Как се прощавате!

[mordohy]

Интересно ми е, как се прощавате с близките си хора!
Имаш близък човек, за който знаеш, че е обречен!
Останалите ви търчат по врачки и екстрасенси, а вие знаете, че малко му остава и нищо не може да му помогне!
Дали сме достатъчно силни, да седнеме до него и просто да му кажем: майко, готви се!
Колко са го правили!

[warbah]

Братле аз минах по този път през 2009г,абе тежка работа кво да ти кажа.Изкарах 6 месеца при нея(майка ми)живях там,опитах всичко каквото беше в моите възможности,но рака така се беше разсеял че тя нямаше шанс.Гледах как изгасва и се чувствах безсилен.Често изскачат въпроси(ако бях направил еди кво си вместо това)дали нямаше сега да е добре,не знам какво да ти кажа.След химотерапията и по време на нея всичко тръгна назад назад,лекарите казаха ами решавай да я спираме ли,ама как да реша като не съм лекар,ами ако помогне,нали те самите я предписаха.Сложна работа.Дано да има шанс майка ти.Тежки времена са много стрес,притеснения и в един момент организма отказва.Не мога да ти дам рецепта как да се простиш с нея,сложно е поне за мен.Кураж

[mordohy]

Братле аз минах по този път през 2009г,абе тежка работа кво да ти кажа.Изкарах 6 месеца при нея(майка ми)живях там,опитах всичко каквото беше в моите възможности,но рака така се беше разсеял че тя нямаше шанс.Гледах как изгасва и се чувствах безсилен.Често изскачат въпроси(ако бях направил еди кво си вместо това)дали нямаше сега да е добре,не знам какво да ти кажа.След химотерапията и по време на нея всичко тръгна назад назад,лекарите казаха ами решавай да я спираме ли,ама как да реша като не съм лекар,ами ако помогне,нали те самите я предписаха.Сложна работа.Дано да има шанс майка ти.Тежки времена са много стрес,притеснения и в един момент организма отказва.Не мога да ти дам рецепта как да се простиш с нея,сложно е поне за мен.Кураж

Братле, просто исках да разбера, какса се чувствали други, на моето място!
Тя си страда от" ксилокефалия". Тоест дървена глава!
Във всеки момент чакам нов живот в семейството си. Имам и голям син. Имам много хора, които държат на мене.
питам се, дали не съм прекалено жесток, че гледам повече напред.
Направих всичко възможно да я спася, но тя със свинския си инат се провали!
Дали съм прав, че гледам повече за жена си и бъдещото си и настояще дете или съм просто темерут! Обичам майка си , защото тя е тая, която ме е създала това, което съм! Но не мога някакси да и простя, че ме предава точно сега

[warbah]

Tи трябва да гледаш напред,няма начин,иначе е добре да си простите(все има за нещо) сега докато има шанс да стане това щото после е късно.За съжаление всички сме временно тук.Аз лично макар и не млад вече човек(когато това стана бях на 43г)се почувствах като дете което е изгубило родителите си завинаги(може би щото много на къс интервал и двамата един след друг за 2г).Но и това го има в живота.Странно нали.

[lordliness]

За съжаление това е кръговрата на живота,не можем да се преборим с това,нормално е родителите да си отидат преди децата.Аз минах по този път,човек никога не вярва ,че ще умре и вярва до последно,аз не намерих сили да кажа 'готви се'.Направи сърцето си от камък и ще се справиш по леко.Прав си винаги гледай напред.

[Ранобудниче]

Не знам аз дали бих могла - не ми се е случвало.
И не знам кое е по-добре - може би все пак, да имаш възможността да се простиш. Вероятно това поне малко спестява въпросите (стигащи понякога до самообвинения) към себе си после.. "Можех да направя и това", "Можех да кажа и това".

[lordliness]

Не знам аз дали бих могла - не ми се е случвало.
И не знам кое е по-добре - може би все пак, да имаш възможността да се простиш. Вероятно това поне малко спестява въпросите (стигащи понякога до самообвинения) към себе си после.. "Можех да направя и това", "Можех да кажа и това".

После е безнадеждно късно,понякога се питам защо влизаме в конфликти с най-близките си,при положение ,че всички знаем прекрасно, как един ден ще се загубим завинаги и безвъзвратно,а деня може да дойде внезапно.

[nhg]

Хм, щях да изживея подобно нещо през изминалата година...засега е само 'щях'.
Днес малкия ми син прави 1 годинка; баща ми беше 6 месеца на химиотерапия миналата година (когато малкия бе на път да се роди), в началото на тази катастрофира (фрактура на двата крака) и се наложи близо месец да бъде с дренаж на дроба (предполага се в следствие на катастрофата, макар и месец-два по-късно).
Какви ли не мисли ми минаваха през главата, но никога не съм се чувствал предаден от някого; по-скоро се ядосвах, че нямам повече време/сили/средства/връзки и пр. да направя уж по-доброто...каквото и да е то.
Съвет не мога да дам - много индивидуални са нещата, 'частни случаи'...

[RUNNING WILD]

всеки си го мисли и приема по негов начин,аз съм изпратил доста приятели от 5 човека аз останах другите ги отнесоха наркотиците та от 19 годишен имам опит как се целуват хора по челата,и още хора който обичах,братовчедка ми също,носих кръста на брат ми преди 7 години това ме разклати много,какво ще направиш Мордохи това което никой не може ли?най тежко се носи ковчег,има хора на който не им се вярва че тялото ще ги боли и остаряват и мислят че имат много време за всичко и си играят като деца с красивите моменти от живота си проспиват ги,на тая нашата възраст дето сме свадбите почти свършиха остава другото...кой кога и от какво...нашите са живи оня ден даваха баща ми по Нова ТВ нещо простееше за градинката пред блока,майка ми е машина равнява се на 3 робота капеде борбени хора ама и те са на години...

[mirchozo]

За добро или лошо всички някой ден ще си идем от тоя свят. Много често се нараняваме един друг, особено тия които обичаме най-много. Ако има нещо за което трябва да се иска прошка, по-добре докато човека е жив, не че след като си иде на него ще му е все тая, но за наше успокоение и душевен мир. После може просто да си съжаляваме, че не сме направили нещо макар и толкова простичко.

[nikolaaaay]

Баща ми почина преди 2 месеца от рак на панкреаса. Разболя се преди едва 10 месеца.
До последно не му казахме каква е истинската диагноза (най-тежкият вид рак). Опитвахме се да му внушим, че ще се оправи и ще си е като преди. За мен това е по-правилно. Какъв е смисъла да седнеш и да му кажеш "готви се". Никой не може да се подготви за смъртта и няма смисъл да се отнема надеждата на човека предварително. Колкото дни има - да си ги изживее с надежда.
Единствено разбирам да му кажеш истината ако трябва той да вземе някакво важно решение за лечението си.

[fred]

Не знам, все се надявам да стане нещо, не се прощавам, надявам се на оня свят да се видим пак
Тоест нямам тая сила и спокойствие, всъщност въобще не съм силен де
На мен баща ми също почина от рак, много бързо стравнително, лекар беше, а лекарите го довършиха накрая по бързо, спехтиха му мъки в крайна сметка, макар и не от съчувствие, но това е друга тема