Известие

Collapse
No announcement yet.

За социализма

Collapse
X
 
  • Filter
  • време
  • Show
Clear All
new posts

  • Етровски, пропускаш факта че в България не евъзроден капитализма, в Българея има криворазбрана демокрация, криво разбрана приватизация, в момента сме закрепостени за мафията, която пък в България се пръкна от комунистите.Комунист капитализъм не може да прави.А всички проблеми идват от човешката алчност и завист.Всичко е започнало в дълбока древност, когато някой идиот е казал - тази жена е моя!
    По-достойно е да си останеш с убежденията,отколкото
    конюнктурно на стари години да "прогледнеш".
    Alfa Romeo 156 1.8ts 1997 - ex.
    Alfa Romeo 156 1.8ts 2001

    Comment


    • Първоначално публикувано от pavlin Покажи съобщение
      Такива които мислят като теб бяха архитектите на прехода и видяхме докъде я докарахме. Едно държавно предприятие може да се управлява ефективно и да има структуроопределяща функция.
      Архитекти на прехода основно бяха такива като теб - БКП и ДС кадрите, айде да сме точни.Поради тази причина те и приватизираха предприятията, след като първо ги доизточиха.
      Какво може и какво не - е едно, а какво се случва - е съвсем друга работа.Хипотетично може да има и някое друго предприятие с добри показатели, но това не значи, че всички ще бъдат такива.
      Alfa Romeo 156,2.0TS 98 г.
      Нагоре по стълбата, която води надолу
      sigpic

      Comment


      • Във "фактите" на онзи Етровски има 3% истина и 97% лъжи. Както обикновено в подобни ДС съчинения се набляга на факта, че киселото мляко по соц. време беше 23 стотинки и хлябът беше много евтин, обаче се пропуска да се напомни, че шунката беше 8,00 лева за килограм, луканката беше по 9,80, а български не особено качествени обувки струваха 40-50 лева! 30 годишен модел автомобил струваше 10 000 лева и за него се чакаше 10 години. Средната заплата стигна 200 лева едва през 1989 г. За комунистите не знам, но обикновеният човек не е сътворен за да яде само хляб и мляко, поне аз мисля така.
        Хората, които крадяха от работното си място и отговорните другари с големите привилегии бяха доста по-добре от средния българин, но средната заплата от заветните 200 лева на месец, беше еквивалент на 28,50 долара. На месец. С тези пари, дори и да беше разрешено да пътуваме, нямаше как да го направим. През 2013 стотици хиляди българи почиваха в Гърция, а пред 1989 парите на 99% от тях (неотговорните другари) нямаше да стигнат и от границата до Солун. Само за застраховката щеше да отиде половината заплата. В момента дори и да сме най-бедните от ЕС, БВП на глава от населението е значително по-висок от 1989. Покупателната способност също е по-висока. Преди 15 години беше немислимо да плащаме почти същите цени като в западна Европа, но сега това е факт за много стоки и услуги.
        2014: Deutschland über alles

        Comment


        • Изглежда, че много хора по някаква причина са забравили и това, че за елементарни неща, като да си купиш телевизор или да ти прекарат телефон се чакаше с години или трябваше да имаш вуйчо владика. По магазините практически имаше стоки от първа необходимост, за които висяхме на опашки или никому ненужни такива.

          Спомням си - бяхме младо семейство, бях работил 18 месеца като мозайкаджия и така се сдобихме със заветното жилище.....И трябвше да го обзавеждаме. По магазините нямаше почти никакви мебели. В магазин "Деница" в Младост гледам една що-годе хубава гарнитура........на която виси надпис "проучване на потребителското търсене" .....и не се продава.

          Ако не беше трагично, щеше да е много смешно.


          Сега може да е тежко, може да е трудно, .......може всичко да е, но сега ако не си мързелив и имаш поне малко мозък в главата, можеш да живееш нормално.

          Това никак не е малко!


          159 1.8 MPI
          166 2.0 TS (ex)

          Comment


          • Абсолютни глупости. През онова време нямаше гладни и това че не можело да си обзаведеш апартамента че не можело да си купиш шунка и др. такива са абсолютни небивалици. Разликата с онова време и сега е че тогава нямаше такава бедност и такива изостанали и опустошени райони както сега. Образованието беше по-добро, здравеопазването и обществените услуги също. Един показател който показва по-високо жизнено равнище е много по-високата раждаемост по онова време. Също така голяма част от домакинствата бяха способни да си закупят собствено жилище, че и вила.
            Ето малко информация:

            http://bg.mondediplo.com/article181.html
            Last edited by pavlin; d.m.y г., 05:14.

            Comment


            • Първоначално публикувано от nikolaaaay Покажи съобщение
              Покупателната способност също е по-висока. Преди 15 години беше немислимо да плащаме почти същите цени като в западна Европа, но сега това е факт за много стоки и услуги.
              Ето да видиш колко е по-висока. Стоки нямало пък хората потребявали в пъти повече.
              Attached Files

              Comment


              • Първоначално публикувано от nikolaaaay Покажи съобщение
                Във "фактите" на онзи Етровски има 3% истина и 97% лъжи. Както обикновено в подобни ДС съчинения се набляга на факта, че киселото мляко по соц. време беше 23 стотинки и хлябът беше много евтин, обаче се пропуска да се напомни, че шунката беше 8,00 лева за килограм, луканката беше по 9,80, а български не особено качествени обувки струваха 40-50 лева! 30 годишен модел автомобил струваше 10 000 лева и за него се чакаше 10 години. Средната заплата стигна 200 лева едва през 1989 г. За комунистите не знам, но обикновеният човек не е сътворен за да яде само хляб и мляко, поне аз мисля така.
                Хората, които крадяха от работното си място и отговорните другари с големите привилегии бяха доста по-добре от средния българин, но средната заплата от заветните 200 лева на месец, беше еквивалент на 28,50 долара. На месец. С тези пари, дори и да беше разрешено да пътуваме, нямаше как да го направим. През 2013 стотици хиляди българи почиваха в Гърция, а пред 1989 парите на 99% от тях (неотговорните другари) нямаше да стигнат и от границата до Солун. Само за застраховката щеше да отиде половината заплата. В момента дори и да сме най-бедните от ЕС, БВП на глава от населението е значително по-висок от 1989. Покупателната способност също е по-висока. Преди 15 години беше немислимо да плащаме почти същите цени като в западна Европа, но сега това е факт за много стоки и услуги.
                Цени и заплати при социализма (1988 година)

                Официален обменен курс на БНБ от 01.01.1988 год. (с премия):
                1 щатски долар = 1,6358 лева;
                1US$ = 1.75592 Deutsche Mark.
                1 ГФР марка = 1,0256 лева
                1 ГДР марка = 0,3125 лева
                1 съветска рубла = 1 лев

                Черен курс (де факто конвертируем курс) до края на 1970-те 1US$ = 3 лева, в началото на 1980-те 1US$ = 4 лева, през 1988 год. 1 щатски долар = 4,50 лева. Черният курс на западните валути възниква през 1970-те, когато комунистическото ръководство отваря така наречените корекоми.

                По време на социализма един лев се е разменял за малко повече от една рубла. Цените в СССР в рубли вероятно съответстват приблизително на цените в България в левове, за същия период и биха могли да се използват за сравнение.

                През септември 2012 държавна агенция "Архиви" публикува в интернет протоколи от решенията на Политбюро на БКП относно заплатите на партийните ръководители, но решения относно цените за същия период не се публикуват, а не е изключено и да са унищожени от "освободителите". Ако се приеме, че дигитализираните документи са автентични, а не ретуширани, то това е само половината истина. Другата половина е така наречената "забранена зона" - клише от постапокалиптичните филми и романи.

                За сравнение цени при демокрацията 2012 година. Забележка: Посочените цени в България през 2012/2013 год. са приблизителни, тъй като не са фиксирани от държавата, както по времето на комунизма.


                Цени на млечни продукти:

                Цена на 1литър прясно мляко
                При социализма: - 30 стотинки. В СССР през 1988 год. - 26 копейки = 25 ст. В ГДР - 0,36 Mark = 12 стотинки.
                При демокрацията: - 1,70 лева.



                Цена на 500g кисело мляко
                При социализма: произведено от краве мляко - 23 ст. Кисело мляко смес от краве и овче мляко - 37 ст.
                При демокрацията: Кисело мляко-сурогат - 1 лев.
                Сурогатното кисело мляко се произвежда с Diacetyl (C4H6O2), който има силен аромат на краве масло. Сурогатното кисело мляко е с особенно дълъг срок на съхранение. Съхранявано даже и при високи температури, то не вкисва а само се разлага, което доказва липсата на Lactobacillus bulgaricus. Бактериите, за разлика от хората, не е възможно да бъдат излъгани с "хранителни" заместители.



                500g кисело мляко от краве мляко на black market - цена 1 лев.

                Цена на 500g немски Joghurt - 2,50 лева , произведен от желатин, набухватели и втвърдители (пектин, guar, рожков, силикати, Hydroxyethyl-Methyl-Cellulose, Hydroxypropyl-Methyl-Cellulose, Hydroxybutyl-Methyl-Cellulose, Ethylhydroxyethyl-Cellulose, Carboxymethylhydroxyethyl-Cellulose), вероятно и от краве мляко.

                С една средна заплата от 252 лева през 1988 год., е могло да се купят 840 литра прясно мляко.
                С една средна заплата от 670 лева през 2012 год., може да се купят 394 литра прясно мляко.
                За 840 литра мляко от времето на соца, при демокрацията е необходима заплата от 1428 лева.


