Привечер,
минути преди хоризонта да прегърне слънцето...
сам съм...
излизам вън...
хладно е...
качвам се в колата... стартирам двигателя...
бавно поемам по улицата която ще ме изведе извън задушаващата прегръдка на сиво-бетонния град...
и ето... стигам до табелата на изхода...
след нея посоката е само една... намирам се на онзи дълъг двулентов път, нижещ се като конец през докоснатите от лятото необятно зелени полета...
пускам тази песен...

... времето спира...

http://www.youtube.com/watch?v=6Bla3...eature=related