Как творим живот :)

[Ранобудниче]

Изтрещяла съм на тема отглеждане на авокадо

Това е третият ми опит и досега нямам нито един неуспешен.

На последната снимка са подредени по възраст - 3 броя. Някой ден ще си имам плантация

Покрай авокадото се заразмишлявах над въпроса към кое сме по-склонни: да създаваме или рушим (създаденото от други)..

Както и да е. Децата и цветята (и децата на цветята ) винаги са способни да изцедят усмивка от всяка физиономия (освен ако титулярът й не е 100%-ов темерут ).

По този повод, днес ви черпя с 3 от животите, които с гордост твърдя, че съм създала

Честит празник още веднъж


П.П. Моля да ми простите, задето са полегнали, но пускам темата от едно чудо на техниката, с което, ако не успея да се справя в скоро време, най-вероятно ще се разделим.

[mim]

напоследък любимо ми е станало резенчета авокадо върху препечена филийка с мебело истинско масълце и малко сол, може и мерудийка

[nickyto]

Браво, интересно занимание си имаш. Ето, че научих нещо ново от теб - как се отглежда авокадо. Незнаех, че костилката му трябва да е във вода, за да покълне ! Мисля, че отглеждани в саксия няма да дадат плод, но... може и да не съм прав.
Успех с начинанието!

[mordohy]

Да разрушаваш е по-лесно!
Колкото и да разрушиш, пак ще е достатъчно.
Разрушението е свързано със; завист, нетърпение, яд, омраза, ревност, честолюбие и другите от кутията на Пандора.
За да създаваш е нужно; любов, търпение, трудолюбие, доброта и всичко онава, което дори и атеистите наричат Бог.



То е ясно, че авокадо няма да ядем от тия буркани, ама евала за експеримента!

[Drag0]

Незнаех, че костилката му трябва да е във вода, за да покълне !

Преди време реших да пробвам с една костилка от авокадо, хем моята беше доста пострадала от ножа. Не съм я държал във вода, директно в една саксия я сложих и сега е 50+ см порастнало авокадото.

[old alfist]

Прекрасни листа имат, но ми се струва, че двечките, по-големшките от последната снимка трябва да ги преместиш вече в по-голям съд.
А драцената която се подава загадъчно в левият край на последната снимка май е биколор и също е много гот.

[mordohy]

Хм!
Сега видях, че не са буркани, ама ако продължа, пак до пукницата ще стигнем!

[fred]

Е няма лошо да се въди нещо, ама например мери джейн може да се пуши, па авокадото не
Иначе да се въди, всичко що се множи!

[Ранобудниче]

напоследък любимо ми е станало резенчета авокадо върху препечена филийка с мебело истинско масълце и малко сол, може и мерудийка

Мога да го консумирам във всякакви форми и почти с всичко : )))

Последно си бях докопала някакъв пикантен сос на основа авокадо (ситуират го около пестото, чилитата и разни други за ориз и спагети).

Браво, интересно занимание си имаш. Ето, че научих нещо ново от теб - как се отглежда авокадо. Незнаех, че костилката му трябва да е във вода, за да покълне ! Мисля, че отглеждани в саксия няма да дадат плод, но... може и да не съм прав.
Успех с начинанието!

Не е непременно необходимо - Драго ти е написал по-долу. Инак, това което съм чела за въденето на авокадо, изглежда сложно, но само изглежда: набожда се с 4 клечки за зъби в долната част (не знам дали на снимката се вижда добре - моите са разделени на половинки, заради размера на съда, в който е поставена костилката) и се поставя в чаша (или буркан, както Иво е предположил по-долу), след което се налива вода, която едва трябва да докосва костилката и да се следи последната да не остава "на сухо" След като пусне коренче/та, се посажда, като костилката не бива да е изцяло зарита, а до средата.

Всъщност, тези, които виждаш на снимката, до едно са отпочвани по различен начин:
- Първото (в ляво) е посадено по метода на Драго и е най-старо. Поливах го 2 месеца без абсолютно никакъв ефект, докато един ден щръкна мъничко червеникаво голо стръкче, което стана високо около 20 см преди да започне да пуска листенца;
- Второто също директно е положено в почва, но пък е спазено изискването костилката да е зарита само до средата. Посадено е значително след първото - над половин година по-късно. Пусна 2 стръкчета и за съвсем кратко време надмина първото на височина;
- При третото почти спазих технологията, с тази разлика, че още не съм го посадила (отплеснала съм се и не съм забелязала кога стръкчето е пораснало толкова).

Да разрушаваш е по-лесно!
Колкото и да разрушиш, пак ще е достатъчно.
Разрушението е свързано със; завист, нетърпение, яд, омраза, ревност, честолюбие и другите от кутията на Пандора.
За да създаваш е нужно; любов, търпение, трудолюбие, доброта и всичко онава, което дори и атеистите наричат Бог.


...

Така е. И с това човек понякога (или не толкова понякога) се сблъсква на най-неочаквани места.

Прекрасни листа имат, но ми се струва, че двечките, по-големшките от последната снимка трябва да ги преместиш вече в по-голям съд.
А драцената която се подава загадъчно в левият край на последната снимка май е биколор и също е много гот.

По-късно ще опитам да кача и останалата джунгла, да те видя какъв си ми анализатор

Хм!
Сега видях, че не са буркани, ама ако продължа, пак до пукницата ще стигнем!

Имам едно подозрение, че може да става за мезе, но го имам, едва откакто прочетох написаното от теб. Ще пробвам

Е няма лошо да се въди нещо, ама например мери джейн може да се пуши, па авокадото не
Иначе да се въди, всичко що се множи!

Тъй, де - ама за кое ни стиска повече - да въдим или да му видим сметката?

[fred]

............
Тъй, де - ама за кое ни стиска повече - да въдим или да му видим сметката?

Трябва да се постъпателен процес-да се въди, обира и така - до края на света

[old alfist]

Е, хубаво де, давай още - може да научиш нещо от някой тук.

[Peter_63]

Браво за начинанието ! Мисля че снимките на кълновете на фона на еспресо машината е знаменателно ...

... Относно разрушаването ... Ако имаме смелостта да надникнем по-дълбоко, може би ще видим всъщност не толкова завист, нетърпение, яд и пр., колкото болка, омраза към себе си и безсилие ... Но е по-лесно да реагираме на деструкцията с деструкция ...

[Ранобудниче]

Е, хубаво де, давай още - може да научиш нещо от някой тук.

Ето още

[Ранобудниче]

Браво за начинанието ! Мисля че снимките на кълновете на фона на еспресо машината е знаменателно ...

... Относно разрушаването ... Ако имаме смелостта да надникнем по-дълбоко, може би ще видим всъщност не толкова завист, нетърпение, яд и пр., колкото болка, омраза към себе си и безсилие ... Но е по-лесно да реагираме на деструкцията с деструкция ...

Това с машината не беше нарочно - просто търсех светъл и тъмен фон : )))

А останалото е тъжно.

[old alfist]

Добре са, но трябва за някои по-големи и керамични съдове - доста познати видове имам и аз.
Тия тонколони ми приличат на Jamo.