                (Някои снимки са от www.detstvoto.net)

                Цена на 1kg сирене
                При социализма: от краве мляко - 2,30 лева, от овче мляко - 3,30 лева. Кашкавал Витоша (от краве мляко) - 4 лв., кашкавал Балкански (от овче мляко) - 5 лв.
                При демокрацията: сирене смес от краве/козе/овче мляко, сухо мляко и синтетични втвърдители, набухватели и аромати - 10 до 14 лева. Сирене-сурогат, произведено по химичен път - 4 лева. Кашкавал Витоша - 16 лв.

                Според производители, за 1kg сирене са необходими 6-8 литра мляко. При съотношение на цена от 30 стотинки на млякото при социализма, с приблизителна цена на сирене - 3 лева, при демокрацията при цена на млякото 1,70 лв., сирене произведено от мляко би трябвало да струва 17 лева.

                Цена на 1kg синьо сирене Рокфор
                При социализма: - 5 лева.
                При демокрацията: - 25 лева. Мухалът Penicillium roqueforti, за разлика от хората, не е възможно да бъде излъган с палмово масло и други "хранителни" заместители, поради което синьото сирене се произвежда само от краве мляко.

                Цена на 125g масло
                При социализма: от краве мляко - 0,50 лева. По онова време идентична цена и на френско масло "Президент" и на немско масло "Deutsche Markenbutter". В ГДР масло - 0,86 DDR Mark = 0,30 лева.
                При демокрацията: Масло-сурогат, произведено по химичен път - 1,70 лева, немско масло "Deutsche Markenbutter" 2 лева.

                Цени на тестени и захарни изделия:

                Цена на хляб
                При социализма: Цена на 750g "Типов хляб" - 15 стотинки, "Хляб Добруджа" - 26 ст., "Бял хляб" - 32 стотинки, Ръжен хляб 250g - 8 стотинки.

                В СССР през 1988 год. ръжен хляб 750g струва 0,13 рубли = 12 стотинки, пшеничен хляб 27 ст.

                При демокрацията: Ръжен хляб 250g - 80 стотинки.

                Цена на варена царевица
                При социализма: кочан варена царевица - 10 ст.
                При демокрацията: кочан варена, генно-модифицирана царевица NK603 на Monsanto, предизвикваща тумори - 1,00 лев. през 2012г./1,50 - 2013 год.

                Цена на баничка
                При социализма: баничка със сирене - 10 стотинки.
                При демокрацията: баничка с извара - 1 лев.

                Цена на кифла
                При социализма: - Малка кифла с мармалад - 5 стотинки; голяма кифла с мармалад - 10 стотинки. Виенска кифла - 6 ст. Кифла осморка - 8 ст. Козуначена кифла - 8 ст.
                При демокрацията: Голяма кифла с мармалад - 1 лев.

                Цена на Целувка
                При социализма: Продава се на бройка (около 25-30g) - 3 ст. 1kg = 1 - 1,20 лева.
                При демокрацията: 1kg - 15 лева.

                Цена на ореховка
                При социализма: Продава се на бройка (около 35-40g) - 9 ст. 1kg = 2,25 - 2,57 лева.
                При демокрацията: 1kg - 12 лева.

                Цена на масленка
                При социализма: - 4 ст. Продава се на бройка (около 45g).
                При демокрацията: - 56 ст. Продава се в разноцветна опаковка 140g за 1,70 лева, с отпечатан на нея на девет езика, списък на състава в kcal (килокалори) и тяхната равностойност в kJ (Джаул).

                Цена на поничка
                При социализма: - 10 стотинки.
                При демокрацията: - 1 лев.

                Цена на мекица
                При социализма: - 4 стотинки.
                При демокрацията: - 40 стотинки.

                Цена на вафла
                При социализма: - Обикновена вафла 5 стотинки, локумена вафла 5 стотинки, шоколадова вафла 8 стотинки, вафла "Морени" 75g - 15 стотинки.
                При демокрацията: - локумена вафла 2012 г. - 40 стотинки, 2013 г. - 45 стотинки. Вафла "Морени" 49g - 49 стотинки.

                Цена на толумба
                При социализма: една толумба в захарен сироп - 10 стотинки.
                При демокрацията: една толумба в захарен сироп - 90 стотинки.

                Цена на сладолед
                При социализма: сладолед от краве мляко и сметана - 20 стотинки.
                При демокрацията: сладолед-сурогат,
                произведен по химичен път (растителна сметана, палмово масло и синтетични аромати), в лъскава опаковка с надписи с латински букви - 2 лева.

                Цена на лукче
                При социализма: един бонбон "лукче" (10g) - 1 ст. Пакет лукчета в ГДР - 0,10 M = 3 ст.
                При демокрацията: един бонбон "лукче" - 8,8 ст. (опаковка 90g за 80ст.)

                Цена на локум
                При социализма: кутия локум - 20 стотинки.
                При демокрацията: кутия локум - 80 стотинки.

                Цена на дъвка
                При социализма: Восъчна дъвка "Идеал" (кутия с 6 дражета, българско производство) - 4 стотинки. Вносна дъвка от каучук, един брой - 10 ст.
                При демокрацията: -

                Цена на шоколад
                При социализма: 100g. български шоколад с нарисувана на опаковката крава - 0,70 лева. 100g. вносен шоколад - 1,20 лева. В Западна Европа през 1988 г. 100g. шоколад Milka струва 50 Eurocent.
                При социализма: Кутия шоколадови бонбони "Финни Млечни" - 1,40 лева. Кутия шоколадови бонбони "Черноморец" - 1 лев.

                При демокрацията: Кутия шоколадови бонбони "Черноморец" - 3,30 лева.
                100g. шоколад "Ritter Sport" - 2,80 лева. В Германия 2013 год. Ritter Sport шоколад струва 0,85?.
                Шоколад "Milka" в Западна Европа струва 1 Евро. Шоколад Milka-менте в България струва 1,70 лева.

                Какао се отглежда в Западна Африка, като собственици на плантациите са западни корпорации, в които 5-6 годишни деца работят при робски условия. Съответно цената на шоколад в целия свят, е една.

                В Западна Европа белият шоколад винаги е на цената на шоколад с лешници, шоколад със стафиди и пр. Само в държавите, в които се продава шоколад-менте, белият шоколад е по-евтин от останалия.


                Джобни пари на учениците
                Джобните пари на учениците в България през социализма са били около 15-20 лева на месец, на студентите - 60 лева на месец (за цигари и кафе). По онова време една паста (от краве масло) в сладкарница струвала 15-25 стотинки, газирана напитка - 15 стотинки, а в луксозно заведение парфе (от сметана) - 50 стотини, кока-кола в чаша - 40 стотинки. Джобните пари на учениците при социализма стигали за една баничка, една паста и една газирана напитка, на ден, в обикновена сладкарница.

                По данни на телефонно проучване в България, Чехия, Полша и Словакия, цитирано от БТА, джобните пари на учениците в България през 2013 година възлизат средно на 20 лева на месец. През 2013 година една паста в най-евтините сладкарници струва 2 лева, една баничка - 1 лев, а една газирана напитка 1,20 лева. И учениците при демокрацията също могат да ходят на сладкарница, но само веднъж седмично.

                В Германия джобните пари на децата (както и на неработеща съпруга) са регулирани със закон: Деца до шест години - 50 евро цента на седмица, седем годишни деца - 1,5-2 евро, десет годишни - 10-12 евро, тринайсет годишни - 20 евро, петнайсет годишни - 25-30 евро на седмица.


                Цени на риба и месо:

                Цена на 1kg риба Цаца (Копърка)
                При социализма: - 60 стотинки.
                При демокрацията: - 3 лева.

                Цена на 1kg риба Скумрия
                При социализма: - 1,60 лева.
                При демокрацията: - 7 лева.

                Цена на 1kg риба Сафрид
                При социализма: - 1,40 лева.
                При демокрацията: - 7 лева.

                Цена на 1kg риба Мерлуза
                При социализма: - 1,20 лева.
                При демокрацията: -



                Цена на 1kg свинско с кости (котлет)
                При социализма: - 2,60 лева. (Телешко месо в СССР през 1988 год. струва 2 рубли = почти 2 лева)
                При демокрацията: - 8 лева.

                Цена на 1kg свинско шол
                При социализма: - 4,50 лева.
                При демокрацията: -

                Цена на 1kg свинско бон филе
                При социализма: - 7 лева.
                При демокрацията: -



                Цена на 1kg луканка
                При социализма: - 6 лева.
                При демокрацията: - 20 лева.

                Цена на яйце от кокошка
                При социализма: - от 8 ст. до 10 стотинки. В ГДР цена на яйце - 0,40 M = 14 стотинки.
                При демокрацията: - 40 стотинки.

                Цени на плодове и зеленчуци:

                Цена на домати
                При социализма: 1kg български кръгли домати за салата със срок на годност 48 часа - 20 стотинки. Продълговати домати за готвене и консерви - 12 стотинки. През 1960-те и 1970-те България заема първо място в Европа на глава от населението, по производство и износ на домати.
                При демокрацията: 1kg вносни домати със срок на годност 1 месец (третирани с антибиотици и консерванти) - 2 лева.

                Цена на маслини
                При социализма: Цена на 1kg маслини - 60 стотинки.
                При демокрацията: Цена на 1kg маслини - 6 лева.

                Цена на салата
                При социализма: Цена на маруля - 10 стотинки.
                При демокрацията: Цена на къдрава салата - 80 стотинки.

                Цена на лютеница
                При социализма: бурканче лютеница, произведена от български чушки, домати, слънчогледово олио и подправки - 53 стотинки. При социализма лютеницата се произвежда само в два варианта:
                А.) С рисунка върху етикета на момиче, държащо в ръка намазана филия и умазани с лютеница бузи, с мек вкус на сладки чушки.
                Б.) С рисунка върху етикета на хоро, с леко лютив вкус.

