път се усетих какво става, когато споменах думата пикая в някакъв разговор, кучето както спеше стана и застана пред вратата готово за излизане

[rusiq86]

Имал съм:
- английски булдог - проблемна кожа, но е страхотно куче
- френски булдог - невероятен красавец...няма проблеми с тях
- в момента шотландска късокосместа клепоуха котка - най-красивото и умно животно, което съм имал

[fred]

Така е прието, но моето съм сигурен, че различава думи. Взех ги на 28 дни и от тогава никога не се е разделяло от нас. Постоянно ни слуша да говорим и различава думи на които никога не съм го обучавал. С каквато и интонация да ги кажа. Въобще прави неща, които не са присъщи на куче. Освен име си има и прякор и реагира и на него
И не дава да го снимам, сигурно си мисли, че ще му взема душата

Може, тия са послушни, а твоят може и да е прероден човек

---------- Post added at 23:00 ---------- Previous post was at 22:59 ----------

Колега мъжки или женски е териера,понеже аз имам мъжки.Това куче няма аналог. И със стария аватар си беше по добре.

И моя е мъжки, за другото ще видим, аватар се сменя, но засега и тоя ми харесва

[Susscrofa]

Тук много хора забравят, че кучето е одомашнено за работа.

Що не ги пускате на курсове по английски.
В САЩ вече има телевизионен канал за кучета.
Изкукал народ.
Това е животно бе хора, като всяко друго.

Сделката е, то ми върши работа, а аз му давам храна, подслон и закрила.
Кво се лигавите не мога да разбера.

[dimitar_vd62]

Аз викам да ги оставим да си говорят за кучета и котки, достатъчно теми има дето се хапем.

[Светланчи]

Ето го и моето куче. На една година е и все още се обучава. Много е умен, дори двапъти бяга и ходи в съседите. Обича да тича след колелото и не напоследно място е и пазач.

[lordliness]

Ето го и моето куче. На една година е и все още се обучава. Много е умен, дори двапъти бяга и ходи в съседите. Обича да тича след колелото и не напоследно място е и пазач.

Страхотно е! Мога да гледам и да се възхищавам на немска овчарка цял ден без да ми омръзне. Обучете я добре и ще имаш едно невероятно животно.

[mordohy]

Винаги сме имали куче, но две са с най- дълбоки следи в съзнанието ми.
Имах немска овчарка. Женска, с дълъг косъм.
Невероятно интелигентно създание. Сина ми порастна с нея. Толкова беше обсебена от него, че сигурно за това никога не се разгони.
Нямаше нужда от някаква специална дресировка, защото разбираше абсолютно всичко, което и се каже. Нямаше нужда да и се повтаря два пъти. Много често ни изненадваше, като вършеше неща, на които никой не я е обучавал.
Случката с кокошката, описана по-горе вярвам, че е съвсем истинска. Нашата щом я заведох в Кюстендил, сама се научи щом някоя кокошка влезеше в градината да я лови и изхвърля, при това без да я наранява.
Носеше ми пантофите, а щом се върнех зимата от работа ми се катереше по гърба и увисваше като одеало. Сама си отваряше врата и си ходеше да си потича, а после сама пак се прибираше и чакаше в коридора някой да я измие.
Най-интересното е, че не даваше с жена ми да се скараме. Само щом си повишим глас и тя започваше неистово да вие!
За това, какъв пазач беше си мисля, че няма нужда да казвам.
Всеки можеше да си играе с нея на вънка, но при положение, че детето не е около нея или другите деца от блока. Пазеше ги не само от други кучета, но и не им даваше да излизат на улицата.
На всичко това никой не я беше учил.
Във вкъщи всеки можеше да влезе, но не и да излезе.
Независимо, че преди два часа си си играл с нея.
Израсна като си играеше с един питбул, с който никое друго куче не искаше да си играе и явно от него се беше научила как да хапе мръснишката. Захапеше ли не пускаше. Тоя пес я правеше на парцал, ама тя не се отказваше и резултата после се показа наяве.
Живя 16 години и умря от инфекция.
Един разкошен приятел.

[lordliness]

и моята не дава да се караме- изнервя се застава между нас и се чуди коя страна да вземе, категорично отказва да ми носи разни неща освен пръчки, когато играем. Единственото на което не успях да я науча е да не яде от земята, когато знае, че я гледам е най- послушното куче. Момента в който се разсея и изяжда всичко

[ecotronic]

Напълно споделям всичко казано за интелекта на кучето.
След 13 годишно щастливо съвместно съществуване, когато моят Норд си отиде от този свят преди 3 години, хем ми се иска да си намеря друг приятел, хем нещо не ми дава да го сторя. Имам чувството, че ще предам паметта му, ако го направя. Не знам докога ще продължи това. Засега само често нося цветя на гроба му.

Извинявам се затова, че внасям и тъга в дискусията, но и това е неразделна част от взаимоотношенията, които се дискутират.

[dimitar_vd62]

Така си е, все едно че човек е умрял.Преди години имахме котка.Взехме я на 15 дена и яхранехме с капкомер, после с влажно памуче по коремчето все едно че майка му го ближе да се оригне.Тъй ни казаха.Стана много послушно коте, не правеше бели да дере тапети, да се качва по пердетата ....само едно цвете опасваше редовно.Обаче почина след 8 години и оттогава не ни идва да си вземем друго коте.Пък и размислих и реших че е по-добре да са си навънка отколкото затворени в апартамент цял живот.Къща с двор е друго.

[fred]

Лошото е че навън рано или късно някоя я убива.Що котки съм гледал при баба ми, още по времето др. Живков-рядко оцеляваха повече от 2 г....

---------- Post added at 01:27 ---------- Previous post was at 01:26 ----------

Напълно споделям всичко казано за интелекта на кучето.
След 13 годишно щастливо съвместно съществуване, когато моят Норд си отиде от този свят преди 3 години, хем ми се иска да си намеря друг приятел, хем нещо не ми дава да го сторя. Имам чувството, че ще предам паметта му, ако го направя. Не знам докога ще продължи това. Засега само често нося цветя на гроба му.

Извинявам се затова, че внасям и тъга в дискусията, но и това е неразделна част от взаимоотношенията, които се дискутират.

Има го тоя момент-но я помисли.Толкова трае кучешкия живот горе долу.Живял е добре.А ако вземеш друго куче какво може да направиш, освен да му осигуриш един добър живот за него и един приятел, верен за теб?!

[dimitar_vd62]

Е не мога да прибера всички котки от улицата.Пък и тук край нас има една улична превъзходна дет си я гледаме солидарно и все има някой мъник да ме изпраща до колата.Ма и тя явно си подбира е...чите щото все едни симпатяги ги ражда.