Въртят ми се едни

[Ранобудниче]

мисли в подкъдрието и рекох да посъбера идеи.

Та, въпросът, който ме занимава от известно време, е: Как различните човеци се съвземат след загуби? Не конкретизирам вид - всичко: човешки, психически, каквито щете.

Е - има и вариант индивидът да изтрещи, па да му подарят ризка с мноого дълги ръкави, ама нещо не ме привлича.

Бих предпочела конструктивни писания, без лиготии, но ако напорът е прекомерно отривист, ще прощавам.

[Kuku]

Щу рече?


Сериозно - смятам тая човешка нужда от съвземане, изцяло да зависи от реализираните загуби

[Ранобудниче]

Прочее, чини ми се, че ако се е появила въпросната нужда, значи човекот е наченал съвземане.

Мей би значи, въпросът требва да е как си докараме нужда (и не се отплесвайте към ония, дето са свързани със зелевата чорба).

[old alfist]

Всеки си се съвзема различно и няма единна формула.
Ако човек успее да преодолее загубата става по-силен.
Според мен времето лекува, но човек трябва да се опита да намери себе си - да си зададе въпроси като например : кой съм аз, как искам да живея, с кой и къде искам да живея, кои са ми приятелите, какво искам да работя, какъв начин на живот ми харесва.
Чертите на характера според мен водят човека.

[Kuker]

Зависи от причината за загубата!Ако си допринесъл това да се случи с твоето действие или бездействие, може да не намериш никога утеха.
Ако причината е нормално-житейска и от тази гледна точка неизбежна, утехата би могла да дойде от последващи, да речем щастливи събития разположени някъде из времето.
Както са казали хората, времето лекува!Може да не е напълно, но поне е някаква утеха.

[Ранобудниче]

Демек, ако говорим за смъртта на близък човек, дали не си му помогнал да се попривърши?

[old alfist]

Моят дядо, който беше голям пич, почина на 91г и вечерта след погребението се събрахме всичките му внуци и правнуци. По едно време се усетихме, може би защото не се бяхме виждали скоро всички накуп, че се шегуваме и забравихме за повода за събирането . Тогава си казахме, че ако ни гледа от някъде навярно ще е по-добре.

[Kuker]

Демек, ако говорим за смъртта на близък човек, дали не си му помогнал да се попривърши?

Не е изключен и тоя вариант.Но ако е така, и в един момент решиш че си сгрешил.....
Не знам, не ми се е случвало за да говоря от опит.

[phoenix]

Според мен човек трябва да отдели нужното уважение на тъгата(особено при загубата на човек), примерно няколко дни човек може да си позволи да се изключи, след някакво време всеки си решава за себе си, започваш да сe затрупваш с работа и всекидневните проблеми, и така лека полека на човек му минава. Или с две думи като бъде разсеян с други проблеми за решаване. Ако се отдадеш безкрайно на тъгуване започваш да се приближаваш към ризата с дългите ръкави.

[undy]

....хубаво е човек да си поплаче,когато му е нужно.все пак трябва да се отърси от напрежението и натоварването(е.. за някои има шопинг терапии).но в крайна сметка трябва да сме реалисти и да гледаме обективно на нещата.аз лично се опитвам да приемам нещата каквито са въпреки,че съм крив характер,и се успокоявам с това,че винаги съм преодолявал трудносите и ,че и сетния път ще е така и няма връщане назад.........и това е вярно,че винаги си намирам работа и не се опитвам да" измисля нещо което неможе да бъде измислено."

[ogi100]

някои неща не се преодоляват...и няма нужда, просто се научаваш да живееш с тях...размислите и усилията са излишни, всичко става с време

[undy]

абсолютно си прав,колега...съгласен съм....

[PEPI-2ALFA]

На phoenix варианта ми се струва най-реален.

[bager]

Всеки се съвзема, стига да има за КОГО да го направи! Човек е по-силен отколкото си мисли.
Няма лошо в това да се страда за известно време. Пречистващо е- задаваш си въпроси, отговаряш си, намираш някои истини за себе си и после си по-мъдър, минаваш в категорията "патило".
Дръж до себе си близките, на които държиш и им го показвай, останалото следва...
Вярвам в теб!

[nightroller]

Демек, ако говорим за смъртта на близък човек, дали не си му помогнал да се попривърши?

Разфокусирай се от тия мисли - никога не можеш да кажеш със сигурност кое и кои стечения на обстоятелства са довели до едно или друго. Универсална терапия няма... Но опитай да се фокусираш само върху хубавите неща, които се случват, не мисли и остави с времето да избледнее. Аз като се чуствам по такъв начин се събирам да си лафя с разни хора и разсейвам мъката доколкото мога.