                При демокрацията: бурканче лютеница, произведена от доматен концентрат, произведен някъде по широкия свят, по линия на outsourcing, червен пипер, сурогатно масло, синтетични набухватели - модифицирана скорбяла и канцерогенни консерванти - 3,30 лева.
                При демокрацията лютеницата се произвежда в десетки, ако не и стотици варианти, които се различават най-вече по картинката на етикета. Тези с надпис "едро смляни чушки", съдържат и чушки, като цената им превишава тази на западно-европейските пазари.

                Цена на грозде
                При социализма: 1kg българско грозде - 30 ст. До 1986-1987 год. в края на есента гроздето достига 20 стотинки за килограм.
                При демокрацията: 1kg грозде - 3 лева.
                Цена на 1kg грозде с консерванти, от предишна реколта, залежало по складовете на Западна Европа (познава се по изсъхналите стъбла) - 1,50 лева.

                Цена на диня
                При социализма: 1kg диня - 5 стотинки.
                При демокрацията: 1kg диня (предимно гръцки или турски) - 50 стотинки.

                Дините при социализма се "пречукват" за зрялост преди покупка. При демокрацията такова "пречукване" е безпредметно, тъй като всички плодове се берат неузрели, за да имат по-голяма трайност по складовете, а преди да пристигнат по рафтовете в магазините, биват пръскани с химикали за изкуствено "узряване".

                Хората при социализма говорели, че "Динята е като жената: Първо я чукаш, после я взимаш, а чак когато я занесеш в къщи, виждаш каква е". При демокрацията ако избираш динята с чукане, то е да избереш по-малко презряла.

                Цена на банани
                При социализма: 1kg банани - 1,20 лева по празници - с чакане на опашки. В останалото време в показен магазин - цена 2 лв. - без чакане на опашки.
                В същия период в Западна Европа цената на 1kg банани струва
                0,57 щатски долара=2,15 лева по черен (де факто конвертируем) курс на долара.
                При демокрацията: 1kg банани в Евросъюза - 2,80 лева. В началото на 1990-те, Евросъюза въвежда високо мито на бананите, с цел поощряване на селскостопанските производители в държавите членки на ЕС. За държавите, които са престанали да произвеждат селскостопанска продукция като България, остава само високото мито за бананите, без поощряването на местните производители, тъй като те вече не съществуват.

                Цена на портокали
                При социализма: Цена на 1kg портокали - 90 стотинки.
                При демокрацията: Цена на 1kg портокали - 2,50 лева.

                Цени на био-продукти
                Биопродукти съществуват само при демокрацията.
                Интересен феномен представляват така наречените "био продукти":
                Млечни и тестени продукти, както и плодове и зеленчуци (често с болести по тях - махна), които се продават на тройна цена, само защото на опаковката стои етикет "БИО ПРОДУКТ". Все едно негримирана проститутка в публичен дом да струва по-скъпо, само защото сутеньорите ѝ твърдят, че не е заразена с венерически болести.

                ***

                Цените на плодове и зеленчуци при социализма, в зависимост от сезона и в зависимост от това дали са местно производство или са вносни, варират до 200%. При демокрацията се продават целогодишно вносни домати от парници и цената им през всички сезони е почти еднаква - типично за високо-индустриалните държави като Франция и Германия, за които е по-рентабилно да внасят евтино селскостопанска продукция от бившите си колонии, на които да им продават скъпо своите промишлени стоки.

                Цени на безалкохолни напитки:
                Цена на боза
                При социализма: чаша боза (200ml), произведена със захар - 4 ст., чаша боза (300ml) - 6 ст., чаша боза (500ml) - 8 ст.
                При демокрацията: чаша боза (200ml),
                произведена с канцерогенни подсладители - 2012 год. - 20 ст., от 2013 год. - 50 ст., чаша боза (500ml) - 80 ст.

                Цена на Лимонада
                При социализма: - газирана напитка с оцветител, захар и аромат на лимон - 330ml/5 стотинки.
                При демокрацията: - газирана напитка с оцветител, канцерогенни подсладители и аромат на лимон - 500ml/70 стотинки.

                Цена на Минерална вода
                При социализма: - Газирана минерална вода, най-често от Горна Баня или Хисаря - 8 стотинки.
                При демокрацията: - негазирана, бутилирана "минерална" вода - 80 стотинки.



                При демокрацията се открива неизвестен, през епохата на социализма, минерален извор - Девин. Вкусът на "минералната" вода от Девин много наподобява вкуса на чешмяната вода. При демокрацията вероятно 50% от бутилираната минерална вода на пазара, е всъщност вода от чешмата.

                Цена на Оранжада 330ml (газирана напитка с портокалов сироп)
                При социализма: - 9 стотинки.
                При демокрацията: -


                Цена на Швепс 330ml
                При социализма: - 15 стотинки.
                При демокрацията: - 1 лев.

                Цена на Кока Кола 330ml (Coca Cola)
                При социализма: - 15 стотинки.
                При демокрацията: - 1 лев.

                ***

                При социализма не винаги има Кока-Кола по магазините. През 1970-те с не голям успех се продават напитките "Алтай" и "Етър", с цвят на Coca-Cola и неудачен имитат на вкуса на Кока-Кола. При демокрацията ако не друго, поне "Кока Кола" има в изобилие. Понякога във веригата McDonald's се появява Кока-Кола-менте с вкус на "Алтай".

                Schweppes ® при социализма е имало винаги по магазините, защото България в средата на 1970-те купува лиценз за производство.

                Бутилки по 250ml при социализма не е имало. През онази епоха не е било познато дозиране на удовлетворяване физиологичните потребности на населението.

                Цени на алкохол и цигари:

                Цена на 20 цигари с филтър:
                При социализма: До средата на 1980-те, кутия с 20 цигари българско производство - 50 ст. Кутия с 20 цигари внос от САЩ - 1,70 лева. Края на 1980-те цените на цигари българско производство почти се удвояват. 1988 год. България заема първо място в света по производство и износ на тютюн на глава от населението.
                В ГДР 20 цигари с филтър 3,20 M = 1,07 лева.

                При демокрацията: кутия с 20 цигари - 5 лева. Цените за цигари при демокрацията се диктуват от Евросъюза. На черния пазар в България се продават цигари без бандерол на цена 3 лв. за кутия с 20 цигари. Нелегалните цигари без бандерол са с особено високо съдържание на токсични компоненти и властите не си дават зор да прекратят забранената от законатърговия.

                Цена на коняк "Плиска" 750g:
                При социализма: - 6 лева.
                При демокрацията: - 14 лева.

                При социализма: Гроздова ракия "Академик Неделчев" 750g - 4,30 лева. Коняк (бренди) "Слънчев Бряг" - 3,80 лева.


                Цена на бутилка бира:
                При социализма: Светло пиво 1/2 литър до 1988 год. - 26 ст. 1989 год. - 32 стотинки. В ГДР Bier Hell, 0,33 l - 0,48 M = 0,16 лева.

                При демокрацията: Светло пиво - 1,20 лева.


                Цени на облекло и обувки:

                Цена на джинси (дънки) италианско производство:
                При социализма: - 22 US$ в кореком, на черния пазар - 60-70 лева. Панталони българско производство - 30 лева.
                При демокрацията: - 80 лева турско производство.

                Цена на мъжка риза:
                При социализма: - 7 лева. Цената на детските дрехи при социализма е два до три пъти по-ниска, от тази на дрехи за възрастни.
                При демокрацията: - 35 лева. Цената на облекло за деца при демокрацията е същата или по-висока, от тази за възрастни.

                Цена на чифт обувки:
                При социализма: - 20 лева. Цената на детските обувки при социализма е два до три пъти по-ниска, от тази на обувки за възрастни.
                При демокрацията: - 80 лева. Цената на обувки за деца при демокрацията е същата или по-висока, от тази за възрастни.

                Цени на книжни изделия:

                Цена на книга:
                При социализма: - 1 лев.
                При демокрацията: - 15 лева.

                Цена на тетрадка:
                При социализма: - 0,12 лв. В ГДР тетрадка във формат A5 - 0,10 M = 0,03 лв.
                При демокрацията: - 1 лв.

                Цена на вестник:
                При социализма: Вестник "Работническо дело" (предшественика на вестник "Дума") - 2 ст.
                Вестник "Труд" - 2 ст.
                Вестник "Вечерни Новини" - 2 ст.
                Вестник "Стършел" - 8 ст.

                По изключение, вестници с повече страници (подлистници) стрували повече.

                В СССР вестник "Правда" струва 2 копейки. В ГДР вестник Abendzeitung 0,10 M = 3 ст.

                Булевардно списание черно-бяло "БТА-Паралели" - 50 ст.
                Научно/псевдонаучно списание с гланцови, цветни корици и цветни приложения "Космос" - 30 ст.
                Списание за мода, с цветни гланцови страници "Лада" - 80 ст.
                В ГДР сатирично списание "Eulenspiegel" - 0,40 M = 13 ст.



                При демокрацията: Средна цена на вестник - 90 стотинки.


                Такса за ползване на Национална Библиотека "Св. Св. Кирил и Методий":

                При социализма: 1 лев/година.
                При демокрацията: 10 лева/месец.


                Цени на битова техника:

                Цена на батерия:
                При социализма: батерия "Никопол" 4,5 волта - 17 стотинки, батерия AA (R6) 1,5 волта - 13 стотинки.
                В ГДР батерия 4,5 волта - 0,85 M = 28 стотинки, батерия Mono (R20) 1,5 волта - 0,47 M = 16 стотинки.

                При демокрацията: батерия 4,5 волта - 2,40 лв.

                Цена на кран промивен напорен (за тоалетна):
                При социализма: - 13 лева, със срок на оксплоатация около 10 години.
                При демокрацията: - 58 лева, с гаранция 5 години, производство на "Видима" в Севлиево. Ако "Американ Стандарт" не подобрява качеството им, то оптимира срока на експлоатация. 1-2 месеца след изтичане на гаранцията, крановете стават негодни за употреба, както акумулаторите на Apple MacBook.

