Tweet
Здравейте колежки и колеги .
Днес цял ден се ровя из форума и чета теми , понеже нямаше какво да правя и ми хрумна на пусна следната тема .
Така нека тук който иска да разкаже за това как е искарал своята шофьорска книжа ,да разкаже за емоциите ,радостите и мъката , ако е имал такава .
Аз започвам пръв:
Та така при мен книжката дойде много трудно , чак от 5-тия път
.Проблема не ми беше карането (аз карам на чичо трабанта от сума време ) проблем бяха листовките 
чета аз правилника решавам в къщи и идва деня на испита БАМ 6 грешки .Пих една студена вода теглих една ма*на и тва беше след 40 дни изпит номер : 2 .... някой не е видял че личната карта му е изтела , аиде другият път .След още 40 дни изпит номер :3 опааааа 6 грешки, 
след поредните 40 дни изпит номер 4 : аз съм твърдо решен да успея , НО пак 6 грешки
.Да но не се предавам лесно изпит номер 5 решавам листовките предавам и след това 90 минути господинът от ДАИ ги проверява , нервите ми се опънаха до край . след 90 мин влизаме в стаята и досподин ДАЙ казва :
Двама от вас не са решили листовките и аз припадам сега пак 6 грешки и краи ще се самоубия , но тук мойто име не фигурираше
. Вече съм на 8-мото небе от щастие .Та така отиваме в СФ на изпит по кормуване в същият ден. Вече се бях разтреперил паниката ме обзе защото от 4 месеца не бях карал в сф и си викам сега ще оплескам нещо, И тръгваме с Учебната кола и карам си аз и на всяко нещо което направя изпитващия си пищеще на листа и аз кат го погледна че пише нещо и изтръпвам , но успях да запазя самоубладание до края на испита и така спирам колата и чичкото пише нещо, аз вече се препотявам стискам си палци и на краката . Паника голяма и следват няколко думи " ЧЕСТИТО , ЛЕКО И БЕЗАВАРИЙНО КАРАНЕ " тук вече се разтопих, едва станах от колата и тръгвам си вече аз по пътя и както слезнах от колата такава радост ме обзе че усмивката ми не падна с часове ходя по улицата и на спирката хората ми се смеят , един даже ми вика " Ще черпиш " и аз " дааа ще черпя " малко ме беше срам че ходя и се смея сам но просто тва беше най-голямата ми радост в живота . Та така забавно беше емоциите бяха големи наи много ме беше яд на тия 6 грешки да бяха 10 да не ме е яд ама то жсе по 6 
аиде със здраве и успех на бъдещите шофери
Днес цял ден се ровя из форума и чета теми , понеже нямаше какво да правя и ми хрумна на пусна следната тема .
Така нека тук който иска да разкаже за това как е искарал своята шофьорска книжа ,да разкаже за емоциите ,радостите и мъката , ако е имал такава .
Аз започвам пръв:
Та така при мен книжката дойде много трудно , чак от 5-тия път
.Проблема не ми беше карането (аз карам на чичо трабанта от сума време ) проблем бяха листовките чета аз правилника решавам в къщи и идва деня на испита БАМ 6 грешки .Пих една студена вода теглих една ма*на и тва беше след 40 дни изпит номер : 2 .... някой не е видял че личната карта му е изтела , аиде другият път .След още 40 дни изпит номер :3 опааааа 6 грешки, след поредните 40 дни изпит номер 4 : аз съм твърдо решен да успея , НО пак 6 грешки .Да но не се предавам лесно изпит номер 5 решавам листовките предавам и след това 90 минути господинът от ДАИ ги проверява , нервите ми се опънаха до край . след 90 мин влизаме в стаята и досподин ДАЙ казва :Двама от вас не са решили листовките и аз припадам сега пак 6 грешки и краи ще се самоубия , но тук мойто име не фигурираше
. Вече съм на 8-мото небе от щастие .Та така отиваме в СФ на изпит по кормуване в същият ден. Вече се бях разтреперил паниката ме обзе защото от 4 месеца не бях карал в сф и си викам сега ще оплескам нещо, И тръгваме с Учебната кола и карам си аз и на всяко нещо което направя изпитващия си пищеще на листа и аз кат го погледна че пише нещо и изтръпвам , но успях да запазя самоубладание до края на испита и така спирам колата и чичкото пише нещо, аз вече се препотявам стискам си палци и на краката . Паника голяма и следват няколко думи " ЧЕСТИТО , ЛЕКО И БЕЗАВАРИЙНО КАРАНЕ " тук вече се разтопих, едва станах от колата и тръгвам си вече аз по пътя и както слезнах от колата такава радост ме обзе че усмивката ми не падна с часове ходя по улицата и на спирката хората ми се смеят , един даже ми вика " Ще черпиш " и аз " дааа ще черпя " малко ме беше срам че ходя и се смея сам но просто тва беше най-голямата ми радост в живота . Та така забавно беше емоциите бяха големи наи много ме беше яд на тия 6 грешки да бяха 10 да не ме е яд ама то жсе по 6 аиде със здраве и успех на бъдещите шофери
На кормуването, преди да караме ние 100% скъсани, наща кола излезе с най-кадърните шофьори и 4-мата си го взехме 
иначе протече по класическата схема, тесни улички с много стопове, тръгване по доста стръмен баир, обратен завой, ляв завой и се чу мечтаното "Уверено владеене на автомобила, честито" 
В сравнение с кандидатстудентските изпити за Медицинска Академия, тия листовки ми се видяха все едно си четях списание.....
), а кормуването от първия път 
Comment