                Цена на огледално-рефлексен фотоапарат:
                При социализма: - евтин, японски - 500 лева (В Западна Европа 200 US$). Цена на руски огледално-рефлексен фотоапарат "Зенит "Е" - 120 лева.
                При демокрацията: - 1000 лева.

                Цена на автоматична перална машина:
                При социализма: - "Перла-05" 620 лева.
                При демокрацията: - 500 лева.

                Цена на хладилник:
                При социализма: - "Мраз" 195 лева. В ГДР хладилник "H 130" струва 1100 M = 367 лева.
                При демокрацията: - 300 лева.

                Цена на цветен телевизор:
                При социализма: - съветски 950 лева, български "Респром" - 430 лв.
                При демокрацията: - 1000 лева.


                Едни от първите цветни телевизори на пазара в Източна Европа през 1970-те - телевизор "Рубин" 1975 год. - цена 685 рубли.

                Битовата техника, както и дрехи и обувки произвеждани при социализма, не разполагат с импозантния дизайн, както и планираното износване на стоките на Западното производство.

                Цена за транспорт
                Цена за градски транспорт
                При социализма: билет за градски транспорт - 6 ст.

                До 1973 год. (петролната криза) цена за градски транспорт - 4 стотинки. След 1973 цена на билет за трамвай - 4 стотинки, цена на билет за автобус, тролейбус - 6 стотинки. Увеличаване и на цените за междуградски автобуси, при запазване на старите цени за железопътен транспорт. От началото на 1980-те цена за градски автобус, тролейбус или трамвай - 6 ст.

                Цена за месечна карта за целия градски транспорт в София, която може да се преотстъпва и на други лица - 5 лева, за три месеца - 13,60 лева. За ученици има намаление на цената за градски транспорт при социализма.

                Цена за месечна карта за Берлин/ГДР 5,00 M = 1,66 лева.

                При демокрацията: - билет за градски транспорт - 1 лев. За студенти има намаление на цената за градски транспорт при демокрацията.

                Глоба за нередовен пътник в градския транспорт:
                При социализма: 2 лева.
                При демокрацията: 20 лева.
                При демокрацията градският транспорт е частно предприятие, целящо печалба. Глобяването на нередовен пътник, цели също печалба. И създаване на неяснота в общите условия за транспортни услуги, подвеждащи (написани с малки букви) клаузи, благоприятсват за увеличаване на печалбите.

                ***
                С една средна заплата от 252 лева през 1988 год., човек е могъл да се вози 4200 пъти с градския транспорт. С една средна заплата от 670 лева през 2012 год., може да се вози 670 пъти с градския транспорт. За 4200 билета от времето на соца, при демокрацията трябва заплата от 4200 лева.

                Цена за самолет:
                При социализма: Билет за самолет София-Бургас края на 1980-те струва 22 лева.
                При демокрацията: През 2013 год. София-Бургас със самолет струва около 100 лева.

                Цена на бензин:
                При социализма: 1988 год. един литър бензин струва 40 ст. - внос от СССР по линия на "СИВ". В СССР през 1988 год. струва 40 копейки (при средна заплата 153 рубли), а в Западна Европа струва 1,35 западно-германски марки (внос от американските концерни в арабските страни) или 3,08 лева по конвертируем обменен курс на лева, по онова време.

                В ГДР 1988 год. един литър бензин 92 Oktan (VK 92, „Extra“) струва 1,65 DDR Mark = 55 ст.

                През 1969 г. (преди петролните кризи) цената на бензина е:
                Нафта за отопление - 3 ст.
                А-66 - 6 стотинки,
                А-72 - 7 стотинки,
                А-76 - 7,5 стотинки,
                АИ-93 - 9,5 стотинки,
                АИ-98 - 10 стотинки.

                През 1970-те 1 литър руски бензин в България е струвал по-евтино от 1 литър българска лимонада.

                От 1950 до 1970 год. в Западна Европа един литър бензин струва средно 0,5 западно германски марки (0,26?). Преведено на днешни цени (с индексиране на инфлацията) 1,28 евро.

                Най-ниска (по отношение на стойността на парите) е била цената на бензина през 1990 год. От тогава до ден днешен цената на бензина се повишава годишно с около 3-4 евроцента.
                (Източник: Немски и руски уебсайтове в интернет.)

                След петролната криза 1979 г., цената на бензина се удвоява - 20 ст. Поради повишаване цените и на всичко останало, в края на декември 1979 г. правителството на Тодор Живков решава да изплаща на всички ученици по 10 лв. месечно "надбавки", само през учебния период септември-юни. Тези 10 лева учениците получават на ръка в училище, независимо от детските, които получават родителите им към заплатата си, до навършване на 18 години на децата, независимо дали децата им посещават училище.

                Агитпропагандата на неолибералите разпространява лъжи, че СССР били продавали евтино петрол на Източна Европа, защото били имали ембарго от Запада. В действителност САЩ и СССР пестят своя петрол, а използват чужд, защото в една бъдеща война, ще бъде победен този, на когото първи му свърши петрола.

                А ембарго срещу СССР е имало само за износ на стоки от Западна Европа и САЩ (предимно електроника), които биха могли да се използват за производство и насочване на оръжия за масово унищожение. Например Synclavier System - един от първите дигитални синтесайзери, е бил забранен за продажба в страните от "Варшавския Договор", защото освен за музика, се е използвал и за акустично насочване на ракети. По-късно ракетите биват насочвани от военни сателити и забраната отпада. На днешно време американците насочват безпилотните самолети по GSM-телефоните на заподозряните.

                При демокрацията: 1l бензин струва 2,70 лв.
                За сравнение цена на бензин в Беларус - 1,50 лв., защото на територията на Беларус няма разположени военни бази на НАТО. 1 литър бензин във Венецуела по настоящем струва 0,05 US$, защото Уго Чавес национализира с декрет от 01.05.2010 петролните залежи.

                ***
                При средна заплата 252 лева/за 40 часа на седмица (1,44 лева на час) през 1988 г. (по онова време На Запад работят по 37,5 часа на седмица), която заплата получават над 90% от населението, могат да се купят 630 литра бензин или с един час работа могат да се купят 3,6 литра бензин. В началото на 1970-те един работник в Siemens е получавал месечна заплата 500 германски марки (бруто) и с една месечна заплата в ГФР е можел да купи 1000 литра бензин.

                При средна заплата от 670 лева/за 60 часа на седмица (2,57 лева на час) през 2012 г., могат да се купят 248 литра бензин или с един час работа могат да се купят 0,95 литра бензин. За 630 литра бензин от времето на соца, на днешно време трябва заплата от 1701 лева на месец. На днешно време един работник в Siemens (в Германия), при 40-45 часов работен ден, получава около 1500 евро (бруто) и с една месечна заплата може да купи 937,5 литра бензин. (цена на бензин 2012 в Германия 1,60?)

                Цена на лека кола:
                При социализма: "ВАЗ-2101 Жигули" - 5605 рубли в СССР през 1975 год.,
                ВАЗ 2103 - 7662 рубли в СССР през 1975 год.,
                ВАЗ-2102 - 6035 рубли в СССР през 1975 год.

                "Лада 2105" е струвала през 1988-1989 год. - 8000 лв.
                Мотоциклет "Ява-638 350" в СССР през 1988 год. струвал 1260 рубли = 1259 лева,
                мотопед "Рига-22" - 265 рубли през 1988 год.
                (През 1983-1986 "Лада" е струвала около 5000 - 6000 лева), по същото време в Западна Европа "Lada" се продавала за 10.000 западно-германски марки.

                Според публикуван в Държавен вестник от април 1988 год. тиражен лист на Държавната парично-предметна лотария, лек автомобил "Москвич-2140" е струвал 6400 лева, лек автомобил "Трабант" - 5660 лева, лек автомобил "Волга" - 11860 лева.


                За нова лека кола на цена дотирана от държавата, респективно продадена от СССР евтино по линия на СИВ, при социализма се чакало години. На пазарна цена (на която СССР продавал на западния пазар) кола можело да се купи от кореком без чакане.

                В ГДР един "Wartburg 353w" струвал 25.000 източно германски марки = 8333 лева, Lada Samara - 35.000 M = 11666 лева, "Volvo 244" - 45.000 M = 15000 лева.

                В Западна Германия (ГФР), според списание "Der Spiegel" брой 45/1988, "Mercedes 420 SE" (на Тодор Живков колата) през 1988 год. е струвал 80.028 DM. "BMW 316i" е струвал 25.950 DM. "Opel Omega" и "Audi 80" през 1988 год. са стрували почти 30.000 DM.

                Най-евтината лека кола в Западна Европа през 1988 год. е "Citroën 2CV" - 9000 западно германски марки. Mercedes-Benz S600 през 1990 год. струвал - 120.000 DM.

                При демокрацията: Цена 2012 год.: "Mercedes-Benz S600" - над 160.000 евро (320.000 DM), "RENAULT Clio 1.2 16V 75" - 31.000 лв.

                При средна заплата 252 лева през 1988 год., една нова лека кола "Лада" се е купувала с 32 месечни заплати. При средна заплата 670 лева през 2012 год., една нова лека кола "RENAULT Clio" се купува с 46 месечни заплати.

                Между 1981 год. и 1987 год., според списание "Der Spiegel", средната цена в Западна Германия за лека кола втора употреба, се покачва от 6800 DM на 8700 DM, поради обедняване на населението. През този период в Източна Европа се провежда "ПЕРЕСТРОЙКА", с което капитализма вече няма конкуренция и високо заплащане на работниците на Запад, става безпредметно.

                Най-голям скок в цената за лека кола втора употреба, се отбелязва през 1990-1991 год., поради обединението на Германия.

                Цена на яхта:
                При социализма: N/A
                При демокрацията: Цените на яхтите, собственост на българските ибрикчии, не се публикуват. Яхтата "Venus" на Steve Jobs струва 150 милиона евро, за която Steve Jobs е работил два часа (оборот на Apple за последното тримесечие на 2012 - 54,5 милиарда долара).

                Но на работниците във Foxconn, които произвеждат продуктите на Apple, им трябват 100.000 години да работят по 60 часа на седмица, за да могат да си купят яхта, като тази на чорбаджията си. Естествено само в случай, че нямат разходи за храна през този период и не им хрумва да се самоубиват, както наскоро стана известно за работниците в Foxconn.

                За яхтите на банкерските гросмайстори: Goldman Sachs, Rockefeller, Rothschild & Co, които печатат световната валута, няма публикувани данни. Като че ли те нямат пари за яхта и излизат на разходка със самолетонасача CVN-78 на United States Navy.


                Цена на шофьорски курс:
                При социализма: - 170 лева през 1980-1982 г., 220 лева през 1986-1988 г. В ГДР курс за управление на мотопед и трактор 5,00 M = 1,66 лева. В ГДР курс за управление на лека кола и камион 60,00 M = 20 лева.
                При демокрацията: - 700 до 1000 лева.

                Най-малко са поскъпнали шофьорските курсове, защото все някой трябва да облекчава Запада от ръждясалото му желязо.

                Цена на комунални услуги:
                Цена за отопление на ТЕЦ:
                При социализма: До средата на 1970-те, повечето домакинства в България се отопляват с нафта. След първата петролна криза 1973 год., в България продължава да се продава нафта за отопление на същите цени, но се преустановява производството и продажбата на нафтови печки. Средата на 1970-те, една употребявана нафтова печка се продава за 300-350 лева, двойно по-скъпо от нова цена.

                Средата на 1970-те, повечето домакинства минават на централно отопление. Сметките за парно са около 20 лева на месец (1988 год.) за тристаен апартамент, при стайна температура около +23°C +26°C, без топломер и енергоспестяващ регулатор. Температурата в жилищата се регулира чрез отваряне на прозорците.

                При демокрацията: 250 лева на месец с топломер и регулатор, при стайна температура около +22°C.

                Цена на електроенергия:
                При социализма: През 1988 година 1kWh струва 1,5 ст./нощна тарифа, 2,5 ст./дневна тарифа. В ГДР 1kWh - 0,08 DDR Mark = 2,66 ст. Публикувана в Държавен вестник цена за електроенергия през 1979/1980 година: 2,2 стотинки/кВтч дневна тарифа и 1 стотинка/кВтч нощна тарифа.

                При социализма електроцентралите са държавна собственост.

                При демокрацията: 1kWh - 14 ст./нощна тарифа, 21 ст./дневна тарифа.
                При демокрацията електроцентралите са собственост на чуждестранни "инвеститори", като например ТЕЦ "Марица изток", чийто нови чорбаджии са "AES Corporation" и "Entergy Corporation". И ако българите държат да не стоят на тъмно, могат да си купят "по-качествен" американски ток. За това са помислили българските политици през 2002 и 2005 година, когато са заложили бъдещите вземания от населението, чрез сметките им за ток.

                Цена на вода:
                При социализма: 1m³ - 15 ст. При социализма водата е собственост на държавата.
                При демокрацията: 1m³ - 1,80 лева. При демокрацията водата е собственост на чуждестранни "инвеститори", като френската "Веолия" (Veolia Water). И ако българите държат да пият вода, могат да си купят френска вода.

                Докато Германия и останалите европейци изискват от България всичко да приватизира и да отдаде на големите концерни, питейната вода в Германия принадлежи на държавата. Във вихъра на либерализиране и прокарване на концесионни директиви от ЕС през 2013 г., населението на Германия протестира от страх, да не бъде приватизирана и водата. В цяла Европа протестират 1,3 милиона души, срещу плановете на Брюксел.

                Според немската министърка Ilse Aigner, водата не е стока, а най-важната ни храна ("Wasser ist unser wichtigstes Nahrungsmittel"). При което немците получават потвърждение от еврокомисара Michel Barnier, че питейната вода в Германия няма да се приватизира с декрет от Брюксел. Това разбира се не важи за "партньори" като България, която далеч преди да влезе в Евросъюза със закон е забранила водата в България да бъде държавна: "...в Закона за водите изрично е казано, че е абсолютно задължително при прекратяването на концесията да се обяви нова процедура по концесия."Елен Герджиков

                "Quod licet Iovi, non licet bovi."
                "Това, което е разрешено за Юпитер,
                за добитъка не е разрешено."

                - латинска поговорка.

                При социализма пречиствателните станции са източно производство, въпреки това не се отлага кафява кал по умивалниците и баните, както от "френската" вода при демокрацията.

                На 28 юли 2010, ООН излиза с резолюция, че достъпа до чиста питейна вода, е човешко право за всички хора на планетата:
                U.N. Gen. Assembly, General Assembly Adopts Resolution Recognizing Access to Clean Water, Sanitation as Human Right by Recorded Vote of 122 in Favour, None Against, 41 Abstentions; Delegates Also Confirm Nominee to Head Office of Internal Oversight Services, Elect Belarus to UNEP Governing Council, U.N. DOC.GA/10967 (Jul. 28, 2010).

                Американската инвестиционна банка Goldman Sachs в нейно специално проучване прогнозира, че вече през 2025 година, една трета от населението на Земята ще бъде лишено от достъп до чиста питейна вода.

                Цена за далекосъобщения:
                При социализма: през 1989 год. един градски разговор по телефона, независимо от продължителността му струва 0,014 лв. от домашен телефон и - 0,02 лв. от уличен автомат.


                По време на социализма монетите от 2 стотинки и 2 копейки са
                с еднаква тежест, предназначени за уличните телефони както
                в България, така и в СССР.

                При средна месечна заплата 274,33 лева, един градски разговор съставлява 0,005% от средната месечна заплата. В ГДР един телефонен разговор от частен абонат - 0,15 M, от уличен автомат - 0,20 M = 0,05 лв./ 0,07 лв.

                При социализма телефонните централи са държавна собственост.

                При демокрацията: през 2010 год. един градски разговор по телефона струва - 0,132 лв. през първата минута. При средна месечна заплата 550 лева - 0,024% от средната месечна заплата, т.е. пет пъти по-скъп, от колкото през 1989 год., но само в случай, че разговорът продължава една минута. Улични телефонни автомати практически няма. Има GSM Handy, цената на Prepaid Handy - 0,50 лв. на минута.

                При демокрацията телефонните централи са собственост на чуждестранни "инвеститори", като американската Viva Ventures, под патронажа на Advent International Corporation, на които българите трябва да плащат, ако държат да разговарят по телефон.

                Пощенски услуги:
                При социализма: Цена за писмо за страната - 2 ст.
                При демокрацията: Цена за писмо за страната - 65 ст.

                Цена за секс-услуги:
                При социализма: Долната ценова граница - пенсионерки предлагат орален секс срещу 20 стотинки. За чужденци по хотелите - 50US$ - 100US$.
                (без комисионна за сутеньор).

                За българи - при комунизма повечето жени си търсят да се омъжат и да се плащат пари за секс е грях. Ако по времето на комунизма някой мъж предложеше пари на жена за секс, ставаше за смях. Както при демокрацията, ако някой предложи женитба на жена, става за смях.

                Проституцията при социализма е незначителна, както от социална, така и от икономическа гледна точка.

                При демокрацията: Долната ценова граница - пенсионерки предлагат орален секс срещу 2 лева. Проституцията при демокрацията осигурява прехраната на значителна част от населението, пряко на проститутки и сутеньори, косвено на туризма, ресторантьорството, търговията, производството на луксозни стоки (в случай, че има такова производство).

                Официално проститутката при демокрацията получава 50%, но в действителност 10%-15% от сумата, която заплати клиента. В редки случаи проститутки стигат до 25%.

                След падането на желязната завеса, много българки заминават на Запад и цените за секс-услуги в най-бедната държава на Европа - България, са дори по-високи, от цените в една от най-богатите държави - Германия.

                В Германия през 2013 год. средната цена за проститутка е 25 евро. През 1990-те, когато на източно-европейките им е трябвало виза за да посетят Запада, средната цена на проститутка е била 100DM (50?).

                В последните години на Запад се предлага нова секс-услуга "Flat-rate-sex" - срещу заплащане на малко по-висока цена, клиента може да ползва всичките проститутки в публичния дом, за определено време.

                Според изявления на реномирания немски вестник "Die Welt", проститутките в Германия (предимно източно-европейки) имат средно по 30-60 клиента на ден, като получават по 3-4 евро за всеки клиент. Оборота в България е значително по-малък и проститутките трябва да се издържат от високи цени.

                Camgirls в руското интернет пространство, изкарват от демонстриране на анална мастурбация на уебкамера, средно от 300 US$ до 1000 US$ на месец, в зависимост от външността им.


                Цена за "изгубена" лична карта:
                При социализма: - N/A
                При демокрацията: - Изкупна цена за лична карта (парспорт) - 25 лв.

                Цена на медицинско обслужване:
                При социализма: Безплатно медицинско обслужване. Комунистите изхождат от презумпцията, че всички хора са равни и всички еднакво имат право на медицинска помощ.

                Продължителността и естеството на лечението, при социализма, се определят от състоянието на пациента. При демокрацията срока за лечение е ограничен (най-често до пет дни), както в казармата и в затвора времето за хранене е ограничено.

                През социализма съществувал дефицит на нископлатени кадри, като санитари в болници, поради липса на безработица. И съществувала практика, да се наемат пациенти в помощ на санитарите, които докато са в болница им плащат болнични, т.е. заплатата от предприятието, където са работили преди да се "разболеят". А в болницата получават и безплатна, здравословна храна.

                При демокрацията: Платено медицинско обслужване. При демокрацията няма дефицит на нископлатени кадри, защото има безработица. Освен това храната, с която хранят пациентите в болниците (залоена баничка или кифла с 200g. сурогатно кисело мляко) е неподходяща, даже за жени, страдащи от Барби синдром, които провеждат диета.

                Но и за гладуващите пациенти, демократичната държава се е погрижила. В района на всяка болница са разположени кафенета и ресторанти, които често предлагат храна с изтекъл срок на годност, на сериозни цени. Изхождайки от презумпцията, че болният човек по-малко икономисва от храната си, цените в ресторантите в района на болниците, са с баснословни цени.

                Едно от предимствата на пазарната икономика пред плановата икономика, е че ефективно използва всяка възможност от нещастието на хората да извлича печалби.

                Зъболечението на практика не се заплаща от здравната осигуровка, защото опадане на зъбите не води до неработоспособност. Напротив, води до създаване на комплекси за малоценност, а хората с комплекси не си мислят за любов, а за работа.

                В Западно Европейските държави медицинската застраховка поема разходите само за пломби от живачна амалгама. Не защото материала или изработката ѝ са по-евтини, от колкото за фотополимерни пломби. А защото живака е токсичен, отлага се в организма (в хипофизната жлеза) и съкращава продължителността на живота на хората.

                Здравната осигуровка при капитализма не заплаща модерни и безвредни изследвания, като например магнитно-резонансна томография, заплаща рентген. Защото е доказано, че рентгена предизвиква рак, а демократичната държава е хуманна и не цели да удължава живота на тези, които и без това само се мъчат.

                Цена на лекарства:
                При социализма: Аспирин (Ацетизал) 500mg - 0,15 лв.
                При демокрацията: Аспирин (Ацетизал) 500mg - 1,10 лв.

                При социализма: Активен въглен 250mg - 0,20 лв.
                При демокрацията: Активен въглен 250mg - 2,28 лв.

                При социализма: Презерватив - 0,10 лв.
                При демокрацията: Презерватив -

                (Българска паста за зъби "Pomorin" в СССР през 1988 струвала 1 рубла и 35 копейки.)

                Лекарствата при социализма се смятат стоки от първа необходимост и не целят реализиране на печалба. Само лекарства с недоказано от производителите лечебно действие (плацебо ефект), при социализма се продават срещу западна валута в Кореком-Аптеки или аптеката в правителствена болница.

                За сравнение цена на лекарства в европейски държави с приблизително еднакъв жизнен стандарт, както в България, но не членуващи в Евросъюза:
                Аспирин (Ацетизал) 500mg - 0,25 лв; Активен въглен 250mg - 0,40 лв.

                В повечето западно-европейски страни, здравната каса поема (част от) разходите за медикаменти, но само в случай че не са на растителна, билкова основа. Не защото синтетичните лекарствени препарати са по-евтини, а защото са по токсични, с по-голямо странично действие.

                Изплащане на болничните:
                При социализма: Държавата изплаща 100% от трудовото възнаграждение.
                При демокрацията: В България все още работодателят плаща 70% от брутното възнаграждение за първите три дни от болничния на служителите си, а останалите дни се покриват от Националния осигурителен институт (НОИ), който дава 80%. За сравнение: В най-демократичната страна на този свят - САЩ, на трудещите се не се полага нито платена годишна отпуска, нито им се заплащат болничните.

                При демокрацията законодателят изхожда от презумпцията, че наемодателя от съжаление ще намали наема на наемателите си, когато се разболеят; електрическия ток би трябвало да стане по-евтин за болните; от здравословно хранене болния човек също няма нужда, защото така или иначе е болен; а допълнителните разходи за лекарства и лечение са дреболии.

                Рехабилитация в санаториум и балнеолечение:
                При социализма: 20 дни безплатно в специализирана болница за рехабилитация. Повторно или продължително лечение се назначава от лекар, според нуждите на пациентите.
                При демокрацията: Здравната каса (НЗОК) поема (част от) разходите за срок до 10 дни. Ако през този срок пациента не се е излекувал и няма пари да продължи лечението, сам си е виновен. Защото при капитализма има всичко, всичко струва пари и ако нямаш пари да си го купиш, сам си си виновен.

                При демокрацията съществува разделение на хората на класа на работещите и класа на неработещите - безработни, инвалиди, пенсионери.

                За работещите, балнеолечението е по програма на НОИ, срокът на лечение е 10 дни, предоставя им се стая със собствен санитарен възел, максималният брой процедури е 5 и храната е в по-голямо количество и качество.

                За самоосигуряващите се, безработните, инвалидите, пенсионерите, балнеолечението е по клинична пътека, срокът на лечение е 7 дни, предоставя им се стая с общ санитарен възел на етажа, който не се заключва, максималният брой процедури е 4 и храната е с редуцирано количество и качество.

                "It may seem harsh, but it is probably
                in the interest of all that under a free
                system those with full earning capacity
                should often be rapidly cured of a
                temporary and not dangerous disablement
                at the expense of some neglect of the
                aged and mortally ill."

                Friedrich August von Hayek
                - The Constitution of Liberty (1960).
                Chicago-London 2011, p. 423

                "Може да звучи жестоко, но в интерес,
                вероятно на всички, е в едно свободно
                общество, работоспособните да бъдат бързо
                излекувани от временно и неопасно заболяване,
                за сметка на занемаряване на старите
                и смъртно болните."

                Фридрих фон Хайек
                - един от най-значимите неолиберали.


                Цена на вана в градска минерална баня:
                При социализма: 0,52 лева за 1 час.
                При демокрацията: 10 лева за 1 час.

                Цена за образование:

                При социализма:При социализма средното образование, както и висшето образованието при социализма е безплатно. Студентите имат възможност да се хранят в студентски стол за 0,50 лв. - цена 1988 година. До началото на 1980-те цената за студентски стол е 0,30 лв., в ученически стол - 0,50 лв. В цената от 50 стотинки се включва супа, основно ястие и десерт.

                В ГДР обяд в студентска менза - 0,60 M = 0,20 лв. Хот-дог с кренвирш и горчица в ГДР - 0,85 M = 0,28 лв.

                В училищата, в зависимост от доходите на родителите (многодетни семейства), някои ученици получавали безплатни купони за обяд и стипендия.

                Голяма част от студентите получавали стипендии в размер на 70%-90% от минималната заплата.

                При демокрацията: Платено образование.

                Цена за приемане във ВУЗ:
                При социализма: Частни уроци при професор от приемната комисия във Висшето Учебно Заведение. За средно способни кандидат-студенти, цена за 45min - от 5 до 10 лв. За некадърни, но платежоспособни кандидат-студенти, цената за частни уроци е съответно по-висока и подготовката по-продължителна. За разкрепостени кандидат-студентки с приятна външност - гратис.

                В повечето ВУЗ (с изключение на изкуствата) приемните изпити са анонимни. Съответно съществуват различни способи за заобикалянето им и възтържествуване на корупцията.

                При демокрацията: приемане във ВУЗ е безплатно.

                Съотношение между кандидат-студенти и свободни места за обучение:
                При социализма: 1,4 кандидат-студенти за 1 място в Машинно-Електротехнически Институт,
                3 кандидат-студенти за 1 място в Академии по изкуства,
                5 кандидат-студенти за 1 място в Икономически Институт.
                При демокрацията: Кандидат-студентите са
                по-малко, от свободните места за прием на студенти.

                Квота на студенти прекъснали обучение поради слаб успех:
                При социализма: 50% за Машинно-Електротехнически Институт, 1% за Академии по изкуства, 5% за Икономически Институт, Медицинска Академия.

                При демокрацията: Всички завършват, ако си плащат таксите и си купуват учебниците, издадени от изпитващите преподаватели, независимо от това дали са посещавали лекции и дали са се явявали на изпити.

                За разлика от българските "демократични стандарти", в Западна Европа и САЩ съществува квота на студенти, прекъснали обучение поради слаб успех. В някои (частни) институти на Запад, студентите, които не успяват да се дипломират са от 30% до 50%.

                Но тази квота не важи за чуждестранни студенти, които учат на Запад по програми за подготовка на супервайзери за Цветни Ревлюции.

                Цена за спорт:

                При социализма: Под лозунга "Масов спорт - здрав народ" (от латински: "Mens sana in corpore sano" - Здрав дух в здраво тяло), упражняването на спорт при социализма е безплатно за ученици и студенти, зарегистрирани в спортни отбори и кръжоци, ръководени от треньори на държавна заплата.

                Освен това цените за спортни съоръжения и екипировки за индивидуален спорт (ски, колоездене, тенис, кънки и пр.), са дотирани от държавата. По онова време американски туристи в България, си закупуват спортни екипировки, поради особено ниските им цени в България.

                При демокрацията: Един час плувен басеин - 6 лева.
                Лозунга "Масов спорт - здрав народ"от времето на социализма, при демокрацията е заменен от "Масова мизерия - здрави корпорации".

                Спортът, както и религията, възпитават воля. Човек със силна воля мисли за революция, а не мисли да се самозапалва.

                Цени за развлечения:
                Цена на билет за кино:
                При социализма: - 0,25 лв. (20 стотинки на първи ред, 35 ст. в ложите)
                При демокрацията: - 10 лв.

                Атракция в Луна-парк:
                При социализма: - 0,60 лв.
                При демокрацията: -

                Цена на билет за театър:
                При социализма: 1 лв.
                При демокрацията: 8-10 лв.

                Цена на билет за симфоничен концерт:
                При социализма: 1 лв.
                При демокрацията: 12-20 лв.

                Такса за телевизор и радио:
                При социализма: 5 лв. на година.
                При демокрацията: 0 лв. - при демокрацията сиренето в мишеловките е безплатно.

                Цени за почивка на море:
                Цена на квартира по черноморието:
                При социализма: - 3 лв./на легло/на нощ в стая с 2 легла
                При демокрацията: - 10-12 лв./на легло/на нощ в стая с 2 легла, през юли 2013 год., през септември 2013 - 12-15 лв./на легло/на нощ.

                Цена за стая с две легла в държавен хотел на Слънчев Бряг през 1998 година за българи е 15DM (днешни 15 лева). През 2000 година във все още държавни хотели на Слънчев Бряг цената е 18-20 лева за двойна стая. Във вече приватизирани хотели цената е 30-50 лева.

                Цена на 150g пържена риба цаца:
                При социализма: - 0,60 лв.
                При демокрацията: - през юли 2013 год. - 3 лв., през септември 2013 - 3,75 лева.

                Цена на 150g пържени картофи:
                При социализма: - 0,60 лв.
                При демокрацията: - 3 лв.

                Цена на пица:
                При социализма: - 1 лв.
                При демокрацията: пица със сурогатен кашкавал от палмово масло - 2 лв.

                Цената за почивка на море, в сравнение с останалите цени, относително по-малко се е повишила. Въпреки това в последния четвърт век, българи отишли на почивка по българското черноморие са рядкост. При демокрацията повечето българи по черноморието работят - сервитьори, шофьори, продавачи, масажисти, готвачи.

                Цена на недвижимо имущество:
                Наеми в София:
                При социализма: стая под наем с хазаи - 80-110 лева на месец, с включени консумативи.
                При демокрацията: през 2013 год. стая под наем с хазаи 150-200 лв., консумативите екстра;
                стая под наем без хазяи 250-300 лева на месец, консумативите екстра.
                Стая с възрастни хазаи, с включени консумативи 240-300 лева/месец.

                Цена за гарсониера под наем в София:
                При социализма: 120-140 лева на месец в София, в зависимост от района.
                При демокрацията: 350-450 лева в София през 2013 год., в зависимост от района.

                Цена за тристаен апартамент под наем в София:
                При социализма: 300 лева на месец. В ГДР за жилище 69m² - 93,10 M = 31 лева на месец. В ГДР никой нямал собствено жилище, всички получавали държавно жилище на нормиран (субсидиран от държавата) наем. Размера на жилището се определял в зависимост от броя на членовете на семейството.
                При демокрацията: 600 лева на месец.

                Цена за покупка на жилище:
                При социализма: До към края на 1960-те покупко-продажба на недвижимо имущество била свободна. През периода 1955 - 1960 г. тристаен, тухлен апартамент, ново строителство в София, в централни райони, се е продавал за около 5000 лева. През периода 1968-1970 год. една гарсониера в София се е продавала за около 5000 лева.

                Според публикуван в Държавен вестник от април 1988 год. тиражен лист на Държавната парично-предметна лотария:
                Цена на едностаен (панелен) апартамент в София - 9001 лева, при отпускане на държавен жилищен кредит, с лихви по-малки от инфлацията.
                Цена на двустаен апартамент в София - 14.304 лева. Алтернатива за сдобиване с жилище без чакане на опашка съществувала и при социализма, но на пазарни цени, без дотации от държавата: Цена на едностаен апартамент - 9001 US$ (40.504 лева по черен курс, т.е. конвертируем курс на долара).

                През време на социализма в България, сам човек или семейство имат право да притежават един апартамент до 120 кв.м. в окръжен град и една вила.

                При демокрацията:
                Не съществуват ограничения относно брой и размер на притежаваните жилища. Защото при демокрацията освен функцията на жилището да живееш и отглеждаш поколение в него, както функцията на леката кола да те придвижва от точка А до точка Б, при демокрацията жилището има и функцкия на мъжки вторични полови белези.

                Характерно за капитализма разпределение на благата е, че по-голямата част от населението живее в жилища с изключително малка площ, не рядко четиричленни семейства в една стая, при примитивни условия, а в същото време шепа хора притежават цели жилищни комплекси, които стоят заключени.

                През 2011-2013 г. тристаен, панелен апартамент в квартал Тракия в Пловдив - цена 60.000 лева. Гарсониера в топ-центъра на София - цена 90.000-100.000 лева.


                Заплати при социализма:
                Средна заплата:
                При социализма: 252 лева на месец през 1988 год, 274 лв. през 1989г. В ГДР средна заплата през 1981 година - 778 Mark = 259 лева.

                При демокрацията: Средна заплата за 2012 г. според немски източници - 670 лева на месец, по данни на НСИ - 750 лева. А средна заплата за 2013 г., според НСИ, вече надхвърля 1000 лева. Удивително защо през 2013 г. народа излиза на улицата да протестира!
                За сравнение средна заплата 2011 год. в Русия - 721 евро, Украйна - 287 евро, в Чехия заплата на лекар 800 евро бруто, при работно време 80 часа на седмица, в Полша средна заплата 945 евро (Базите на НАТО в Полша са най-близко до Москва, съответно наема им е най-висок).

                За разлика от средната заплата при социализма, която получава над 90% от населението, при демокрацията средно-аритметично изчислената заплата, получават една тънка прослойка граждани, дори в столицата. Т.е. средната заплата при демокрацията съвсем не означава, че е най-често срещаната заплата.

                Според Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ, за първото тримесечие на 2013 г. шест милиона българи (85.94% от населението) се издържат с по-малко от 560 лв. Около половината от домакинствата живеят с доход под 310 лева на човек, а под границата на бедността - 213.90 лв. на човек през юни 2013, живеят около 23 процента от домакинствата в България и само 17% от семействата имат доходи над издръжката за оцеляване. При демокрацията за 85.94% от населението, средно-статистическата заплата е американската мечта.

                Минимална заплата:
                При социализма: 120 лева на месец. Под 10% от населението в България по време на социализма работи за минимална заплата. От всички известни професии, само чистачките без основно образование, работели за минимална заплата. В ГДР през 1981 година, минимална заплата - 400 Mark = 133 лева. През 1980 г. минималната необлагаема с данък-доход заплата в България е била 100 лева.

                През социализма не съществува длъжност охрана или нощен пазач, който да работи за минимална заплата, както при демокрацията.

                При демокрацията: минимална заплата 240 лева на месец. 41,0 % от населението в България през 2012 год. работи за минимална заплата, от които 14,59% на пълен работен ден.

                Заплати по специалности:
                При социализма:"Млад специалист" независимо от специалността, местоработата или града в който се намира - начална, основна заплата след завършване на висше образование през 1988 - 230 лева на месец, при работно време 40 часа на седмица. За някои професии се предвиждат премиални, например за безавариен труд, в размер на 30-100 лв. на месец.

                Началната заплата за млад специалист през 1980 год. е фиксирана - 155 лв., по същото време минимална заплата е била 80 лева. По-ниска от минималната заплата (80 лева) през този период получават виетнамски гастарбайтери. Тогавашните казионни профсъюзи се застъпват за виетнамците и техните заплати се изравняват с тези на българските граждани - 80 лева на месец.

                В ГДР млад специалист през 1979 год. започва с 640 Mark = 213 лева на месец и след няколко години трудов стаж достига до 900 Mark = 300 лева на месец.

                През 1986 - 1987 "Млад специалист" вече получава 175 лв. В СССР 165 рубли.

                При социализма: Заплата на работник в "Кремиковци" - 300-500 лева на месец, която включва премиални и добавки за вреден труд, при работно време 40 часа на седмица.

                Работник в ГДР 800 M - 1200 M = 260 - 400 лева на месец.
                При социализма: Заплата на продавачка в София - 160 лева на месец, при работно време 40 часа на седмица.

                При демокрацията: Заплата на пазач в провинцията, работа на три смени - 250 лева на месец, при работно време 240 часа на месец (57 часа на седмица).
                При демокрацията: Заплата на продавачка в София - 450 лева на месец, при работно време 66 часа на седмица.
                При демокрацията: Заплата на продавач на дюнери в София - 30 лева на ден, при работно време 12 часа и дневен оборот на закусвалнята - 500-700 лева, без платена отпуска и без платени почивни дни. 20 лева на ден на готвач, който в кухнята подготвя продуктите за дюнера.
                При демокрацията: Заплата на актьор/актриса в сапунен-сериал за телевизия - 3000 лева на месец, при работно време под 40 часа на седмица. Защото телевизионните сериалиманипулират мненията на милиони глупави българи.

                При социализма: Заплата на войник (по онова време наборна армия) - 1,50 лева на месец. През 1972-1974 обикновен редник в ГДР получавал заплата 15 марки/5 лева, ефрейтор-снайперист - 18 марки, командир на отделение- 25 марки.
                При демокрацията: Заплата на американски наемник, или както е прието за благозвучие - кадров боец, по време на войната в Югославия - 3000 US$ на месец.

                Заплата на държавен глава:

                При социализма: Заплата на 12-те Апостоли пардон членове на Политбюро на ЦК на БКП в средата на 1980-те - 6000 лева на месец (според тогавашни твърдения на инсайдери). Според публикациите на държавна агенция "Архиви" от 2012 год., първи секретат на ЦК на БКП е получавал през 1980 год. 2500 лв., а председателя на Държавния съвет - 1500 лв. Т.е. на Тодор Живков през 1980 год. официалната му основна заплата е била 4000 лева. Всички служители от номенклатурата по онова време са получавали и премиални - около 40% от основната им заплата (според тогавашни твърдения на инсайдери).

                "Този който няма пари, няма и глас, няма и шанс.
                Може ли някой, който няма пари, да взима решения?"

                Тодор Живков


                При демокрацията: По данни на булевардния вестник "24-часа", президентът Росен Плевнелиев получава 5112 лв. месечно. По данни на www.metapedia.org, Ангела Меркел получава 20.833 евро месечна заплата - Заплати, равняващи се на доходите на дребния бизнес в съответната страна.


                Средномесечната работна заплата според НСИ:
                1948 год. - 10.110 лева, преди обмяната на парите
                1952 год. - 539 лева, след първата обмяна на парите (В ГДР 378 Mark)
                1962 год. - 85 лева, след втората обмяна на парите (деноминация)
                1964 год. - 89,67 лева
                1969 год. - 117,17 лева
                1973 год. - 139,17 лева
                1975 год. - 146,42 лева
                1977 год. - 151,42 лева
                1981 год. - 191,58 лева (В ГДР средна заплата през 1981 година - 778 Mark = 259 лева.)
                1988 год. - 252,08 лева (в СССР 226 рубли, в ГДР 1.322 Mark = 440 лева.)
                1989 год. - 274,33 лева
                1999 год. - 201 лева, след хиперинфлацията и въвеждане на валутен борд.
                2012 год. - 750 лева
                2013 год. Според централната информационна емисия на германската държавна телевизия - "Tagesschau", средната заплата в България през 2013 година е 400? (по данни на НСИ към март 2013 г. е 796 лева), средната пенсия - 138?, а 25% от българското население живее с по-малко от официалния екзистенц минимум.


                Детски добавки:
                При социализма: - До 1960-те детските се увеличавали прогресивно за всяко следващо дете. Това поставяло българите в неизгодна позиция, по отношение на ромите, които имали традиционно по 8-10 деца.

                През 1970-те детските добавки били: За първо дете 5 лева на месец, за второ дете 15 лева на месец, за трето дете 50 лева на месец, а за четвърто, пето и пр. деца по 5 лева месечно, до навършване на 18 години на детето, без оглед на доходите на родителите. Освен това семействата с дете не плащали ергенски данък. Аналогичен на ергенския данък по време на комунизма в България, в Западна Европа семействата с деца ползват данъчно облекчение.

                При средна месечна заплата около 120 лева на месец през 1970-те, 20 лева месечна помощ за две деца, съставлявала 16,7% от размера на средната месечна заплата.

                При демокрацията: - През 2013 г. детските надбавки са 35 лв. месечно, но на детски надбавки имат право само семейства, на които средния месечен доход не е по-висок от 350 лв. на член от семейството. При средна месечна заплата от 796 лева, 70 лева помощ за две деца съставлява 8,8% от средната месечна заплата за България.


                Пенсии при социализма:
                В края на 1960-те минималната пенсия, така наречената "Земеделска пенсия", на възрастни хора, които никога не са работили държавна работа, е 30 лева. През 1970-те средната пенсия е била 70-80 лева на месец. Тези, които се пенсионират средата на 1980-те, получават пенсия с 5% до 20% по-малка, от последната им заплата.

                В ГДР средната пенсия през 1953 година е 94 Mark, 1971 - 210 Mark, 1989 - 555 Mark = 185 лева.

                По-голямата част от пенсионерите в България при социализма успявали да спестяват от пенсията си и да подпомагат финансово децата и внуците си.


                Още по темата:
                Има само две мнения по въпроса – грешното и моето!

                Comment


                • Няма да се занимавам с това да опонирам на промити мозъчета (визирам последните двама писали по темата). Само ще кажа най-важното:

                  1 - В онези времена имаше най-необходимото за всички.

                  2 - Една работа, която можеше да се свърши от един човек, се вършеше от 10. Респективно всеки един от десетте получаваше 10 пъти по-малко отколкото би получил, ако я вършеше сам. Това се нарича "СКРИТА БЕЗРАБОТИЦА"

                  3 - Този, който искаше да постигне жизнен статус по-висок от средния, трябваше да избира измежду следното:

                  а - Да стане член на БКП и доносник на ДС
                  б - Да бъде син на активен борец против фашизма и капитализма.
                  в - Да избяга за да работи в чужбина.

                  Просто с акъл и професионални умения не ставаше!


                  Явно или не сте живяли по онова време или сте отговаряли на т. а и т. б.


                  159 1.8 MPI
                  166 2.0 TS (ex)

                  Comment


                  • Eco, те може да са живяли, но пропагандата им е промила мозъците до дупка.

                    Същите хора твърдят, че това било безпристрастна преса:


                    Някой беше споменал, че една лъжа повторена 100 пъти става истина. За съжаление е прав...

                    Comment


                    • Първоначално публикувано от Doomguy Покажи съобщение
                      Eco, те може да са живяли, но пропагандата им е промила мозъците до дупка.

                      Същите хора твърдят, че това било безпристрастна преса:


                      Някой беше споменал, че една лъжа повторена 100 пъти става истина. За съжаление е прав...
                      Гьобелс.

                      Практически не съществуваше разлика между пропагандните средства на фашизма и тези на социализма.

                      Защо книгата на Ж. Желев "Фашизмът" беше изтеглена от търговската мрежа?

                      Защото ако в нея подмениш думата "фашизъм" с "комунизъм" и всичко пасваше 1:1.


                      Изпитвам ужас, дори само като си спомня за онези времена.


                      159 1.8 MPI
                      166 2.0 TS (ex)

                      Comment


                      • Първоначално публикувано от pavlin Покажи съобщение
                        Ето да видиш колко е по-висока. Стоки нямало пък хората потребявали в пъти повече.
                        Тогава храна имаше. Ама само това беше. А най- голямото богатство го нямаше- свободата да бъдеш където и какъвто искаш да си.
                        Lexus IS200

                        Comment


                        • Първоначално публикувано от Mind_Control Покажи съобщение
                          Тогава храна имаше. Ама само това беше. А най- голямото богатство го нямаше- свободата да бъдеш където и какъвто искаш да си.
                          Не е ли по-добре да друснеш гюбек в дискотеката, където да ти пее новоизлюпена тунингована чалгаджийка. Да се накъркаш с евтина ракия в кварталната кръчма, да обсъдиш комшиите и да попсуваш по политиците, а след това да се прибереш вкъщи и да насметеш жената, че не ти е приготвила вечерята навреме. Допуснахме всичко чуждо да бъде свято за нас, а плюем себе си и родното. Престанали сме да се уважаваме като нация и народ. Не трябва да се чудим тогава защо на Запад почти никой не е чувал за българите и България, а ако е, обикновено ни свързва с нещо лошо.

                          ---------- Post added at 17:40 ---------- Previous post was at 17:31 ----------

                          Първоначално публикувано от ecotronic Покажи съобщение
                          Няма да се занимавам с това да опонирам на промити мозъчета (визирам последните двама писали по темата). Само ще кажа най-важното:

                          1 - В онези времена имаше най-необходимото за всички.

                          2 - Една работа, която можеше да се свърши от един човек, се вършеше от 10. Респективно всеки един от десетте получаваше 10 пъти по-малко отколкото би получил, ако я вършеше сам. Това се нарича "СКРИТА БЕЗРАБОТИЦА"

                          3 - Този, който искаше да постигне жизнен статус по-висок от средния, трябваше да избира измежду следното:

                          а - Да стане член на БКП и доносник на ДС
                          б - Да бъде син на активен борец против фашизма и капитализма.
                          в - Да избяга за да работи в чужбина.

                          Просто с акъл и професионални умения не ставаше!


                          Явно или не сте живяли по онова време или сте отговаряли на т. а и т. б.
                          Веднъж подарил суверенитета си, народът трудно би могъл да си го възвърне. И да преосмисли и преподпише обществения договор в своя полза. Веднъж окупирани, общата свобода и общият просперитет никога няма да бъдат доброволно върнати на народа от шайката мазни чорбаджии и безделници, които се заблудихме да изпратим в парламента през 1990 година, и които с изменено лице все още диктуват унижението на нацията и бедността на народа в името на ценности от небългарски порядък, най-вече в името на собствената си съмнителна вечност.

                          ---------- Post added at 17:50 ---------- Previous post was at 17:40 ----------

                          Първоначално публикувано от Doomguy Покажи съобщение
                          Eco, те може да са живяли, но пропагандата им е промила мозъците до дупка.

                          Същите хора твърдят, че това било безпристрастна преса:


                          Някой беше споменал, че една лъжа повторена 100 пъти става истина. За съжаление е прав...
                          лъжата е също вид истина, но само за този, който я изрича
                          Има само две мнения по въпроса – грешното и моето!

                          Comment


                          • Първоначално публикувано от Mind_Control Покажи съобщение
                            Тогава храна имаше. Ама само това беше. А най- голямото богатство го нямаше- свободата да бъдеш където и какъвто искаш да си.
                            Да, сега като живееш на минимална заплата и нямаш пари никъде да отидеш, имаш голяма свобода. С липсата на свобода по онова време също много се спекулира.

                            Comment


                            • Първоначално публикувано от Mind_Control Покажи съобщение
                              Тогава храна имаше. Ама само това беше. А най- голямото богатство го нямаше- свободата да бъдеш където и какъвто искаш да си.
                              Никаква храна нямаше тогава. Сега храна има много повече-тогава нямаше-имаше опашки за всичко, от най елементарни стоки, до най луксозни.
                              Простапа причина беше, че тоталния дефицит нямаше как да се покрие.Левът беше равен на долара, ама само според БКП....Ако въобще те пуснеха на екскурзия в чужбина лимитът беше 30 лв.толкова.За другарите от БКП номенклатурата това разбира се не важеше.Имаше и специални магазини за тях, правоимащите.
                              Предприятията се деляха на такива, които работеха за 1 и 2 направление.Едните, повечето за СИВ, те фалираха след промените, както у нас, така и в другите соц държави, а тия, които работеха за запада се запазиха.
                              Last edited by fred; d.m.y г., 20:14.
                              Alfa Romeo 156,2.0TS 98 г.
                              Нагоре по стълбата, която води надолу
                              sigpic

                              Comment


                              • Разбира се че имаше храна и качеството и беше по-добро и произвоството и най-вече беше българско. Затова и потреблението на човек е било в пъти повече.

                                Comment

                                Working...
                                X